Мисля си за политическата обстановка в момента!!! Патернализмът е модел на взаимодействие, при който властта на един човек над друг (други) се осигурява от грижа, покровителство и настойничество в замяна на пълна лоялност, подчинение и признание. Жертвата се съгласява някой да покрива основните й нужди, гарантира стабилност и достъп до облаги, а в замяна получава власт и контрол върху ресурсите. В случая гражданите на България. Патернализмът в държавната политика -началник, лидер, силна ръка, баща на народа. Държавните ресурси, които да контролира и управлява, в замяна осигурява целеви средства за общините, псевдо социална защита, покрив над главата, храна, играчки, дрехи през червения кръст, медицински грижи. Дълги години патернализмът се обсъждаше само в контекста на политиката, а всички останали прояви бяха отхвърлени от психолозите. През последните години обаче обсъждането на тази тема става все по-популярно, поради факта, че негативните последици от депутати и кандидат министри при такава комуникация, като от последните дни станаха ясни на целокупния Български избирател. Първо, нека си спомним всички видове патернализъм. Патернализъм на вътрешната политика Народът действа като дете, а националният водач се свързва с бащата. Цялата власт е съсредоточена в неговите ръце, животът на гражданите е тотално контролиран, а държавника получава неограничени правомощия. Освен това, по аналогия с отношенията родител-дете, лидерът решава кого да накаже и кого да насърчи. Появява се поведение, което той одобрява и съответно поведение, което той не одобрява. Ако се държите добре, ще получите парче от баницата на "помазаните" ръце. Ако се държиш лошо, ще бъдеш бит. Особеността на този формат на управление е, че лидерът става безспорен, винаги прав и безспорно достоен. Населението на страната е умишлено лишено от ресурси, за да остане напълно зависимо от „бащата“. Целият им личен живот и бизнес дейност са обект на намесата на властта, тя е тази, която решава кое е добро, кое е лошо, какво може да се прави и какво не. Следете какво става с енергийния пазар. Патернализъм на трудовите отношения По правило това е продължение на предишния параграф. Изгражда се и се прилага държавен капитализъм , при който всички активи на страната принадлежат на властите. Лъвският дял от населението е пряко зависим служители в публичния сектор, пенсионери, а останалата част косвено бизнесът се контролира от силите за сигурност и държавните агенции. В резултат населението се оказва в ролята на дете, лидерът в ролята на баща. За лошо поведение може да бъдете уволнен и лишен от средства за препитание. Добрите неща се възнаграждават с предимства, плащания, награди и безплатни предимства. Има наказание за отклонение от заповедите. -Ако не направиш каквото казах, няма бонуси, служебни автомобили, екскурзии под формата на командировки, ще те сложат в ъгъла, да не бъркаш далаверата. Външнополитически патернализъм Определена държава си дава правомощията на старша, като назначава определени държави за свои младши. Тяхната задача е да се подчиняват и изпълняват инструкциите на „бащата“, за което получават награди, финансиране, покровителство и похвала. В случая чуждо посолство ни реди кабинета. Ако не слушат платените избраници и опитат самостоятелна изява, следва наказание. В този случай „бащата“ диктува правилата на съществуване, контролира дейностите и посочва в коя посока е необходимо да се движи. Изисква пълно подчинение, лоялност, признание. И не получавайки това, той преминава към тирания под лозунга Демокрацията е в опасност. На вас ви трябват хора учили "недоучили" с образование от Оксфорд, или книжно светило - . и девиз знам по-добре от вас, просто ме слушайте! От психологическа гледна точка това са хора не способени на лични постижения,, нито талантливи или умения, но алчни за власт и пари. Тогава търсенето на силна ръка, лидер, човек, готов да поеме отговорност за държавата, става единственият възможен вариант. Оставете го да командва. Каквото и да се случи, той ще се грижи за вас и ако го хвалите и обожавате, тогава можете да разчитате на подаръци и всякакви бонуси. Лидерът е строг, но мил, ако не го ядосвате. Завишените очаквания поради липса на ресурси са борбите за митническия контрол, министерства, търгове. Или нещо друго, от което „жертвата” се нуждае евтино електричество, вода. В резултат на това патернализмът може да бъде разделен на две категории. Доброволно и наложено затварянето на блоковете на АЕЦ Козлодуй - говорим за пазарни отношения. Тогава ползата за кой беше? Винаги има един патерналист. Той може да споделя властта с други, например Бойко. При авторитарни режими подчинените получават достъп до ресурси и също така получават правомощия, като същевременно запазват лидерството на един човек. А в междупартийните отношения жертвата пак е народа. В ситуации, които не застрашават силата на "благодетеля", той може да позволи да се вземат решения и да се изразят мнения. Основното нещо е да ги обичаш до олигофревия, да ги боготвориш, като ги дават по телевизията и да признаваш авторитета им и само да мислиш на местно ниво, какъв плакат да залепиш. В такива съюзи винаги има раздори, но в 100% от случаите то е оправдано.за участниците в него, чак до местните парламенти! И можете да спрете това само с нови избори!

kude ostana zdravia razum , otgovornostta

Това е внушение на патернализъм, защото нито е избор на слабата страна, нито е получаване на каквито и да са облаги, срещу делигиране на права. Напротив, изцяло са отнети със сила всички права и поколения лъжи се превръщат в истина, чрез внушение за получени облаги срещу правото да са живи.Това е промиване на мозъци чрез насилие, фатално за всяко общество. Фатално, защото адаптацията с Действителността е единственият начин живота, а подмяната на Действителността е фатална,заради липса на адаптация. В днешно време това внушение е резултат от менталното осакатяване и придружаващото го чувство за неспособност за реакция при продължаващите средства на материална и особено медийна зависимост за Действителността. Това е проблем н Човечеството, а за днес и най големия, по голям и от ядреното оръжие, защото лъжата , като част от комплекса Заповеди, забраняващи всички методи за конкуренция, освен емулирането на причинно следстената природа на Действителността, наречена мислене, обезсилва цялата система, а с това и самото мислене.