НЕВЕРОЯТНАТА ИСТОРИЯ

                               НА ЕДИН ЗЛАТЕН ПРЪСТЕН

Винаги ми е било чудно как свидетелите в криминалните романи си спомнят с години назад датата и часовете на денонощието, когато нещо се е случило. И го разказват с такива детайли, които да пoведат разследващия към истината...

Историята, с която ще ви запозная, е толкова елементарна, че няма да е прилично да я разкрасявам. Беше лятото на 1970-а. Имах график на кои археологически обекти трябва да работя през активния сезон и бях заявил стажанти от Строителния техникум „Христо Смирненски” в София да ми помагат. Пристигна група от 5-6 момчета и момичета в базата „Зеленка” край  с. Българево, настаниха ги в зелено боядисаните бараки заедно с бригадирите-средношколци от Толбухин (дн. Добрич), които копаеха средновековната крепост на нос Калиакра. Имаше организиран стол в някогашната каменна гранична застава и автобус, който да ги вози до обекта. С моите хора трябваше да подготвим  обекта за заснимане от въздуха...

На плаж можеше да се ходи само след работа, в късния следобед, или в неделните дни. Най-хубавият пясък се намираше на „Болата”. Истинска красота, блокирана от военните със страшни надписи – щяло да се стреля без предупреждение. Можеше да се отиде на каменистия „Соджас”, до който се слизаше от 20-метровия отвесен бряг, обрасъл в гъста растителност, по въжени и дървени приспособления. Аз отговарях за стажантите и не смеех да ги водя там. Оставаше плажът под „Зеленка”. И той беше почти каменист, но все пак приемлив. В далечината се виждаше нос „Чиракман” с друга средновековна крепост на него. Извисяваше се над Каварненското пристанище...

С мен беше и съпругата ми. Макар и с някакви си десетина години по-възрастни от стажантите, тя не обичаше да се къпе, но не ми и забраняваше да лудувам с младежите. Четеше си книга и „пазеше” ценностите на моята бригада. Добре ги опази! Когато един ден излезнах от морето, капнал от умора, и си поисках „богатствата”, оказа се, че дебелата ми златна халка се е изтъркулила някъде. Търсихме я час-два и се отказахме. В следващите дни – отново. Ни вест, ни кост. А от вътрешната й страна бе красиво изписано името и сватбената дата:  Лиди    06.VI.1965.

Само след една година бяхме вече в Либия и аз побързах да компенсирам загубата не с една нова, а с две-три халки – да има да губи и в бъдеще.

Сега сме месец юли 2013. За изминалите 43 години съм се сещал за загубата поне сто пъти. Е, такива работи се помнят! Като в оня виц, дето един американец срещнал в Истанбул свой приятел-съученик. Не бил го виждал от пет години. След прегръдката и потупването по гърба, първите му думи били: „Ти кога ще ми върнеш онези 5 долара?”

Маестро Ганини ни покани на море. Тъй като е пристрастен да майстори цигулки (Май има вече десет!), не дойде нито веднъж на плаж – с мен, неговия съученик, и със съпругата ми, неговата единствена първа братовчедка по бащина линия. Ходехме сами с двайсет и пет годишния „СААБ”, подарен ни от Маестрото преди няколко години, когато (по негови думи) му беше взел вече душата. И понеже му беше взел душата, по новата магистрала вчера карах от Бургас за София със 140...

Ходехме на „Нестинарка”, след Василико. Случихме разкошно време, но нямаше кой да ни пази багажа, за да се къпем заедно. Сега се сетила жена ми, че има съпруг, който от млади години обича да се бори с вълните и напразно я кандардисва. А водата – топла като чай, бистра, без водорасли, медузи и щипавици. Дори когато ти е до гърдите, можеш да броиш песъчинките под краката си. И ето какво реших. Портфейла с куп документи в него, телефоните и ключовете за колата да поставя в една найлонова торбичка, да изровя дупка под чадъра и засипя пакетчето с пясък. Дълбаех и си представях как може да открия чуждо „съкровище”, забравено, после търсено, но ненамерено. Можеше да бъде и заровен боклук, но нали мечтите трябва да са красиви, да приличат на трепета, с който попълваме фиш за Тотото...

Най-нормално щеше да бъде да се порежа на някоя счупена и заровена чаша. Обаче! Тъкмо да спра да дълбая и в дупката блесна нещо жълто и кръгло. Издухах пясъка от едно тънко пръстенче. Ставаше ми на кутрето, но моите пръсти са надебелели с възрастта. Мина ми през ума, че може да е годежна халка, тъничка, нежна. Вътре, в пръстенчето, имаше нещо гравирано. Съпругата ми решаваше кръстословицата на „Телеграф”, тъй че не беше трудно да й докопам очилата с позлатените рамки за далечно гледане. Аз пък с тях виждах чудесно отблизо. Надянах ги на потния нос и се вгледах, приближавайки и отдалечавайки пръстенчето. На него пишеше... Корозията беше изяла масива до буквите и числата... На него пишеше:   Лиди   06.VI.1965.

Онемях. Показах я на жена ми, а тя, вместо да се зарадва или смути като мен, взе, че се разплака... Едно голямо руско семейство на два-три метра от нас спря да говори и ни загледа тъжно и въпросително.

че можеше да си порежа ръката на някое счупено стъкло, заровено в пясъка на плажа, но това не се случи. В желанието си да ми се случи поне в бъдеще, 21:07 - rosiela е цопнала отново първа кръвясал палец. Ще трябва да внимавам като мия камарата от чинии и чаши за кафе, че съдбата по непонятни причини слуша какво пожелава 21:07 - rosiela на човешкия род. Гласувайте за нея, скъпи приятели, гласувайте в нейния Блог, за да не ви урочаса.

Сланината е обгърнала плътно лоясалия остатък от това, което иначе назоваваме "мозък" и блокира напълно урочаствателните й излъчвания, които отдавна са безобидни за евентуалните й обекти...
Повервай Ми !
Не се притеснявай от урунгели- Господ и природата са ги наказали подобаващо !

........................................................... St. B O R N- вмчк Taratancijskij & Ta6akMakanskij ,,,,,…………………………………………………...4208-9896-1708-4444-7017-4242.........-27102021

такива неща се помнят !
Защото мозъкът има чудното свойство да запечатва съществените неща и да изтрива незначителните !
Приятна вечер !
Тони

В тазвечерния й ювелирен пост единствената суперпочитателка на бабата Ро описва вълнуващо бленувания необясним феномен, предизвикващ страхотни анални и уринални трепети у нея : "Защо жените се облегчават клекнали по малка и голяма нужда !"
Наистина вълнуващи са въжделените помисли на двете именити пуитеси ! Подобни бисери съм срещал единствено в центровия анаЛЛизачен Център "ГОМНОВОЗ" !

........................................................... St. B O R N- вмчк Taratancijskij & Ta6akMakanskij ......…………………………………………………...4208-9896-1708-4444-7017-4242.........-27102021

Обръщам внимание на фактите, скъпи ми Приятелю.
Съдник е бъдещето, не аз.
Нещо съм се сетил да те питам, Стефчо. Има ли сапунени фабрики в България?
Поздрав за д-р Надя, а теб ще поздравявам, когато се обръщаш към мен с църковния сан, който наскоро благоволи да ми връчиш, макар да е без подпис и печат от един митрополит поне.

Толкова е била силна любовта между вас, че тя като магнит го е притегляла и не е позволявала да попадне в чужди ръце Трябвало е само да попаднеш в периметъра на тези магнитни силови линии, за да се намери това съкровище отново на пръста ти!

Всичсо най-добро, Пиер!

П.П.-Умея ли да обяснявам научно странни на пръв поглед явления?

По принцип, да, умееш, Лео. Ама в случая не е песечинка, разстоянието и въобще бреговата ивица са внушителни от Калиакра до Южното Черноморие, плажовете са може би над 100-200. Ако разказът-доклад се разглежда в научните среди, например в секция "Океанология", заключението ще бъде, че "не звучи убедително", ако се стигне до съд, най-малкото ще искат снимки, които ще подложат на криминална експертиза не са ли манипулирани, а хонорарите по адвокати и вещи лица ще глътнат пари, колкото за пръстен с едър диамант. Затова НЛО, пръстена и други подобни най-добре да ги засекретим до времето, когато моралът стигне ниво, в което няма да се лъжем в очите. Малииии, както казва Валери, много сложно стана.
Поздрави!

Боже, Боже, Тони, коментари и отговори се преплитат във времето и щях да те пропусна да кажа Благодаря. Права си!
П и е р