Широко разпространено у нас е твърдението, че нямало неудобни журналистически въпроси.
Хайде да поразсъждаваме дали е така. От зададен въпрос всеки веднага може да разбере дали срещу него стои информиран, образован и културен човек или невеж и заядлив простак. Дали въпросът е добронамерен и с него наистина се търси информация, или въпросът е продиктуван от злонамереност. Това журналистите не го ли знаят? С какво журналистическите въпроси към политиците би трябвало да се различават от въпросите на обикновените хора, които не са журналисти? Една от основните функции на сериозния журналист е да бъде посредник между политиците и избирателите. За да може да я изпълнява качествено и да се получи информативен разговор, той трябва да бъде добре подготвен в областта, в която задава въпроси. За съжаление подобни журналисти изчезнаха. Преди време в една телевизия бяха поканили за интервю свои репортерки, за да разкажат за работата си. Много простодушно едната от тях заяви, че тази професия й харесва много, защото било отпаднало “остарялото” изискване да се специализира в една област. Сега ги пращали на най-различни места и това правело живота им много интересен. Следователно целта на въпросната медия не е да обслужва зрителите, а да прави живота на служителите си интересен! Тогава няма защо да се учудваме на репортерски въпроси към близките на убити от сорта: “Как се чувствате?” Тези момиченца не са прочели дори етичния кодекс на медиите, в който изрично е записано “Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление.”
Често се оправдават, че задавали въпроси от името на зрителите си. А как научават какви са въпросите на зрителите, след като всички телевизии прекратиха достъпа за коментари под клиповете на предаванията си? Това демократични медии ли са? Да не би пък да са се нагърбили да представляват най-необразованата и невъзпитана част от населението? Чували сме въпроси, изчерпателният отговор на които трябва да бъде цяла университетска лекция. Само че не е работа на политиците да образоват, има си образователни институции за това.
Никога не е неудобен въпрос, който е зададен с чувство за приличие, уважение и компетентност.
Но какво е въпрос, зададен с надменност или с нагло подхилкване? Защитата на личното достойнство, спазването на добрия тон и благоприличието – пак думи от “етичния кодекс”, отдавна са кухи фрази.
Ако прочетете написан такъв въпрос, може и да не му намерите кусур. Само че по телевизията зрителите виждат физиономията и чуват предизвикателния тон, с който е зададен. Чували сме журналисти да подмятат, че политикът в скоро време ще остане на улицата, а той още дълго ще разпитва такива като него.
Цялата журналистическа гилдия повтаря глупавата мантра “няма неудобни въпроси”. Наистина ли всички са толкова неподготвени, или се преструват на невежи? С един въпрос можеш да иронизираш събеседника си, да му се подиграеш, да го предизвикаш, да го обидиш, да му покажеш, че го поставяш по-ниско или по-високо от себе си. Всеки въпрос показва отношението на питащия към питания, а в случаите, за които говорим – на журналиста към политика и политическата сила, която представлява.
Напоследък наблюдаваме затвърждаване на мръсна журналистическа тактика за омаскаряване на политици - нанасяне на предизвикателни обиди под формата на “журналистически въпрос”. А после следват обвинения към поканения гост.
Няма да ровя много назад, но съвсем наскоро гнусен въпрос на някаква Къдринка към Бетина Жотева породи същия обществен скандал и журналистическо врякане за свободата на словото им, каквото чухме сега по повод въпрос на Виктор Николаев.

ВЪПРОС-ОБИДА
Типичен въпрос-обида е зададеният преди дни от Николаев: “Изборът на "Грипен"-ите от служебното правителство на Огнян Герджиков продукт на определена шайка ли е?" Медиите пренебрегнаха този въпрос и обърнаха наобратно отговора му. А как никой не се сети да попита проф. Герджиков – обижда ли го предположението на медията НОВА ТВ, че е бил участник в шайката на президента Радев? Защо не се намери журналист, който да попита и президента? Този въпрос беше директна обида към тях двамата!
А въпрос, започващ с "Кажете ми, ама честно..." не е ли обида? Остава да добавят и "Гледай ме в очите, докато отговаряш!"

ВЪПРОС-ПОДИГРАВКА
Разполагаме с много примери, но особено силно се е запечатал в паметта ми въпросът на Цветанка Ризова към Бойко Борисов, когато по времето на Орешарски беше в опозиция. Като не видя съкрушен човек насреща си – както очакваше, го попита с добре изиграно театрално недоумение: “Ама вие наистина ли си вярвате, че ще се върнете на власт?” Политиката на БТВ беше да внушава, че след подадената оставка с ГЕРБ и Бойко Борисов е свършено.

ВЪПРОС НА СЛЕДОВАТЕЛ
Спомням си, имало е случаи, когато учуденият от неуместен въпрос гост е задавал уточняващ въпрос на журналиста. Тогава най-безцеремонно му е отговаряно: “Тук аз задавам въпросите!” Човек се пита: Медиите на разговор ли канят гости, или на полицейски разпит?
Няма нищо по-естествено в един нормален разговор хората да си задават въпроси взаимно, за да се уточнят кой какво има предвид. Но в ТВ студио не можело! Защо да не може бре, маладци? Да не би телевизионните студиа да са полицейски управления, а вие – полицаи, разпитващи престъпник?

ПРЕНЕБРЕЖИТЕЛНО ПРЕКЪСВАНЕ
Прекъсването на отговора на госта е вече нормална практика. Използва се, за да му се попречи да каже нещо, което е в разрез с политическото внушение, което иска да постигне журналистът. Днес Жени Марчева прекъсна над четири пъти Цветан Цветанов и говореше едновременно с него, за да не може да съобщи наистина важните новини. Предлогът беше, че имали само минута време, след което обаче се оказа, че минутите са около пет!
Махленското интригантстване кой с кого в какви отношения е и опитите да се изчопли някоя думичка, от която после да се направи скандал, заема най-голямо място в така наречените интервюта на политици.
А истината е, че въпросните “интервюта” не се водят между водещия и поканения. Срещу горкия “гост” стои анонимна организирана група за омаскаряване, диктуваща в ушите на водещия, а той е само неин говорител.
Извадете микрофончетата от ушите си и бъдете самостоятелни личности с достойнство, драги телевизионни журналисти! Докато това не се случи, зрителите ще гледат на вас като на продажни лаещи песове на каишка, насъсквани от скрит зад кулисите зъл стопанин!
А въпросите, които задавате, наистина не са неудобни. Все по-често са откровено просташки.

защото намирам постинга ви за актуален и категорично полезен за постигане на истинска демокрация в България и мисля, че е част от мнението на българския народ.
След неизбежното формално приобщаване към световните демократични процеси, нашите егоистични куропционни кръгове, чрез пробойни в конституцията и законите, осъществиха неясни и негодни, невиждани по света президентски и прокурорски власти и органи за контрол на демократичните процеси и така осигуриха домогването
си до безконтролна власт. И тази безморална човекоподобна паплач ще продължава така, докато електората я търпи. Така че, единствения изход е народа да осъзнае действителността и насилствено измитане от власт настанилите във властите и медиите, корумпирани елементи.
Дано това стане по-скоро, за доброто на страната ни!