Прочетен: 7308 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2020 11:21
Така през годините стигнах до няколко сериозни пробива по добре известни теми, резултата на многото натрупана информация. Споделил съм много от тях тук в блога, а и на други места.
Връщам се отново по темата за Аспарух, защото в последно време, с утвърждаване на тезата за местния произход на българите, се стига до тази крайност изобщо да се отрича идването на Балканите на който и да било, дори и на т.нар. прабългари.
Приемам напълно, че българската история е много по-древна, отколкото сме учили навремето. Напълно съм съгласен, че много голямата част от населението на Балканите през 7,8,9 век и т.н. е пряк наследник и същото като онова живяло тук в предходните векове, да кажем по времето на римското владичество от 1-ви до 6-ти век. Съгласен съм дори че етнонима, т.е. името българи възниква на Балканите, още в първите векове след новата ера, а не да речем в Северното Причерноморие. Но няма как да се съглася с пълното отхвърляне на славянско присъствие по българските земи с отхвърлянето на т.нар. прабългари, които са впрочем също славяни и т.н.
Спорили сме и писали много по темата хан ли е правилната титла на първите български владетели, княз ли е, рекс ли е или каган или дори цар и т.н. Аз винаги съм казвал, че този въпрос за мен е второстепенен и не трябва така яростно да се вкопчваме в тази тема. Тя сама по себе си не може да разреши всичко. Както и откриване значението на самото име българи, само по себе си не може да реши всички въпроси. Така че ожесточените спорове по тази тема отдавна вече не ме впечатляват.
Фактите показват, че името българи се появява в зенита на римското величие, около 2-4 век. Възможно е това име, което произхожда от латинската дума обикновен, хорски, народен, да се използва в различни части на империята, за различни хора, население, народи. Или иначе казано по времето на Римската империя, тази дума се среща от днешна Испания, през Цяла Европа, чак до днешна Сирия, Йордания и Палестина. Например vulgar latin означава обикновен (простонароден) латински, а не нещо друго. Това название е било приложено и върху тракийското население на Балканите. Така около 4 век, мизите и римската провинция Мизия започват да стават известни и като България. Така е записано на известната географска карта съставена от далматинеца св. Йероним през 4 век - Mesia hec & Vulgaria. Забележително е че още оттогава чак до наши дни говорим за Мизия, Тракия и Македония или за България, Тракия и Македония, което е едно и също. Впрочем и Македония е кандидат за първата поява на названието Vulgaria, но на тази тема сега няма как да се спираме подробно. Названието България чак до 19 век не успява да измести окончателно старото римско название Мизия, което пък е още по старото название на траките мизи. Което пък название според мнението на Ал. Чертков още от 19 век, означава просто хора- мъже.
Според Паисий Хилендарски българите се заселват на юг от Дунав по времето на император Валент (364-378), но той дава годината 328 г. По времето на император Теодосий (Втори), т.е. в началото на 5 век, гърците проклинали Валент, че пуснал българите в римската държава – така пише Паисий Хилендарски. Първият български владетел, който Пасий споменава е Батоя, крал силен и храбър в битките, който взел земята на Нишката епархия, скопската и Цялата Охридска земя и патриаршия и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град. По времето на Константин Погонат (668 – 685) и Шестия вселенски събор Паисий отново отбелязва за български владетел Батоя.
В Именника на българските князе се казва, че петима князе са държали властта от другата страна на Дунава, след което Исперих княз дошъл на (тази) страна на Дунав. Изключително интересна е и забележката на поп Йовчо от Трявна, в неговия списък със славянските (българските) князе, който започва от времето на Троянската война. Тази забележка гласи „Българите, изгонени от Траян Римский се завърнаха отново през годината от Адам 5998, а от Христа 489 имайки за предводител Борис, своя княз”. Това е времето на повторното царуване на император Зенон (476-491).
Във времето на следващия император Анастасий (491-518) е известната битка при река Цурта от 499 година. Тогава срещу българите, който опустошавали Тракия била изпратена 15 хилядна войска, от която загинали 4 хиляди човека в битката или в последвалото бягство. Река Цурта според някои е днешното Чорлу дере, на 70 км. от Цариград, според други е река Черна, в днешна Северна Македония.
В Дуклянския летопис от 12 век първият български владетел на Балканите също се нарича Борис или Крис, с титла каган, равна на император, т.е цар. Българите завоювали областта Силодузия, която се намирала до (над) Македония.
Повечето от цитираните сведения говорят за едно ранно присъствие на българи по линията Ниш (или Видин) – Охрид, или иначе казано Панония – Македония. Историята на Аспарух и хората дошли с него на Балканите е свързана с диагонала на североизток, или иначе казано Северното Причерноморие – Североизточна България.
През последните години написах доста статии, научни и научнопопулярни, за връзката между така наречените аспургиани (аспурги) засвидетелствани на Таманския полуостров още то 1 век от новата ера и българите на Аспарух. Понеже тук изложението стана дълго, давам линк към някой от тези статии. Именно във връзка с аспургианите се споменава и Фанагория, в едно описание още от 1 век, но не като столица, а като граница на техните земи. Сигурен съм, че точно това описание е попаднало на по късните византийски историци, които също са дали името Фанагория като репер за историята и земите на аспургианите, съответно и на владетелите с име Аспург и Аспарух.
Подкупи и небрежност са убили повече хор...
Откритието на XXI век: „общия” източник...
http://andorey/history/2016/01/28/otkyde-idvat-bylgarite-na-asparuh.1425670
http://andorey/history/2016/01/26/znachenie-na-imeto-quot-bylgari-quot.1425331
http://andorey/history/2016/10/03/svedeniia-za-vladetelia-asparuh-i-osnovavaneto-na-pyrvo-bylg.1480271
Ако допуснем, че това е река Черна, в днешна Северна Македония, днес може да направим много бързо някои спарвки на интернет. Ето я реката, приток на Вардар
https://en/wiki/Crna_River_(Vardar)#cite_note-2
Пише, че Crna Reka е тракийското й име, но гърците и по времето на Страбон и 400 години след това са я наричали Erigon. Да, но Марцелин би използвал при всички случаи гръцкото име. Второ, чукни на картата и виж какви планини са там. Аз съм минавал в този район, баирите трудно се взимат на трета скорост. Защо две войски биха се срещнали там? И в крайна сметка и двете места, които споменаваш не променят най-важното - че българите не са били някакви разбойнически племена прииждащи от Украйна, имали са добра бойна подготовка и не са избягали (а това може да стане само ако са били част от войските на Атила) и Анастасий не могъл да възстанови войската си години напред. Ако допуснем, че боя през 499г е на 70км от Константинопол всичко се връзва, защото Дългата стена или "стената срещу българите" е построена от Анастасий няколко години след това според доста летописи, а камъните й и днес могат да се видят в Турция.
Няма как да обсъдя всичко друго тук, но считам, че лесно приемаш ненадеждни източници за надеждни - картата на св. Йероним от 4 век е много късен препис и вероятно "България" е дописано, тъй като не се връзва с другите доказани исторически събития от това време. Да се приема лесно всичко написано от Паисий е несериозно, Именникът на българските ханове е много лош първоизточник, а Дуклянския летопис е всепризнат за измислица.
В крайна сметка според мен Аспарух е разбил Погонат в поредната българо-византийска война от 499г, но не е никакъв син на Кубрат от Фанагория.
Ако разрешаваш, ще отговоря с нов постинг Но , обобщено, според мен славяните са ...Българи И от Българите са се отцепили днешните славянски народи Ако се погледне по- назад- това са траките
Хубав ден!
http://andorey/history/2016/10/03/svedeniia-za-vladetelia-asparuh-i-osnovavaneto-na-pyrvo-bylg.1480271
Виж и темата за аспургите (аспургианите) - http://andorey/history/2016/01/28/otkyde-idvat-bylgarite-na-asparuh.1425670
http://andorey/history/2016/10/03/svedeniia-za-vladetelia-asparuh-i-osnovavaneto-na-pyrvo-bylg.1480271
Виж и темата за аспургите (аспургианите) - http://andorey/history/2016/01/28/otkyde-idvat-bylgarite-na-asparuh.1425670
Значи освен Теофан Изповедник (и Патриарх Никифор живял до него) НИКОЙ не е написал и дума за Кубрат от Стара Велика България и петте му сина. Написал го е 150 години след това и на 800км от Фанагория. Замисли се какво е означавало това за времето си. Че това е приказка личи веднага още от измислените петима братя и подобни приказки с по петима братя тогава е имало доста.
Как си представяш 499г българите да победят Византия и след 200 години се появяват като от нищото с някаква конница и как разбиват огромната и тренирана войска на Погонат? Как си представяш, че имаме данни за много българи в Панония, Северна Италия, Илирия още след смъртта на Атила и след 1-2 века от Фанагория с конница да се заселят "първите българи"? Как си представяш гърци и евреи с писменост във Фанагория да не са знаели, че са живели в Стара Велика България и кой им е бил хан и да не оставят написана една дума за него? Как си представяш да не излезе нищичко от от археологията за тази държава, а от гърците и евреите са излезли тонове артефакти и на YouTube го има как ги вадят всеки ден? Има още десетина подобни въпроси, някои ги е задавал и Божидар Димитров, ама отговори поне на тези.
През 602 г. е последният опит на византийците да удържат дунавската граница (дунавския лимес) срещу нашествията на славяните и аварите. На практика след тази дата, цяла днешна Мизия и Добруджа са изоставени на произвола на съдбата и в ръцете на местното трако-ромейско население. Нашествията на славяни и авари, които стихнали преди това за кратко, отново зачестяват. През това време определено число авари се заселва в Северна Добруджа, а славяни се поселват на различни места в днешна Северна България и Добруджа, притискайки местното население. Между другото, това все още многобройно местно население вероятно се е защитавало срещу новите нашественици и колонизатори, подобно на защита на българските градове по времето на т.нар. кърджалийски времена в края на 18 и началото на 19 век.
След тези размирни десетилетия, към 680 година от района на Северното Черноморие пристига народът воден от Аспарух. Тези нови заселници носят със себе си стопанско-административните и изобщо старите държавни традиции от Велика България (по старото Боспорското царство), върху които традиции лягат основите на новото Първо българско царство.
Особено интересно е тук споменаването на остров Певка. Този остров е познат и описван още от античните автори Аполоний Родоски, Плиний Стари, Клавдий Птолемей и други. До този остров достига Александър Македонски, по време на походът си срещу трибалите. Повечето древни и съвременни автори смятат, че островът се е намирал от южната страна на Дунавската делта. Островът днес не съществува, поради пресъхването на този най-южен ръкав от делтата на река Дунав, като е станал част от земята на Северна Добруджа.
Интересно е сведението от „Ашхарацуйц” за това че българите избягали, прогонени от хазарите, а от своя страна прогонили аварите, които по това време живеели в Северна Добруджа, под делтата на Дунав. Разполагаме и със съвременни археологически материали, доказващи действително присъствието на авари от 6-7 век именно на това място.
В една по късна хроника от 12 век, Михаил Сирийски съобщава за походът от вътрешна Скития на трима братя, които водили със себе си 30 000 скити. Един от братята на име Булгариос след като достигнал византийските земи с 10 000 скити, поискал от император Маврикий (582-602) земя за заселване, срещу съюз с ромеите. Той (императорът) му дал Горна и Долна Мизия и Дакия, които народът аварски опустошил по времето на Анастасий (491- 518). И трите провинции по онова време се намирали между Дунава и Стара планина. Според същата хроника, тези скити служели като отбрана на ромеите и били наречени от ромеите българи.
В българския апокрифен летопис от ХІ век „Сказание на пророк Исая” се споменава, че земята Карвунска (днешна Добруджа) била опразнена от римляни и елини (от 130 години).
Действително след управлението на Маврикий, т.е. след 602 година, земите между Дунав и Стара планина остават незащитени. По това време византийците изтеглят своите гарнизони от Дунав, като ги разполагат на юг от Стара планина. Според летописа, за пръв владетел на българите бил поставен цар Слав, който царувал 119 години. След него царувал Испор (Аспарух). Този цар създал градовете Дръстър (Силистра) и Плиска, както и създал велик презид от Дунава до морето.
А защо Константин Манасий е забравил изобщо за славяните, това многобройно племе у нас по това време?
Този въпрос продължава да предизвиква интерес сред днешните българите, въпреки своя сравнително ясен отговор.
Запазилите се легенди и предания през вековете, както разбира се и сведенията на древните хронисти, дават сравнително еднозначен отговор – във втората половина на 7 век, българите предвождани от Аспарух, тръгват от земите на днешния Тамански полуостров. Това e мястото където по малкото и плитко Азовско море се свърза с голямото и дълбоко Черно море при днешния Керченски пролив, известен в древността като Боспор кимерийски (или Кимерийски боспор). Таманския полуостров е сравнително равнинен, изобилстваш с много заливи, пясъчни коси и лимани. Това е едни от най-южните райони на днешна Русия, съставляващ част от плодородния Краснодарски край.
Именно тук в най-западната част на полуострова се намира и известния в нашата българска история град Фанагория. През Античността Фанагория е важен търговски център и един от главните градове на Боспорското царство със столица Пантикапей. Всъщност в хрониките на византийските автори Теофан Изповедник и Патриарх Никифор, като и в други хроники, Фанагория не е спомената изрично като столица на Велика България. Тя е спомената по скоро като отправна точка, наред с река Кубан и други, за локализиране на държавното обединение Стара Велика България. По въпроса за Велика България Теофан Изповедник (ІХв.) отбелязва следното - „…около Фанагория и обитаващите там евреи, живеят твърде много народи. От същото езеро до реката, наречена Куфис (Кубан), гдето се лови българската риба ксистон, се намира Старата голяма България...”
В продължение на дълги години българите бяха считани за новопоявило се през 3-4 век племе за територията на Европа. Българите бяха причислявани към появилите се в земите на Източна Европа по това време хунски племена, т.е. считаше се, че българите се заселват по долното поречие на река Кубан едва след средата на 4 век от н.е., идвайки най-общо казано някъде от изток. Така българите бяха разглеждани като външен елемент в историята на тези земи, враждебно настроени спрямо местното антично население.
Това е и причината тяхната история да се разглежда като част от тази на номадските племена и народи, а не като част от тази на отдавна уседналите край Черноморието антични народи.
Действително към коя общност принадлежат българите на Аспарух?
Още в самото начало на първи век от новата ера, когато говори за тази част от света, географът Страбон споменава на два пъти за народа „аспургиани”.
В глава ХІ, на своята География, Страбон отбелязва „Към меотите принадлежат самите синти и дандари, тореати, агри и ареги (аррехи), а така също и тарпети, обидиакени, ситакени, доски и някои други. Към тях принадлежат и аспургианите, обитаващи пространство от 500 стадия между Фанагория и Горгипия (съвременна Анапа).” Т.е. виждаме едно споменаване още в първи век от новата ера на „аспургиани”, които обитават земите между град Фанагория и съвременния град Анапа на Черно море.
Самото име „аспургиани” би трябвало да предизвика интерес сред професионалните български историци-медиевисти. За съжаление обаче темата аспургиани остават на практика непозната за българската историческа наука. Изследванията, в които те се споменават са доста ограничени и едва от последните две десетилетия (Стефан Чурешки, Камен Станев, Александър Мошев и др.)
В действителност Аспург е едно от най-често срещаните имена в каменните надписи от територията на Кимерийски боспор от началото на І век и в следващите векове. Царското име Аспургос (Ασπουργος) се среща в повече от шест различни каменни надписа в периода І – V век. Това не е случайно, понеже такова е името на сина на основателя на новата династия, управлявала в продължение на пет века Боспорското царство.
При очевидната близост на имената на първия български владетел на юг от Дунав Аспарух и боспорското царско име Аспург, не е чудно, че изследователите лингвисти тълкуват двете имена по един и същи начин, като производни от иранското „aspabara” – конник.
Кой е боспоският Аспург и кои са аспургианите? Имат ли те връзка с първите български владетели или говорим за просто съвпадение на имената?
От сведенията на древните летописци за Стара Велика България, разбираме че нейната територия обхваща източната част на античното Боспорско царство. Също така редица доказателства установяват приемственост между силните антични и късноантични традиции на Боспорското царство и тези на Стара Велика, а малко по-късно и на Дунавска България. Освен царското име Аспургос в каменните надписи свързани с историята на Боспорското царство, се срещат и добре познати на нас имена като Омар (Ομαρ), Мюреус (Μυρέους), Персион (Περσίων), Забаргос (Ζάβαργος), Ерми (Ẻρμης), Телециас (Τελετίος), Сабион (Σάβιον) и други. Самата традиция на изписването и поставянето на каменни надписи е нещо, което обединява Боспорското царство и Дунавска България. Същевременно това е една антична традиция характерна за земите на цялото Черноморие.
От брака между Асандър и Динамия се ражда наследникът Аспург. Той поема властта в самото начало на новата ера - 8 г. и управлява до 38 г. През 14 г. от н.е. Аспург получава римско гражданство от император Тиберий Юлий и титлата „приятел на римския народ”.
По същото време на Балканите римляните вече са създали провинция Мизия, обхващаща северната част на днешна България. На юг от Балкана все още съществува едно макар и зависимо от Рим тракийско царство, управлявано от т.нар. сапейски царе.
Тук следва да отбележим един много любопитен момент. По съвет на римляните, които вече имат влияние над голяма част от Черноморието, владетелят Аспург се жени за тракийската принцеса Гепепирия (Хипепирия), която е дъщеря на сапейския цар Котис ІІІ. (Наскоро в Аква Калиде, край Бургас, беше намерена мраморна плоча с името на същия този цар Котис и някои от неговите предшественици и наследници.). Този династичен брак, „пренася” и много тракийски царски имена в приазовието, като Котис, Раскупор и други.В резултат, бъдещите владетели на Боспорското царство стават известни освен като Аспурги и като Раскупориди. Те са известни и с още едно име - Тиберий Юлий.
Името Юлий вероятно е предадено в славянските ръкописи като Дуло...
Патриарх Никифор не може да го считаме за друг източник от Теофан, тъй като е живял по същото време в Константинопол.
Откъде тръгват българите на Аспарух в края на 7 век от н.е., за да стигнат до днешните български земи? Не тръгват отникъде, защото са били тук.
Избягваш въпроса с битката при р.Цурта 499г. Имало ли е или е нямало такава битка? Или щом Теофан не я е споменал я е нямало. Да, ама за възстанието на Виталиян, ето какво пише Теофан:
В тази година (513 – 514) Виталиан превзел цяла Тракия, Скития и Мизия, като водел със себе си много хуни и българи ГИБИ III, стр.234
Сега ми обясни откъде се взимат през 514г при същия този Теофан толкова много българи, че превзели цяла днешна България? Е аз трябва да съм луд, за да считам, че ако това е вярно същите хора дошли два века по-късно с някакъв трети брат с някаква конница като от приказка от място, което днес показва археологически, че такива хора в такова голямо количество няма как да е имало там.
И така: думата "гот" е тюркска. Кот - душа, готите са сред първите християни.
Аспарух, аспургиани - Ас-барьiг... Чисти, извисени, уважавани, почитани аси.........
Оставям си към сто пъти по толкова изненади....
Бъди жив и здрав, като пусна следващата книга, ситуацията ще стане "и страшно е, майко, и весело....". Освен да го приемем откъм веселата му страна, нали?