БАЙ  ГАНЬО  В  „IKEA”

С благодарност на hel , която ми написа в коментар: „При теб винаги е свежо, приятелско и купонджийско… Пиши си, Пиер, радвай ни с твоите постинги. Много хора се интересуват от твоите теми. Виж какви дискусии са завихрят.”  

                                                  

Не помня къде прочетох, че „Образът на Бай Ганьо въплъщава в себе си низките тъмни заложби на българската нравственост.” Ако бях съгласен с това определение, нямаше да ви разкажа един мой скорошен ужасен стрес. Може да е било сън, може да е било наяве, но понеже случилото се, спомня ли си за него, вече ме разсмива и – тъй като шило в торба не стои – ето, започвам.

Един Божи ден, след като се измъкнахме от зле проектирания паркинг на болница „Токуда”, реших да разведа и разведря моята измъчена булка из Европа. Къде, къде да отидем на зей-пазар и след това да пийнем по едно кафе, без да си гледаме джиесемите, намислих да отидем за първи път в „ИКЕА” край северната дъга на Околовръстното шосе на София. Речено-сторено. Улучихме пътя и кацнахме до входа на този известен мебелен магазин. Ескалатор, после по стрелките, по стрелките, избрахме разни джунджурийки, после пак по стрелките и, след като обиколихме цяла Европа пеш, озовахме се на касите. Огледах се за някоя хубавица да ни обслужи, но поради липса на такава, избрах най-младата.

Дойде ни редът. Гледам, на пирони висят едни много сладки торбички, колкото портмоненце, с дръжки от тънко книжно въженце. Нямаха надпис за какво са предназначени, нямаше цена и аз попитах касиерката колко струват. Викам си, най много по 20 стотинки. О, не, безплатни са, рече…   Колко мога да си взема? – и се усмихнах подкупващо. Колкото искате – замисли се, възрастни хора, значи имат внуци… Колко внука имате? – пита. Пет, отговарям гордо. Ами, вземете си пет, сложете в тях пари, да ги зарадвате. Добре, викам и, сакън да не се изложа пред брадата си, мушнах във всяка торбичка по една новичка петдесетолевка. Повярвайте, тя ме изгледа силно изненадана. Какво ли си помисли – тези пенсионери само се оплакват, а я виж какви пари вадят? Понечих да ги прибера петте заредени торбички в
цвят екрю в десния джоб на черното си яке, което съвсем не личи, че е втора употреба, а тя: О, не, на мен ще ги дадете! Нали са подарък?    Гърлото ми пресъхна. Жена ми дойде, но замълча сконфузена, касиерките от съседните ленти се надигнаха да следят какво ще стане. Как така на вас ще ги подарявам? – гърлото ми най-сетне се отпуши от изненадата, а гласът ми прогърмя като гръмотевица, не, по-тих беше – като контрабасова туба, надута с все сила в притихнала зала. Нали ги знаете как изглеждат най-големите, тежки и лъскави туби? Тези, дето маршируват с тях, непременно получават херния още след първия парад. Дори сам се очудих откъде извадих такъв глас. Измъкнах обратно петте новички петдесетолевки и ги напъхах дълбоко във вътрешния джоб на якето за по-сигурно, а празните „кесийки” върнах със замах на тезгяха. Добре че бях платил  предварително джунджурийките, та можехме да си тръгнем на мига. Не бе, господине – чух вече зад гърба си – внуците ще си купят нещо при нас за спомен от вас. Ние щяхме да им пазим парите в торбичките цели две години.   А после, ако забравят? – запитах се на ум…  Меррр-сѝ, процедих през рамо и си тръгнахме, забравяйки, че можехме да си пийнем кафенце....  Картончетата, които искаше да ти даде касиерката, навярно са гутшайни – подаръчни ваучери, с които се пазарува в даден магазин. Във Виена е същото, Не само в тамошната Никеа, а и в парфюмерийни и други магазини – прошепна ми на ухото моята мила и търпелива съпруга, която не ме изложи, че знае, а мъжът ѝ сякаш е паднал от Марс. Предпочетох да замълча…  Защо няма обяснение при книжните торбички? – вече зад кормилото я попитах все пак. Ти защо не ме предупреди?     Не бях близо, оглеждах шоколадите – да купя за децата. Поколебах се – оказаха се испански и скъпи. Кой знае откога са наредени там, отказах се и дойдох в разгара на разпрата… Умълчахме се, дори радиото беше в менопауза, чуваше се само свистенето на гумите…

Боже, колко весело беше година-две преди Ковид-19!

Отдавна се каня да обясня как тълкувам това проклето число 19, не като рождена дата или година, а само по себе си. В древноегипетското изобразително изкуство от III-IV-та династия (не съм проследил до коя) се използва мрежа от квадратчета, която се нанася най-напред на стена или каменна плоча. На височина тя съдържа точно 19 квадратчета, а на дължина – според обхвата на сцената. Изправената зряла човешка фигура се побира именно в 19 от тях. Без да влизам в подробности, ще кажа, че до пъпа са 11, а до сърцето – 14 квадратчета. И тъй като наклонът на рухналата пирамида в Мейдум (III-та династия), прототип на Великата пирамида (IV-та династия) на платото Гиза, е 11:14, почти сигурно е квадратната мрежа да е въведена тогава, превръщайки се в канон. Излишен е по-голям акцент на мотивите, а появата на числото 19 като добавка на 2000 е чиста случайност.

„При теб винаги е свежо, приятелско и купонджийско… Пиши си, Пиер, радвай ни с твоите постинги. Много хора се интересуват от твоите теми. Виж какви дискусии са завихрят.”
Подкрепям)

Появи ли се червен палец под мой постинг, означава, че е равен на 10 зелени. Радвам се, че злобата, започваща с буквичката "з", се превръща в зелено, пак със "з". Навярно е робот, защото едва ли има човек, който да е толкова зъл, пак със "з".
Добре де, но аз ще напусна Блог.бг след няколко дни и ако въпросната особа колабира по тази причина, кой ще я спасява. Търсих в Интернет - няма описана първа помощ дистанционно... Жалко за Блогбегьовата красавица...

Благодаря, Мирослава. И отивам в блога ти да видя появи ли се загадъчната втора половина на разказа ти.
П и е р

И аз имах неприятно усещане в Никеа .
Персоналът беше учтив , но не можеше да ни упъти.
Търсехме някаква част , но тя беше така закодирана , че обиколихме целия магазин , питахме 5 служители и накрая , о чудеса , намерихне я!
Магазинът почти няма пряка светлина , имах чувството , че си играят с нас като с опитни мишки . Тези стрелки и това манипулиране ми дойде в повече.
Казах , че от такъв магазин повече нищо не ми трябва .
Добре , че сте се отървали само с повишаване на тон !
Тони

Случаят с вас и с нас е почти идентичен. В "Икея", попаднеш ли при нов служител и попиташ за някакъв вид стоки къде са, оправдава се , че още не знае разположението въобще на стоките в магазина - то стълби, асансьори, стрелки! Ум да ти зайде (май има такъв израз?!), Права си, бяхме, по-скоро аз бях шокиран по начин, който сега предизвиква единствено усмивка.
Благодаря за посещението и съпричастието. Който не е бил в нашето затруднено положение и изненада от порядките, той няма представа за изживяното объркване и последвалия го шок.
Жива и здрава!
П и е р

За първи път няма да изпълня дадено обещание - да продължа постингите до края на латиницата като буквени допълнения на * 703 *. Атмосферата тук не е за мен. На тези, които остават, пожелавам здраве и сполука!
П и е р
ПС Зная, че зложелателите ще се усмихнат и ще си кажат зад ехидна усмивка: "Кому му пука?"
цитирай