ЗАЩО НЕ СТАНАХ ПИСАТЕЛ 

Не, че съжалявам, но защо пък да не се оплача от Съдбата?! Тя е търпелива. Равнодушно приема и хули, и метани…

Пиша от памтивека. Най-напред пробвах с клечка на земята, после драсках в първо отделение на някаква черна дъсчица, но не помня как я наричаха, по-късно скрибуцах с писец и мастило, изцапан до ушите, в Института се подвизавах с няколко перодръжки, а когато се появиха химикалките, просто се преродих. Разбира се, писал съм и на мокрия пясък край морето Ich liebe dich, а когато се осмелих да го кажа на едно българско момиче, взе, че се ожени за мен.

То избра и кумовете – учителката си по пеене Льоли Даскалова и съпруга ѝ – художника Сергей Петров. И нали отивах зет на къща, трябваше да се съглася… И да се мръщя, пръстен се не връща. Под сурдинка – то бе взело да повръща. А баща ми искаше да вреди за кум един генерал, че в онези времена друго си било да имаш як гръб.

Момичето се оказа добричко. За разлика от мен, можеше да пее… Вълшебно! Знаеше целия репертоар на Лолита Торес в ролята на Соледат Реалес от филма „Във възрастта на любовта”, ако го помните или поне сте чували за него. То имаше и пиано, на което да дрънкам  песничката на Лесли Карон от филма „Лили” с два пръста. Намери и допотопна пишеща машина за дипломната ми работа… Мислех да продължа по-късно на нея съчиненията си, но заживяхме 5 (пет) човека в една стая и щях да будя първото бебче. Не вървеше… И върнахме машината уж за по-добри времена.

Те, обаче, не дойдоха… Не заради инженерната ми професия или за серията бебета. Не! Още след сватбата, за която родителите взеха заеми да не се посрамят, кумовете ни поканиха на гости. Хапнахме скромно, пийнахме, колкото да се каже, че сме почерпени и поведохме интелектуален разговор за нашето бъдеще – кой какво ще работи, какви странични интереси има и какви перспективи му се мержелеят в съзнанието. И аз разказах, че писах стихове на момчешка възраст като братовчед си Иван Вълев, но по-късно ме завладя фантастиката и сега довършвам една научно-фантастична повест, кръстена „Звездна симфония”…

На масата настана гробна тишина. Аз се уплаших да не съм се изфукал невъзпитано пред домакините, сконфузих се, но кумът Сергей, който леко заекваше, взе думата и каза, че един писател трябва да има богат житейски опит, за да стане майстор на словото, подплатено с интригуващи сюжети… Кумата Льоли продължи със съвет, че трябва да пътешестваме, докато сме млади, да се радваме на живота, а не аз да се затворя в стаята и да чета и пиша до полунощ…

Оттогава минаха повече от петдесет години. Много вода изтече, отдавна и кумовете ги няма на белия свят… И още се сещам за този разговор! И все се чудя, не беше ли той импровизиран по молба на жена ми, която до ден днешен ме ревнува от книгите и лаптопа…

И все пак, трябва да съм честен. В Института си имахме литкръжок "Цветан Зангов", а в първите години на брака момичето, вече съпруга и майка, ме пускаше да посещавам литклуба "Пеньо Пенев" с ръководител Павел Славянски. Аз си останах прост инженер, но от клуба израснаха писатели като Христо Троански, Весела Люцканова и още няколко, които не помня по име...

Най-лесно е да обвиниш другиго за нещо мечтано, което не се е сбъднало, но ако обърнеш поглед към сърцето и паметта си, май ще признаеш пред себе си, че предпочиташ да си спомняш или сънуваш къде сте били с партньора си, с кого сте били, какво сте си говорили, какво сте видели, а не, че сте работили до късна доба над някой проект или до зазоряване сте чели някое криминале…

Така ли е?

Намери си кътче и си пиши !
Мислите си в песни излей !
Панацея

КАКЪВ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОЕТЪТ ?
Той трябва да е сигурен в своята сигурност,
с всичко да се съобразява.
Да бъде първи в своята примерност
и винаги страхът си да преодолява...
Да пише спокойно и дълго,
за да изкаже това, за което е призван.
Никога да не залага честа си в дългове
и тогава ще бъде напълно разбран.
Трябва непременно да се увлича
по жена, ето това е изкуството.
Непременно да е симпатичен,
за да пробие в областта на чувствата...
Ами, ако се влюби
и потъне в интимния бит,
ще му трябват ли много лица
и ще попадне ли в застрашения вид?

Мислите нахлуват ,
тези запиши,
поезия или проза ,
от душата да стуи.

Благодаря, Панацея, трудно вече пея.
Кът си имам, не един и два, но радостта от живота ми е кът.
Навремето пригласяхме на Богдана "Остаряваме бавно..." , а сега - "Оредяваме бързо..." си пеем сами...
На по-младите пожелавам търпение, кураж и успехи.
П и е р

Разбирам те, братко, но идва време, когато няма време и смисъл да се оглеждаме в огледалото. При тази амнезия ти ми говориш за поезия. Само споменът може да ти припомни, че бил си човек. Е, в полунощ не очаквай от мен словесна мощ!

кой ли е с този минус, ковидясъл драскач мизерник.
Пиер ти си едно словесно съкровище в нашият блогов хамбар.
Благодаря, че те има!

Никога не е късно да......постигнеш мечтата си!
Сега и е дошло времето!
Аз исках да уча дипломация Нямах забрана, родителите ми казваха- каквото пожелая Не исках медицина, за всичко друго-можех със сигурност Но усещах ,че родителите ми се притесняват ?
Дойде учителката по история, на гости?
Останахме насаме Взе да ме разпитва за кандидатстването Като чу дипломация,каза да я отпиша Ще причиня неприятности на себе си и на родителите!? Ще съм много разочарован,,по- добре сета да ме разочарова, отколкото по- късно! Там влизат миропомазани и богоизбрани, аз не съм сред тях!
А учител по история ?Мъж съм, да не се излагам, това е женска професия!
Е, послушах я!
И не смятам ,че сбърках Със сигурност нямаше да ме допуснат, както и други врати се затваряха пред мен през годините
Но любовта към историята остана
Вероятно на историческа тема имам не по-малко публикации , отколкото на химическа
Е, едните са строто научни, другите са повече популярни

Така ,че приятелю, направи си удоволствието с изява като писател! Впрочем, ти имаш книга, така ,че няма да прохождаш в този занаят!

Хелая ти успех, приятелю!

Не съм само аз, Ангеле, който се опитва според силите си да запълни с читаво зърно "нашия блогов хамбар". Колкото до минусите, то и Слънцето има петна... Не един, а най-малко двама са с кървавите палци. Единият другар (по стара информация) е от Скандинавия, а другият, представи си, е другарка, човешката съдба за която е залъгалка. Отколе клетви лее като се надява, че чашата не ще прелее. А "драскач мизерник" се римува с грешен мерник.

Лео, така е, когати човек пече чушки и отговаря на коментарите. Нещо се разсеях и отговорът на твоя изчезна. Помня го дума по дума и ще го възстановя след час-два. То наистина не трябвало да носим две дини под една мишница...
Извинявай!
7. leonleonovpom2 в написа: Здравей, приятелю!
Никога не е късно да......постигнеш мечтата си!
Сега и е дошло времето!
Аз исках да уча дипломация Нямах забрана, родителите ми казваха- каквото пожелая Не исках медицина, за всичко друго-можех със сигурност Но усещах ,че родителите ми се притесняват ?
Дойде учителката по история, на гости?
Останахме насаме Взе да ме разпитва за кандидатстването Като чу дипломация,каза да я отпиша Ще причиня неприятности на себе си и на родителите!? Ще съм много разочарован,,по- добре сета да ме разочарова, отколкото по- късно! Там влизат миропомазани и богоизбрани, аз не съм сред тях!
А учител по история ?Мъж съм, да не се излагам, това е женска професия!
Е, послушах я!
И не смятам ,че сбърках Със сигурност нямаше да ме допуснат, както и други врати се затваряха пред мен през годините
Но любовта към историята остана
Вероятно на историческа тема имам не по-малко публикации , отколкото на химическа
Е, едните са строто научни, другите са повече популярни
Така ,че приятелю, направѝ си удоволствието с изява като писател! Впрочем, ти имаш книга, така ,че няма да прохождаш в този занаят!
Желая ти успех, приятелю!
Още веднъж ти благодаря, Лео, но аз вече нямам мечти, Впроем остана една - да изпълня това, каквото съм ѝ обещал приживе. Дай Боже да успея...
катао печах чушкитеСега какво се случи. Тук грееше яко слънце докато пекох чушките, стана ми байгън, макар че котарачето помагаше, мина много време и... помня само смисъ;а на отговора си до теб, който изчезна... Прости ми, но ням' нерви да го повтарям. Впрочем, в края на последния си постинг лаконично отговарям.
Бъди жив и здрав!