Постинг
18.10.2012 23:10 -
Диалози (1)
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2284 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2012 21:04
Прочетен: 2284 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 03.11.2012 21:04
В моя некратък живот на няколко пъти имах възможността да се срещна и разговарям с някои от участниците в спора за гроба на Левски, но тогава не знаех, че ще дойде ден, когато и аз ще застана от едната страна на барикадата. И не се вслушах достатъчно внимателно в разказите им.
● Във филма „Легенда за Левски”, излъчен на 16 юли 1980 г. по Първа програма на БНТ, един от героите – Димитър Ризов, реставратор към Църковния музей, казва:
„... и аз ги прибрах костите. Бяха поставени в гроба, прибрах ги в чувал. И питам моя шеф, акад. Гошев, който е директор, какво трябва да се направи с тях. Трябва да е, казах му, духовно лице, тъй като е намерен при абсидата според правилата на християнската църква. В този момент се заинтересува и проф. Гяуров. Проф. Гяуров ги изнесе. Събрах ги в един чувал, дадох ги на него и нататък...”[1]
От август 1965 г. до декември 1969 г. работех в Геодезическия отдел на УАБ (дн. ДАГ) при СГНС. Това, което ще разкажа, вероятно се е случило през есента на 1968 или пролетта на 1969 г. С бригада, съставена от няколко момчета и момичета, нерешили още кой къде ще учи след гимназията или казармата, обновявах регулационната мрежа на квартала около Военната академия в София. След работа оставяхме жалоните и геодезическата апаратура на съхранение в нечий дом до следващата сутрин. От южната страна на Академията минава дългата улица „Хан Омуртаг”. На ъгъла с една от нейните пресечки имаше вдъхваща доверието ни двуетажна къща. Някой от стопаните прие багажа. На другия ден заварих моите хора, дошли рано-рано, да водят шумен разговор в хола на втория етаж. Домакинът да е бил около 60-те, по скоро нисък на ръст и с пооголено теме, но много жизнен човек. Запознахме се. Разбрах къде работи (или е работил). По онова време в пресата бе нашумяла плащеницата, с която уж бил покрит Исус, след като го свалили от кръста. На г-н Ризов му стана много приятно, че се интересувам от тази християнска реликва, отвори съседната стая, чиито стени бяха отрупани с библиотечни шкафове, и мълниеносно донесе голяма и тежка луксозна книга, посветена изцяло на Христовата плащеница. Дали изчезването на тялото на Божия син го провокира да започне да разказва как Левски бил изваден от гроба или това му беше любима тема – не зная. Аз останах горе да разлиствам книгата и сричам написаното в нея, а домакинът покани който желае да отиде с него на по-долния етаж или в мазето (не разбрах) да покаже нещо прелюбопитно. Помня, че около мен за няколко минути се възцари тишина. Помня също, че един от моите помощници в следващите години завърши богословие и журналистика (Христо Троански), а по-късно се отдаде изцяло на литературна дейност. Дано успея да го издиря, за да го попитам какво им е показал в оня паметен ден г-н Ризов. Каквато и информация да получа от него, ще се върна тук към бележката под линия и ще я довърша (28 април 2010).
Днес, 30 април, след като узнах домашния телефон на Христо от нашия общ приятел поета Павел Славянски, проведох обещания разговор, но се оказа, че той не е присъствал на „купона” у г-н Димитър Ризов. Да продължа да издирвам още някой от моята бригада е твърде сложно след 40 и кусур години. Може би се досещате какво очаквах да науча, но вината за разочарованието си е лично моя.
● Дни след като постъпих в Археологическия институт (Назначението ми бе от 15. XII. 1969 г.), отивах по работа в Музея. В административната сграда нямаше място за всички звена на АИМ. Изглежда този зимен ден да е бил слънчев, защото на тротоара пред административната сграда (откъм ул. „Съборна”, тогава – продължение на бул. „Стамболийски”) беше излязъл висок, слаб, мустакат човек по сако. Все още младееше. Той ме спря, попита дали съм новият служител в Архитектурното ателие и бързо премина на темата: по време на разкопки в църквата „Св. Петка” били намерени костите на Васил Левски. Оплака се, че никой не му вярвал. Светкавично през ума ми преминаха два съвета (дадени вероятно от арх. Борис Игнатов) – да си отбелязвам в дневник всеки божи ден какво съм свършил и да не заставам на ничия страна. На скулптора, както се представи човекът, излязъл от прашното си ателие малко на припек, отговорих, че съм нов и че тези работи още не ги разбирам. Не беше нахален, остави ме да потъна в дългия тъмен коридор на Музея.
● Друга колоритна фигура, която съм запомнил, бе архитект Сава Бобчев. Вече пенсионер, по-скоро отдавна вече пенсионер, той беше един от най-ревностните читатели в Библиотеката на АИМ. По темата за гроба на Левски не ме е заговарял, но от колеги бях чувал, че тя го обладавала от години. И не дай си Боже да го попиташ за доказателствения материал... За неговите спомени около разкопките на църквата „Св. Петка Самарджийска” съдя по най-известната му статия в сп. „София” от 1979 година, а за професионалните му възможности в архитектурната документация на разкритите обекти – по илюстрациите към статията на археолога Стамен Михайлов и откритите от Николай Хайтов ръчни скици в Тетрадка № 5.[2]
● Няколко служебни срещи (през 1990 и 2001) имах и с писателя Николай Хайтов. Получи заявените копия от архивни фотоматериали, свързани с разкопките в църквата през 1956 година, а колкото до разговорите около спорния проблем, те бяха сведени до неговото признание, че само на мен не бил отговорил (Имаше предвид моя статия в сп. "Археология". Оказа се, че не е съвсем вярно това твърдение!).
Струва ми се, че вече познавам достатъчно добре мисловния процес у Бобчев и Хайтов и в два последователни постера ще импровизирам разговори с тях, за съжаление непроведени в действителност. Ще цитирам дословно най-важните редове от статията на арх. Сава Бобчев, отпечатена в сп. „София”. Живот и здраве, скоро ще разкажа и за моите колеги проф. Стамен Михайлов и ст.н.с. Георги Джингов.
Eдин несъстоял се разговор
с доцент архитект Сава Бобчев
П. Вълев: Доцент Бобчев, тръгна ли да Ви търся в читалнята на Института, все Ви намирам в коридора да разговаряте с някой от колегите.
С. Бобчев: Няма да нося в гроба си това, което знам, я... Питат – обяснявам.
П. Вълев: И аз имам един въпрос... Какво помните от разкопките на църквата „Св. Петка Самарджийска”?
С. Бобчев: Вси-и-ичко! И горчилката, че другарят академик Миятев – директора на Aрхеологическия институт – на времето не назначи мен за ръководител, макар че имаше да се изясняват най-вече архитектурни въпроси.
П. Вълев: Това има ли някакво значение? Вие можехте да направите самостоятелно, чисто архитектурно изследване на църквата. Нали сте наблюдавали разкопките, мерили, чертали?
С. Бобчев: Така е, но ако бях аз ръководител, нямаше да обикалям и по други обекти. Щях да се кротна само на „Св. Параскева”. Под нея, край форума на Сердика се откриваха достатъчно римски зидове...
П. Вълев: Е, късно е да се въздиша, но не мислите ли, че Стамен Михайлов е посочен за отговорник, тъй като е трябвало да се преценят достойнствата на стенописите, а той е имал необходимата подготовка от Сорбоната?
С. Бобчев: Ама Вие, колега, май не сте чули, че в „Св. Параскева” открихме костите на Левски! Този факт беше достатъчен да спаси черквата от събаряне.
П. Вълев: Чух, много добре чух. Вашият приятел Бучински искаше да ми разкаже по-подробно още като постъпих през 69-та в АИМ, но аз отказах... Тъкмо това ме интересува сега – какво помните? Доста години са минали оттогава. Защото колегите-археолози се подсмиват, стане ли въпрос за неговите халюцинации... Ето, взех от библиотеката и Известията в памет на Карел Шкорпил със статията на проф. Михайлов.
С. Бобчев: Добре, за кой ли път ще обяснявам. Жалко, че тетрадката със скиците ми не е тук – да Ви покажа...
П. Вълев: Да поседнем.
С. Бобчев: Ето какво съм подготвил за едно списание... (вади от външния десен джоб на протрито си тъмносиньо, почти черно сако свитък листове) Това е втората част на статията. Първата написа един млад журналист – Балтаджиян, Едуард. Всичко вече е в ръцете и пред очите на редакторите на списание „София”. Аз нямам какво да крия. Вие сте инженер, нали? В Архитектурното ателие на Борис Игнатов? На Вас мога да кажа всичко. Знаете ли какво значи „балта” на турски?
П. Вълев: Не, не се сещам, макар че зная доста турски думи... Да не е балтия?
С. Бобчев: Брадва, секира! Такава секира заслужават...
П. Вълев: Може ли да взимам отношение по това, което ще ми разказвате?
С. Бобчев: Материята не е толкова проста... Слушайте сега моите аргументи (прескочи една страница и зачете с монотонен глас): И така на 31 май 1956 г. по време на археологическите разкопки беше разкрит непосредствено и в ляво от олтарната трапеза на църквата, в цял ръст, напълно запазен скелет на мъж, без никакви повреди, като само ходилата на краката бяха вмъкнати на около 30 см в издълбаната в пръстта под основата на апсидната стена малка дупка. Ходилата бяха поставени между три тънки къси пилота, без да бъдат повредени нито едните, нито другите. Трупът бил поставен направо на земята, без дървен ковчег, хоризонтално, само на 70 см под нивото на дървения под на олтара. Никакви предмети или остатъци от дрехи или обуща не се намериха при него. Същият ден разположението на скелета бе точно заснето в моливна скица при мащаб 1 : 10 от нас и от художника В. Недкова. А на 1 юни същият скелет бе дори фотографиран (в наше отсъствие!). Какво обаче е станало с фотографията и със скелета, не ни е известно... Буди обаче у нас недоумение обстоятелството, че докато на стр. 175 от ИАИ от 1961 г., където е публикуван отчетът за разкопките и е поместена снимката на скелета, на последната липсват (т. е. не се виждат) и двете челюсти, а пък на същата страница се твърди, че „зъбите били изтъркани”, поради което скелетът бил на възрастен индивид и дори изглеждал „женски”... А това абсолютно не е вярно!
При това не е за пренебрегване фактът, че протокол за състоянието на скелетите изобщо и за обстановката, при която именно те са били намерени по време на разкопките, не е съставен. А фотографската документация е непълна и неясна. Освен това в цитираното описание в доклада има много други неверни неща.
П. Вълев: Доц. Бобчев, и аз съм прочел внимателно статията на Ст. Михайлов. Как е възможно само ходилата да са вмъкнати на 30 см в издълбаната дупка. Нали на снимката се вижда, че скелетът от таза надолу навлиза под стената. А от таза нагоре – това, което се подава от апсидния зид към олтарния камък – има още един метър? Нима си имаме работа със 130-сантиметрово джудже? Ходилата били поставени между три пилота, без да бъдат повредени нито едните, нито другите. Нима коловете, забити под църковните основи, не са изгнили за четири-петстотин години? Трупът, казвате, бил поставен само на 70 см под нивото на дървения под на олтара. В статията на проф. Михайлов пише, че погребенията били открити на около 120 см под каменните плочи. Нали дървеният под е бил над тия плочи? Значи по отношение на него гробните ями са били доста по-дълбоко.
Доцент Бобчев, колеги сме и знаем от практиката, че никой не е застрахован от грешки. Важното е този някой да открие къде е сгрешил, преди да е станал смешен. Защо не си проверите скиците, за които споменахте. Почти съм сигурен, че дълбочината ще да е била поне два пъти по 70 см. Казвате, че никакви предмети или остатъци от дрехи или обуща не се намериха при скелета от ляво на олтарния камък. Но защо скулптурът – колегата Димитър Бучински – говори за някакви телени копчета при него? По-нататък оспорвате, че „зъбите били изтъркани” – един от признаците за понапредналата възраст на погребания индивид; че и двете челюсти не се виждали. А какво е това над шийните прешлени? Не е ли долната челюст?
С. Бобчев: Добре, добре... Не сте били там – не знаете как беше. Пиша за това, което помня. Продължавам по-нататък: 1. Основна грешка на археолога Стамен Михайлов... е да приема редовните погребения (в зидани гробове на 2,10 м дълбочина),... за еднакви с нередовните погребения в олтара – на дълбочина 0,70 м, при които липсват зидани гробове. Безспорно погребенията в олтара са извършени на непозволена дълбочина и при това на непозволено място и много по-късно в сравнение с редовните погребения.
П. Вълев: Да уточним. Значи зиданите гробове са на около 2,10 м дълбочина, но от какво? Защото входът на църквата е бил от северозападната страна и се е слизало в наоса по една извита каменна стълба. Може ли да се приеме, че 0,70 м плюс височината на стълбата прави 2,10 м? После има нещо друго. Ако сега влезете в подземието на църквата, ще видите, че повечето от зиданите гробове са високо горе, под новата железобетонна плоча. А тези, които лежат на пода, не са открити точно там. Преместени и свалени са ниско долу, за пълнота и компактност на експозицията.
С. Бобчев: Може и да сте прав. Между погребаните в олтара и зиданите гробове нямаше пряка видимост. Много от нивата сме преценявали „на око”, без нивелир и лата. Как сте сега? Вие геодезистите (гледах ви, докато бях във ИСИ) без оптически инструменти една линия не можете да изтеглите..
П. Вълев: Бедна работа. Имаме един нивелир и един цайсов теодолит в Института... Какво излиза? Че зиданите гробове и погребенията в олтара са на едно ниво! Дори да не са съвсем точно на едно и също ниво, некрополът е съществувал достатъчно дълго преди строежа на църквата, за да има и погребения едно над друго или да се застъпват. А как разбрахте, че са извършени много по-късно?
С. Бобчев: От анкетата... Анкетата на проф. Гяуров беше много убедителна.Не може да не ѝ се вярва. Разбирате ли, просто не може! Но нека продължим, че времето напредва... 2. Стамен Михайлов твърди изрично, че „на две от тях (редовни погребения в олтара?) скелетите били „сравнително добре запазени”... и произхождали от старо гробище, съществувало на това място още преди да бъде издигната църквата”. Нима е възможно това? И той изрично констатира, че ковчези не е имало, нито някакви други предмети. А пък след това казва, че „от трите сравнително запазени погребения едно от тях се намирало под престолния камък”. А ние категорично заявяваме, че под престолния камък на олтара изобщо не е имало никакво погребение! За сведение както основните подпорни колони, така и надземната колона на олтарната трапеза по време на разкопките изобщо не бяха отмествани. И следователно никой от нас не е откривал погребение на поменатото от Стамен Михайлов място.
П. Вълев: Доцент Бобчев, вие не сте съгласен погребенията в олтара да се наричат редовни. Но те наистина са напълно редовни. Принадлежали са на некропол, по-ранен от църквата, и костите им не са разбутвани... Нали под редовни се разбира, че не са събрани в чувалче и не са оставени при краката на друг мъртвец?
С. Бобчев: Да повторя ли, че некропола той си го измисли?... 3. Като най-запазен скелет от „гроба” Ст. Михайлов смята този, който се намери в северната половина на олтара, вероятно този на публикуваното от него фотокопие. Като най-силен аргумент в полза на твърдението си Ст. М. посочва положението на костите на краката спрямо основите на кръглата стена на апсидата. И тия основи наистина минават над част от долните крайници на скелета (стъпалата бяха проникнали на около 30 см навътре, в нарочно изкопано за тях място така, че краката да минават между късите пилоти, забити вертикално под тези именни основи, без да бъдат повредени при погребението). И на основание на този факт Ст. М. счита, че църквата е била по-нова от откритите в олтара гробове. И веднъж възприел погрешно тълкуване на нещата, Ст. М. продължава да твърди, че „скелетът не бил засегнат от основите на зида, понеже те били по-плитки от „гроба”, но същевременно скелетът бил засегнат от коловете, при поставянето на които „се счупила” костта на десния крак под коляното”. Според нас това тъй объркано и абсолютно неясно твърдение на Ст. М. би трябвало да се документира само чрез фотоснимка и съответен протокол (а такива не са на лице). Защото също така и по-вероятно е скелетът да е бил поставен по-късно от основите, гдето почвата под тях е била изчовъркана!
П. Вълев: Понеже отново става дума за коловете между долните крайници на скелета, спомняте ли си как изглеждаха?
С. Бобчев: Черни, като въглени. Студентът (как му беше името?) ги изпочупи и складира на тухления банкет. Между костите останаха да личат само дупките. Ако се намерят някакви снимки, на тях няма да се виждат полуизгнилите колове.
П. Вълев: Поглеждате си часовника...
С. Бобчев: Имам среща с Балтаджиян в Редакцията. Трябва да вървя. Вече не съм толкова пъргав. Аз съм от поколението, което все още слугува на точноста.
[1] Сборник на БАН, 1988, с.119. [2] Пак там, с. 61-75 (скиците от Тетрадка № 5) и с. 103-116 (статията и илюстрациите към нея).
[1] Сборник на БАН, 1988, с.119. [2] Пак там, с. 61-75 (скиците от Тетрадка № 5) и с. 103-116 (статията и илюстрациите към нея).
Тагове:
20 януари 2006 г. питане, зададено от на...
ИВАН МИХАЙЛОВ ЗА УБИЙЦИТЕ НА ТОДОР АЛЕКС...
За Иванъ Михайлов
ИВАН МИХАЙЛОВ ЗА УБИЙЦИТЕ НА ТОДОР АЛЕКС...
За Иванъ Михайлов
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
