Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2017 17:12 - ! ! !
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 493 Коментари: 4 Гласове:
16

Последна промяна: 16.11.2017 19:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                            ПОРТФЕЙЛЪТ-СКИТНИК

Много портмонета и портфейли се разхождат по света. Не е работа на Господ да спре собствениците им. Пък и защо да го прави?

Но не става дума за тези, дето летят с аероплани или пресичат океаните с круизни съдове,  а за един семпъл, жълто-кафяв, с много прегради и някой и друг лев вътре, разказвам за моя портфейл. Е, побрал е и половин кило стотинки. Виж, ценното в него са документите, да не ги изброявам. Тъй като е издут, страшно ми е неудобен, когато шофирам, понеже по навик го държа в задния джоб. Винаги съм се чудил къде да го сложа, та да не го забравя на слизане… Посрещам веднъж госпожата на гара Калофер, моята си, разбнира се. Настанява се тя, а аз ѝ връчвам портфейла да не ми убива. Тя не го прибра в чантата си, след пет минути щяхме да сме вече в къщи. Остави го в скута си и след няколо завоя вика: „Я ме остави пред магазина на Марианчето. Сетих се, че нещо съм забравила в София, да си купя друго. Ти върви, паркирай и отключвай. Ей сега ще си дойда…” И се изниза на отсрещния тротоар. В Калофер има само една неугледна, но скъпа аптека, а в замяна на това поне три магазина, препълнени с китайски и турски стоки, плюс два-три за дрехи, чаши и мебели втора употреба. Това, между другото.

Наистина, госпожата се забави само двайсетина минути – рекорд по делово пазаруване. Завари ме пред компютъра, къде другаде. След още толкова време ѝ казвам: „Върни ми портфейла.” „Аййй, не е у мен…” Замисли се дълбоко и уплашено продължи: „Сигурно е паднал на улицата при слизането” – усети се тя какво се е случило. Буреносен облак забули челото ми. В портфейла този път стояха вси авоари за лятната строителна кампания. Тичам през глава с колата до същото мястото и отдалече го виждам, направил колибка на паважа до надигнатия от корените бордюр, стои и чака някой да го цунка. Цели 40 минути е бил безпризорен, на два метра от каменния парапет на Тунджа.

Какъв е изводът? Калофер може да е деветата дупка на кавала, т.е. на Пловдивска област, може дупките по улиците да са повече от девет хиляди, може до Мъжкия манастир и началото на всеизвестната Екопътека на Бяла река да се отива само с бронирана машина, така пътят е разбит от пороите, някога асфалтиран, но жителите му не посягат на чужд потфейл.

На моя обаче, рано или късно, ще му се случи нещо ужасно. Ще си скита безпризорен по света, докато някой му свети маслото. Какви са симптомите за тази моя прогноза? Следващото негово приключение е още по-забележително. След седмица или след месец, мина време, не помня, госпожата отново потегли за София – да се яви пред джипито за тримесечните рецепти за лекарствата ни. Такива са здравните закони у нас. Дори да сме на някой от полюсите, както се казва, ще трябва да се върнем при нашето мило джипи с розови бузки, което дори да ти прислушва сърцето, не спира да говори.

Отплеснах се, извинете. Та изпращам госпожата на гара Калофер, вадя портфейла на перона да ѝ дам някой лев, помагам ѝ да се качи, подавам ѝ патерицата и куфарчето, което се допуска и като ръчен багаж в аеропланите, връцвам се и си тръгвам. На такава възраст сме, че ще е смешно да си махаме с ръка. Влакът потегли зад гърба ми, но ненаправил и две крачки, спирачките му изкърцаха, полуобърнат видях някаква суматоха пред един от прозорците на друг вагон, но нали не съм любопитен, метнах се на синьото саабче и драснах за къщи, че лаптопът ме чакаше.  Слизам, тупвам по навик с ръка по задния джоб… няма никой. Оглеждам около седалката… нищо, празно, ушите ми писнаха, какво ще правя без документи… Обратно до гарата, обяснявам на появилата се служителка, че съм бил тук преди минути, а тя, най-спокойно обясни защо са спрели влака… За да предадат на група младежи един портфейл, предполагайки, че някой от качващите се пътници го е изпуснал. Не повярвах на ушите си, защото е по-близо до ума, че може да е и на някой от изпращачите, че при тази възможност би тябвало да го запазят и предадат на полицията?! Тръгнах към колата покрусен, прибрах се в тъмната къща зашеметен и… еврика! Сетих се да се обадя по телефона на госпожата, леля ви Лида. „Какво има – пита – на гара Карлово съм.” Дадох ѝ набързо събраната информация и тя тръгнала с патерицата да се провира из претъпкания влак да търси младежите. Срещнала кондуктора и той ѝ казал, че тази група току-що слязла на Карлово, но предала портфейла на някакъв мъж с очила… И така – до София. Надничат във всички купета, питат, половината мъже – с очила. Накрая го открили…

След три дни го получих обратно, тя ми го донесе, без липси, заедно с моите лекарства. Само дебитната карта от ПИБ се беше изхлузила някъде. Бял кахър. Има си ред при такова „нещастие”.

Предчувствието, че пак нещо ще се случи, се оправда. Докато пишех снощи тези редове, се чу кучешки лай пред вратата на хола. Да не се отклонявам отново. Заслужава си нов разказ.




Гласувай:
16
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - pvdaskalov,
16.11.2017 23:25
Умен портфейл, винаги се връща при собственика си.
цитирай
2. xubavka - Чудесна история, чичо Петър!
17.11.2017 07:10
Сякаш съм я чувала и преди, но снощи като я прочетох имах усещането, че съм изгледала филм, направо фантастика. Невероятен късмет е такъв „скитник” да остане незабелязан и невзет. Представям си ужаса, който си изпитал, два пъти.
За всеки случай, щом този портфейл обича да скита, трябва да го държиш винаги под око, особено и далече от женски ръце. Сбъркаш ли, може третият път да се върне, но весел и празен или въобще да не се върне. Той нали си знае, че ще го напълниш пак и за това не се пази сам. Предупреди го, за всеки случай, че ако продължава да те изоставя, ще го смениш, само че не си купувай сам нов портфейл, а ми се обади да ти подаря един като за тебе. Има поверие, че портфейлът трябва да ти е подарък, та да забогатееш. Онзи мой роднина, дето прилича на тебе, подари един портфейл на сина ми, когато той навърши 7 години и малчуганът беше толкова щастлив, че ще прилича на мъж и ще има парички, че сияеше. Тогава го чух да казва на сина ми: „Тони, не се радвай толкова на портфейла, защото пари при пари ходят, а не пари при портфейл”. Много се смяхме тогава, но този наш роднина постави началото на цяла верига магазини за търговия с бои и лакове, която съществува и до днес. Твоят портфейл обаче ходи, къде ходи, но се прибира при собственика си, а имам усещането, че и нещо друго се е прибрало и не може без теб...
Таня
цитирай
3. pvdaskalov - * 1 *
17.11.2017 08:44
kvg55 написа:
pvdaskalov, Умен портфейл, винаги се връща при собственика си.

Засега, да! Ама нали има една поговорка "Веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода..." И накрая се счупила. Срам не срам, ще го провеся с шнур на врата. Стотинките вътре ще ме изгърбят, ама какво да се прави?! "Вързан поп - мирно село."
Жив и здрав!
П и е р
цитирай
4. pvdaskalov - * 2 *
17.11.2017 09:00
xubavka написа:
Чудесна история, чичо Петър! Сякаш съм я чувала и преди, но снощи като я прочетох имах усещането, че съм изгледала филм, направо фантастика. Невероятен късмет е такъв „скитник” да остане незабелязан и не взет. Представям си ужаса, който си изпитал, два пъти.
За всеки случай, щом този портфейл обича да скита, трябва да го държиш винаги под око, особено и далече от женски ръце. Сбъркаш ли, може третият път да се върне, но весел и празен или въобще да не се върне. Той нали си знае, че ще го напълниш пак и за това не се пази сам. Предупреди го, за всеки случай, че ако продължава да те изоставя, ще го смениш, само че не си купувай сам нов портфейл, а ми се обади да ти подаря един като за тебе. Има поверие, че портфейлът трябва да ти е подарък, та да забогатееш. Онзи мой роднина, дето прилича на тебе, подари един портфейл на сина ми, когато той навърши 7 години и малчуганът беше толкова щастлив, че ще прилича на мъж и ще има парички, че сияеше. Тогава го чух да казва на сина ми: „Тони, не се радвай толкова на портфейла, защото пари при пари ходят, а не пари при портфейл”. Много се смяхме тогава, но този наш роднина постави началото на цяла верига магазини за търговия с бои и лакове, която съществува и до днес. Твоят портфейл обаче ходи, къде ходи, но се прибира при собственика си, а имам усещането, че и нещо друго се е прибрало и не може без теб...
Таня

Да, този портфейл ми е подарък от Деси. Предишният - също. Но рано или късно ще се намръщя, защото човек и природосъобразно да живее, пак умира.
Извинявай за черния хумор. Перефразирам надписа от Омуртаговата колона. Блазе на маймуните на клона. Не се нуждаят от собствени ресурси. Квото им трябва, краднат си го от пазара и... пак на клона. Там, сред листака, е тяхното лоно.
Извинявай, Таня, за несъвършените рими. Явно, пак трябва да си направя кафенце и с Матю в скута да си изпуша една цигарчица...
Дразня ли те? Не мога да бъда като теб съвършен.
Приятен уикенд.
П и е р
ПС - Чудовището пак пусна нещо приятно за душата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 1470718
Постинги: 663
Коментари: 6185
Гласове: 9792
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031