ТИХО И КРОТКО НА СЯНКА ЩЕ ЛЕГНА?

Аз толкова бързо през Слънцето минах,

че то не успя да опърли перчема ми чер.

Тъй през годините свои преминах,

сподирян от песните дивни на Шер.

 

Сега съм поел към гората безлюдна –

от радост сърце ми в гърдите ще лудне.

Ще си намеря аз сенчесто място да легна –  

не искам на тази Земя безполезен да тегна.

  

И ако подухне ветрец, да ме с шума покрие,

наистина няма да чувам как Зимата вие…

Дъждецът дано да ми степа покрова блажен,

никога никой не ще ме съзре натъжен..
 

Тъй мислех през Две и петнайста,

днес разсъждавам така:
    

А може пък някой

случайно ръка да протегне

да мина през тръни и храсти,

дъждовната есен и тежката зима.
 

А земните страсти?...

Нека ги има! От мен не зависят.

Отлагам с години напред неизбежния край …

Отказвам навеки небесния рай!

Мрачното време ли е виновно или дъжда за това твое минорно настрение не зная, но ми стана тъжно. В мислите ми изплува един позабравен стих на Пол Верлен:
Il pleure dans mon cœur
Comme il pleut sur la ville;
Quelle est cette langueur
Qui pénètre mon cœur?
Сърцето ти плаче, както вали над града, Пиер.
Но ще спре да вали и ще изгрее слънцето. Мисли за този момент, приятелю! Не се поддавай на мъката и тъгата. Животът е прекрасен, въпреки всичко, и си заслужава да се живее.

Можах донякъде, Криси, да преведа този стих. Бъкел не разбирам френски. Навремето не се отзовах по тази причина на една покана за конгрес във Франция. После ми текна, че и с английския мога да се оправя. Труден език! В Карлово са именували една сладкарница до Арабския мост "Жотем". Страшни пасти и торти правят там. Сънен съм и ме е страх да не сгреша превода.
Когато дъжд вали се чувствам превъзходно, но когато е много мрачно, вкл. и в сърцето, се губя като чужденец в София. Не виждам ли за ориентир Стара планина или Витоша поне, губя се като пате в кълчища. В понеделник закарах колата да я постегнат и без нея се загубих два пъти. Не ме досрамя, а ме досмеша. Не зная градският транспорт откъде до докъде води. От 1960-а съм тук, но вече и в Пловдив е същото. Текат водите на реки и водопади и всичко се променя. Най-боли, когато е в житейски план...
Благодаря ти, малко останахме в Блога, а каква компания бяхме! Жоро, вдъхновителят, и той духна по чужбина, Чу си вдигна чуковете, братовчед ми Иван Вълев също, атмосферата тук почти с нищо не се е променила. Има прекрасни блогъри, но и помията, с която ги заливат, е до шията...
Благодаря ти, Криси, посвестих се с твоя коментар.
П и е р
ПС - Извинявай, ако има правописни грешки.

Протягам за утеха ръка,
но знам, че това е излишно.
Ти си Мъж и свойта тъга
ще изстрадаш, но няма
да върнеш всичко предишно.
Ще се изправиш, ще видиш,
че велик е Живота,
но в него Светлината я има
и той трябва да се живее
дори когато е Зима!

Вальо, твоята ръка е като река след пороен дъжд, в момента я има, ще се оттече и ще замине. Трябва ми езеро с риба и платноходки в него да се разсейвам и тъй като това е невъзможно, ще се предам в ръцете на моята добра фантазия и на Дормира. Милата, тя днес ми гостува по обед и ме приспа за повече от час. Ако не вярваш, да се хванем на бас. Ако го загубиш, ще те заведа на яз. Осетеново или яз. Копринка. Не скромничи, защото няма пловдивчанин, който да не е рибар, дори да е поет. Познах, нали? Ако спечелиш баса, ще вземем и нея - да сме тримка... И ще пуснем постинг, онагледен със селфи, как сме обкръжени от елфи. "В съвременните фолклористика и фентъзи са приети два основни типа елфи: същества, чийто ръст е еднакъв или близък на човешкия (на английски: elven) и елфи с миниатюрен ръст (на английски: elfs). Интересно още за тях е, че противно на всеобщото мнение елфите, особено миниатюрните, имат крила и в много филми е заимствана тази идея." (от Уикипедията)
Бъди жив и здрав, Вальо!