На няколко места в своите постинги споменавах за една книга под печат. Дори публикувах някои предварителни разработки от нея.
За информация на интересуващите се, привеждам съдържанието на тази книга,  която е вече по книжарниците. Притеснен съм от това, че стрелките в Обр. 51 (с. 247), с които посочвам костни фрагменти от долните крайници на скелет 95, полепнали в хоросана на олтарния зид при строителството на черквата, са се приплъзнали и не изпълняват предназначението си. Истината е обаче, че за първи път от 1985 г. насам е постигнат толкова добър печат на илюстрациите, което ще даде възможност на читателя безпроблемно да прецени обективността на анализа на архивните снимки. Най-важните от тях, макар и да бяха известни на писателя Николай Хайтов, тук се публикуват за първи път.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Част първа (историческо изследване) проф. Димитър Овчаров / 9 За какво става дума / 11 Тъжната история на една патриотична илюзия / 16 Предистория на полемиката за гроба на Васил Левски / 16 Начало на истинската полемика / 23 Медиен период на полемиката / 27 Първи хайтовски период в полемиката / 36 Канонични аспекти на полемиката / 41 Исторически аспекти на полемиката / 43 Николай Хайтов и историците / 48 Археологически аспекти на тезата за препогребването / 56 Опозоряване на науката от собствените ѝ ръководители / 58 Втори хайтовски период на полемиката / 67 Постхайтовски период на полемиката / 75   Част втора (интердисциплинарни изследвания) инж. Петър Вълев / 87 Вместо увод. Едно интервю на Ивайла Иванова във в. „Уикенд“ от 28 май – 3 юни 2011 г. / 91 I. Най-големите недоразумения, предизвикани от Николай Хайтов по време на дискусията за „гроба“ на Левски / 97 Съществувал ли е на това място некропол, по-стар от черквата / 97 Сондажните проучвания в черквата „Св. Петка Самарджийска“ / 100 Внушенията за некадърно водене на разкопките / 104 През 1980 г. се излъчва телевизионният филм „Легенда за Левски“ / 105 За да бъде една работа свършена безупречно… / 109 Септември 1985 г., ден преди 66-ия рожден ден на Хайтов / 116 Изопачаването на фактите в повествуванията на Хайтов / 121 Аферата с двата скелета – 14-а и 79 / 130 Хайтов манипулира общественото мнение / 137 Коректен ли беше спорът за гроба на Левски? / 153 Кои доказателства Хайтов намира за основни и как ги разработва / 161 Кратко представяне на резултатите от медико-антропологичната експертиза на скелет № 95 / 167 Парад на снимките на скелет 95, на които се виждат изпочупените му кости / 170 II. „Николай Хайтов. Духовна биография“ Вместо рецензия / 175 III. Всеки пир си има край (Моите журналистически опити да раз- бия статуквото) / 187 Защо трябва да се знае истината за костите, открити под черквата „Св. Петка Самарджийска“ / 187 Да търсим гроба на Левски без удари под кръста / 191Да търсим гроба на Левски без удари под кръста / 191 Ще открием ли гроба на Левски с ДНК анализ? / 194 Писателят Николай Хайтов знаеше, че гробът на Левски не е в черквата „Св. Петка Самарджийска“ / 198 Кой кого затри в тежката битка за гроба на Левски / 201 За някои факти около „гроба“ на Васил Левски и за техните вещи тълку- ватели / 206 „Когато гръм удари…“ / 212 „Как ехото заглъхва…“ / 221 IV. Приложения. Моите документирани опити спорът за „гроба“ на Левски да приключи своевременно / 251 Вместо заключение. Дванадесетте фактора, които погребаха версията на Хайтов (Обобщени доказателства) / 270 Списък на цитираната литература / 277 Съкращения / 279 Списък на архивите, от които произхождат образите в книгата / 279   Анекс. Синдромът „Хайтов“ Бойко Киряков / 281

Подобна книга трябваше да види бял свят преди повече от четвърт век, когато писателят Николай Хайтов ексхумира „легендата” за погребението на Апостола в черквата „Св. Петка Самарджийска”. Всъщност, учените си свършиха работата още тогава, когато отговаряйки на обществения интерес, се опитаха и популярно, и научно да изложат тезите си. От средствата за масова информация им отказваха достъп без аргументи, а ръководството на Българската академия на науките великодушно им предостави собственото им издателство, но не преди заместник-председателят на БАН Николай Тодоров превантивно да даде на Николай Хайтов ръкописа. Който, съдейки по публикувания му дневник, добре е поработил върху текста. В угодна нему посока, естествено. След това споровете замлъкнаха и археолозите махнаха с ръка. Какво ли не бяха виждали – търсенето на библиотеката на Иван Шишман, трона на Симеон І, египетския саркофаг, в който се криеше тайната за произхода на Homo Sapiens, а наскоро цяло едно (военно) министерство се вкара в Царичината дупка, за да търси следи от извънземна цивилизация. Е, някой да помни тези напъни? Затова, след като твърдим, че флотацията на времето отсява рудата от шлаката, въпросът нужна ли е подобна книга днес е повече от резонен. Има смисъл. Трябва най-сетне гледната точка на едната страна да получи трибуна за автентичните си текстове. Защото на професионалните изследователи не им е безразлично дали ще ги обвинят в бездействие, благодарение на което поколенията ще коленичат с цветя за Апостола пред гроб на анонимен средновековен човек. Учените така разбират „приложността” на науката. Извън поуката. Защото, казват, историята е наука поучителна. Може и да е случайно, но на френски език „поука” се превежда „морал”.
                                                                    Бойко Киряков

Смятам, че Вашето изследване е необходимо. Поздравления! Позволявам си да поместя препратка към горния Ваш текст за приятелите си в Facebook. Желая Ви здраве и успехи!

Благодаря Ви, Стефчо! Не се изненадвайте на това ми фамилиарно обръщение. Майка ми се казваше Стефка, имам млада леля - атомен физик в БАН - Стефка и любим внук Стефчо, който за съжаление е далече и го виждаме само веднъж в годината. Благодаря, че сте разбрали научните доводи срещу натрапвания с години на българското общество "гроб" на Апостола. Закъсняхме с тази книга и най-тъжното е, че проф. Овчаров е много болен и няма да може да дойде на нейното представяне на 18.02 в Пловдив и на 19.02 в Карлово. Преди време в софийското вестниче "19 минути" (Наричам го вестниче, но ми е любимо!), горе вдясно бе поместена една хвъркаовата мисъл: "Докато истината си върже обувките, лъжата вече е обиколила целия свят..." Горе-долу така стана и при нас. И духа, и гроба на Левски трябва да продължим да търсим. Дали синовният дълг на братя Хайтови към своя заблудил ни отец е по-важен или нашият дълг към Апостола на свободата? Благодаря още веднъж!

Здравейте, г-н Даскалов! Понякога си мисля, че е по-добре, гдето не знаем гроба на Апостола. Толков много неща сме омърсили, та и него (гроба) няма да запазим. Наистина, за нас е важен духът на Левски и, според мен, трябва да го търсим така, както очерта насоките "Бачо Кольо" (мир на праха му): Левски е не само революционер от буржоазно-демократичен тип, не само гениален организатор на Национално-освободителното ни движение, но и бе изпреварил времето си в тези две насоки и не само, мерен с балкански аршин, но и с европейска мярка. Не ме учудва, че атаките срещу Левски и изваждането на "факти", че "Левски е бил бандит и терорист" съпровождат т. н. "демокрация" в България. Явно "Чиста и свята република" е трън в сърцето на много политици.
Що се отнася до Хайтов (когото познавах бегло), бих казал: добър писател (поради недоказаност на твърденията на г-ца ВД), приятен събеседник, но ... (внимателно с него); мир на праха му и нему.
Позволявам си да поместя част от Вашия отговор и моите редове за приятелите си във Facebook.
Желая Ви, г-н Даскалов, здраве и успехи!!

Благодаря Ви, г-н Савов, за топлите думи. И най-вече за краткия, но точен анализ на делото Апостолово. Книгата е написана на възможно най-достъпния език, за да бъдат разбрани заблудите, в които ни вкара майсторското перо на писателя Н. Х. Тъй като съм професионален роб на фактите, никога не съм поощрявал протестите срещу неговите недоказани "прегрешения". Те нямат нищо общо със случая "Св. П. С." Обаче! Обаче триковете, с които бе заблуден цял един народ за мнимия гроб на неговия Апостол, са толкова рутинни, че вероятно ще се намери ербап, който ще ги свърже и с недоказаните "прегрешения". Засега е достатъчно надгробната плоча да бъде извадена от подлеза пред бившия ЦУМ.

Желая Ви успех в това изключително за нашия народ дело!

и така трябва да бъде... без да се умаловажава труда на всеки
търсил, писал и доказвал своите твърдения... понякога
плод на дългогодишна работа.... историята си знае
и в крайна сметка ще отсее истината...

"Изключително за нашия народ дело" щеше да бъде, ако със съвременни методи можехме да локализираме аномалии под земята на места, свързани с народните предания за гроба или препогребването на Левски. Кои са те? Подреждам ги по степента на вероятност с упоменаване на метода:
1. До източната страна на паметника на В. Левски в София (сондаж и изследване за кухина в основата, ако не е оформен кенотаф);
2. В двора на Словашкото посолство (линеен сондаж, за да се установи по стратиграфията има ли промяна на терена; нали се говори за "хендек");
3. Църквата "Св. Николай" на гърба на хотел "Рила" (ул. Калоян; според пророчеството на Ванга);
4. Църквата "Св. Петка стара" на ул. Съборна;
5. Други...
Не е правилно да се изключва изцяло възможността наистина Васил Левски да е бил препогребан, но такова едно твърдение подлежи на проверка. както това е направено, случайно или целенасочено, в църквата "Св. Петка Самарджийска" през 1956 година. Какво да се прави, след като няма исторически достоверни сведения?! Търсенето трябва да се извършва по пътя на елиминирането!
Трябва да се засили и вниманието при строителството на метростанцията в близост на площад "В. Левски".
Едва когато се открие гробът на великия син на България, ще може да се говори за "изключително за нашия народ дело". А дотогава не трябва да допускаме хистерични рецидиви, каквито ни спретват отвреме-навреме някои господа...

О, Боже! Само глупак може да отхвърли Вашето мнение! Но когато в арсенала на "доказателствата" открием абсолютно невежество и злонамереност - да смачкаш, да очерниш, да подиграеш професионалните изследователи, да си послужиш с куп измами, които са за съд в една нормална държава, битката става неизбежна. Ще цитирам пасаж от първата част на проф. Д. Овчаров в книгата (с. 49):
Учените недоумяваха преди всичко за проявената некомпетентност,
при това налагана усърдно. В едно свое интервю акад. Христо Христов
изрази своето учудване, че „… хора, които не са специалисти, които ня-
мат необходимата общотеоретическа, методологическа и методическа
подготовка, заемат позата на специалисти по проблемите на историята и
специално на нашата история и се отнасят с неуважение към тези, които
имат като професия това и прилагат принципите и методите на истори-
ческото изследване“. Този извод известният наш учен направи именно
по повод на грубото вмешателство на Хайтов в работата на археолозите.
Много общо с неговите думи има примерът, който даде акад. Димитър
Косев по време на обсъждането на Хайтовата книга в Секцията по сред-
новековна археология в Археологическия институт на БАН. Той разказа,
че със своя близък приятел и университетски колега проф. Александър
Бурмов имали обичай често да разговарят за характера на научноизследо-
вателския процес. Веднъж единият от тях попитал... (следва)

Веднъж единият от тях попитал другия защо пенсиони-
раните адвокати, офицери и други чиновници веднага се захващат с писа-
нето на исторически трактати, а не се впускат в химически или физически
изследвания. Другият отговорил, че това е, защото при химическите и
физическите опити има опасност да хвръкнат във въздуха, докато в исто-
рията нямало такава опасност. Но накрая и двамата се съгласили, че и при
историческото изследване, извършено некомпетентно, рано или късно из-
бухва взрив в общественото съзнание. Това важи и за научните гастроли
на Хайтов, при които винаги се предизвикваха истински взривове.

Която пряко поддържам. Тук в блога има и група клакьори, които не само сеят раздори и търсят сензации, определено обслужват чужди интереси, ето как:
http://dedenze.blog.bg/politika/2013/02/02/quot-prepechat-quot-ood.1049058