Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2012 17:56 - РАЖДАНЕТО НА ЕДНА ОТ ЛЕГЕНДИТЕ ЗА ГРОБА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 4928 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 22.09.2012 17:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Имало едно време две момчета, които си играли на една и съща улица. Няма кой да си спомни по-големи подробности, но едното от тях, вече поотраснало, взело, че ударило лошо някакво турче. Досетило се то какво го очаква и... дим да го няма – та чак в Румъния. Връща се в родния си край едва след разгрома на Ботевата чета, в която се записал и взел участие. Комшия обаче го издал на турците, осъдили го на смърт, но в началото на Руско-турската война бил спасен. Несгодите не свършили с това – вече задомен и с многолюдна челяд, едва свързвал двата края.        
Веднъж в кръчмата Ботевият четник, почерпен от своя другар от детството, който си изкарвал прехраната като леел свещи нощем в църквата „Св. Архангел” в София, го запитал защо не са спасили Левски, когато разбрали, че е заловен. Или поне да са го погребали като хората, в редовни християнски гробища.  И тъй като този въпрос не бил задаван за пръв път, свещарят дал отдавна замисления отговор. И разказал как в нощта след обесването на Левски отишъл на гробищата край бесилката, разкопал гроба, нарамил трупа и го занесъл, та го погребал в олтара на „стара Света Петка”. Не споменал дали някой му е помогнал, нито кой го е опял. Да не тръгне Илия Джагаров от Локорско да разпитва истина ли е, или не. И поборникът мирясал. Обещал даже да не казва на никого – смее ли да разправя врели-некипели как в късна доба някой е копал в олтара? Минали години... Христо Хамбарков – свещарят, по прякор Гъската, починал, а неговият приятел устискал клетвата до смъртния си одър. Година-две-три преди това от един вестник („Юнак”, 1899) го разпитали за патилата през турско, своите изплакал, но приятеля си не издал, грях на душата си не сторил да наруши клетвата. През цялото време даже малко му завиждал за юнаклъка. Дошло обаче време да се мре. Кому да се изповяда, ако не пред жена си. Между другото ѝ разказал цялата „истина” – така, както я помнел – как Гъската с поклащаща се походка пренесъл на рамо извадения от гроба, a туй-онуй, което не помнел, попритурил от себе си. Църквата от „стара Света Петка” станала „Св. Петка Самарджийска”...

Жена му била жилава старица. И тя запазила тайната, но се уморила да я крие само за семейна консумация и я разправила на един чужд, но учен човек – журналиста Никола Станчев, който забравил да се закълне и я преразказал във в. „Мир” през 1937-ма...      

След много години дъщерята на Ботевия четник – Анастасия – решила, че не е честно само Хамбарков да се кичи със слава, та когато я разпитал друг един учен мъж – проф. Христо Гяуров (1889-1966) от катедрата по Св. Писание на Новия завет в Богословския факултет на СУ (1938-1960) – какво помни, прибавила и баща си в историята, и един поп за по-достоверно. С тази приказка приспивала децата, а за да трае по-дълго, я поукрасявала как дядо им, заедно с Хамбарков, опил с вино пазачите край бесилката – заптиета ли били, аскери ли, – свалил обесения Левски, нарамил го (на Хамбарков била поверена вече само простата задача да свети отпред с фенер) и т.н., и т.н.

Дошло ред тази история да бъде проверена чрез разкопки на църквата. Годината била 1956-а... Току след някакъв пленум, наричан отсетне Априлски. Големците се надявали в негова чест да намерят костите на Апостола (на другата година се навършвали и 120 години от раждането му), но... открили под църквата само едно старо гробище и нищо повече.

Минало още много време, историята стигнали до ушите на друг добър разказвач – майсторът на перото Николай Хайтов (1919-2002) – и той описал как баба ви Мария Поппавлова (тогава едва на 22-23 години; обърнете внимание на фамилията ѝ!) вардела отвън да не дойдат турците, докато мъжете и попът копали гроб в църквата (в. „Дума”, 19. II. 2008; в. „Нова Зора”, 14. II. 2012).  

Десет години след смъртта на писателя синовете му издялали на една плоча:

 

В ОЛТАРА НА ТАЗИ ЦЪРКВА

СПОРЕД НАРОДНАТА ПАМЕТ

И РЕДИЦА НАУЧНИ ДАННИ

РОДОЛЮБИВИ БЪЛГАРИ СА

ПОГРЕБАЛИ ПРЕЗ 1873

АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

ЙЕРОДЯКОН ИГНАТИЙ

 

         В най-долния ѝ край със ситни букви могло да се прочете:

 

ТОЗИ ПОДВИГ Е ИЗВЪРШЕН ОТ

КЛИСАРЯ НА ЦЪРКВАТА ХРИСТО ХАМБАРКОВ,

СВЕЩЕНИКА НА ЦЪРКВАТА КРЪСТЮ СТОИЛОВ,

БОТЕВИЯ ЧЕТНИК ИЛИЯ ДЖАГАРОВ И

ЖЕНА МУ МАРИЯ ПОПТОДОРОВА-ДЖАГАРОВА

ХРАМЪТ „СВ. ПЕТКА” Е СВЕТИЛИЩЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ

 

         За народната памет разказахме, ще дойде ред и на т.нар. „РЕДИЦА НАУЧНИ ДАННИ”...

         Момент, щях да пропусна, от народната памет е останало още нещо, този път „черно на бяло”. Публикувано е от Георги Тахов (1932-1999) във в. „Поглед” на 18. II. 1991 г. (бр. 7, с. 8-9). „Минчо х. Недев е куриер на Апостола и негов сподвижник от най-ранните му години – пише Г. Тахов и цитира „една бележка в неговите записки”:

         „УБЕСИХА У СОФИЯ ВАСИЛЯ. ФЕВРУАРИ, ДЕН 6-ТИЙ. М-Ц ФЕВР. ДЕН 6-ИЙ МУ ГО РЕЗАХА ВЪЖЕТО АСКЕРИТЕ ЗА ПО ТРИ ГРОША...”

         Този текст отхвърля втората половина от семейната легенда, разказана от Анастасия пред проф. Хр. Гяуров, как Ботевият четник (Илия Джагаров) и неговият приятел от детинството (Христо Хамбарков-Гъската) опили с вино стражата край бесилото, свалили обесения Левски, нарамили го и го погребали в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска”. В записката се твърди, че „го резаха въжето аскерите”, а това нищо друго не означава, освен Левски да е бил свален от бесилото още същия ден.

         Колкото до първата половина на легендата, тя се опровергава по три направления. Първото и основно направление е извършената проверка по археологически път. Второто е косвено: „... след разбиването на Ботевата чета, братът на Васил Левски – Петър, се е укривал в църквата „Стара св. Петка” (Сборник на БАН, 1988: с. 417), вместо при гроба на батко си. Третото направление е най-страшното – излиза, че всички онези бъгари, от които знаем останалите 15-20 версии за гроба на Дякона, са лъжци и измамници. И понеже това не е вярно, защото всеки помни, каквото е подочул или сънувал, трябва да се съгласим, че което е разказвано и перефразирано поколения наред, не може да е историческа истина. Нека прибавим и една четвърта възможност! Когато Левски свалил расото (на Великден 1864 г.), за да се посвети на народа си, казал: „Мамо, ... Вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мен, защото може би ще остана неопят и непогребан.“ Не следва ли да се запитаме, защо заръката на Апостола не е била изпълнена от неговите най-близки роднини, приятели и съратници? Нима този странен факт не може да означава, че свещените му кости са положени под паметника в София?!




Гласувай:
4



1. анонимен - Васил Кунчев не е обесен. Доживява ...
22.09.2012 18:42
Васил Кунчев не е обесен. Доживява 20 век под чуждо име и е заровен в гробището на село Бистрица. Търсете и четете!
цитирай
2. pvdaskalov - Кой не би искал да са верни поверията...
22.09.2012 21:34
Приятелю, кой не би искал да са верни поверията, че и Ботев, и Левски са оцелели и доживяли до дълбоки старини? Но къде е аргументацията? За нея става дума... Акад. Н. Хайтов оспори изводите на проф. Ст. Михайлов, че гробовете, открити в подолтарното пространство на църквата „Св. Петка Самарджийска”, са от старо, вероятно византийско гробище. Той не се съгласи и с констатацията на историко-археологическия елит на нацията, че заключението, направено още през 1956 година, е правилно. Тънкостта на занятието, ако мога така да се изразя, е в професионалното тълкуване на архивната документация. И тъй като това не се отдаде на писателя, той превърна целия спор в една пародия на научен диспут, в който вкара невероятни измислици, представени увлекателно, за да му бъде повярвано. Талант! Нима не сме били разтърсвани от литературни творби, плод на авторовата фантазия. Чели ли сте „Дървото на Юда” от д-р Кронин? На младини 10 дни не можах да се освободя от неговото въздействие. Но защо да ходим толкова надалече? Нима в дивите разкази всичко се е случило така, както ни го представя Хайтов?
Искаше той да пипне с ръце изчезналите кости, които не са запазени. Изпочупени, изпомачкани и с много липси при строителството на църквата, те не са представлявали интерес за антрополозите. Достатъчно е било да сравни снимките на скелет № 95 от два последователни дни, за да установи бързия разпад на костите, поради изсушаването им. Никой не е положил специални грижи, след като с очите си е видял състоянието на скелетите и положението им по отношение на църковните зидове!
Но да се върнем към Вашата хипотеза. Къде може да се прочете нещо, свързано с нея? Не се сърдете. Ей тъй, за отмора на душата...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2103293
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031