Прочетен: 3045 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2021 20:48
Исках да се видя с дядо Боже, когато Земното кълбо изстине.
„Ти ела, в момента може." Предполагам, чух,че някой известѝ ме.
"Все още тук-таме се лее лава, планините баш сега се гънат,
но в Божия скрипториум е спокойно и за бъдното твориме.”
Щом прочетох есемеса, спрях да суча от гръдта на Афродита
и се затичах право към ателието. Пътьом Дяволът ме срита,
но се изправих, дрешките от звезден прах изтупах и пътя продължих.
На входа никой не стоеше – нѝ Исус, нѝ светецът Петър.
Не бяха още се родили – за тях ще поговорим в бъдещ стих.
В компютърната зала ме посрещна Шефът и ме омагьоса.
Още помня благия му глас… А дяволът и двама ни чумоса.
Шефът всъщност бе едно сияние във форма на кълбо
с диаметър близо метър, в черен фрак, с копринено жабо.
Къде са Вашите помощници, прескъпи Боже, го попитах,
а той виновно се усмихна и ми рече: „Ей тук са те, просто в мен.”
И посочи си челото... Значи, Бог е сам, помислих си смутен…
"Питай нещо друго, ще ти кажа всичко. Нямам тайни.
Направил съм оброк – проекта да не крия зад слова омайни.
Ще го свърша в срок – шест-седем мои дни за вас са милиарди.
Нека се развива непрестанно всичко, що съм сътворил.
Ще дойде ден Чарлз Робърт Дарвин да го обобщи.
Тоест, отсега узаконявам най-разумните процеси
да протичат ден след ден и независимо от мен.
И всичко, що се движи, нека се стреми към ред и красота,
а мнимите ми архитекти, сплотени в творчески екипи,
ще кодират тези три повели в най-различни варианти.”
Кои са те? – побързах да попитам, сякаш съм пърле пред майка:
„Да бъде Светлина и Твърд - да стъпим, а Човекът да ги управлява!”
Тъй рече дядо Боже и доволен дръпна с палци своите тиранти,
натъпка старата лула, а аз понечих да му дам огниво.
Той обаче ми намигна закачливо и лулата сам-сама
заизпуска дим на кълъбца към още по-високи небеса.
Въпросът Господ ми угади, после бялата брада поглади:
„Орисан съм, каквото си помисля, да се случи на мига…
Не знам защо, но за бъдещите хора ще са чудеса.” И добави:
„Време е, човече, да се върнеш в своята реалност!
СЪБУДИ СЕ! И забравѝ за днешната визита, ако никой те не пита!
Уви, събудих се, но не в прегръдките на Афродита...
Това май беше сцена в края на предишния ми сън.
Него цял не помня... Вече се разсъмваше навън.
Чух Жена ми: „Кой нормален, ми кажѝ, на сън се кръсти?
Вече виждах се вдовица. От дни край теб вървя на пръсти.
Ти беше спрял да дишаш... Ето, на, пийнѝ водица...”
А аз – замаян, смазан – не ѝ разказах как съм бил помазан.
Премълчах за Афродита, но май Венера беше,
макар да знаех колко е добра и благородна Тя,
да не каже: „Бил си, значи, пак на далавера!”
И понеже вече сам съм, друга няма, при Господ пак се каня да отида…
Уви, от Блога съм зависим. Щом ме пуснат, на врата му ще увисна.
А дотогава? ... Дано и Петър се роди, че с машината на времето
отдавна сме приятели добри… Момент! И от него есемес получих –
трябвал съм му спешно, но защо – не каза… До следващия постинг ще узная!
Не съм допускал, че подобно съчетание от толкова различен и наглед противоречив инструментариум може да създаде подобно съчетание от звучност на това епохално класическо произведение !
Браво на теб и за поетичното произведение, което плътно доближава нивото на нашия общ приятел Валери. А то е твърде високо !
Не съм допускал, че подобно съчетание от толкова различен и наглед противоречив инструментариум може да създаде подобно съчетание от звучност на това епохално класическо произведение !
Браво на теб и за поетичното произведение, което плътно доближава нивото на нашия общ приятел Валери. А то е твърде високо !
Да пукна, Стефчо, ако не ми мина през акъла да ти кажа за това уникално изпълнение. Не се изненадвай на моето заклеване. Така казвахме едно време в Каршака в подкрепа на истината. Какво да правя, вече се губя в Пловдив, но си оставам майничка... Мисля, че изпълнителите са руски младежи, а гледанията, ако се не лъжа, 28 милиона пъти. Знам, че си заклет меломан.
Не трябваше, обаче, да ме сравняваш с Валери. Той е гений! Най-много да предизвикаш яростта на една блогова поетеса, която по неизвстни за мен причини беснее, чуе ли неговото име. Хубавото РОСИЦА е римувала с КРУЕЛА (... де Вил; Злобара де Мон от българския превод на филма за далматинците). Така де, да има пълно покритие с поведението й;
Благодаря за посещението и коментара. От нощта, когато ми дадохте някаква виска титла не сме се чували. Поздрави на д-р Надя.
В Калофер съм със зазимена кола, тъй като редът ми за нова книжка е чак ..... на 8.II. 2022.
Жив и здрав!
П И Е Р, почитател и приятел на големия български поет Валери Станков
