ДА  ПРОЗРЕШ  МОТИВИТЕ

Част четвърта А

(Сцената от централната камера на гробницата)

         В стремежа си да прецизирам размерите на Казанлъшката гробница, за да проведа възможно най-обективно метрологично изследване на нейния план, направих и някои „излишни” наблюдения върху психологическите портрети на персонажите в живописната сцена от погребалната камера, където нарисуваните човешки фигури... живеят естествено и непринудено. Тази свобода е отразена и в рисуването на конете, които като че ли съзнават значението, което им е дадено наравно с човеците (Василиев 1958, 12).

        Естествно, позанимавах се и с броя на персонажите, тъй като от това, което съм чел за Питагорейците и въобще за маниера на древните строители, скулптори и художници, останах с твърдото убеждение, че художествената композиция в гробната камера е обвързана не само с погребалния ритуал, но и с числовата мистика на нейния проект. Нека не забравяме, че става дума за едно религиозно-философско мислене, зародило се векове, а може би и хилядолетия преди Христа.

        Тук ще разгледаме живописната сцена в централната камера на Казанлъшката гробница, а числовата й семантика, изиграла подобаваща роля в архитектурния проект, в следващия, последен постинг по темата.

        А ето и непрофесионалният ми прочит.

        Първата фигура (отляво-надясно) е на воин с позлатен шлем и стичаща се огромна сълза. От лявата му страна виси широк и дълъг меч (Micoff 1954, pl. XXVIII, XXXI; Василиев 1958, репр. 48). Леко наклонен напред, подпрян на копие, той мъжествено сдържа риданията си.

        Пред него е млад, гологлав мъж с черна коса (Живкова 1974, 12), надменно вдигната глава и доста охранен, за да е обикновен коняр. Изписаните му вежди са удължени, очите и устните подсказват вътрешна сигурност и доволство. Над челото му (вероятно върху кожена подложка) блести златна лента, назъбена отгоре (вж. репродукции 28 и 43 у Василиев 1958).

        Жестът на левите ръце, сочещи надолу, на къдрокосите две жени-музикантки може би не трябва да се тълкува като тактуване. Той по-скоро подчертава драматичния момент.

        Виночерпецът с изпъкнало, „умно” чело изпълнява с нескриван упрек и нежелание задължението си. Ойнохоето в отпуснатата му дясна ръка е полупразно.

        Символично е и пирамидалното подреждане на плодовете, поднасяни от снажната жена, застанала права до масата на тракийския владетел. В погледа й прозира не толкова тъга, колкото накърнено честолюбие, примесено с неодобрение и любопитство. 



        Владетелят търпеливо изчаква младата си невеста да се върне към настоящето и поеме чашата на забравата. Неизбежен е паралелът с позите и израженията на двата средни коня от квадригата.

        Всяка от поднасящите дарове млади жени има свое обяснение на случващото се. Първата (със златна? диадема в косите и полуотворени устни) е изненадана сякаш от това, което вижда: владетелят е отстъпил трона си на своята любима. А тя е бързала да подготви за нея големия дървен сандък с бижута (една пъстроцветна огърлица се подава навън, вж. у Василиев, 1958, репр. 20, 40).

        Втората, осъзнала по-бързо неочакваната почит, не може да скрие обзелите я разочарование и завист.



        Ведро ли е лицето на младежа-кочияш, както е описван обикновено? Той не възпира четворката коне. Те отдавна са спрели. Предпочел е да обърне взор към тях, но и там вижда същата покруса от неизбежността на случващото се. В очите му се четат и въпроси, и недоумение.

        Тези наблюдения ме карат да мисля, че древният художник е бил не само проницателен психолог, но също така отблизо е познавал династическия двор, неговите порядки и персонажи, представени в живописната сцена.

 

        Горе, над описаната сцена, са представени три колесници с по два коня в лудешки бяг. Кочияшите едва ги удържат. Сякаш това е въртележката на времето. Препускащите са разграничени с по един стълб. Колоните са символ на държавността. Числото три е свещено. Според редица изследвания и интерпретации, то символизира тристъпалната структура на Света – подземен, свят на живите и свят на боговете. Ако в Свещарската гробница помещенията са три и дромосът не се брои, то тук, при Казанлъшката именно преградната стена в началото на дромоса го приобщава като неразделна част от проекта, предвиждащ три помещения: дромос, преддверие, куполовидна гробна камера.

  _____________________

 

Благодаря на Роден Край™  и Адвокатска кантора Юсаутор за разрешението, дадено ми от тях на 26 юни 2013, да публикувам част от великолепните им снимки, за да онагледя научното си изследване на Казанлъшката гробница.                                                      Инж. Петър Вълев

Следва Част четвърта Б (последна):

   

„Числовата семантика в живописната сцена”

  

Препечатка от: www.tracianvalley.hit.bg/kazgrob.html

В куполното помещение декоративното разчленение на стените е запазено, както и в коридора. Тук цокълът се състои от бели ортостати, разположени между черни релефни пояси. Следва стена, отново в помпеянско червено, над която са възпроизведени цветово архитектурни елементи, заимствани от йонийската архитектура- триделен архидрав, украсен с редуващи се волски черепи и розети, следвани от главния фриз, украсен с богата фигурална композиция. Над него е разположен пояс от яйцевиден, зъбчест и шнуровиден орнамент, завършващ с корниз от водооттоци с формата на лъвски глави.
В центъра на главния фриз, срещу ниския правоъгълен вход, са изобразени фигурите на мъж и жена, седнали край масичка с плодове , а около тях прислужници, носещи дарове.Трогателно сплетените ръце на съпрузите въплъщават основната идея за прощаване и раздяла с мъртвия. Знатната съпружеска двойка увенчана с лаврови венци- белег на героизиране, широко разпространен през елинистичната епоха.
Реалистично и с изящество е изобразена и сцената на „погребално угощение с шествие”.
Реалистичната живопис на Казанлъшката гробница е дело на първокласен художник от ранноелинистичната епоха.Високото майсторство на тракийския живописец, отразил в стенописите тракийския бит и дух , е неоспоримо доказателство за богатия културен живот на траките.
Паметникът датира от края на IV и началото на III в.пр.н.ера, когато тракийската държава с център Севтополис- градът столица за Севт III, преживява висок политически, икономически и културен подем.” /Богдана Лилова/
Тракийската гробница е най-добре запазеният в България паметник на тракийското изкуство и един от малкото, останали до днес, шедьоври на античната живопис.Тя е и първият български паметник, включен в Световния списък на паметниците на ЮНЕСКО

Събиране и разпръскване на космичното съзнание...
Копие - символ на възприемане на дадена мистична сила като духовното възземане...
Шлем – признак на духовно превъзходство, готовност на всеотдаденост, тук е знак на предназначение...
Тук копието и шлема са знак на превъзходсво, знак на победа... може би и на проникновение...
Сълза – принцип на възземане...установяване на равновесието. В друг ред упование, утешност или свобода от възмездност.
„...блести златна лента, назъбена отгоре“ – знак на просветленост. Не надменен, по-скоро „Горд“ – непоклатима хероичност.
„Изписани вежди“ – концентриране на енергията върху точка на съсредоточието му, откъдето идва и това основание че на „устните подсказват вътрешна сигурност и доволство. „ т.е. хармоничост...
„Жестът на левите ръце, сочещи надолу“ – активност, която идва от основанието на насочване – отдолу нагоре... на мощта, в друг ред, свързване на земното, с небесното пространство.
„Две жени-музикантки“ – отдаване на своеобразна почит, или овладяване, инициатива чрез определено обучение, затова е, и че „Той по-скоро подчертава драматичния момент.“

Виночерпецът – тук по-скоро го възприемам като персонаж на нежелание, липса на прозрение за случващото се... отдръпване на действащата сила от, това съдбовно събитие, затова е с “умно“ чело - липса на целесъобразна взаимност, може би и на вглъбеност, на свързаност на събитието...
Снажната жена, така я възприемам както си го написал... благоволението е насочено към „младата невеста“ от страна на владетеля; или „свещения брак“...
„Първата (жена) (със златна? диадема в косите и полуотворени устни)“ – че дори благородството може да се употреби като себична измеримост, подсказана чрез „дървен сандък с бижута“ откъдето се подава – огърлицата на преходността и щестлавната горделивост ...
„младежа-кочияш“, който не може да спре колесницата – 1.стремлението на духа
2. в друг ред – желанието да се доминира на личностно ниво, вместо да се пусне “края на духовното издигане“ битката между преходното, обусловено и небесното духовно проникновение.

Относно - дромос, преддверие, куполовидна гробна камера... друг път, то е свързано, с Мистериите и Процесиите за това не се пише... поне засега!
Поздрав...