Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2021 10:44 - * 703 q*
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 488 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 31.10.2021 11:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

МИТКО ОТ РУСЕ, ТИТУЛУВАНИЯТ МАРКИЗ ШЕЙТАН

            Чакай, чакай, ще рече някой. Кой е този и кой го е титулувал? Добре бе, хора, ще ви разкажа за него, а кой може да му даде тази титла, освен самият аз, защото едно лято се самопровъзгласих за граф Чиракман и щедро раздадох титли на всеки един от моята геодезическа бригада.  Шейтан баир беше онова възвишение над плажа на Каварна, от което започваше равното с града и болницата край него. Трябваше да го сторя, защото обектът край морето на Каварна беше много тежък – обрасъл в непроходими гори, в които се задушавахме от жега, а на всичкото отгоре имаше и страховити пропасти. Ако някой умреше, а това по принцип от време навреме се случва на археологически обекти, нека умре като благородник, а не като обикновен комсомолец, например...           
            С Митко от Русе се запознах на средновековната крепост Червен малко преди 24 май, не по-рано от 1974 година. Беше довел първолачета на разходка. Понеже вдигаха много шум, попитах го как се справя с тях. „О-о, няма проблем. От черната дъска ги замерям с тебешир. Чупя и хвърлям.”         

            Този отговор ми хареса. Аз на 32-33, той на 23-24, разбрахме се на коя дата да дойде в село Гиген, Плевенско, на брега на Дунав, където се намираше римският град Ескус. Щеше да бъде вече във ваканция. Оказа се толкова изпълнителен помощник, че го помъкнах и на следващия обект – нос Чиракман, отгоре с крепост от IV век . Античният град Бизоне потънал след земетръс в морето, а там, където е бил краят на срутването, стърчеше пропаст над морето – отвесна, та чак вдлъбната. Надниците бяха мижави, но аз му осигурявах служебна квартира и превоз с моя „Фиат 132” – италианският „Мерцедес” го наричаха по онова време, корекомска придобивка, нали току що се бях върнал от Либия. Без транспорт за геодезическата апаратура си загубен. От един швейцарец години по-късно научих, че „Човек без кола е половин човек.”         

            Задачата ни беше да изработим кадастрален план не само на археологическия обект, но и на плажа, чак до пещерите в посока на Българево и нос Калиакра, на младежкия къмпинг с минералната баня и на земите оттатък крепостната стена с рова в посока на село Топола.         

            Митко ми беше дясната ръка. Вършеше работа за трима и получаваше 3-4 надници на ден. Пращах го на най-опасните места – заставаше с латата по ръба на пропастите. Но не мислете, че всичко това го правеше заради нашето приятелство или заради парите. Не, в никакъв случай. Той беше женен, имаше и малко дете, но това не му попречи да се влюби до уши в едно изключително скромно момиче, тъй наречената карнетистка, което записваше отчетите, които ѝ диктувах. Бях много доволен и от нея, защото беше съсредоточена, записваше цифрите безпогрешно и бързо като стенограф. Тя можеше да сяда на дървената кутия от теодолита, но Митко ѝ осигури сгъваем стол, маса и чадър. И когато се наложеше, влачеше ги нагоре по стръмното. Помня, че започваше да диша тежко, но не от изкачването и багажа, а от нейното присъствие. Беше готов да направи всичко, само и само да я впечатли. Веднъж, когато мерехме ниско долу край каменистия морски бряг, хвана някаква рибка и я изяде сурова. Друг път прегриза със зъби опашката на един гущер, за да му дам пари за цигари. После се оказа, че събирал пари за друго, но ще рзберем за какво след малко.         

Момичето си имаше приятел, но почернелият от слънцето Митко, затова и го нарекох маркиз Шейтан (дявол), беше неудържим в поривите си да я впечатли. Ей Богу, дори и да беше успял, едва ли щеше да се възползва. Че то, там беше пълно с немкини и май се оправяше с тях без да им знае езика... Не съм клюкарка, но когато искаш да обрисуваш един енергичен млад мъж като Митко, ще бъде непростим пропуск да не споменеш неговата активна хетеросексуална насоченост.         

            Цели два месеца горяхме под адското слънце. Имаше толкова работа, че надвечер ползвахме минералните душове, но да се борим с вълните нямахме сила. Седмица преди да приключим, Митко взе да се запасява с някакви въжета, гледам – купил блажна боя, четки. Негова работа, няма да седна да го разпитвам. Предположих, че Рафаилов, директора на музея в Каварна, го е накарал.         

 Една ранна утрин разпънах триногата някъде при силозите долу и с интерес погледнах как изгрява слънцето, деформирано от тлъстия пласт земна атмосфера. Направи пътека в морето и освети пропастта над плажа. Високо горе, на десетина метра под ръба, там, където само чайка би могла да кацне на случайно стърчащ издатък, с червени букви, колкото човешки ръст, бе написано през нощта: ИМА ЛЮБОВ! Не беше забравен и удивителният знак.           

            Още няколко лета ходих на обекта, но за по-кратко време. Беше ми някак глухо и чоглаво. Вече нямах нужда от Митко и не беше с мен. Многократно вдигах поглед към надписа. Вече точно 45 години не съм бил там. Не зная дали надписът още стои. Изгоряха и кадастралните планове на района. Занесли ги в Камен бряг, където имахме антична крепост и археологическа база. Някакъв дядо-вдовец подлъгал момиче от близкия пансион, но не го оставил да преспи при него, а го натирил посред нощ да си ходи. То не било съвсем с всичкия си, не могло да се ориентира, побутнало един от прозорците на базата, той се отворил, драснало клечка кибрит да види къде да стъпи като се прехвърли вътре, пердетата пламнали и пожарът - готов. Нашите планове, направени с толкова ЛЮБОВ, изгорели...
                                                                                   
                                                                              *

                                                                          *      *

            По онова време, когато раздавах титли, нямаше Интернет и не можех да зная, че граф е по-долу от маркиз. Митко от Русе бе такава колоритна фигура, че заслужено изпъкваше пред нас през цялото онова незабравимо лято.

 

  Драги Митко,
искрено се надявам да попаднеш на този постинг. Извинявай, че ти тук остана с името си и не спестих някои подробности. Нима именно затова не беше готов на саможертва, защото аз бях човек на думата и ти разбра, че не мога да лъжа? Виж какво, твоята съпруга трябва да се гордее с теб, че си бил истински мъж, а ако случайно те ревнува след толкова години, кажи ѝ, че въобще няма доказателства за любовните истории. То Мадарският конник, че е светиня, се руши и бавно изчезва, та блажната боя ли не е остъргана от ветровете край морето! И ще ти направя едно признание, не ти беше моя Санчо Панса, а аз - твой. Ти бе Дон Кихот и аз ти помагах да се биеш с мнимите препятствия, т.е. ти си главният герой. Помниш ли археолога Асен Салкин и моя колега инж. Атанас Каменаров? Поздравяват те. И бъди спокоен, ще дойде и техният ред да ги изтипосам, защото бяха колоритни личности и ако не бяха и те с нас в онова лято, просто Светът щеше да бъде по-беден.
            Ако не тѝ, дано някой твой съгражданин те разпознае. Много си ми домилял. Сигурно и ти си побелял като мене... Няма нищо! Живот, какво да го правиш? Я има, я няма още 50-100 години и ще се наложи да се простим с него, но дотогава - горе главата! Славни времена бяха, нали? ("Публично обръщение на автора към своя герой"; 26.04.2013)






Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2102990
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031