Предишният постинг беше за пряката демокрация. Но нека да бъда реалист - камъчетата, с които са избирали или отхвърляли Перикъл в качеството му на управител на Атинския полис, са 2400 години назад, а бъдещата, истинска пряка демокрация, може и да я отнеме 2400 години напред. Защитаването на тази теза само потвърждава друга теза, казана от някой велик ум в миналото: Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му! Такива са ми мечтите и не ги крия, защото те одухотваряват човек и го правят да изглежда достоен, ако не в очите на другите, някои от които могат да го сметнат за "перко", то в собствените си очи.


Опитвам се да споделя една друга идея, която е твърде компромисна, спрямо идеята за пряката демокрация, но от друга гледна точка, струва ми се, че може да бъде преходна към нещо по-значимо в нашият политически живот.


СТАВА ДУМА ЗА ИНТЕРЕСИТЕ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ. ЗА ИНТЕРЕСИТЕ НА ШЕФОВЕТЕ НА ПАРТИИТЕ. ЗА СИВИТЕ КАРДИНАЛИ ИЛИ ЗА ВСИЧКИ, КОИТО ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАЯТ, ЧЕ ВРЕМЕ ВЛАСТТА ДА СЕ РАЗГЛЕЖДА КАТО "ДИСПЕРСИРАНА". Това е стъпка към осъзнаването на масите, която е много важна в една такава система като нашата. Спомняте ли си как преди десетилетия слушахме тезисите на Партията? Слушахме и някои от нас им вярваха, дори заради простия факт, че нямаше други. Имаше и такива, които не им вярваха, дори заради простия факт, че нямаше други. Такова беше времето и такива бяха настроенията.

В България най-трудното политическо нещо е направата и реализацията на практика на ефективни коалиции в политическия живот.  След монопола на властта при Жан Виденов и монопола при Иван Костов и при Кобурга, дойде времето на коалициите. Комунистите направиха коалиция с ДПС - крадоха заедно и на практика точно по времето на Станишев, икономическата мощ на ДПС достигна тези висоти, заради които Доган се концентрира да управлява обръчите, вместо да слуша пустословици в пленарна зала на парламента.

След това на народът му писна и даде възможност на "силната ръка" или на "силният шут", Бойко Борисов, да управлява. Въпреки героичните му напъни, той не можа да жертва личните си интереси в полза на обществото нито да жертва недостатъчната си интелектуалност и да остави на някой друг, на който повече му върви приказката, да ни омайва от екрана на телевизията. Не го направи и трябваше да даде на заден. Тогава алчите комунисти пак дойдоха на власт, коалирайки се с още по-алчните ДПС-исти. ВСЕКИ СИ ИМАШЕ РЕСОР ЗА КРАДЕНЕ, В РАЗИМОСТ ОТ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА МАНДАТИТЕ.

Следваща статия.

Крайно време е една такава система като нашата да се замисли дали и колко време й остава и не на последно място какво ще й струва едното или другото в краен случай. Във всеки случай както и да се организира една група престъпници, тя ще бъде смазана или пометена от друга - по-добра от нея или от онези спрямо които е вършила престъпленията си. Финалът е въпрос на време, а то тече бързо.

Всички престъпници - управляващи и опозиция, станат управляващи...Каква ли матаморфоза ще настъпи?

най-на края ще настъпи ред и чистота в гробищните паркове, всеки ще си намери мястото и никой няма да посяга другиму.