Псевдонауката  срещу истината

От брой 248 на в. ДЕСАНТ
Автор : Димитър Пърличев

Коментари
към чудовищните обвинения
на варненския океанолог - лаик в археологията

Пасаж 1 на Пърличев: В началото на 2013 г. се появи по книжарниците и бързо бе изчерпана книгата на Димитър Овчаров (вече покойник) и Петър Вълев – „Науката срещу агресивното невежество”, третираща въпроса за гроба на Васил Левски. Очевидно този въпрос продължава да вълнува българската общественост, въпреки че от 1979 г. се дискутира по него. И както по всичко личи, дискусиите няма да секнат, докато не бъде решен.

Чаках книгата с нетърпение, четох я с нарастващо отвращение, но я дочетох с удовлетворение. Защото се уверих в това, което очаквах – че закодираните две лъжи в заглавието от четири думи не бяха опровергани от самата книга. Първата лъжа е, че „науката” всъщност съвсем не е това, за което се представя. Двамата автори  премълчават, че във времето, за което пишат, науката беше „партийна”, т.е. псевдонаука, защото използваше класово-партийния подход в научната работа. Чрез който тя бе превърната в слугиня на БКП, на която те служат и сега, защитавайки „партийната” (тази, която е изгодна за БКП), а не историческата истина.

КОМЕНТАР ОТ МЕН: Е, как няма да се отврати г-н Професорът от книгата, когато тя е показала историята на заболяването, симптомите на израждане и краха на това, в което е повярвал, благодарение не на познаването на разглежданата материя, а на писателския талант на Хайтов.

Казва той по-горе: „Двамата автори  премълчават, че във времето, за което пишат, науката беше „партийна”, т.е. псевдонаука, защото използваше класово-партийния подход в научната работа.” Това е първата „декларация”, че нашият опонент няма въобще намерение да подходи с погледа на научен работник към разкритата археологическа обстановка в олтара на черквицата „Св. Петка Самарджийска”. Напротив. Той ще се заеме да оплюе една непонятна за него наука и посветилите се на нея негови колеги от БАН от позицията на върл антикомунист.

. . . . . . . . . . . . . .

 

Пасаж 2: Настоящата статия е посветена на разобличаването на двете лъжи в заглавието. В което ми помага самата книга. Защото покрай безбройните измами, уловки, увъртания, подмятания, подвеждания, премълчавания, преиначавания, окарикатурявания, усъмнявания, извращения, иронии, евфемизми, спекулации, инсинуации, машинации, манипулации, квалификации, подигравки и обиди (в които Вълев превъзхожда поне три пъти съратника си Овчаров) по адрес на главния им опонент – писателя Николай Хайтов, книгата притежава и едно изключително достойнство – чрез нея авторите, без да искат, си правят харакири, тъй като не опровергават нито един от следните неоспорими факти:

КОМЕНТАР: Безпрецедентна словоохотливост, която няма да бъде подкрепена с нито един конкретен пример и в двете статии на г-н Професора. Ей Богу, изгарям от нетърпение да разбера неговите „неоспорими факти”, които нямат нищо общо с едно археологическо теренно проучване.

Пасаж 3: 1. Левски е пожелал гробът му да е в България и всеки да го знае. Тази негова последна и единствена воля пред смъртта е известна на целия български народ. И е трябвало да се превърне в свещен завет за българските археолози и историци. Но както ще видим, това не става.

КОМЕНТАР: Този пасаж няма нищо общо с резултатите от разкопките. Всеки случай, едва ли Дяконът е искал да има някой чужд гроб за свой. Ако беше така, едва ли щеше да заръча на майка си да погребе косите, които оставя. Разликата между двете негови желания е огромна. Във втория случай има веществено доказателство за истинността на думите му!

Пасаж 4: 2. На 6 март 1937 г. във в. „Мир” е публикувана статията на журналиста Н. Станчев, съобщаваща, че гробът на Левски е в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска”.

3. На 24 август 1937 г. членовете на Гражданския комитет за издирване гроба на Левски – Св. Каролев и Г. Черкезов в доклад уточняват мястото – в левия край пред самия олтар.

КОМЕНТАР: Г-н Професоре, през 1937-а се навършват 100 години от раждането на Васил Иванов Кунчев. Това съобщение - къде е гробът му - не е единствено. То е проверено по друг повод чрез разкопки през 1956-а и се оказва, че действително в олтара има няколко гроба, но от друга епоха, предшестваща построяването на черквата с около 1000 години. Вероятно за вас няма значение, че подколенните кости са били прерязани от апсидния зид, но за това – по-късно. Няма да забравя да ви го докажа с архивни снимки. Ползвани, т.е. признати, и от самия Хайтов.

Как Св. Каролев и Г. Черкезов уточняват мястото, не казвате. С разкопки, с багети, с металотърсач? Извинявайте, но такива подмятания се наричат кьорфишеци.

Следва

превъзхождаш съавтора си поне 3 пъти по "измами, уловки, увъртания, подмятания, подвеждания, премълчавания, преиначавания, окарикатурявания, усъмнявания, извращения, иронии, евфемизми, спекулации, инсинуации, машинации, манипулации, квалификации, подигравки и обиди." :)

Уважаваният Професор-океанолог се движи точно в стъпките на също така уважавания писател-лесничей. И двамата мислят, че е най-важно да уронят авторитета на противника си. Те не го правят там, където са го "сгащили", че греши (Ако наистина греши!), а още в началото на битката. Още в началото ни карат да се чувстваме гузни, защо не сме намерили досега гроба на Апостола. Така те се надяват да станем по-сговорчиви и да приемем некомпетентните им тълкувания на резултатите от разкопките в черквата "Св. П. С." през 1956 година.
В критикуваната от г-н Професора наша книга "Науката срещу агресивното невежество" ние бяхме достатъчно уважителни към писателя Хайтов. Може би е трябвало от уважение заради белетрестичните му качества да премълчим неговите"измами, уловки, увъртания, подмятания, подвеждания, премълчавания, преиначавания, окарикатурявания, усъмнявания, извращения, иронии, евфемизми, спекулации, инсинуации, машинации, манипулации, квалификации, подигравки и обиди", които траяха от 1985-а до 2002-а, успешно продължени от наследници и сподвижници.
Помисли, Силвия, те победиха като сложиха не плоча, каквото им бе разрешено, а гроб с 5-6 фактически грешки при оформянето му. Защо е тази офанзива, вместо да си траят? Защото, недай си Боже, гробът на Апостола да бъде открит в другата черква "Св. Петка" - на ул. "Съборна"! На второ място - нали щяха да ни съдят в Страсбург, нали щяха да търсят подбедрените кости в апсидния зид, за да ги дадат за ДНК-анализ?! Тъжна картинка са тези псевдородолюбци. Те предпочитат да плюят срещу родната археология, докато иманярите вилнеят из страната. Те пишат книги на английски и ги разпространяват по света, рушейки авторитета на българската наука. И забележи, няма инстанция, която да каже СТОП! Да плати на независими вещи лица или на специалисти от Светия Синод и да се сложи точка на тази срамна история.

Прочетох първата част (настоящия постинг) и до момента си конкретен иточен в забележките/или бележките си.

Съветвам те, да напишеш преди пасажите от Пърличев - ОТ ПЪРВЛИЧЕВ, а коментарите да предходиш с ОТ МЕН. В първия "момент", не ми стана особено 1ясно,във втория абзац от пасаж и коментар вече уверено се ориентирах.

P.S.
Вероятно "звучи" грозно, но аз почти не се интересувам от българска история (интерес само военна). Един от малкото шансове да науча и прочета нещо е в случая при теб и осбено за гроба на Левски (не за първи път подхващаш тази тема)