Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2021 11:48 - * 703 е *
Автор: pvdaskalov Категория: Тя и той   
Прочетен: 1781 Коментари: 0 Гласове:
14

Последна промяна: 20.10.2021 12:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                     БАЛЕРИНАТА
                                      (Как спасих едно приятелство)

 След мой постинг мадам Рonicka ми беше написала: "......Сигурно има още за разказване."

         Да поясня, че веднъж се сгодих посредством писмовна връзка с млада полякиня, но след като видях на една снимка с какво палто е облечена, уплаших се, че няма да мога да ѝ осигуря такъв висок стандарт в България и... „Дим да ме няма...”, както се пее в песента. Тази история е толкова стара, че срамът от моето предателско поведение отдавна е избледнял. Наистина има още какво да разказвам, но спрат ли тези мои словоизлеяния, ще означава, че моята съпруга ми е дала последно предупреждение. Дотогава, надявам се, ще има още малко време. Слушайте.

         Като студент бях вечно гладен, защото твърде често си продавах купоните за харана, за да ходя с парите на кино. Например филма „Лили” с Лесли Карон съм гледал 11 пъти. Мога да ви изпея и нейната песничка, но не зная как да я запиша и вкарам в постинга си. Не помня какво съм правил един ден в района на гара Подуене, но ми излезе късметът...

         Да, сетих се. Търсех автогарата. По онова време беше в съседство. И питам някого – мъж или жена – за посоката, но ето че едно кръшно гласче на минаващо покрай нас момиче приветливо рече: „Тръгнете с мен. Аз там отивам...” Боже мили, аз подтичвах след това изваяно създание, толкова лека стъпка имаше. Не че бях тромав, но едно е да спортуваш фехтовка с лява ръка на кръста, а съвсем друго да танцуваш, защото се оказа, че притежателката на кръшното гласче и телце била ученичка в Балетното училище.

         Ето в какъв смисъл ми излезе късмета. Момичето било от Ловеч, чакало багаж. Аз проверих, каквото имах да проверявам, и заедно дочакахме нейния автобус. Някой ѝ подаде една голяма плетена кошница, но докато тя грациозно посягаше с ръчичка да я поеме, аз пъргаво я грабнах (Оказа се бая тежичка.) и рекох: „Сега накъде? Аз си свърших работата и мога да ви помогна.”

Квартирата ѝ беше в партерен етаж на Петте кюшета (Големите, при кино... Как се казваше? Сега е май превърнато в казино.). Покани ме вътре, внесох кошницата, а тя я отвори и ми даде една камара домашни курабийки. В чиния, разбира се. Докоснах момата, едва когато си тръгвах преял. Подаде ми ръка, но я изви по такъв начин, че още усещам горещата ѝ длан. „Днес имам рожден ден. Заповядайте в седем” – каза. „А ще бъде ли удобно?” – питам – „Аз не познавам Вашия клас, имате си и приятел, навярно...” „О-о, оставете тази работа на мен. Всички са много симпатични, а аз вече нямам приятел. Скарахме се.”

         Вечерта с букет и кой помни с какъв още подарък, обръснат и порязан от вълнение, цъфнах на гости. От цялата вечер запомних само, че имаше един левент, седнал в ъгъла, който не беше на кеф и току ме поглеждаше накриво. Аз не можех да танцувам, стоях кротко на един стол и се радвах на красивите момичета. Феерия.

След няколко дни отново посетих моята малка балерина. Улучих я в къщи. Тя ме въведе само на две крачки в полутъмния коридор и тихо ми пошепна, че благодарение на мен се сдобрила с приятеля си. Пусна ми отново гъвкавата си ръчица за довиждане и... повече не я видях.

         Радвам се, че не бях успял да хлътна неизлечимо.

         Сега ще да е на около 70. Дано не попадне на този постинг в Блог.бг, защото непременно ще се познае. Какво пък. Няма само аз да печеля от съдбата!




Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2103115
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031