Прочетен: 1466 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 01.11.2021 07:36
kimonda - Ами според мен много голяма ти е вината. Не знам какво ще те правят на оня свят.
pvdaskalov - Знам, Кимонда, аз затова попитах имам ли вина. Е, щом имам, дано ме пратят на някоя екзотична планета, на незнаен морски бряг, под сянката на палми, отрупани с плодове, да си карам вечността.
Едва ли е от значение от кое лице водиш повествованието. Дали ще се криеш зад трето, или смело ще разказваш от първо, е все едно. Отговорността е все твоя, важното е какви внушения се опитваш да направиш. Обаче мисля, че е недопустимо да вменяваш евентуалната си вина на този, който те чете. Например, пишеш:
Драги читателю, ти си мислеше, че светът няма да узнае твоето пагубно въздействие върху съдбата на, да кажем, най-доброто момиче в квартала.
И какво очакваш да стане?
Читателят, стъписан, започва да се озърта гузно, купува набързо книгата и сяда още на първата скамейка да разбере какво точно е направил. Отгръща края, но не да прочете финала, той няма значение – вече е обвинен, а за да разбере какъв е тиражът и дали ще му стигнат спестяванията да го изкупи целия, та тайната да се скрие. Е, това е недопустимо: да подтикваш читателя към разоряване. Теоретизирането – дотук!
Не е нужно всичко гореописано да се случи, за да се почувстваш безкрайно виновен, например, за разтрогването на един красив брак. Ще го разкажа кратко и ясно – да не губим много време.
Аз не мога да помня стихотворения, което означава, че от мен не става и артист. Това вече съм афиширал пред най-критичната публика в страната (постинг * 703 k *)… На матурата по български език и литература трябваше да анализираме творчеството на един наш поет. Ами сега? Писах, каквото писах, защото не беше кой да е поет, но не можах да цитирам нито ред от него. Не бях заклет бележкар, но все пак ми трябваше добра оценка за общия бал. И ми хрумна гениалната идея накрая да напиша следното:
„Моля комисията да ме извини, но за да докажа, че обичам литературата, представям ѝ последното си стихотворение, което, слава Богу, помня.” Две точки и го написвам. От него съм запомнил само два куплета, колкото да ви докажа, че говоря за неща, които наистина са се случили:
Живял рибар на тоя бряг
в колибка сред скалите.
Летяли чайки с дрезгав грак,
надбягвали вълните.
Ту мрежа рибарят плетял,
а после с замах я запращал,
у огън стъкмявал, кладял
и пак за веслата се хващал.
Толкова помня след повече от 60 години. Важното е, че разпознавам и ямба, и амфибрахия. Приеха ме инженерство в София и още в първи курс основахме литературен кръжок. Кръстихме го „Цветан Зангов” заради заветните му слова:
Ако рано умра или падна в борбата,
до заводския зид погребете ме.
Редовно окачвахме на табло наши произведения, а някои от неговите членове се залюбиха и ожениха...
Минаха години. Веднъж бяхме на гости у пръв приятел от град N (близо до Къкринското ханче) и стана дума за едно такова семейство, плод на литературните ни увлечения. Тя, хубавица, майка вече на две деца; той едър българин, за чудо и приказ. Тя празнува на Цветница; той – когато се прави най-голямата кушия. Трябва да съм дискретен, все пак...
Били се развели, споменаха домакините. Не можех да повярвам. Невероятно! Решихме с приятеля ми (празнува, когато се колят най-много агнета) да посетим нашата колежка, живеела в същия квартал, през няколко преки. Отиваме без предупреждение. Да питаме как е, как се справя сама с двете деца. Влизаме в двора, пълен с камелии. Тя ни посрещна лъчезарна, както винаги, косите прибрани отзад, очите ѝ светят като две едри озехтинени черни маслини (Елефант ли се казваха, Мамут ли; да не изпадам в подробности.), знаете ги, от най-скъпите. На моя въпрос „Защо?”, тя изрецитира едно стихотворение, цялото. Познах го веднага. Заради него в онези времена можеха да ме пратят по дяволите. Сигурно някоя умна глава се е сетила, че съм добро момче и навярно са допуснали, че не ми се е чело за изпитите, щом съм го написал. Запомних само два куплета от нейния рецитал. Този път не беше толкова трудно. Все пак са мои.
Пърха птица в клетка,
блъска се цвърти.
Вън е чудна гледка, как
как да полети.
Облаци безгрижни,
синева, простор...
Ех, кому са нужни
песни-плач в затвор?
Да-а, мислех си в оня момент. Никой не обича оковите... Но не всеки има смелост да ги счупи. Помислих си още, че това стихотворение вися два месеца между двете врати на най-голямата зала в Инженерно-строителния... Колко ли ранни бракове разтрогна!
Твоите стихове може да са оправдание за някого ,но не и причина за стореното!
Не е искала да дава подробности за причините и те е "отпратила" с нещо, което познаваш! по- добре от нея, защото си му и автор!
Според мен, причината е в нея В противен случай, щеше да подходи длугояче! Че е направила всичко, но без успех!
Не се вини!
Хубав, будителски ден!
Не се ядосвай!Радвай му се! След като знаеш истината
Че пишеш по- добре! И по- качествени стихове!
За това има два начина, да се признае! Да си го кажеш в прав текст, ако си честен към себе си/ казвали са ми го и аз съм го казвал/ и вторият е - с червените палци Да лъжеш себе си за нещо, с което иначе си наясно?
Хубав ден, приятелю!
П и е р
08:10
Нямаш никаква вина приятелю!
Твоите стихове може да са оправдание за някого ,но не и причина за стореното!
Не е искала да дава подробности за причините и те е "отпратила" с нещо, което познаваш! по- добре от нея, защото си му и автор!
Според мен, причината е в нея В противен случай, щеше да подходи длугояче! Че е направила всичко, но без успех!
Не се вини!
**************
Хубав, будителски ден!Пиер, въпросният червен палец, според мен е признание!
Не се ядосвай!Радвай му се! След като знаеш истината
Че пишеш по- добре! И по- качествени стихове!
За това има два начина, да се признае! Да си го кажеш в прав текст, ако си честен към себе си/ казвали са ми го и аз съм го казвал/ и вторият е - с червените палци Да лъжеш себе си за нещо, с което иначе си наясно?
Хубав ден, приятелю!
Знаеш го, и аз съзнавам това, разбра и ЕС, затова ме успокоиха и от Брюксел тези дни. че един неин червен палец се равнява на десет зелени лаврови листа.
Честит празник, Приятелю! Празник на Просветителите. Има много достойни хора тук. Да не ги изреждам. Аз обаче съм по-склонен да разсмивам, та дори да е за моя сметка. Св. Петър си отбелязва кой какви приноси прави. Никой не може да избегне строгия му поглед. когато почука на дълбоко резбованата орехова порта.
Благодаря ти за мнението....
Дано е жива и здрава Камелия с децата си. И бившият й съпруг беше добър човек, но се спомина.Никога не трябва да забравяме, че сме гости на този свят и да се отнасяме към околните така, сякаш утре ще се изправим пред райските порти. Ти го правиш спокойно и уравновесено, затова те ценя много.
Жив и здрав!
П и е р
Тони
Човек има съЗнание и съВест !
Ако съГреши , може да се поправи !
Иска се прошка пред самия Себе си !
ПоЗдрав!
Панацея
Тони
Здравей! С внушаването на вина още от първородния грях искат да ни управляват.
Човек има съЗнание и съВест !
Ако съГреши , може да се поправи !
Иска се прошка пред самия Себе си !
ПоЗдрав!
Панацея
Още в пет, Тони, котаракът Лео ме събуди. С това му поведение трябваше да се сетя, че днес е Ден на будителите. Приех твоите два коментара и се търкулнах да спя. Преди това косматият будител го изкарах на двора (Не съм жесток, имаше Слъчице!) Сега вече съм на фокус. Ще съм излъгал, ако има правописни грешки.
Благодаря ти за поздрава и ти пожелавам успехи!
П и е р
Не се ядосвай!Радвай му се! След като знаеш истината
Че пишеш по- добре! И по- качествени стихове!
За това има два начина, да се признае! Да си го кажеш в прав текст, ако си честен към себе си/ казвали са ми го и аз съм го казвал/ и вторият е - с червените палци Да лъжеш себе си за нещо, с което иначе си наясно?
Хубав ден, приятелю!
Благодаря, Ваньо. Няма да отговарям по същество, На такъв хубав, бих казал величествен празник на духа нека да ни е честит, да сме здрави още години да ни напомня за българския дух и история. И дано има бъдеще тази свещена земя, наречена българска.
П и е р
Очакваме те с нетърпение !
Ще се радваш на нечувано полагаемо уважение и респект !
И твойте стихове все ще се четат ...Така че - бъди рахат !
.....................................................©. St. B O R N- вмчк Taratancijskij & Ta6akMakanskij ……………………………………………………4208-9896-1708-4444-7017-4242.........-01112021
Каноничното ти име вече е прието и осветено : St. P I E R- вмчк ALTANKALOFERSKIJ .
Честито !
ПП. Като казвам "номинации", считай че си в призовете ! Нема лабаво ! Аз съм шеф- светец на Светото жури ...
11. born - За малко да пропусна !
Драги Борн, бях цитирал и двата твои коментара в един мой отговор, изпълнен също с хумор; Изтрит е! Имам съмнение кой го е направил, но ще събера още доказателства и тогава ще взема съответните мерки. Посегнал е на всичките ми файлове в компютъра, създадени години наред. Стоят тук-таме само заглавията им. Нека бъде засега щастлив от деянието си.
П и е р
П и е р
ПС Зная, че зложелателите ще се усмихнат и ще си кажат зад ехидна усмивка: "Кому му пука?"