Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2017 09:26 - * 2033 *
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 902 Коментари: 10 Гласове:
22

Последна промяна: 21.11.2017 23:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                   
                                           КРАЧКА НАЗАД ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО

                                         image

 

Годината е 2033-та, а най-невероятното събитие, на което съм бил не само свидетел, но и пряк участник, се случи в Schosshalden cemetery – гробищния парк на Берн. През най-гладните години на моята държава, към края на миналия век, бях точно 20 пъти в Швейцария. Сега се сещам, че между гладен и гаден разликата е само една буквичка. Подвизавах се най-вече в кантона Сент Гален. Позволих си да отскоча единствено до Цюрих и Женева. Търгувах с коли, за да изхраня децата си, вече студенти. Преживях две катастрофи, но това е друга тема.

Бях вече над 90, когато случайно научих, че дядо ми е погребан в Берн. Бил съм на една годинка, когато е емигрирал толкова потайно, че всички роднини приели версията „безследно изчезнал”… Информацията получих от маестро Ганини, при когото отсядах в Сент Гален. Наскоро я открил, докато се ровичкал в Интернет. Но така или иначе, дядо ми завещал цялото си състояние на някакъв научен институт, поради което властите не информирали неговите наследници в България. Пустата „Желязна завеса”, а съм могъл да го видя жив. Все пак и до днес нося неговото име и фамилия. Като увертюра, стига толкова. Какво повече да го увъртам! Прощавайте за старческото многословие…

И така, през есента на 2033-та с нискотарифен самолет кацнах на летището в Берн. Към края на втория час от издирването на гроба вниманието ми привлече скупчена група правоъгълни надгробни камъни, с миниатюрен силует на небостъргачите в центъра на Ню Йорк. Между тях съзрях контрастиращ кръст, пак от камък. Сърцето ми притупа и напълно замря, когато прочетох името на погребания – Peter Wolf Daskaloff (1901-2021). Първата ми мисъл отхвърли възможността дядо ми, изтерзан от селския труд и недоимък, макар да е бил учител, да доживее тази библейска възраст. Приближих, в кръста беше вкопан втори кръст със сиво-синкава повърхност от друга материя, а в центъра му проблесна зелена светлина. С други две стъкълца образуваше равностраен триъгълник.

Wer bist Du?”

Ти кой си? – моментално си преведох наум.

„Дядо Петре – отвърнах с глас, треперещ от изненада, краничеща с панически ужас, – аз съм твой внук, кръстен съм на тебе, роден съм през 42-ра, година след като си изчезнал от село… Помниш ли български, защото моят немски е на примитивно ниво?”

„О-о, най-после да си пречистя гърлото. Вече дванайсет години, цяла вечност, съзерцавам това, което е пред мен и хората, минаващи по алеята. Гледам как пада сняг или вали дъжд, чувам как проблясват светкавици броя до момента, когато чуя гърма на небето... Навярно експериментите са продължили и умрелите, които са могли да си позволят приживе това скъпо удоволствие, вече гледат телевизия в гроба си, слушат музика, следят какво става по света… Не ме гледай уплашено. Инвестирах, докато бях дееспособен, а после направих голямо дарение, оформено като завещание на една лаборатория, която съумя да запише моите спомени, да анализира черти от характера ми, да снеме моите говорни особености на няколкото езика, които владеех, а специална програма ми помага в момента да анализирам какво ми казва някой и да съумявам да отговарям адекватно.”

„Защо по света, дядо Петре, не се знае за това постижение на научната мисъл, което осигурява на хората мисловна активност и след смъртта им?”

„Сине, още по време на експериментите имаше гласове против тях. Победиха противниците ни и изследванията се пренесоха в областта на роботехниката. Няма кой да ми каже докъде са стигнали, но доколкото виждам, гробищният парк се поддържа от човекоподобни машини… Да оставим тази тема. Как е родата?”

"Твоите деца вече ги няма – татко, чичо, леля. Но имаш трима внука, други двама също си отдоха от света. Имаш и седем правнука, още толкова и праправнуци… Но кажи ти, дядо, щастлив ли си с положението си?”

„Не, сине! Твърдо не! От дванайсет години съм тук, разговарял съм няколко пъти със случайни хора, всеки един от тях молех да ми счупи слънчевата батерия, за да си почина най-после. Изморен съм до смърт, както се казва… От чакане, от натрапчиви мисли, от които най-страшна е тази за вината ми към роднините... Би ли ми помогнал? Моля те!”

„Прегръщам те, дядо. Сбогом!” Казах, без въобще да се замисля, огледах се за камък, видях, че наоколо няма други хора, освен нас  двамата с дядо ми Петър… обърнах бамбуковия си бастун и с бронзовата му дръжка накълцах на ситно кръстовидната батерия . Храс, храс и… край! Обърнах се кръгом и закрачих към Свободата да живееш, колкото ти е писано.

 

Калофер, 16.11.2033, 17:38.




Гласувай:
22
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - Вие сте уникален автор. Добре ни ...
20.11.2017 10:23
Вие сте уникален автор. Добре ни показвате и места, за които не се сещамв
Поздрави!
цитирай
2. xubavka - Прекрасен разказ, чичо Петър!
20.11.2017 11:21
Прочетох го няколко пъти, не само защото сюжетът ми хареса, а защото изпитах същото, когато четех Артър Кларк и неговата книга "Една одисея в космоса 2001 г."
Бях в седми клас и до 2001 оставаха цели 16 години. Вярвах, че човекът може наистина да се превърне в свръх същество, и че ще създаде изкуствения интелект. Разказът ти е достоен за сюжет на роман, който сигурна съм можеш да напишеш. Много държа да включиш и описанието на кръста -" ...беше вкопан втори кръст със сиво-синкава повърхност от друга материя, а в центъра му проблесна зелена светлина. С други две стъкълца образуваше равностраен триъгълник." - / знаеш, че обичам математиката... :) / Ето това си заслужава да се види и на филм "...после направих голямо дарение, оформено като завещание на една лаборатория, която съумя да запише моите спомени, да анализира черти от характера ми, да снеме моите говорни особености на няколкото езика, които владеех, а специална програма ми помага в момента да анализирам какво ми казва някой и да съумявам да отговарям адекватно.” / подобна програма е помогнала на Стивън Хокинг да живее и работи, въпреки тежко заболяване, което доказва геният на човека, възможен да използва науката за мирни цели / Поздрави за този ти разказ, много ме впечатли! Под секрет искам да ти кажа, че направо съжалявам , че нямам достатъчно време да препрочета и Айзък Азимов отново, а ти тези дни имаш цели два негови романа за четене.
Благодаря за удоволствието!
Таня
цитирай
3. pvdaskalov - * 1 *
20.11.2017 17:22
zaw12929 написа:
Вие сте уникален автор. Добре ни показвате и места, за които не се сещаме
Поздрави!

Няма как с възрастта да не се сещам за не толкова очарователни места.
Влез в Гугъл, искай сателитна карта на Берн. Центрирай го по средата на екрана, увеличи, намери в плана на града подковообразното гробище, за което се разказва по-горе, пусни жълтото човече на някоя от алеите и с търпение ще намериш камъните-силует на небостъргачи. Там се мъдри и каменния кръст.
Гробището няма нищо общо с Централния гробищен парк на София, например...
Благодаря за посещението, Завче.
П и е р
цитирай
4. pvdaskalov - * 2 *
20.11.2017 18:01
xubavka написа:
Прекрасен разказ, чичо Петър!
Прочетох го няколко пъти, не само защото сюжетът ми хареса, а защото изпитах същото, когато четях Артър Кларк и неговата книга "Една одисея в космоса 2001 г."
Бях в седми клас и до 2001 оставаха цели 16 години. Вярвах, че човекът може наистина да се превърне в свръх същество, и че ще създаде изкуствения интелект. Разказът ти е достоен за сюжет на роман, който сигурна съм можеш да напишеш. Много държа да включиш и описанието на кръста -" ...беше вкопан втори кръст със сиво-синкава повърхност от друга материя, а в центъра му проблесна зелена светлина. С други две стъкълца образуваше равностранен триъгълник." - / знаеш, че обичам математиката... :) / Ето това си заслужава да се види и на филм "...после направих голямо дарение, оформено като завещание на една лаборатория, която съумя да запише моите спомени, да анализира черти от характера ми, да снеме моите говорни особености на няколкото езика, които владеех, а специална програма ми помага в момента да анализирам какво ми казва някой и да съумявам да отговарям адекватно.” / подобна програма е помогнала на Стивън Хокинг да живее и работи, въпреки тежко заболяване, което доказва геният на човека, възможен да използва науката за мирни цели / Поздрави за този ти разказ, много ме впечатли! Под секрет искам да ти кажа, че направо съжалявам , че нямам достатъчно време да препрочета и Айзък Азимов отново, а ти тези дни имаш цели два негови романа за четене.
Благодаря за удоволствието!
Таня

Начетен човек си, Таня. Не е задължително всеки да харесва научната фантазия, но тя е поглед в бъдещето, което е недостъпно иначе за нас. Или по-точно, хващаме само неговото начало. Всеки ден. Каквото изречем, то непременно ще стане! Бях в 11-ти клас, когато започнах да пиша повест, наречена "Звездна симфония". Завърших я преди десетина години и отлежава в една дебело подвързана китайска тетрадка. Началото е писано с автоматична писалка, а краят - с химикалка. Там, още преди 48-49 години предрекох таблета като книга, която разгръщаш и виждаш в движение света, от който са дошли нашите гости…
Благодаря ти за оценката. Подарените ми две книги от Стефчо не съм ги разгърнал още, но и това ще стане. Нали девизът беше „Предай нататък”. Може да стигнат и до теб. Накрая ще ти кажа, че аз помня само съдържанието на една книга – „Дървото на Юда” от Кронин, а за другите, от които съм се възпитавал, имам най-обща оценка. С тази моя повредена памет е изключено да плагиатствам. Но нека се има предвид, че безброй едни и същи научни открития са ставали безконтактно. Развиващите някоя идея въобще не са се познавали лично или чрез публикации.
Благодаря още веднъж.
П и е р
цитирай
5. yohnny - Вината ми към роднините.
21.11.2017 05:38
Точно. Не се изкупва по друг начин, освен със счупване на батерията.
А другото - нещо като законите на Бойл-Мариот и Джаул-Ленц.
Хубав ден и ти пожелавам да мислиш за нещата, дето са отсам.
Чао. Отивам на работа и ще мисля за работата.
цитирай
6. pvdaskalov - * 3 *
21.11.2017 07:46
yohnny написа:
Вината ми към роднините.
Точно. Не се изкупва по друг начин, освен със счупване на батерията.
А другото - нещо като законите на Бойл-Мариот и Джаул-Ленц.
Хубав ден и ти пожелавам да мислиш за нещата, дето са отсам.
Чао. Отивам на работа и ще мисля за работата.

Драги, Уohnny, да станеш в 5 и да ми напишеш коментар е голяма чест за мен. Добре поне, че днес ще има Слънце и ще постопли душите ни. Пожелавам ти лека работа!
Повярвай, по интуиция счупих батерията, вградена в каменния кръст. С бронзовата лъвска глава, завършек на дртъжката на моя полиран бамбуков бастун, който купих още на летището в Берн. Подгъваха ми се краката от вълнение за това, че ще намеря и застана пред гроба на дядо ми. Аз не съм отмъстителен, но се почувствах длъжен да го сторя. Какво ли си е мислил горкият човек, докато се изтощи акумулатора му... Поне да бях попитал къде са скрити устройствата, навярно в някаква херметически затворена кутия дълбоко под земята. Като на самолетите...
Бъди жив и здрав. Грабвай перото и напиши нещо за душата. Тази дейност е забавна и отморява тялото и пропъжда натрапчиви мисли от нелекото ежедневие.
Поздрави!
П и е р
цитирай
7. donchevav - Невероятен разказ! Четох го много ...
21.11.2017 20:15
Невероятен разказ! Четох го много пъти, изчетох и коментарите. Връщах се отново и отново към написаното от Таня и твоя отговор - много ми харесаха! Спомних си годините, когато с нетърпение чаках новия брой на сп. "Космос" и препрочитах по много пъти няколкото романа на Ал. Беляев и А. Азимов, които ми бяха попаднали. Едва после дойдоха "Одисеите" на А. Кларк и книгите на братя Стругацки. И до днес обожавам научната фантастика! Твоят разказ ми напомни по някакъв начин и филма "Терминатор" - класика! Само Сара Конър липсва!:))) Подкрепям Таня - трябва непременно да разгърнеш сюжета в нещо по-голямо - може да се получи чудесна новела. А защо не роман наистина, още повече, щом имаш вече опит!
Хареса ми и посланието на творбата - култ към живота в неговите човешки, естествени измерения!
Този разказ трябва да получи по-широка популярност, би могъл да го предложиш на специализираните издания или да го пуснеш за конкурс.
Благодаря за естетическото удоволствие! Поздрави, скъпи Пиер!
цитирай
8. pvdaskalov - * 4 *
22.11.2017 19:32
donchevav написа:
Невероятен разказ! Четох го много пъти, изчетох и коментарите. Връщах се отново и отново към написаното от Таня и твоя отговор - много ми харесаха! Спомних си годините, когато с нетърпение чаках новия брой на сп. "Космос" и препрочитах по много пъти няколкото романа на Ал. Беляев и А. Азимов, които ми бяха попаднали. Едва после дойдоха "Одисеите" на А. Кларк и книгите на братя Стругацки. И до днес обожавам научната фантастика! Твоят разказ ми напомни по някакъв начин и филма "Терминатор" - класика! Само Сара Конър липсва!:))) Подкрепям Таня - трябва непременно да разгърнеш сюжета в нещо по-голямо - може да се получи чудесна новела. А защо не роман наистина, още повече, щом имаш вече опит!
Хареса ми и посланието на творбата - култ към живота в неговите човешки, естествени измерения!
Този разказ трябва да получи по-широка популярност, би могъл да го предложиш на специализираните издания или да го пуснеш за конкурс.
Благодаря за естетическото удоволствие! Поздрави, скъпи Пиер!

На такъв стойностен коментар, драга Вени, би трябвало да отговоря своевременно, но използвам последните слънчеви лъчи да поприключа с тазгодишната строителна кампания. Днес, например, си избрах уж най-лесната работа - да вадя пироните от дървения кофраж. Ужас! Минах се жестоко! То било много изморително. Въпреки студа, изпотих се три пъти. В някой фейлетон ще опиша мъките на "хитреца", т.е. на моя милост.
Вени, трудно ми е да ти отговоря, защото разбирам колко си ерудирана. Колкото до разширяването на разказчето, дори не се колебая в намеренията си. Предпочитам в следващите две години да направя параклис в най-високата част на двора, а в най-ниската - модел на Хеопсовата пирамида. Имам вече 4 мощни тръби по 6 метра всяка. След това или успоредно със създаването на двата монумента ще си подредя книгите, живот и здраве. Късно е да се пиша писател. Това означава да се кротна на бюрото и да се състарея. Все още съм енергичен за друг род творчество.
Свършват ми буквите!
цитирай
9. hel - Прекрасен разказ. За темата и по...
24.11.2017 04:26
Прекрасен разказ. За темата и посланието - нямам думи! Точно във време, когато е модерно да се мисли не за стойностен живот, а за продължителност и по-възможност за безсмъртие.
Поздрав, Пиер!

цитирай
10. pvdaskalov - * 5 *
24.11.2017 07:54
hel написа:
Прекрасен разказ. За темата и посланието - нямам думи! Точно във време, когато е модерно да се мисли не за стойностен живот, а за продължителност и по-възможност за безсмъртие.
Поздрав, Пиер!

Благодаря ти, Ели. Ти, Вени и Таня ми отваряте очите какво съм направил. А писах подсъзнателно... Не се преструвам, макар да съм адаш на Хитър Петър.
Бъди жива и здрава!
П и е р
ПС - И все така обичаща децата!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 1470718
Постинги: 663
Коментари: 6185
Гласове: 9792
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031