Убийствен експеримент...

                        ...или МОМЧЕШКА ГРЕШКА

 

1954-а и 1955-а бяха изпълнени с големи опасности за мен при събирането на житейски опит, т.е. когато бях 12-13-годишен. Затова, щом моите деца нагазиха в тази деликатна възраст, по цяло лято ги мъкнех на разкопки – да ми бъдат пред очите и помагат. Барабар с майка им – да не се заглеждам по моми и чужди булки… Mама и татко също са ме водили в службите си, но това ставаше епизодично. През останалото време се самообразовах с помощта на експерименти. В склада на „Стройматметиз” – Пловдив се учех да тракам на пишеща машина „Ремингтон”, а при мама, в детската градина, много сладката млада възпитателка-художник ми показваше как с отдалечаване на молива от очите и плъзгане на палеца по него мога да взимам мащабно елементи от хоризонта и да ги пренасям в рисунката си… По онова време, помня, четях и книгата с разкази на Стоян Цъ Даскалов – „Владин пише до Сталин”. Това имаше по книжарниците и затова не обсъждайте, моля, нашето възпитание. И тъй като съм педант и не искам да ви лъжа, опитах се да намеря информация за тази книга (Няма да ходя чак до Националната, я!), но все пак попаднах в Интернет на подходящ откъс от разказа, дал и името на сборника:

Той вдигна глава срещу Сталин, по­гледна го с открито чело, както всички честни хора, когато изпълнят дадено обещание, и се наведе над поднесения му адрес. Той се стори на Владин златна книга с чудни украшения, подписите бяха нанизани като мъниста. Ръката на Владин се разтрепера. Него го гледаше сега самият Сталин – ще сгреши ли. Той не сгреши, но една радостна сълза капна от очите му право върху подписа. Той прехапа устна и се дръпна стреснат. Толкова се мъчи да пише чисто и пак…

– Нищо, Владине, другарят Сталин ще разбере, че е от обич – успокои го учителката Ганка.

Такааа, да разкажа набързо още нещо, че стана ракиено време.

Горе-долу на тази възраст разбрах, че живакът бил метал. Още ми е чудно защо е течен… И след като си бях откраднал от изложбените зали на Панаирните палати мостри от всички минерали на Земното кълбо, включително талк, слюда и златна руда, включително цялата Моосова таблица за твърдост (без диаманта), различните видове въглища и тъй нататък за геологическата си колекция, липсваше ми само живачна руда. Не намерих изложена на показ ни тогава, ни сега в Интернет. Очите ми се спряха на едно интересно съобщение със заглавие „Живакът пред глобална забрана”. Ето и кратък откъс от него:

Предстоящият да бъде подписан договор предвижда до 2020 голям брой продукти с живак, вкл. термометрите, да бъдат извадени от употреба. Текстът дава на правителствата срок от 15 г. да прекратят добиването на живачна руда. Природозащитници критикуват документа, в който не е спомената забраната на използването на живак в златодобивната промишленост. При този процес не само се застрашава животът на миньорите, но и съществува голяма опасност от отравяне на подпочвените води и предизвикване на отравяния сред населението в районите около мини за злато, използващи този метод.

Връщам се 60 години назад, когато реших да събера малко живак от домашния термометър, макар и още читав. Тъй като все пак ме беше жал за него, реших поне да премеря колко е гореща врящата вода, преди да го счупя. Още преди да го топна в тенджерата, той премери температурата на парата. Не можах да видя отчета, тъй като изненадващо гръмна. Стъкълца и живак хвръкнаха из цялата стая. Пълзях с часове, но го събрах до трохичка, по-точно до кόмбалче. Те, миличките, щом ги доближавах и се сливаха като влюбени. Ако знаех думата сводник и значението ѝ, щях да се чувствам посрамен…

Събирах безценния живак в едно шишенце от пеницилин с плоска гумена тапа – известен по онова време заедно със стрептомицина като животоспасяващ антибиотик. Като резултат вече имах достатъчно живак, колкото една джамина (биле по софиянски, лимка по варненски).

За зла участ, тъкмо тогава гледах филм за Хамлет и видях как сипаха живак в ухото на един заспал, когото искаха да убият. И го направиха… Умря! Живакът, разсъждавах, е пукнал тъпанчето и е проникнал в мозъка.

Добреее, аз ще пробвам друго, решавам и гълтам събрания живак – няма какво да пукне – да видя какво ще стане. Това, което разказвам, е на хиляда процента вярно. Не е необходимо да пробвате. Болките започнаха на другия ден. Случих се близо до аптека „Марица”. Класната, на света най-добрата учителка по български език , другарката Катя Йонкова, ме беше изпратила да купя голяма тетрадка - да водим „Дневник на класа”. За да не се върна още същия час, отидох в най-далечната книжарница, която знаех оттатък реката. Малцина помнят, че там някъде, в една глуха уличка, имаше джамия, оградена с висока стена. И вместо да се предам на медицинските власти, с тетрадката под мишницата, клекнах до оградата със свалени гащи и дълго вих като куче. От тетрадката не остана нищо. Разказах на другарката Йонкова какво се е случило, тя се зарадва, че съм останал жив и чист и ми опрости парите за  „Дневника на класа”… Ще я помня вечно. Когато на другата година едва оцелях от друг случай, тя, миличката, ме посети в къщи, бях на легло и ми подари книгата „Ранен възход”. Разказваше се за детството на един руски художник. Не напразно беше избрала тази книга... Още я виждам с вече побеляващите късо подстригани гъсти коси, в бяла блуза с жабό и дълга черна пола…

Е, приятели, не остана време да ви разкажа тук и останалите глупости, които правех покрай съзряването си на мислещ човек…
                                                                                                       

Изследователския дух явно си го носиш още от детството. Е, така се опознава света, нали.
Чудесно разказано.

Никога не е късно отново да бъдеш дете. Аз го практикувам редовно. ;)))
Скоро на един луна парк се качих на бутащите се колички и се смях с пълен глас. После скачах на батут, играх на баскетбол и мини голф. Хубаво е!
Някои познания /като твоите живачни/, разбира се, не трябва да се трупат като личен опит. ;)))
Много красиво си описал учителката си - представих си чудесна благородна дама със сребърни коси и аристократично жабо.

Ех, приятелю, как хубаво разказваш! Накара ме да си спомням за моите приключения с химичните вещества. То е било доста години след твоите приключения с живака. Тогава пребивавах в ОУ «Йоаким Груев» - в центъра на Пловдив, зад католишката църква. Другарят Радев – учителят ни по химия – имаше странен метод на обучение. Спомням си например как ни научи правилно да помирисваме опасните за нашето обоняние летливи газове. То трябвало внимателно да махаме с ръка над епрововетката в посока към носа ни. Ама той направо ни мушкаше епроветката (с хлороводород например) в носа и след съответната реакция на послушния ученик, обясняваше на всички правилното действие. Но аз бях предупреден и направо избягах след като се опита да ми пробута своя номер. От него научих за живака. Когато учехме за живака другарят Радев ви посочи примера с Хамлет. Ето затова го уважавах. Едва ли не той ме насочи към литературата. Ех, спомени, спомени! Продължавай, Пиер. Чета те с удоволствие.

Благодаря, Криси. Радвам се, че съм те разсмял.
И продължавам да експериментирам, разсъждавайки,че щом съм оцелял от шепа живак (Досрамя ме да призная, че глътнах съдържанието на два термометъра. Споделям го, но само за твоя информация.), защо трябва да се плаша от антигрипните ваксини. Дойде ред и на антиковид инжекциите. Готов бях дори да съм пръв, но не , за да ме дават по телевизора. Срамежлив съм. Бях в Калофер - в града,забравен и от Бог... Мина време, успях да се вредя...чак в София; Сега пък горя от нетърпение да получа трети Пфайзер и от лабопитството, дали някой ще успее да ме подчини и командва, както твърдят консперативните теории...
Жива и здрава!
П и е р

Наистина, да се чуди човек, защо не се оставяме понякога да сме като децата.
Не е толова трудно, а е изключиърлно освежаващо.
Честна дума, отидох да проверя не си ли от Пловдив, защото се изненадах откъде знаеш, че е била с жабо. Стига така да се нарича дантелената кърпичка под гушката. Беше с воднисто сини очи и лек мъх под носа. Пошляпваше, но справедливо. След време научих. че е получила званието "Народен учител". Ах, тииии, дето ме накара да си спомня подробно как изглеждаше другарката Йонкова. Очите ми плувнаха... и за наказание, няма да кажа довиждане

Чудя се, как си оцелял, след като си го изпил Бог те е спасил, защото си добър човек!И като дете си бил такъв!
Живакът се неутрализира със сяра Синът, като беше малък , хвърли термометърът на пода, като му мерехме температурата! Живакът, като тежък ,веднага се навря във фугите на паркета Какво да правим, посрез зима да разбивам паркето и да търся живака? И тогава се сетих, че за лозето, долу в избата имах промишлена сяра Запълних хубаво фугите и казах на жена ми да не се притеснява

Иначе живакът не е играчка Въпреки ,че правешме гадни номера на продавачите !Натърквам с живачен сулфат медни пет стотинки и те стават с хубав сребърен цвят! Умирахме от смях при плащане с тях и веднага си признавахме,че не са 50 Но след като получим рестото Е, добавяхме разликата А продавачката гледаше учудено, как сме го направили? Но стигна това и до учителя по химия! Той реши проблема от раз! Подсъдно е преправянето на монети, да го имаме предвид!
И спряхме!Но дълго време след това, продавачките проверяваха 50- те ни стотинки Бяхме още в прогимназията Пубертетска история!

Иначе, предизвиква сатурнизъм, натрупва се в организма и най вече в костите Съпроводено с остри болки
Но, явно си минал метър!

Да си жив и здрав, приятелю!

Пиер, все се каня да те питам, какво се крие зад цифровото заглавие,съпроводено с букви? Може и да си обяснил, но явно съм пропуснал!?

Вальо, за втори път ме измъчи в последните 24 часа. Снощи с последния си постинг да отгана смиъла на Приказката за змията, слона и мишката, а сега с това M,rlejq o,wge!
И вместо да отговоря като хората на любезния ти коментар, аз трябваше да пробвам 100 варианта какво си написал. Не разбра ли, че съм упорит пловдивчанин и няма да си оставя магарето в калта? Означава ПРИВЕТ, ДРУЖЕ Как да не запаля сега една ?цигара? Очаквам черно на бяло по-хва-ла, че съм се справил.
П и е р
ПС Сега аз да те измъча. Завършил съм гимназията на Велислава Дърева и Петър Стоянов, която се намира срещу апартамента на Юрий Гагарин, който му подариха,заедно със званието? Гражданин на град Пловдив.

Да, ще ти кажа, но първо да ти благодаря за коментара.
703 като число (размер) не съм го срещал в култовата архитектура, но цифрата 7 се нарича "магическата седмица" (напр. Свети Седмочисленици), а цифрата 3 - "свещената тройка"(напр. Света Троица); 7 + 3 = 10 (свещената декада на Питагорейците, равна на сбора от първите четири числа; вж. Тимей у Платон). Тройката в древноегипетската религия са Изида, Озирис и Хор; вж. Плутарх: DIO, по- точно тълкуванието на СЕТ (Свещения египетски триъгълник 3, 4, 5). Числата 3 и 7 са най-често ползваните почти във всички религиозни и космогонични учения (следва)

Не успях да те затрудня. Опитах се, но не успях. Аналитичният ти ум и този път успя да се справи. Имаш от мен една голяма ПОХВАЛА! БРАВО! Много си падам по подобни загадки, но този път май те подцених. Твоята загадка е повече от лесна. Учебното заведение, за което ме питаш е Елитната гимназия „Лиляна Димитрова” все още се намира на емблематичната улица „Иван Вазов” срещу съветското посолство. Сега посолството вече го няма, на неговото място се намира Административния съд, а името на гимназията е сменено. Моята съпруга е завършила тази гимназия, а моя леля е съученичка на другарката Велислава Дърева. Мой много добър приятел и колега е съученик пък на господин Петър Стоянов.

Мисля, че ти отговорих задоволително. Сега отивам да ти отговарям на твоя коментар по повод приказката.

Седмицата е съставена от 3 и 4.
ТРИ е вертикалния строеж на Космоса: Подземен свят или Свят на мъртвите, Нашият свят на живите и третото ниво - Светът на Боговете.
ЧЕТИРИ са посоките в Света (напред, ляво, дясно, назад, т.е. NWES) - хоризонталният строеж на Космоса; четири са древните природни стихии, също номерирани 1, 2, 3, 4, а както видяхме, сборът им е 10.
Преди години прекъснах присъствието си в Блога, заради нездравословната среда в него,за да се грижа за съпругата си, заради строителството и най-вече да се отдам на професионалните си занимания. Сега част от ангажиментите ми, за съжаление, отпаднаха, но нямам оня оптимизъм да продължавам тук. Преди години спрях на библейското число 666, което между впрочем има езически произход. Сега смятах да спра на 703, но не е лесно да се разделя с уважителните читатели и приятели и, за да не изневеря на себе си, продължих с азбучни индекси. Ще изкарам латиницата и ще хлопна кепенците, тъй като трябва да издам труда си. Ти знаеш, Ваньо, че това не е проста работа. Иска ми се най-доброто от дълбоко архивираните най-стари материали да ги пусна в обръщение. П0-просто е да активирам всички, но имам вече изградени критерии, а и отвратителни коментари, които не искам да видят отново бял свят. Между другото, имам и нови неща, но те са с минорно настроение, а читателите в тези трудни времена би трябвало да се срещат с по-леки, закачливи, смехотворни сюжети.
Бъди жив и здрав! И твори, щом останалите твои житейски задължения са О.К.
ПС – Нишо от казаните по-горе числови спвкулацие не е мое достижение. Те са обсъждани от неколко сериозни съвременни науки. Моят принос е в това, заедно със Златното сечение и други математически достижения да ги открия в древната култова архитектура и по обратен път да направя детайлна възстановка на дизайните им, при което се откриват неподозирани, очарователни идеи и методи за материализирането им.

Усетих аз, че си "отмъщаваш", дето обсъдих твоята приказка от игла до конец... Едва ли има тя кратка поука. Знаеш ли какво казва един мой приятел, когото познавам по-добре и от Свети Петър:
“Произведенията на талантите се изтъкват ред по ред, така че нищо да не може да се измъкне, без да се разплете цялото.” [17: 4, XXXIII (5)]
Не съм ревнив, казва се Сенека. Той приема приятелството на всеки. А аз приемам неговите съвети. Работят!
Бъди жив и здрав, Вальо.

Като чета и коментарите се смея , защото ми е забавно .
Лека нощ на всички !
Тони

7 и 3 разбрах. 0 обаче защо ?
Тони

Охо-о-о, аз в 23:58 за кой ли път вече прегръщах Дормира, дъщерята свидна на Морфей!
Добре, Тони, сега - сериозно. Отговарям на втория ти въпрос, който гласи: "За числото не се бях сетила , че е енигма. 7 и 3 разбрах. 0 обаче защо?"
Бях стигнал 666 постинга и спрях да си почина. Когато се наложи да продължа, можех да ги докарам, примерно, до 777 - най-любимото ми засега число, което се мъдри в един паметник на Юнеско. То е невидимо, защото е в модули (части от pes romanus). Но се заробвах твърде дълго да съм в Блог.бг. Замислих се кое число между 666 и 777 е наситено с информация за древната космогония и реших, че е 703 със съответните тълкувания, които дадох. Кръглото 700 не ми харесва заради двете нули...
За да ти дам отговор относно "самотната" нула, ще трябва да импровизирам в момента, Единицата е основна тухла, нали? Седем и три са изградени от единици. Следователно можем да си въобразим, че едно с нула след него се брои за 10. Ми то, 7 + 3 = 10. За нулата има и по-сериозни съвременни доводи. Я, Тони, си представи която и да е цифра с много нули след нея! Оказва се, че тя е едно съкровище и емоционално може да разтупа всяко сърце, дори то да се отвращава от финикийските знаци.
Като жонглирам с числата, всъщност следвам пътя на древните проектанти на култови съоръжения. Който не може да проумее този факт, ще стои пред Великата пирамида и ще се чуди какво ги е накарало да вдигнат такъв чудовищен строеж. Или по-елементарен случай, В Кралската камера е намерен саркофаг от червен асуански гранит без капак и със следи от разбиването му. Туристите са откъртвали късчета за сувенир, а мислено са си казвали "Хъм, просто каменно корито без украса, празно!" Същото ще кажат и за саркофага на Хефрен, и за нишата в източната стена на Камерата на Кралицата. Обаче! Следваш ли подхода на древните дизайнери, ще разбереш, че те са цяла Вселена, умопостроима и материализирана. Без разни измислени данни за Слънцето, Земята, Луната, скорост на светлината и други „патенти” на пирамидолозите. Това, за което говоря по-горе, е чиста геометрия и аритметика, ограничена по обем, но брилянтно приложена.
Аз няма да се изморя, но ти, Тони, ако не си се наспала тази нощ, ще задремеш от материята, която обсъждаме.
Хубав ден!

За първи път няма да изпълня дадено обещание - да продължа постингите до края на латиницата като буквени допълнения на * 703 *. Атмосферата тук не е за мен. На тези, които остават, пожелавам здраве и сполука!
П и е р
ПС Зная, че зложелателите ще се усмихнат и ще си кажат зад ехидна усмивка: "Кому му пука?"
цитирай