Резюме

През 1972 г. в римския град Пауталия (дн. Кюстендил) е открит постамент с посветителен надпис, съобщаващ, че архитектите Лаомедон и Глаукиас, синове на Стратон, са поставили слънчев часовник (ώroskόpion) в чест на свещения храм и на града. Л. Слокоска датира паметника по палеографските данни от надписа към края на II – началото на III в.

Следите от закрепването на времеизмервателния уред върху постамента и съществуването на подобни екземпляри от други райони на гръкоримския античен свят дават възможност да бъде реконструиран външният му облик. В изследването се отхвърлят като несъстоятелни направените до момента опити от други автори за определяне вида на материала и формата на приемателната повърхност.

Слънчевият часовник е имал две вертикално поставени каменни (мраморни?) плочи в Г-образен жлеб, допълнително стабилизирани с железни подпори отзад. В едно от леглата за подпорите все още е запазена заливка с олово. Асиметричното разграфяване на приемателните повърхности вероятно е било извършено на местопоставянето му след гномонни измервания по време на слънцестоянията и равноденствията.

Направен е опит за възстановяване оптималните размери на слънчевия часовник във височина (4,23 м » 14¹/₄ pR от настилката на агората). Съотношението между височината на постамента, равна на 1³/₄ pR, и височината на времеизмервателния уред – 4 pR, получени от: действителните размери на постамента; обективните изчисления за дължината на гномона (~²/₃ pR) и дължината на обедната сянка (~0,586 м » 2 pR); логичните полагания (наклон на зрителния лъч ~45^о, за да бъде видим долният край на обедната сянка), е:

0,514 : 1,186 (в метри) » 1³/₄ : 4 (в pes Romanus) = 7 : 16 (в модули; 1 модул = ¹/₄ pR) » 3 : 7.

Археоастрономическите съображения, изказани в статията, потвърждават направените от Л. Слокоска изводи за местоположението на агората по отношение на Decumanus maximus, както и необходимостта времеизмервателният уред да е поставен именно в североизточния край на античния градски площад, за да бъде осветяван от слънчевите лъчи и да функционира целогодишно.

Освен, че винаги си първа си и винаги много досадна и неуместна.

Предоставям на вниманието на читателите използваната литература за написването на статията, публикувана в сп. Археология. Давам и текстовете към фигурите, с които тя бе онагледена. Като модел този сл. часовник е уникат. В. Н. Пипуныров. История часов. Москва, 1982.
Л. Русева-Слокоска. Надпис за слънчев часовник от Пауталия. – Музеи и паметници на културата, 1974, 2-3, 60-65.
Л. Русева-Слокоска. Пауталия, 1. София, 1989.
УГК: Учебен географски атлас. София, 1959.
Ю. Фърков. Символи на слънцето в Кюстендилско. – Годишник на регионалния център по култура. I, 1. Кюстендил, 1985.
Art. Dal.: Artemidor Daldiani. Onirocriticon Libri V (Aртемидор Далдиански. Съногадания. София, 1988)
E. Buchner. Antike Reiseuhren. – Chiron 1. Munchen, 1971, 457-482.
D. Drecker. Zeitmessung und Sterndeutung in geschichtlicher Darstellung. Berlin, 1925.
Sh. L. Gibbs. Greek and Roman Sundials. New Haven and London,1976.
IG III: Inscriptiones Graecae.
IGBulg IV: G. Mihailov. Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. 1-4. Serdicae, 1956-1970.
L. Ruseva-Slokoska (LRS) – In: Tabula Imperii Romani. La feuille К 34 Sofia. Index historique et topographique. Ljubljana, 1976.
P. Valev. Ancient sundials from Moesia and Thracia (The sundial found at Montana). – Balcanica Posnaniensia. Acta et studia, 5 , 1990, 163-181.
Vitr.: Vitruvii de architectura libri decem (Витрувий. Десять книг об архитектуре. Москва, 1936).
F. A. B. Ward. Time Measurement. London, 1970.

Обр. 1. Постаментът за слънчев часовник от Пауталия
Обр. 2. Слънчевият часовник (No 2544), съхраняван в Британския музей
Обр. 3. Схематичен изглед на слънчевия часовник от Нарбо Марциус (Франция)
Обр. 4. Слънчев часовник от Националния музей в Рим
Обр. 5. Принципна реконструкция на слънчевия часовник от Пауталия (1). Сцена от древноримския бит (Drecker 1925, 88) върху сребърна ваза от Порто Анзио (2)

При първа възможност ще направя препечатка тук на обявените илюстрации.

Преди сегашният коментар под номер 1, имаше друг. След редакция от авторката в неговия край се появи следният линк:
http://youtu.be/ifjAdWhYCkE, а по-късно тя САМА е изтрила всичко, доказвайки с това, че Турб04 е отправил справедлива критика.

Постаментът за слънчевия часовник от агората на Пауталия е с размери: 144 х 110 х 51,5 см.
Той произхожда от развалините на Пауталия, получила за първи път градска уредба и благоустрояване (Слокоска 1989, 28-29) при управлението на римските императори Марк Улпий Траян (53-117; 98-117) и Публий Елий Хадриан (76-138; 117-138).
Л. Слокоска изказва предположението, че паметникът е бил свързан с базиликата, построена по времето на Хадриан – 135 г. сл. Хр. (IGBulg IV, 2057).

Защо в София няма слънчев часовник. Навсякъде по Европа в големите градове си имат часовници, някои слънчеви, други старинни механични, само ние куцаме от тази гледна точка :(

Сънчевите часовници са открити отпреди хиляди години. Има ли са ги още египтяните, китайците, но най-разнообразни форми се измислят от гърците след Питагор и неговите ученици, които са се занимавали с пространствени геометрични фигури. Римляните също имат принос. Така постепенно се стига до Средните векове в Европа, където доста сгради около центъра на градовете, както и на катедрали, поставяли предимно плоски (вертикални). Измерването на времето е символ на прогреса. Арабите имат доста сложни плоски (хоризонтални) сл. ч., слагани около джамиите. У нас са открити два такива, вероятно турски - един във Велики Преслав и един в София. Софийският е бил прибран от някоя джамия, беше затрупан с други каменни паметници в двора на музея (срещу Президентството) и аз имах късмета да го открия отново, защото го разпознах по разграфката. Теорията на сл.ч. е описана от римския архитект Витрувий преди 2000 години. Тази теория е изучавана до към края на 19-и век, представи си, дори в женските пансиони (училиша). Предполагам за гимнастика на мозъка, тъй като теорията включва видимото движение на Слънцето през годината... Е, ще пусна няколко постинга с еементарни обяснения, защото при истинското изследване на тези каменни паметници се работи с пропорции и тригонометрия. Не е интересно за читателите, които влизат в Блог.бг да си почиват най-вече, да научат нещо по-повърхностно, но не и задълбочено. Няма смисъл.
А НИЕ СМЕ ИЗОСТАНАЛИ ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ, ЗНАЕШ ЗАЩО... МОДАТА ИМ БЕШЕ ПОЧТИ МИНАЛА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО....

да кажем поне веднъж месечно, а обикновено 2 пъти, досега не съм знаела за този слънчев часовник. Къде се намира този постамент днес, знаеш ли

...Преди 35 години беше в двора на джамията в центъра. На същата улица, на която е и входът на минералната баня. Ще погледна сателитна снимка или план на града и допълнително ще впиша улицата. Не вярвам да е преместван, тъй като монолитният блог би трябвало да тежи почти 2 тона, щом е с размери 144 х 110 х 51,5 см. Именно те дават основание да се направи извод, че в Г-образните жлебове са били монтирани тежки плочи, поставени вертикално и разграфени по подходящ начин, та сянката на гномона (показалеца), монтиран хоризонтално при правия ъгъл на Г-то, да хвърля сянка, която до обед да пълзи по разграфката на едната изправена плоча, а след обед - по другата. В моята публикация (сп. Археология) съм реконструирал изгледа му въз основа на други екземпляри, намерени в други Римски провинции, т.е., за съжаление, тези две плочи, тъй като са били много гладко обработени от вътрешната страна, вероятно са били преупотребени в по-късен строеж или още не са открити. Направената от мен реконструкция е на 100% сигурна, но не и точната разграфка жлебове като паяжина), която обикновено не се изчислява, а се нанася (издялва) на самото място на монтаж на времеизмервателния уред (в резултат на едногодишни наблюдения).
Този вид уреди са примитивни поради ред причини, една от които е т.нар. Уравнение на времето.
Поздрави!
ПС - Не успях да се ориентирам. Много години са минали оттогава. Жалко. Часът е 09:43