НУЖДАЕМ ЛИ СЕ ОТ ВЪОБРАЖАЕМИ ЧУДЕСА

 

Не намирам нито за необходимо, нито за възможно да бъдат те изброени. Разровим ли се, ще се окажат безброй. Някои изпитват лудо удоволствие да си представят как атлантите са помагали на египтяните да строят пирамиди. Други са абсолютно уверени, че и двете цивилизации са използвали извънземни технологии за повдигането на милионите каменни блокове, средното тегло на които е над два тона всеки. Ами обелиските със своите 100-200 и повече тона? Науката има за цел не да спори с тях, а да открие забравените през вековете древни „рецепти”. Сред съвременните твърдения преобладава мнението, че и в момента има извънземно присъствие.

https://novotopoznanie.com/zagadkata-rozuel-kakvo-se-sluchi-v-nyu-meksiko-predi-70-godini/

Снимат се филми с подобна тематика, създават се комикси, произвеждат се играчки, маски, предполагаеми „оръжия”. След великолепния сериал за Алф не последва, за мое съжаление, и за Бета… Всичко това е за масово ползване, което носи дивиденти на акционерите.

Идва ред на чудесата, на които се надяват обикновените хора. Ако те ги превърнат във фиксидеи, последствията са непредвидими – от финансово разоряване до безразсъдство. Дори невинните въображаеми чудеса, които до едно време помагат на някого, разберем ли че са илюзорни, трябва на мига да се отървем от тях. На хазяите през студентските години, които бяха мои роднини, почина единственият им син, национален състезател по спортна стрелба с пистолет. По онова време се бях преместил в студентско общежитие поради строгото им отношение към мен. Всеки път, когато им гостувах, ги заварвах все по-угрижени, въпреки, че имаха внук от сина си. Един ден  се досетих да им кажа: ”Вие го виждахте рядко. Липсваше от къщи с месеци заради тренировките в лагери, състезания зад граница… Представете си, че той пак е заминал и рано или късно ще се върне в къщи. Да съм бил толкова убедителен, едва ли, но те живнаха. Бащата, дядо Павел, доживя до дълбоки старини…

Дойде и моят ред на илюзорни внушения и въображаемо чудо. Сериозните или шеговити постинги в Блога са едно, а това, което се случва в България и по Света е неизбежна част от ежедневието през последните две ковид-гадини (Няма правописна грешка!). Имам абсолютни доказателства, че приеха съпругата ми с измислена диагноза в Ковид-отделение на Пирогов. Една сутрин се обадиха оттам за фаталния ѝ край. Гръм от ясно небе! Тя беше толкова борбен човек, толкова обичаше живота… Колегата блогър kvg55 (Няма вероятност моят случай да му е бил известен.) написа в свой постинг, че „Смъртта е проблем за живите.” Мъдро казано, нали? Едва ли може по-кратко и по-ясно да се определи тази неизбежна ситуация…

След известно време на терзания си спомних съвета, който сам дадох… През 56-годишния ни семеен живот не сме се разделяли за по-дълго от три месеца – аз в командировки, тя на турнета… и си внуших, че е зад граница и ще се върне, но тя не се върна. Една подробност. Междувременно бяха съобщени два плашещи случая – доставят ковчег с покойник, непознат на неговите „роднини”, а в най-пресния – съобщават на племенник, че леля му е починала, а тя му се обажда по телефона час-два след „скръбната вест”. Ха сега де. Ами ако и нашият случай е такъв? Внушавам си, че тя ще се върне и то в Калофер, откъдето тръгнахме за лобното ѝ място в София.

Спрях да ходя сам дори за хляб – да не отсъствам от къщи. Очаквах я. Дори обяснявах на редките си гости, че ако тя се появи, въобще няма да се стресна. Ще се затичам срещу нея и ще я прегърна. Денят ми започваше със запис на „Калиманку, денку, мари…” – хорово изпълнение, в което тя е солистка. Винаги се разстройвах до сълзи, но упорито се самобичувах, пъхнал пръстите на двете ръце в непокорната си бяла коса… Вече нямаше час за храна, когато–тогава. Спях с дрехите… Къщата опустя… По едно време внуците ми донесоха едно тигрово котараче. Ни в клин, ни в ръкав, кръстили го Лео. Дали разбираше какво ми е на душата? Може би, да. Искаше да се борим, драскаше ръцете ми, хапеше ги, не прощаваше и на мухите. Хвърли се на грапавата мазилка, задържи се за миг и цапне някоя. Падне тя долу, а то я души минута-две и нещо разсъждава.

Напусках двора единствено, когато се наложи да налея туби с изворна вода. Металната порта оставях широко отворена, а за пазач – Лео, че може Тя да се върне… На 2-3 километра, вляво до пътя към „Паниците”. Чучурите са два. Запаля цигара, седнал на една от дървените пейки под навеса и се заслушам в бълбукането им… След някакви си пет-десет минути вкарвам колата в двора, на заден. Него ден внимавах да не сгазя котарачето. Минах на метри от сивата люлка за трима. Стори ми се, че някой е седнал на нея, но не се загледах. Паркирах, засвалях тубите, тръшнах вратата на багажника и помъкнах две от тях. Вдигнах поглед. На люлката беше Тя, навела глава, с поглед към земята. Сърцето ми се разтупа, пуснах тубите и се затичах, люлката беше празна, но леко се полюляваше. Вдигнах поглед – ни едно листо от асмата над нея не трептеше. Ден като ден. Безветрие.

Смутен? Не, а напълно объркан започнах да викам котето: „Лео, Тигре, котараче-е-е. Ела да видиш какво дава дядо!” Мина не малко време. Какво ли не прехвърлих през ума си! Ами ако е излязъл на улицата? Най-после се появи, настръхнал, стори ми се малко гузен, навирил рунтава опашка, готов да се бие. Къде ли се е крил, докато бях на водопой? 

само който го е преживял това, може да те разбере. Не, изхвърли илюзиите и вкарай Надеждата и Вярата, че рано или късно пак ще сте заедно..някъде! Загубата на любим човек е най-голямото изпитание в живота!, но може би точно тук ни помагат Вярата, Надеждата и Любовта..
а и ти имаш работи за довършване..книгата, за която спомена..имаш деца, внуци..отдай вниманието и любовта си към тях..
Знам, как във всяка жена търсиш НЕЯ..но и това и илюзия..ТЯ е неповторима..и една!
Горе главата, Пиер..и се захващай за работа..: ))) След няколко месеца искам да се похвалиш с книга..
Поздрави!

пп илюзиите не са чудеса..чудесата са красиви..а от илюзиите много боли..изхвърли второто..

Ехей-й-й, много мъдър бил Блог.бг! Благодаря!
С една поравка и едно допълнение приемам окуражителните думи с благодарност.
Поправката: Не във всяка жена търся НЕЯ, но в тези, които познавам наяве или насън, т.е. виртуално, откривам по нещичко от НЕЯ.
Допълнение: Имам и внук. За сватбата на родителите му активирах постинг.
П и е р
ПС - Постингът е от 12.11.2018 19:31 - Псевдосицилианска сватба в Таормина

Поздравления, Пиер. И съболезнования за жена ти. Така е, не написаното, сами си го пишем. Извинявай!
Разконцентрирах се и забравих какво искам да ти кажа.

Човек страда от липса на познания. Много дълга тема.
Представям си ако умре жена ми. Първата седмица ще умра от скръб, втората от глад. Нейни думи.
Относно ковид. Миналата година един приятел изобрети МОДУЛ, не позволяващ развитие и разпространението на ковид. Аз имам участие като пиар. Писахме до безотговорните ни институции, отговор нъц.
До сега нямаше да го има и в Европа, да не казвам по-далеч. Естествено, с помощта на органи за разпространение и прилагане. Ние сами не може да се справим. И т.н.
Може да ти звучи като глас от черна дупка. Все ми е тая.
Още веднъж извинявай и благодаря, че прочете.
И, ако спреш да се смееш, няма защо да си умрял. Ти си. Трето извинявай.
:)))

Мъдрец си ти, Николай. Казваш, че "ако спреш да се смееш, няма защо да си умрял."
Така мисля и аз, но ти го казваш по интересен начин. Полският хуморист Станислав Йежи Лец пък казва в един свой афоризъм: "Когато маймуната се огледала в локва с вода и се разсмяла, тогава се родил човекът."
Когато моята съпруга едва дишаше след падане, аз я прегръщах и молех "Дръж се, иначе и аз умирам след теб." И какво? Псевдолекарите в София я обявиха за болна от Ковид и не ми я върнаха жива. Да не съм взел своевременно мерки, разбирам, че заслужавам сам да се гръмна. Но до постъпването в Пирогов я водих и тя лежа в две пловдивски болници с конкретните оплаквания. Нищо не направиха... Извинявай за отклонението.

и до ден днешен приемам думите мъдрец и мъдрост..като нещо негативно.. Мъдреците са хора, които мислят, че знаят всичко..а няма 100% мъдрост..всичко е прежвяване. Перфектно знам какво изпитваш..минала съм го и едва се отървах..от тази илюзия. Умът е програмиран да прави следствени връзки..и една дума, сходен начин на изразяване..една песен..винаги ще ти напомня за нея, но не е тя. Наблегни на живите контакти..т.е. реалните, пиши книгата, пътувай..но оставиш ли се на виртуала и общуването в него..ще ти бъде много трудно да се съвземеш..
Това е моята терапия..която на мен ми помогна..да премахна илюзиите...но не си длъжен да стане и твоята..
Просто знам усещането, приятелю..лутането, не вярването, що болка си причиних сама, не е истинаа колко обиди и несправедливости търпях..сега си се чудя на акъла..само защото ума ми си играеше с мен..и си градеше някакви връзки, които не съществуват реално.
Знам, че едва ли ще ме разбереш..защото не знаеш подробности..но мъртвите хора, ни чакат някъде другаде, не и тук..: )
Спирам, защото нямам правото да бъркам в раната..знам, че боли адски..но ти си силен и ще се справиш..Вярвам в това! : )