Прочетен: 1909 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 27.09.2021 10:41
Не веднъж напирах да се вмъкна в Рая, но все ме връщаха назад. Плесна професорът с ръце и чух накрая: „Най-после спря едно сърце-инат.”
На мига се стрелнах край адаша сякаш съм фурия, потъвайки в кория – дъбрава тъмна с дъхави поля из нея.
Ура, късметът ме огря!
Изпърво мислех – арахангелите ще ме спипат – как тъй нахлувам в Рая без да съм опят и опростен от поп! А можеше и от попадия. После се замислих… Не на мене тия! И в галоп обратно хукнах, ръка на портиера да целуна. А той с дланта си ме погали, после рече: „Стават грешки, но ти добре дошъл си. И аз грешах на младини, но ето, погледни, че дясната ръка сега съм на Исуса. Писано било да вкуся от живота на светия. Твои са, адаш, и райските покои. Ти в тефтера си, в графата свои…”
„Петре, а защо не виждам тия, що са от по-преди дошли?”
„Тъй е тук! Можеш да ги викаш поотделно и приседнали сред дъхави жасмини да си бъбрите във проза или в рими… Тръгвай, синко, че ей задават се и други – уви – деца, мъже, съпруги…”
Поех – ни звяр, ни цар – след хвърления зар. Не знаех губя ли или ще съм на кяр. Свил дланите си на фуния, викнах името на съученичка моя – „Нин-на, Ни-ина-а-а!”, която твърде рано си замина, простила се с живота, тъкмо беше разцъфтяла. На мига яви се – все тъй красива, бяла, с лунички покрай нослето, с тежка плитка върху крехкото си рамо. Но тя не ме позна, отстъпи крачка и изчезна, стопи се като в сън...
Почесах си брадата, засуках и мустака, замислен тръгнах на разходка в Рая, както долу на Земята нявга сторил оня от Итака. Не мога с разказ да ви смая. Природата е все една и съща, но някаква омая те обгръща, а обитателите са невидими, безмълвни. Повикаш ли ги, мигом ще довтасат, но ако твоят образ непознат е – изчезват, сякаш вятър ги отнася. Навярно аз самият също съм незрим. Тъй всички тук са равни – царе, прокажени, евнуси. Всеки има право Божията благодат да вкуси. И не виждаш кой с медали на гърди от векове се кичи, кому месата капят, кой талант е гениален или, уви, бездарен неудачник.
За някаква любов говореше адаша, но тъй и не разбрах дали да се разпаша, зовейки древните хетери. Човек не знае по какви закони да се мери. Реших, че тук ще бъде страшна скука и няма как да свикна. Затуй отново се провикнах: „Сара! Сар-ра-а-а”. И чудото се случи. Ей я мойта далматинка. Тя позна ме, заскимтя и зацелува ми ръцете, че ако в парка нявга аз я водех на разходка да беснее до премала, сега ме тя поведе кротка из светите райски дебри! Щом приятел верен си намерих тука, повярвайте, че вече не ми пука. Не ще умра повторно от някаква си скука!
Но-о-о, докога във Рая ще изтрая? Страх и тук витае – страхът от вечността. Готов съм да се преродя дори и в буболечка и полечка да пълзя по някоя пътечка между теменуги и тревички други, но да съм долу, на Земята. Нищо, че димят огнища на войни, раздори. Животът има смисъл, ако човек се бори!
Епилог: Надявам се да сте доволни от разходката ми в Рая. Не съм решил дали това да бъде краят или да ви разкажа разговора ми с Хеопс. Единствен той откликна – бил чул за напъните мои плана на неговата пирамида да открия. Появи се на ръце с любимия си мопс и само кимаше с глава, когато с клечка на пръстта започнах да чертая.
Кремъл е в истерия: Украински дрон "...
Удар в стомаха на Америка ще бъде нанесе...
Дилемата, Рай или Ад на халос да не ни вълнува, че дори по канона да си мислим, че живеем у Съдника е последната дума и правилно е рекъл Адаша ти, „Няма светец без минало и грешник без бъдеще„.
Бъди жив и здрав П и е р, разбира се, и приятен ден.
ИМАШЕ ТРЕВОГА ЗА ЛИПСАТА ВИ 0897677555
Дилемата, Рай или Ад на халос да не ни вълнува, че дори по канона да си мислим, че живеем у Съдника е последната дума и правилно е рекъл Адаша ти, „Няма светец без минало и грешник без бъдеще„.
Бъди жив и здрав П и е р, разбира се, и приятен ден.
Приятелю мой, крайно време е да се видим. Следващото лято вече твърдо съм решил да си обновя впечатленията от Свещарската гробница. Доколкото помня, май играеш на табла. Ако е вярно това, ще ти играя с лявата ръка. Тренирай? Ако не можеш, нищо. Ще извадим торбите с вицове. Впрочем, каквото кажеш - само за политика отказвам да говорим. Няма полза да споменаваме гяволите.
Внимавай къде стъпваш. Помня аз, помня?
П и е р
Ти затова ми подаде ръка в най-страшния период. Не зная как ще ти се отблагодаря...
Лека и с приятни сънища, ако котаците не те събуждат. Моят хубостник вече се е разположил на леглото ми като пет пари в кесия.
ПС - Не съм забравил, че ти дължа награда за решения ребус.
ИМАШЕ ТРЕВОГА ЗА ЛИПСАТА ВИ 0897677555
Благодаря, здрав съм като бик. С два пфайзера в дясното рамо. Готов съм и за трети, но първо ще провяря антителата. Не че ми се живее толкова, но имам още работа на белия свят.
Питагор видял, че на улицата хвърлят камъни по едно куче. "Спретеееее! - развикал се той. - В минал живот то беше мой приятел...."
Сериозни източници съобщават за случаи, подкрепящи твоята увереност, че има живот и след смъртта.