Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11.2018 12:02 - Разчупен кръговрат...
Автор: cinderellathespy Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2555 Коментари: 6 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Разчупен кръговрат…
 

От тебе все се уча на мълчание
и на приемане в изгряващия ден,
и все така със нежно съзерцание
аз зная, че от мен си озарен. 

Трептя по пътя си събирайки трошиците
на тихата измъчена съдба,
а после пак със полета на птиците
към бряг далечен с времето вървя. 

Научена съм вече на търпение,
на толерантност към лъжата, наглостта,
повярвай ми без никакво съмнение
аз своя кръг затворен ще стопя. 

По-силна ставам, някак си по-каменна
окъпана от слънчеви лъчи,
душата ми разлистена и алена,
говори силно с моите очи. 

Ще надживея устремно обидите,
тегобите, предателства, вражди
и някой ден ще си замина истинска,
изгрявайки сред сбъднати мечти. 

16.11.2018г.
Елица

NOTE: Тези дни все се питам, защо човек трябва да е толерантен към хора и обстоятелства, които дълбоко са го наранили?! Понякога нямаме избор и се налага да съжителстваме в ежедневието с такива фактори, научаваме се на търпение, но как това знание и този ресурс ни помагат? Как? За какво? Как огорченията каляват душите ни? Може би това е някакъв трънлив път на духовно извисяване, но понякога е изключително тежко… Оставаш с усещането, че се въртиш в омагьосан кръг, а някой който не заслужава наградите на съдбата ги получава без никакво усилие…. Къде е баланса? Къде е висшата справедливост? И не става въпрос за завист… Това чувство ми е чуждо… Става въпрос лошото, несправедливостта да не смачкват доброто и истината…. Нанесените душевни рани оставят жестоки белези, които се носят до последен дъх… Май отчаяно се нуждая от някаква промяна и това дълбоко ме размисли…

Хубав ден на всички! Бъдете здрави!

Ели

image






Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vania23 - Как?
16.11.2018 15:58
Карат те да мислиш, да се взираш в себе си, да анализираш чувствата, които изпитваш, да се опитваш отново да достигнеш баланса... А той се компенсира, като дадеш още повече от себе си - и така се развиваш напред и нагоре.
цитирай
2. lexparsy - Както винаги ме грабна стиха ти Ели
16.11.2018 20:52
   Уникално, и твой патент е споделянето на всички вдъхновени или житейски мисли с Любовта до тебе.
   Относно прозаичните ти въпроси, това е стара философска и даже религиозна енигма.
   Аз си обяснявам че хората просто са различни… Като от различни планети или даже различни генетични раси и на различен етап от духовния си път даже. А тук на Земята става голям каламбур от сложни взаимоотношения, които са и опасни, и полезни, а ако ги надживееш даже и смешни :-).
   Аз абсолютно съм съгласен с Ваня:
vania23 написа:
Карат те да мислиш, да се взираш в себе си, да анализираш чувствата, които изпитваш, да се опитваш отново да достигнеш баланса... А той се компенсира, като дадеш още повече от себе си - и така се развиваш напред и нагоре.

   Но си мисля че примирението към „лошите“ (агресивно неразбиращите) хора не е решение, а по-скоро бягство. Ти правилно употребяваш думата Толерантност, и това е на което се учим. И „премълчаването“ (не влизане в комуникация) е само част от толерантността.
   Освен това има нещо друго, абсолютно неразбрано от „по-примитивните“ съзнания. Че благородните такива съвсем естествено са длъжни първо да Дадат добро отношение, и тогава да простят (а не обвинят). А не обратното – да обвиняват без да вникнат в човека и да му вменяват виновност по техни (винаги със странни доводи) норми.

   Искрено благодаря Ели че и мене мае накара да се размисля така. Но всъщност и не знам даже дали съм на прав път :-)))

Приятен и изпълнен с твоята си любов и толерантност към глупците уикент ти желая.
цитирай
3. katan - Ели,
20.11.2018 19:34
тези мисли си ги задавам и аз след толкова компромиси и толерантност към хора и обстоятелства, някои които са отминали отдавна.
Не искам да повтарям Ваня и lexparsy. Само се съгласявам с тях.
" Относно прозаичните ти въпроси, това е стара философска и даже религиозна енигма."
Стихотворението ти ме грабна. Всяка дума сякаш е писана за мен.
Обичам те, мило, пораснало дете!
цитирай
4. cinderellathespy - 1. vania23
23.11.2018 11:40
vania23 написа:
Как?
Карат те да мислиш, да се взираш в себе си, да анализираш чувствата, които изпитваш, да се опитваш отново да достигнеш баланса... А той се компенсира, като дадеш още повече от себе си - и така се развиваш напред и нагоре.


Вани,
благодаря ти сърдечно! Чудесен анализ! Точно към това се стремя - баланс!
А също искам и да простя на враговете... Опитвам се много в тази насока,
работя ежедневно над душата си. Дано го постигна, защото това е клуча към висшето спасение...
Прегръщам те топличко,

Ели
цитирай
5. cinderellathespy - 2. lexparsy
23.11.2018 11:50
lexparsy написа:
Както винаги ме грабна стиха ти Ели
Уникално, и твой патент е споделянето на всички вдъхновени или житейски мисли с Любовта до тебе.
Относно прозаичните ти въпроси, това е стара философска и даже религиозна енигма.
Аз си обяснявам че хората просто са различни… Като от различни планети или даже различни генетични раси и на различен етап от духовния си път даже. А тук на Земята става голям каламбур от сложни взаимоотношения, които са и опасни, и полезни, а ако ги надживееш даже и смешни :-).
Аз абсолютно съм съгласен с Ваня:
vania23 написа:
Карат те да мислиш, да се взираш в себе си, да анализираш чувствата, които изпитваш, да се опитваш отново да достигнеш баланса... А той се компенсира, като дадеш още повече от себе си - и така се развиваш напред и нагоре.

Но си мисля че примирението към „лошите“ (агресивно неразбиращите) хора не е решение, а по-скоро бягство. Ти правилно употребяваш думата Толерантност, и това е на което се учим. И „премълчаването“ (не влизане в комуникация) е само част от толерантността.
Освен това има нещо друго, абсолютно неразбрано от „по-примитивните“ съзнания. Че благородните такива съвсем естествено са длъжни първо да Дадат добро отношение, и тогава да простят (а не обвинят). А не обратното – да обвиняват без да вникнат в човека и да му вменяват виновност по техни (винаги със странни доводи) норми.

Искрено благодаря Ели че и мене мае накара да се размисля така. Но всъщност и не знам даже дали съм на прав път :-)))

Приятен и изпълнен с твоята си любов и толерантност към глупците уикент ти желая.


Алекс,
чудесни разсъждания! Подкрепям в много насоки!
Тия дни си мислех, дали пък хората които са ни нанесли големи рани не са наши учители, предварително избрани от нас самите, преди да се родим, тогава когато висшите учители са обсъждали с нас жизнения ни план за настоящата инкарнация?
Може би ако ги възприемем като учители, да на горчив опит, но все пак учители ще намерим сили в себе си да им простим прегрешенията спрямо нас и принципно лошите постъпки, ще намерим сили да не ги съдим, да си извлечем полезните поуки за нас от дадената ситуация и ще продължим по-силни и уверени по пътя си! До тук съм преживяла много тегоби по пътя си, Алекс. Ежедневно ми се налага да общувам с хора, от които бих желала да стоя далеч, просто са ме наранили и у мен си живее страха, че общувайки с тях им давам допуск до себе си, който пак би им позволил да ме наранят и аз ще страдам пак много. Съдбата, обаче, все още не ми дава пътя-изход от тази ситуация. И така вече цели 11 години… Някакъв мълчалив тренинг ми провеждат висшите сили, явно още не съм научила уроците, защото знам че усвоя ли ги, съдбата ще ме раздели с тези хора, те и всичко което са ми причинили и ме е наранило ще останат зад гърба ми. Пак ще постигна равновесие и спокойствие. За момента просто съм стиснала зъби, тренирам усърдно търпението си и вървя по пътя, следвайки предначертаната посока…
Хубав петъчен ден, Алекс!
Ели
цитирай
6. cinderellathespy - 3. katan - Ели,
23.11.2018 11:56
katan написа:
тези мисли си ги задавам и аз след толкова компромиси и толерантност към хора и обстоятелства, някои които са отминали отдавна.
Не искам да повтарям Ваня и lexparsy. Само се съгласявам с тях.
" Относно прозаичните ти въпроси, това е стара философска и даже религиозна енигма."
Стихотворението ти ме грабна. Всяка дума сякаш е писана за мен.
Обичам те, мило, пораснало дете!


Мила Кате,
радвам се, че стихчето ти е харесало. Поезията е моя начин да си разсъждавам
над житейските въпроси, които мъчат не една душа. Най-важно е въпреки тегобите да съумеем да останем добри хора, да не вредим на другите, да помагаме с каквото можем и както казва Ваня да държим ума и душата балансирани! Земята не е наказателна колония, тя е прекрасно място, на което можем да се научим да бъдем по-емпатични и съпричастни, където можем да развиваме душите си и да трупаме опитност, която вярвам по-натам ще ни помогне в по-високите измерения на съществуване!
Прегръщам те топличко, Кате!

Ели
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cinderellathespy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1719445
Постинги: 435
Коментари: 3575
Гласове: 18447
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031