Миличка Дормира, дъще на Морфей,

не позволявай друг да те задиря –

стой при мене нощем, песнички ми пей,

нали съм вече стар – сънят не ме лови…

Усетиш ли, че в пазвата ти нос завирам,

не се сърди – отново ставам бебешок,

беззъб, но с побелели вежди и коси.

От това навярно ти ще изживееш шок,

но поне не къркам и не хъркам,

като коте ще ти мъркам.

Сутринта филийки с яйчица ще пръжна,

с масълце и сладко от смокини ще сервирам

без заповед окръжна,

а ти в халат и още по бикини

ще прочетеш какво Валери е написал.

 

 Знам, ще кажеш: „Щедър бог го е орисал!”

Нямам представа, дали текстът на песента, изпълнена от тази чаровна испанска певица, е подходящ към един от последните ми опити в стихотворна форма, но като настроение, ДА.
А кой е Валери? Блогът го знае. Мой приятел, когото познавам лично - творец в истинския смисъл на думата!
На кого посвещавам литературния си опит? Първото посвещение беше на моята съпруга, а второто - на тази, която ми подаде невинна ръка в желанието си да ме измъкне от ямата на безмерната тъга.
П и е р

и с удоволствие им се отдавам..е не така поетично като теб..при мен направо си ме сграбчват и ме отнасят в техният свят..там ме лекуват от изминалия ден и сутрин ставам нов човек..Изгубя ли смисъла на живота..викам на помощ Морфей..голям лечител е..: ))
Прекрасен ден желая..: )

Понеже не зная как да отговоря, а е неприлично само с едно "Благодаря!", поинтересувах се за превода на песента. Представям го по-долу, но не съм в състояние да разбера каква част от него е включена:

СИНЪТ НА ЛУНАТА

Глупаво е че той не разбира,
разказва една легенда
за една циганка,
която се молила на Луната чак до зори;
Плачела и се умолявала
докато дойде денят:
“Искам да се оженя за циганин”
“Твоят мъж ще има мургава кожа,”
- от небето проговорила пълната Луна -
“но в замяна искам
първият ти син, който родиш от него."
"Ще жертвам сина си
и за да не останеш сама
поне малко го обичай”.

Припев: “Хей, Луна, искаш да бъдеш майка,
а всъщност не знаеш какво искаш.
"Какво искаш, жено?"
"Кажи ми, сребърна Луна,
какво ще правиш
със смъртно дете -
синът на Луната."

На бащата се случило най- хубавото -
родил му се син,
бял като гърба на хермелин,
със сиви очи,
понякога като маслини.
Албиносовият син на Луната
проклинал вида си.
“Момчето се е превърнало в камък
И аз няма да го оставя да умре.”

Припев:
Циганинът, въобразявайки си че е опозорен,
държейки нож в ръката, насочен към жената, я попитал:
“В кого е синът ми?
Ти ме излъга за смъртта му.
Видях те в планината,
носеше го на ръце,
а после го остави там.”

Припев:
И в нощите, когато Луната е пълна,
тя е такава, защото момчето е добре,
а ако синът й страда,
Луната намалява до Месечина,
за да му направи люлка.
И ако синът й страда,
Луната намалява до Месечина,
за да му направи люлка...

Избягвам да търся преводи на песни...горчив опит.. Имаше една, която ми беше любима, имах неблагоразумието да пусна превода...е разочаровах се тотално. За това тембър на гласа и музика са ми достатъчни..а и оставят на свобода фантазията..
Радвам се, че песничката ти е харесала..и на мен преди много години ми я пуснаха..една виртуална приятелка от клубове..иии онемях докато я слушах..

quote=anetta] Избягвам да търся преводи на песни...горчив опит.. Имаше една, която ми беше любима, имах неблагоразумието да пусна превода...е разочаровах се тотално. За това тембър на гласа и музика са ми достатъчни..а и оставят на свобода фантазията..
Радвам се, че песничката ти е харесала..и на мен преди много години ми я пуснаха..една виртуална приятелка от клубове..иии онемях докато я слушах..[/quote]

Ето, това наричам деликатна критика, а не коментар с нечленоразделни звуци, .обидни "съждения", червен палец и беж... - традиция за някои блогъри. Приемам мнението ти, Ани, като погалване с паче перо, пардон, пауново перо. Но мисля, че обикновено първо се написва текста, композиторът се вдъхновява и създава мелодията. В http://www/ рядко се публикува и текст, може би съгласно твоите съображения. Но голата истина е, че овациите и лавровият венец обикновено получава изпълнителят. Едно е сигурно, че както мелодията и изпълнението от една страна, така и сюжетът са фантастично добри. Аз се боях да не бъда критикуван, че клъвнах линка от твой постинг, защото и хабер си нямах за съществуването на испанската певица Мейкано, но може би това е името на групата, създадена в края на 80-те.

Не мога да кажа нищо за превода, но за езин от ПОСЛЕДНИТЕ ти опити в стихотворна форма – мога. Това за мен не е опит, а е нещо много повече. Тази Дормира си я бива. Макар, че е дъщеря на Морфей едва ли ще те остави да заспиш. Дано само да имаш сили за сутрешното сервиране на яйчицата и сладкото. Много ми допада твоето редовно препращане към богове и богини, към древни мъдреци и мислители. Не смея да те попитам защо пишеш „последните” Може би се досещам. Искам да ти припомня нещо. Помниш ли кой ме накара да се върна на това място когато бях решил да „хлопна кепенците”? И още нещо – какво означава за теб числото 703 ? Прощавай за любопитството.
С искрено уважение от Вальо!

Ехейй, това се казва Приятел, щом ми задава такива лесни въпроси.
Не помня кой те е върнал, но логично е или аз да съм бил или някоя Пловдивска Дормира. Помня само, че писахме или щяхме да пишем нещо заедно. Много вода изтече оттогава…
Числото 703 не се среща в Средиземноморското култово строителство, но виж, числото 777 е друга работа. Май има и такъв Боинг. Ако бях казал, че ще пусна кепенците, когато постингите станат 777, трябваше още дълго да вися пред лаптопа, за да съчинявам или избирам най-доброто от архивираните материали. Числото 777 в модули е основният размер в най-стария действащ храм в Рим.
Но се спрях на 703, защото съдържа магическото число 7 и свешеното 3 - все числа , които са в основата на всички религии и космогонични митове. Същевременно сборът от тези две числа е равен на Питагорейската декада, от своя страна равна на 1 + 2 + 3 + 4. Някой ще каже това са алабализми, но той няма да се подиграе с мен, а ще плюе срещу древните религиозни учения и Питагорейците, вкл. Сократ и Платон.
Доволен ли си Вальо?
Колкото до шегите с Дормира, Пиер все още път към нея не намира. А и няма право - той е в траур. Не се сърдя. Дори, ако искащ, няма да ти строша хатъра, а под номера 703 а,б, в ще издиря още нещичко за адаша и неговия шеф. Хумористичното ми отношение към тях не означава неуважение. Ако някои зевзеци кажат, че съм за казана, достатъчно е да кажа „Осанна” и те ще ме вземат за райски стихоплетец.
Бъди жив и здрав, Вальо!
ПС – Нали си личи, че постепенно се изправям?

Разбира се, че се изправяш. Няма да си ти ако не го направиш. Когато аз се бях наканил да си ходя ти ми се обади по телефона и ме убеди да се върна. Това наистина беше толкова отдавна... За съжаление съм изгубил номера на твоя телефон, така че можеш да ми го припомниш по удобен за тебе начин. Всъщност, струва ес да си помислиш преди да „хлопнеш кепенците”
10 – свещено число – служи за изграждане на идеалната пирамида с основа 1 – 2 – 3 – 4 и връх 10. Има нещо вярно, нали?
Ако не е така, не ми се смей. Важното е, че разбрах що е 703.

Съвсем частично си прав, Вальо, но няма да те поправям тук. Имах глупостта да дам хляб на един плагиатор в блога, който ме цитира под сурдинка в началото (с грешно име), твърдейки, че горе-долу съм се справил и продължи с ненужни за проекта измислици, въпреки, че му казах, че моето решение е публикувано в научно списание още през 1986-а година. И тръгнаха моите чертежи да се разпространяват в Интернет без цитиране чий труд е в основата. Хитро ги е разчертал на милиметрова хартия, за да изглеждат като негово оригинално решение. Спомням си чл.-кор. д-р Хенриета Тодорова (Бог да я прости; беше ми шеф), че по онова време е имала случай, подобен на сегашния. Сподели, че са присвоили нейна статия. Питам я как ще постъпи. Тя спокойно отговори. че не могат да доразвият започнатото, а и полето за откривателство е необозримо, т.е. ще направи нови приноси. Така постъпвам и аз сега. Добре, че тогава все още не бях открил числовата мистика в пирамидата, която далеч надхвърля нашето съвременно въображение... Като дойдете с Ангел в Калофер, ще ви демонстрирам нагледно решението. Сложно е и като пийнете малко, бързо ще го забравите. "Майтап. бе, Уили!" (Реплика от "Алф"). Понеже Алф е от мъжки род, който много обичаше да яде котки, вече колко години очаквам да излезе филм, именуван "Бета"! Малиии, както казваше Чу, какъв интересен сценарий може да се напише. Например, че изяжда блогъри с повече от два НИК-а.
Накрая, ще поясня началото на предишния ти коментар по-горе. Трудничко, но намерих буквалния превод от испански на български. Не съм променял нищо по текста, освен пунктуацията, която беше объркваща на места. Преводът обяснява сцените във видеоклипа.
Жив и здрав, Вальо!
П.С. – запазих телефона на съпругата ми и сега са два; не зная на кой от двата също ще пусна кепенците. На лични ще ти пратя актуалния при условие, че ще харесате направените от мен палачинки със сладко от смокини. Няма само Дормира да гощавам, я.