Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2021 07:26 - * 703 s *
Автор: pvdaskalov Категория: Тя и той   
Прочетен: 1466 Коментари: 13 Гласове:
9

Последна промяна: 01.11.2021 07:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                               ИМАМ ЛИ ВИНА?

            

kimonda -  Ами според мен много голяма ти е вината. Не знам какво ще те правят на оня свят.

pvdaskalov -  Знам, Кимонда, аз затова попитах имам ли вина. Е, щом имам, дано ме пратят на някоя екзотична планета, на незнаен морски бряг, под сянката на палми, отрупани с плодове, да си карам вечността.

 

         Едва ли е от значение от кое лице водиш повествованието. Дали ще се криеш зад трето, или смело ще разказваш от първо, е все едно. Отговорността е все твоя, важното е какви внушения се опитваш да направиш. Обаче мисля, че е недопустимо да вменяваш евентуалната си вина на този, който те чете. Например, пишеш:         

         Драги читателю, ти си мислеше, че светът няма да узнае твоето пагубно въздействие върху съдбата на, да кажем, най-доброто момиче в квартала.

         И какво очакваш да стане?    

         Читателят, стъписан, започва да се озърта гузно, купува набързо книгата и сяда още на първата скамейка да разбере какво точно е направил. Отгръща края, но не да прочете финала, той няма значение – вече е обвинен, а за да разбере какъв е тиражът и дали ще му стигнат спестяванията да го изкупи целия, та тайната да се скрие. Е, това е недопустимо: да подтикваш читателя към разоряване. Теоретизирането – дотук!         

         Не е нужно всичко гореописано да се случи, за да се почувстваш безкрайно виновен, например, за разтрогването на един красив брак. Ще го разкажа кратко и ясно – да не губим много време.           

         Аз не мога да помня стихотворения, което означава, че от мен не става и артист. Това вече съм афиширал пред най-критичната публика в страната (постинг * 703 k *)… На матурата по български език и литература трябваше да анализираме творчеството на един наш поет. Ами сега? Писах, каквото писах, защото не беше кой да е поет, но не можах да цитирам нито ред от него. Не бях заклет бележкар, но все пак ми трябваше добра оценка за общия бал. И ми хрумна гениалната идея накрая да напиша следното:         

         „Моля комисията да ме извини, но за да докажа, че обичам литературата, представям ѝ последното си стихотворение, което, слава Богу, помня.” Две точки и го написвам. От него съм запомнил само два куплета, колкото да ви докажа, че говоря за неща, които наистина са се случили:                                        
                                                Живял рибар на тоя бряг
                                      

                                                в колибка сред скалите.                                      

                                                Летяли чайки с дрезгав грак,                                      

                                                надбягвали вълните.

                                        

                                                Ту мрежа рибарят плетял,                                      

                                                 а после с замах я запращал,                                      

                                                 у огън стъкмявал, кладял                                     

                                                  и пак за веслата се хващал.       

         Толкова помня след повече от 60 години. Важното е, че разпознавам и ямба, и амфибрахия. Приеха ме инженерство в София и още в първи курс основахме литературен кръжок. Кръстихме го „Цветан Зангов” заради заветните му слова:

                                                  Ако рано умра или падна в борбата,

                                                  до заводския зид погребете ме.

         Редовно окачвахме на табло наши произведения, а някои от неговите членове се залюбиха и ожениха...         

         Минаха години. Веднъж бяхме на гости у пръв приятел от град N (близо до Къкринското ханче) и стана дума за едно такова семейство, плод на литературните ни увлечения. Тя, хубавица, майка вече на две деца; той едър българин, за чудо и приказ. Тя празнува на Цветница; той – когато се прави най-голямата кушия. Трябва да съм дискретен, все пак...

         Били се развели, споменаха домакините. Не можех да повярвам. Невероятно! Решихме с приятеля ми (празнува, когато се колят най-много агнета) да посетим нашата колежка, живеела в същия квартал, през няколко преки. Отиваме без предупреждение. Да питаме как е, как се справя сама с двете деца. Влизаме в двора, пълен с камелии. Тя ни посрещна лъчезарна, както винаги, косите прибрани отзад, очите ѝ светят като две едри озехтинени черни маслини (Елефант ли се казваха, Мамут ли; да не изпадам в подробности.), знаете ги, от най-скъпите. На моя въпрос „Защо?”, тя изрецитира едно стихотворение, цялото. Познах го веднага. Заради него в онези времена можеха да ме пратят по дяволите. Сигурно някоя умна глава се е сетила, че съм добро момче и навярно са допуснали, че не ми се е чело за изпитите, щом съм го написал. Запомних само два куплета от нейния рецитал. Този път не беше толкова трудно. Все пак са мои.                                      

                                               Пърха птица в клетка,                                      

                                               блъска се цвърти.                                      

                                               Вън е чудна гледка,                                                как                                                   
                                               как да полети.
                                                                                      

                                               Облаци безгрижни,                                      

                                               синева, простор...                                      

                                               Ех, кому са нужни                                      

                                               песни-плач в затвор?           

         Да-а, мислех си в оня момент. Никой не обича оковите... Но не всеки има смелост да ги счупи. Помислих си още, че това стихотворение вися два месеца между двете врати на най-голямата зала в Инженерно-строителния... Колко ли ранни бракове разтрогна!






Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pvdaskalov - 07:36 - rosiela
01.11.2021 08:08
Оп-пааа, вече станаха 12 гласа, по-точно 2 + 10, защото по нареждане на ЕС червеният палец от 07:36 - rosiela се брои за 10 зелени.
цитирай
2. leonleonovpom2 - Здравей, Пиер!
01.11.2021 08:10
Нямаш никаква вина приятелю!
Твоите стихове може да са оправдание за някого ,но не и причина за стореното!
Не е искала да дава подробности за причините и те е "отпратила" с нещо, което познаваш! по- добре от нея, защото си му и автор!
Според мен, причината е в нея В противен случай, щеше да подходи длугояче! Че е направила всичко, но без успех!
Не се вини!

Хубав, будителски ден!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Пиер, въпросният червен палец, ...
01.11.2021 08:18
Пиер, въпросният червен палец, според мен е признание!
Не се ядосвай!Радвай му се! След като знаеш истината
Че пишеш по- добре! И по- качествени стихове!
За това има два начина, да се признае! Да си го кажеш в прав текст, ако си честен към себе си/ казвали са ми го и аз съм го казвал/ и вторият е - с червените палци Да лъжеш себе си за нещо, с което иначе си наясно?

Хубав ден, приятелю!
цитирай
4. pvdaskalov - valben 30.10 09:24 - Не обичам да се моля
01.11.2021 08:28
Вальо, когато избирах клипа, съобразих се и с твоята творба. Знаех, че ще пожъне голям, небивал успех и се радвам от сърце, но това не означава, че ти опрощавам резливата боза, която спечелих на виртуален бас с теб. Помниш, нали?
П и е р
цитирай
5. pvdaskalov - Знаеш...
01.11.2021 09:30
leonleonovpom2 написа:
Здравей, Пиер!
08:10
Нямаш никаква вина приятелю!
Твоите стихове може да са оправдание за някого ,но не и причина за стореното!
Не е искала да дава подробности за причините и те е "отпратила" с нещо, което познаваш! по- добре от нея, защото си му и автор!
Според мен, причината е в нея В противен случай, щеше да подходи длугояче! Че е направила всичко, но без успех!
Не се вини!
**************
Хубав, будителски ден!Пиер, въпросният червен палец, според мен е признание!
Не се ядосвай!Радвай му се! След като знаеш истината
Че пишеш по- добре! И по- качествени стихове!
За това има два начина, да се признае! Да си го кажеш в прав текст, ако си честен към себе си/ казвали са ми го и аз съм го казвал/ и вторият е - с червените палци Да лъжеш себе си за нещо, с което иначе си наясно?
Хубав ден, приятелю!

Знаеш го, и аз съзнавам това, разбра и ЕС, затова ме успокоиха и от Брюксел тези дни. че един неин червен палец се равнява на десет зелени лаврови листа.
Честит празник, Приятелю! Празник на Просветителите. Има много достойни хора тук. Да не ги изреждам. Аз обаче съм по-склонен да разсмивам, та дори да е за моя сметка. Св. Петър си отбелязва кой какви приноси прави. Никой не може да избегне строгия му поглед. когато почука на дълбоко резбованата орехова порта.
Благодаря ти за мнението....
Дано е жива и здрава Камелия с децата си. И бившият й съпруг беше добър човек, но се спомина.Никога не трябва да забравяме, че сме гости на този свят и да се отнасяме към околните така, сякаш утре ще се изправим пред райските порти. Ти го правиш спокойно и уравновесено, затова те ценя много.
Жив и здрав!
П и е р
цитирай
6. panazea - Честит празник на Будителите !
01.11.2021 12:40
Бъди честит !
Тони
цитирай
7. panazea - Здравей !
01.11.2021 12:47
С внушаването на вина още от първородния грях искат да ни управляват.
Човек има съЗнание и съВест !
Ако съГреши , може да се поправи !
Иска се прошка пред самия Себе си !
ПоЗдрав!
Панацея
цитирай
8. pvdaskalov - Още в пет...
01.11.2021 17:49
panazea написа:
Честит празник на Будителите !Бъди честит !
Тони

Здравей! С внушаването на вина още от първородния грях искат да ни управляват.
Човек има съЗнание и съВест !
Ако съГреши , може да се поправи !
Иска се прошка пред самия Себе си !
ПоЗдрав!
Панацея

Още в пет, Тони, котаракът Лео ме събуди. С това му поведение трябваше да се сетя, че днес е Ден на будителите. Приех твоите два коментара и се търкулнах да спя. Преди това косматият будител го изкарах на двора (Не съм жесток, имаше Слъчице!) Сега вече съм на фокус. Ще съм излъгал, ако има правописни грешки.
Благодаря ти за поздрава и ти пожелавам успехи!
П и е р
цитирай
9. pvdaskalov - Благодаря, Ваньо...
01.11.2021 17:57
leonleonovpom2 написа:
Пиер, въпросният червен палец, според мен е признание!
Не се ядосвай!Радвай му се! След като знаеш истината
Че пишеш по- добре! И по- качествени стихове!
За това има два начина, да се признае! Да си го кажеш в прав текст, ако си честен към себе си/ казвали са ми го и аз съм го казвал/ и вторият е - с червените палци Да лъжеш себе си за нещо, с което иначе си наясно?
Хубав ден, приятелю!

Благодаря, Ваньо. Няма да отговарям по същество, На такъв хубав, бих казал величествен празник на духа нека да ни е честит, да сме здрави още години да ни напомня за българския дух и история. И дано има бъдеще тази свещена земя, наречена българска.
П и е р
цитирай
10. born - Заради вменена вина от една ГТБП ...
01.11.2021 18:25
Заради вменена вина от една ГТБП първоначално бях заточен от същата в пустинната дестинация Ташакмакан, а когато се обадих оттам , че се чувствам превъзходно , бях презаточен в предположително адската преизподня Таратанция, но поради невежеството на осъдителката Ми, както и в резултат на вродената й тъпота, очакванията се оказаха реципрочни на реалността. Попаднах на перфектното място, където в тамошните блогове не допускат откачалнички, маниаци, злобарки, и пр. "сволочь" (както ги наричат там) . Като прочетох описанието на мястото, където очакваш да те низвергнат за вменената Ти вина ("...някоя екзотична планета, на незнаен морски бряг, под сянката на палми, отрупани с плодове, да си карам вечността...") веднага се досетих, че това неземно място може да бъде само ненагледната Ми Таратанция !
Очакваме те с нетърпение !
Ще се радваш на нечувано полагаемо уважение и респект !
И твойте стихове все ще се четат ...Така че - бъди рахат !
.....................................................©. St. B O R N- вмчк Taratancijskij & Ta6akMakanskij ……………………………………………………4208-9896-1708-4444-7017-4242.........-01112021
цитирай
11. born - За малко да пропусна !
01.11.2021 18:32
Включен си в номинациите за Светец в Таратанция !
Каноничното ти име вече е прието и осветено : St. P I E R- вмчк ALTANKALOFERSKIJ .
Честито !
ПП. Като казвам "номинации", считай че си в призовете ! Нема лабаво ! Аз съм шеф- светец на Светото жури ...
цитирай
12. pvdaskalov - Драги Борн...
02.11.2021 08:06
10. born - Заради вменена вина от една ГТБП ...
11. born - За малко да пропусна !
Драги Борн, бях цитирал и двата твои коментара в един мой отговор, изпълнен също с хумор; Изтрит е! Имам съмнение кой го е направил, но ще събера още доказателства и тогава ще взема съответните мерки. Посегнал е на всичките ми файлове в компютъра, създадени години наред. Стоят тук-таме само заглавията им. Нека бъде засега щастлив от деянието си.
П и е р
цитирай
13. pvdaskalov - * ! *
02.11.2021 09:25
За първи път няма да изпълня дадено обещание - да продължа постингите до края на латиницата като буквени допълнения на * 703 *. Атмосферата тук не е за мен. На тези, които остават, пожелавам здраве и сполука!
П и е р
ПС Зная, че зложелателите ще се усмихнат и ще си кажат зад ехидна усмивка: "Кому му пука?"
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2102862
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031