Петелът? Петелът е интересна птица... И часовникар, и кавалер! Първата му професия, за която едва ли има майсторско свидетелство, сложено в рамка, е откакто свят светува. Античните автори често забравят да упоменат в коя година се е случило дадено събитие, но сезонът и в кой час на денонощието – никога. Първи петли, втори петли и т.н....

Защо и кавалер? Ами има мъжкари, които гледат да се наплюскат първи, докато петелът, който съм наблюдавал с часове още в детството, цял ден крачи гордо, гледа отвисоко някой да не закачи харема му и съзре ли все пак някое зрънце или трохица, с едно особено „кът-кът” привиква кокошчиците си да го клъвнат.

Е, има и вицове за него... Та за кой вожд няма? Един от най-известните е този, дето петелът казвал „Стават грешки!” и слизал от поредната патка. Знам и един друг, калоферски. Столичен академик минавал през Калофер и се досетил, че има набор от казармата в този град. Поразпитал и намерил къщата. Посрещнала го сравнително млада стопанка, очите ѝ светнали като разбрала кой идва на гости. Извинила се, че неговият някогашен приятел от месеци е на гурбет, но тъй сърдечно го поканила, че човекът останал. Запретнала тя ръкави, запалила печката, разшетала се, нагостила го, напоила го, но... той се оттеглил в една стая и се наспал като къпан на чистия балкански въздух. На сутринта, рано-рано (Академиците затова са академици, защото стават рано!) излязъл на двора да поразгледа. „Добрутро...” – чул по едно време зад гърба си подрезгавелия глас на стопанката. Обърнал се и попитал: „Абе, Марче, броих-броих, имате 15 петела и само две-три кокошки...” „Така е – отвърнала булката – от тях само един си върши работата. Другите са академици...” След тази дъъълга прелюдия, дано имате търпение да прочетете моята история с нашия петел.

Едно време живеехме в Каршака, на две крачки от Марица. Веднъж тя преля и моят по-малък брат оттогава стана рибар. Хвана много риба на улицата... Имахме и двор с много стара къща. И кокошарник. Бяха бедни времена. Една сутрин татко ме вдигна (Или не съм ходел още на училище, или е било лято.), качи ме на рамката на колелото, с което ходеше на работа, а от едната страна на кормилото вдяна торба с нещо в нея, което шаваше. Остави ме на Четвъртък пазар (сега площад „Съединение”) и каза да продам петела за 5 лева. Изглежда така са се разбрали с мама, да бъде продаден, защото сме закъсали. А те бяха млади и неопитни родители... Как не са се сетили да ми дадат и коричка хляб и шише с вода!

И залостих се аз, седнал между две сергии за зеленчуци, извадих от торбата половината петел да се вижда колко е едър и охранен и зачаках. Няма да повярвате. Цял ден имах компания от чичовци и дядовци, които в полукръг ме разпитваха за колко го продавам, хвалеха го, казваха, че не е за тенджера, а за разплод, но никой не го купуваше. „Пет лева? Това е нищо за такъв красавец...” –  чувах непрекъснато. Вече нямах представа за времето. Бях гладен и жаден, не знаех какво да правя. Слънцето отдавна беше превалило пладне. Сигурно и петелът е бил жаден и уморен, защото все по-често притваряше очи. Най-после и неговият, и моят късмет излезе. Някой попита колко го продавам, хорово му отговориха „Пет лева” и човекът със звучен глас заяви: „Аз го купувам!” Сърцето ми трепна, вдигнах глава и... да не мислите, че се разплаках от радост. Изправих се на изтръпналите си крака и прегърнах татко... Предвидливо минал през пазара след работа, да не би още да съм там... Той вече не е между живите, но дано стигне до него синовната благодарност, дето ме спаси от оня ад!                

Моля ви... не се съобразявайте с тъжния край на този спомен. Сам ще дам пример за повече настроение:
Един чичко, също като мен вече, не успял да продаде петела си. И знаете ли защо? Защото бил откровен! Прекалено откровен... Точно като мен! Хубав петел държал под мишницата. Хората се чудели защо го продава. Един зевзек го попитал: "Май не си върши работата, а?!" "А-а, не, напротив! Върши я и още как. Посяга наред на всички домашни животни из двора..." "Защо го продаваш тогава?" "Ами от оня ден взе да се заглежда и по жена ми..."

Междувременно... в пресата тия дни, покрай сериозните работи, които се случват на улицата и в съзнанието на хората, се появи още един виц – за две петлета. Едното рекло: "Да отидем в супера!" "Що, бе?" - стреснало се другото. "Да погледаме голи кокошчици..."