Прочетен: 15479 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 28.01.2017 13:04
1. Подколенните кости на скелет № 95 са пресечени от олтарния зид и за тях тунел в стената НЯМА
Във връзка с изграждането на Ларгото в София археологът Стамен Михайлов извършва през 1956 г. спасителни разкопки и проучвания едновременно на две черкви - ротондата "Св. Георги" от началото на IV в.
и "Св. Петка Самарджийска" (ХI или ХIV век спореди различни източници).
Негов помощник на втория обект е стажант-археологът Георги Джингов. Снимката по-долу показва условията, при които е работил за разкриването на скелет 95. Както виждаме, снажният младеж едва се побира между олтарния камък и апсидната стена, а в това тясно пространство Христо Хамбарков, по прякор Гъската, единствен герой от легендата, публикувана в чест на 100-годишнината от раждането на Васил Левски, е трябвало да върти кирка в тесен изкоп, дълбок над един метър, да прокопае (неизвестно защо!) тунел в олтарния зид, и там да препогребе Апостола на българската свобода с вързани на гърба ръце, както доуточнява в наши дни о.з. полковник Богдан Кръстев.
Черквата е била построена върху изоставено старо гробище. Открити са и гробове, иззидани с тухли, експонирани днес в нейното подземие. Все още могат да се видят там полепнали в хоросана на зидарията им кости от още по-стари гробове.
При разкопаването на подолтарното пространство се открива, че апсидният зид е бил изграден в траншея със систематично забити покрай нея дървени колове за уплътняване на слабия терен. Траншеята с нахвърляните вътре камъни е била залята с хоросан, който е протекъл на около педя към вътрешността на олтара, образувайки нещо като козирка или безформен корниз по протежение на почти цялата апсида. Така са се образували неравности, различни по големина и дълбочина нишички под козирката , които проличават по време на разкопките.
Постепенно се обкопава и разкрива изцяло олтарният камък. Върху малко стъпало от тухли, което е било над подовото ниво на черквата, са оставени черни остатъци от загнилите дървени колове, а кости от по-горните пластове са складирани върху олтарния камък.
Явно, в пласта земя над скелета с Инв. № 95 (до олтарния камък) са откривани кости, събрани на купчинка вляво от трапа. На друга снимка виждаме върху стъпалото дръжките на обичайните археологически инструменти - шпатулки и четчици, които се използват при разкриването и подготвката на находките за фотографиране.
При бедрените кости на скелета са разкрити и две дупки от колове, които са били запушени с хартия - да не се запълват с пръст при окончателното оголване на основата на олтарния камък в близост на черепа.
Разкриването на дупките от колове преди да се появят бедрените кости и появата на непреодолимо препятствие след счупените коленни стави дава основание на археолозите да заключат, че долните крайници са били прерязани от апсидната стена. Това заключение се подразбира от Дневника на разкопките, но то може да се приеме като доказано въз основа на архивните снимки, регистрирали опити да се откъртят тръбни кости от същото място на зида. Дъговидна серия от бели точки върху зида след бедрените кости, както и "ореол" от дупчици около добре видимата част от дясната тибия, са именно доказателството за правотата на археологическото заключение.Оригиналната лента на тези три последователни кадъра е изчезнала. Във Фотоархива на НАИМ открих само контактното им копие върху фотохартия. Да разгледаме внимателно горния ляв ъгъл на първата от трите пози. Там се открива дъговидната серия от бели нарушения на зида, а по-долу и подаващата се тибия. Вижда се и римският градеж предимно от речни камъни, частично надстроен от апсидната стена на черквата. В десния долен ъгъл се подава част от каменните плочи, с които е бил застлан олтарът.
Детайл от снимката по-горе
Дъговидната серия от бели нарушения на зида и част от тибията се виждат и в десния долен ъгъл на следващата поза.
Приблизително в центъра на третата илюстрация е запечатан вече опитът да се откърти подаващата се от стената тръбна кост. Поради фронталното заснемане тя е във вид на кръгче с две концентрични окръжности от дупчици. Дъговидната серия на около педя над костта непрекъснато мени изгледа си поради различния ракурс.
Детайл от снимката по-горе
И ако през 1956 г. дупчиците в зида са били свежи, то през 1972 г., когато започва консервацията на черквата, те са вече зацапани с върнатата след разкопките пръст.
Да повторя с други думи - виждаме детайл от снимка на олтарния зид, предоставена от проф. арх. Стефан Бояджиев, който повтаря, макар и частично, наблюденията ни върху архивните фотографии по-горе.
Няколко снимки от архива на проф. Стамен Михайлов също подкрепят официалното научно становище.
ДБелите петна в нишата над бедрените кости не могат да бъдат от почва.
А тази е най-загадъчната снимка от края на разкопките през 1956 г., която може да се приеме, че представя дъното на нишата. На нея се различават фрагменти от лявата тибия. Защо мисля така, ще покажа в следваща статия, като сравня няколко от наличните снимки, документиращи счупванията на бедрените кости в областта на коленните стави.
Разполагаме и с няколко силно въздействащи възстановки на подолтарната ситуация в черквата "Св. Петка Самарджийска", направени от колектива на Николай Хайтов през 1985 г., но в тях фактите са изопачени, което проличава от снимковия материал.
Три детайла за сравнение на истинското положение на черепа (темето на скелет № 95) по отношение на олтарния камък, сравнени с макета на Хайтовия колектив.
Олтарният камък не е бил обзидан от ненужна каменна облицовка. От първия снимков детайл се вижда все още остатък от земна маса. Преди нейното отстраняване дупките от дървени колове (пилоти), минали покрай бедрените кости, както видяхме, са били временно запушени с хартия, за да не попада в тях пръст.
От атрактивното макетче се вижда, че скелетчето е измъкнато нереално навътре в олтара, за да се отхвърли идеята за необходимостта от тунел, какъвто между другото не е бил открит.
Примирението, че не знаем къде е погребан, води до изключително важното морално решение - да носим неговия образ, мъдри слова и героизъм в сърцата си!
Бъди жив и здрав!
П и е р
Успех, скъпи Пиер!
Успех, скъпи Пиер!
Благодаря ти за тази оценка, Вени. Това беше целта ми - човек, дори да е без специална подготовка, да може да се увери, че дадена теза е правилна. Моята роля се ограничава в това да заостря вниманието на читателя към онези детайли, които са, образно казано, грамчетата, накланящи везната в една или друга посока. Почти успях и да не коментирам умишлените внушения на опонентите...
Поздрави!
П и е р
Ще видим за по-нататък. Но за мен най-убедителното доказателство за правилността на тезата ти е, че "долните крайници са били прерязани от апсидната стена.". Ако действително погребението е по-старо от строежа, в това има логика и смисъл. Изкопаването на тунел в подобно пространство е почти невъзможно дело, още повече при обстановката около т.н. препогребване на Апостола. Адмирации за супер професионалното излагане и изводи от достъпния фактически материал.
Тезата не е моя, Стефчо. Тя е археологическа, научно обоснована, но вече напълно доказуема чрез откритите от мен три контактни копия. Също и с помощта на "загадъчната" снимка от архива на проф. Стамен Михайлов. Тези три, и въобще всички архивни снимки, бяха добре известни на писателя Хайтов, но той пренебрегна някои строги правила в науката. Поради липса на опит и пристрастие към започнатата офанзива -Апостолът на свободата да има гроб, макар и фалшив... Важното е, че запазихме добри отношения помежду си, въпреки различните мнения. И ако днес се налага да го споменавам във връзка със спора, то е в името на истината, макар, че е по-добре да следваме борческия дух на Левски...
Поздрави!
П и е р
ПС - Търси къде издишат моите доказателства, че да мога достойно да отстоявам истината, дори да ми е опрян пищов на тила.
А Конфуций : "Три пътя водят към познанието:
- Пътя на размисъла - това е най- благородния,
- Пътя на подражанието - той е най- лекия.
- Пътя на опита - най-тежкия и горчивия".
Ти си избрал последния, но най-истинния и справедливия !
ПП. Виждаш ли, че по сентенциите съм като споменатите по-горе ?!
00:03 - Извини ме, Пиер,
от: born За постинг: ПЪРВОТО ОТ СЕДЕМТЕ ОСНОВНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ ГРОБЪТ НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА НЕ Е В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ
но не мога да кажа на черното бяло. Знаеш много добре пристрастията ми по темата. За мен, както и за много други, Хайтов бе ентусиаст и с твърда убеденост за гроба на Апостола. Трябва да му се отдаде и дължимото. Май че Платон беше казал: "Истината се ражда в спора! "
А Конфуций : "Три пътя водят към познанието:
- Пътя на размисъла - това е най- благородния,
- Пътя на подражанието - той е най- лекия.
- Пътя на опита - най-тежкия и горчивия".
Ти си избрал последния, но най-истинния и справедливия !
ПП. Виждаш ли, че по сентенциите съм като споменатите по-горе ?!
Одобри | Изтрий
Много хубаво е да си ентусиаст, Стефчо, но е още по-хубаво, ако имаш и "подплата". Представи си, че си пуснал тото-фиш и в неделя срещу понеделник си сънувал чуден сън, че имаш шестица. Ставаш сутринта безмерно щастлив, пиеш уханното си кафе, примижаваш от удоволствие към тавана, обръсваш се, парфюмираш се и усмихнат бързо отиваш дори по пижама да питаш в тото-пункта какъв е редът за получаването на милионите. Вадиш портфейла, където обикновено слагаш попълнения и заверен фиш, подаваш го с трепереща ръка и 24-каратова усмивка на пищната касиерка, която всеки път по традиция питаш има ли знаме да развее, ако някой от махалата спечели джакпота, тя го преглежда и усмихната ти казва, че нямаш дори тройка, а ти изведнъж изтрезняваш и осъзнаваш на мига, че си имал само един красив сън, на който си повярвал…
И аз знам някой и друг бисер на старите философи, но ги цитирам не съвсем точно. Нито помня от кого са. Та ще импровизирам:
Мил ми е Хайтов, но истината ми е по-мила!
Ще мръдна до Уикипедията да видя как е по-точно казано. Дано успея.
Поздрави!
П и е р
Сега, за да не злоупотребявам с повторната поява на твоя коментар, ще споделя нещо, за което съм се сетил след толкова години къртовски труд. Споделям го като коментар, тъй като обещах да се занимавам с фотодокументираните факти, а не с гадните удари под кръста, които ни прилагаха опонентите, начело с народния любимец Николай Хайтов.
По време на спора между археолозите и опонентите им Н. Хайтов представи "Свидетелска декларация на Д. Бучински". В нея музейният скулптор, участник в разкопките (Почиствал стенописите в черквата.) твърди, че "Пищялките, коленете и бедрата на скелета бяха здрави... скелетът се виждаше напълно цял - с глава, тяло, таз, бедра и пищялки, чак до петите."
Ето и извадка и от декларацията на нар. художничка Вера Недкова, по онова време реставратор в Музея: "Костите на долните крайници бяха здрави... Само долната част на крайниците от глезените надолу беше скрита под основите на зида." (Публикувани в книгата на БАН от 1988 г.)
След като представих на Хайтов трите последователни кадъра от 1956 г. (виж по-горе), в които се вижда бялата "броеница" от опити да се разбере какво пресича долните крайници непосредствено след коленете, той публикува само една от трите, шкартирайки подаващата се кост и „броеницата” от дупчици да не се виждат. После обсъжда същите следи в снимката от 1972 г., като ги тълкува по следния начин: „… трапчинките … са от сложената върху покойника рогозка вместо погребален покров.”
Представяш ли си, Стефчо, колко е бил щастлив, че е намерил друго тълкувание. Но не е обърнал внимание, че случайно на два пъти попада в обектива и металният шиш, с който е опитвано да се разбере естеството на апсидната основа – дали е тунел, запълнен с пръст или камък и хоросан.
Толкова измислици има в книгите на Хайтов, 9-10 на брой без преиздаваните, посветени на „гроба”, че именно затова избрах метода на сравнение между фотоизображенията.
Милият, беше напипал златната жилка, дрънкайки на родолюбивата струна на българското общество.
Това е засега.
П и е р
Само не мога да се съглася, че Хайтов бе неубеден в убеждението си, че е открил Гроба ! Мисля, че бе дълбоко убеден и се опитваше по всякакъв начин да докаже правотата си и поради емоционалния подход и неглижирането мнението на специалистите може би грешеше. Давай, Приятелю ! Дотук си убедителен !
Само не мога да се съглася, че Хайтов бе неубеден в убеждението си, че е открил Гроба ! Мисля, че бе дълбоко убеден и се опитваше по всякакъв начин да докаже правотата си и поради емоционалния подход и неглижирането мнението на специалистите може би грешеше. Давай, Приятелю ! Дотук си убедителен !
Давам, Стефчо!
Ето най-напред книгите на Хайтов, които съм изчел и аз, но с молив в ръка:
Н. Хайтов. Последните мигове и гробът на Васил Левски. Изд. „Христо Г. Данов“. Пловдив, 1985.
Н. Хайтов. Гробът на Васил Левски. Изд. „Христо Г. Данов“. Пловдив, 1987.
Н. Хайтов. Гробът на Васил Левски. – В: Избрани съчинения, Т. 3. Изд. „Български писател“. С., 1987.
Н. Хайтов. Аферата с гроба на Васил Левски. Изд.
„Български писател“. С., 1997.
Н. Хайтов. Дневник. Книга шеста. Изд. къща „Иван
Вазов“. С., 1997.
Н. Хайтов. Гробът на Васил Левски. Сборник с ис-
торически и археологически документи и свидетелства, съставителство и анализ. Изд. „ГорексПрес“. С., 2002.
Н. Хайтов. Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски. Изд. „Артик–2001“. С., 2004.
Н. Хайтов. Непубликуван дневник. Изд. „Захарий Стоянов“. С., 2009.
Ето още няколко книги в негова подкрепа:
М. Тодорова. Живият архив на Васил Левски и създаването на един национален герой. Изд. „Парадигма“. С., 2009. (разпространена по света и на английски – б.м.)
Ивайло Христов. Николай Хайтов. Духовна биография. Изд. „Зов“, С., 2009.
Ивайло Христов. Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски. Изд. „Зов“, С., 2010.
Ще си позволя да цитирам едно признание на Джеймс Клавел, автора на „Шогун“. Ако приемем, че той не се шегува в интервюто, публикувано в сп. „Паралели“ от 1988 г., бр. 16, с. 13, а чистосърдечно признава: „Аз съм белетрист, а не учен. За да постигна напрежение, се опитвам да разкажа историята колкото може по-реалистично. Затова на читателя се струва, че написаното е автентично, а всъщност то е измислица“, може да се допусне, че съществената отлика между писателя и учения е в подхода към даден проблем. Първият се бори за сърцето на своите читатели, а вторият – за техния разум. (Откъсче от моята част в книгата ни с проф. Димитър Овчаров).
Стефчо, не съм аз убедителен, а фактите. Аз само ги систематизирам и насочвам вниманието на читателите към тях. Ей, Богу, те не са толкова трудни за разбиране. И още нещо – представям само снимки, които са били известни на Н. Хайтов, но за някои детайли си е затварял очите или ги е отрязвал (кадрирал) в публикациите си.
Аз не умея да ползвам никаква сериозна програма, с която бих могъл да фалшифицирам изображенията. Аз също кадрирам и увеличавам детайлите, за да покажа онова, което подкрепя научната истина. Но няма нито един детайл в полза на Хайтовата теза. САмо словесни построения! Друго, което си позволявам, е да просветля или дам контраст на тези детайли. Това може да се постигне и с екрана на лаптопа като го накланяш напред или назад.
Мисля, че умен човек като Хайтов не може да не е разбрал къде греши, но връщане назад не си позволи поради ред причини, които не са от значение в нашия случай. Жалко, че нямам такъв находчив опонент, защото и аз не падам по гръб.
Бъди жив и здрав и поздрави в къщи. Като беседвам с теб и ми се припийва. Не знам защо. Май защото ни обявиха за пияници. След малко ще ти пратя на лични едно стихотворение на тази тема.
П и е р
Мите, споделям твоите виждания. Намесих се в спора по други, но пак морални причини. Писателят Хайтов изопачи истината за резултатите от разкопките в спряганата черквица. Нападна по безобразен начин двама от археолозите, а в последствие и цялата археологическа и историческа общност на БАН. И аз отреагирах със статия в списание "Археология". Подложи ме на жестока критика, но не като отговор на поставените от мен въпроси в тази статия за изясняване на случая, а защо съм имал свободен достъп до Фотоархива. По онова време бях "контролен специалист" на НАИМ, където бях от 1969 г., и опасенията му се оправдаха. Преравяйки албумите с негативи, открих поне 5-6 нови кадри, които хвърлят допълнителна и фатална светлина за каузата му. Не скрих нищо от него… Синовете му използваха авторитета на баща си и поставиха надгробна плоча в подлеза до ЦУМ. Там колко шашми станаха, не е за разправяне… И в днешно време един от сподвижниците на Хайтов иска да подмени плочата с друг надпис, че там гробът на Апостола е доказан вече според изцяло научни данни. Това е непростима наглост!
Затова възобнових битката и ще видим докъде ще стигне тя.
Повтарям, спорът вече не е за кости, а за святата истина. Да бъде омерзен един научен институт, защото някои искат да се потъркат около името на Васил Левски, просто не е честно. Мога и с по-силни думи да изразя възмущението си, но се нуждая от спокойствие за пореден и последен път. И ако лъжата надделее, аз ще съм с чиста съвест, че съм направил всичко възможно.
Поздрави!
П и е р
Напълно споделям мотивите ти за тази ти акция. Истината трябва да бъде най-важния мотив и нищо повече - ни мечти, ни желания, ни какъвто и да било друг мотив. Доста време отмина оттогава и много неща се промениха, но ако е възможно истината трябва да излезе на бял свят. Дерзай !
Пък и нямам необходимите: квалификация, а и най-главното - достоверна информация.
Напълно споделям мотивите ти за тази ти акция. Истината трябва да бъде най-важния мотив и нищо повече - ни мечти, ни желания, ни какъвто и да било друг мотив. Доста време отмина оттогава и много неща се промениха, но ако е възможно истината трябва да излезе на бял свят. Дерзай !
Обръщам внимание на следните твои думи: "...нямам необходимите: квалификация, а и най-главното - достоверна информация."
Ще ти кажа, че ти си взимал през живота си много тежки изпити и те са те накарали да мислиш. И ако не знаеш, да ти кажа още. Открит лист (разрешение) за разкопки са получавали не само висшисти с чисто археологическо образование, но и: историци, филолози, изкуствоведи, архитекти. С изследването на находките - антрополози, палеостеолози, ботаници, химици, архитекти, геодезисти, физици (астрономи)...
В конкретния случай се абстрахираме от самите разкопки, Дневника на разкопките, находките, архитектурните чертежи, свидетелски декларации, публикации, мненията на участниците в спора и, май, това е всичко.
Аз представям това, което е обективно - фотодокументацията и набелязвам направленията, в които трябва да се мисли и изкаже мнение. Т.е., посочвам факти, част от които се нуждаят от тесни специалисти - медици и антрополози. Но фактите са от такова разнообразно естество, че можем да минем и без задълбочени експертизи, защото някои от тях са очебийни. Например: защо двата скелета (79 и 95), открити в подолтарното пространство, са или изпомачкани, или от тях липсват сериозно количество кости, или там, където трябва да продължава даден скелет, виждаме зид и от него стърчат костите му. Кога е поставена пилотната система за уплътняване на терена под зидовете - преди или след строежа? И ако някои колове минат близо до скелетите и е документирано, че костите до тях са счупени, какъв ще е изводът?!?
Помисли, Стефчо.
П и е р
ПП. Възмутен от ниската посещаемост на постингите ти по темата, написах и аз постинг за нивото на блога. Оплют бях яко от моите почитатели и сега си бърша мордата от плювките и ушите от ругателствата. Ама ти си виновен - седнал да ми пише за Левски и Хайтов !!! Абе, човек - пиши за "Левски" и Стоичков да си рахат, пък и ние покрай теб ! Ама нейсе ...
Аз и по-горе ти казах, че дотук /за голямо съжаление за мен, защото много ми се искаше Апостолът да намери гроба си/ логиката на твоите изводи, подплатени от очебийни факти, е без съмнение перфектна. Намирам въпросите ти за недиалогични, а риторични. Останаха 18 дни до 19 февруари !
ПП. Възмутен от ниската посещаемост на постингите ти по темата, написах и аз постинг за нивото на блога. Оплют бях яко от моите почитатели и сега си бърша мордата от плювките и ушите от ругателствата. Ама ти си виновен - седнал да ми пише за Левски и Хайтов !!! Абе, човек - пиши за "Левски" и Стоичков да си рахат, пък и ние покрай теб ! Ама нейсе ...
Бях в твоя блог, батьовото, и се радвам, че си осигурил тепих за размяна на "мнения". Аз се чувствах доста неловко и затова се държах като калоферска монахиня в коментара си.
Разбирам много добре какво ми казваш тук. Когато всички постинги по темата са факт, ще следва обща редакция, разпечатка, подвързване и изпращане до разни инстанции. Едно копие ще имаш с благодарни слова за подкрепата и автограф.
Обаче ще споделя, че закъсвам със сроковете. Остават малко дни, а нещо обърках реда как се качват илюстрации от "Пикаса 3" в Блог.бг. Капак на всичко е и Лида. Направиха й процедурата, за която ви информирах с Надя. След 24 часа всичко пак се развали... Пак ще постъпва...
Благодаря още веднъж.
Живи и здрави!
П и е р
В последния, осми постинг ще представя тази загадъчна снимка в оригинал и повторно (до нея) същата с ретуш на контурите на костите. Казано по-точно - с оконтуряване на костите.
Трудно е братко, трудно е, защото трябва да знаеш какво да търсиш.
Във Фотоархива е било яко мишкувано, подготвяно чрез изчезване на някои негативи преди офанзивата, чийто щик беше нашият уважаван писател.
Благодаря, че изигра ролята на катализатор...
П и е р
ПС - Ако мръднете към София, ще ти покажа на служебния огледален стереоскоп смайващи подробности...
По-разумно- акцентирай вниманието си върху Лида. Стискаме палци да се оправи , колкото може по-скоро ! Дано времето вече да отпусне и наближи пристигането ви в Калофер, защото по-добра възстановителна терапия от балканския въздух няма !
ПП. Ще разгледам внимателно това, за което ми говориш.
Срокове за истината няма ! Няма и да има. Не пришпорвай нещата, защото така се допускат неволни пропуски и евентуални грешки. Това съм го изпитвал много пъти и съм го схванал вече. А човешкия гений го е въплътил в още преди 2000 - дната сентенция : FESTINA LENTE !!!
По-разумно- акцентирай вниманието си върху Лида. Стискаме палци да се оправи , колкото може по-скоро ! Дано времето вече да отпусне и наближи пристигането ви в Калофер, защото по-добра възстановителна терапия от балканския въздух няма !
ПП. Ще разгледам внимателно това, за което ми говориш.
А аз, Стефчо, цял живот се чудя откъде идва българската дума "леност"!
Прав си, няма спор. Ще ми стигне времето до злокобната дата, а останалото, което ще има да вършим - ще е до стапянето на снега...
За чистия въздух и Калофер си прав, но медицинското обслужване в Африка е по-добро. Има сега един сериал от три и половина всеки следобед по Би Ти Ви. Хвърлете с Надя един поглед да видите що е планинско обслужване в Германия...
Бъдете живи и здрави!
П и е р