2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
И все така. Спре ли връзката да ми дава енергиен заряд от красота и щастие, интересът към нея започва да се губи. И се изгубва. Носталгията по отминалото щастие не е по-силна от вярата в новото щастие. То е по-сигурно. Старото вече се е превърнало в нещо друго. И не е щастие. А новата любов го дава. С пълна сила. И все така. Някой ще рече: вярност! Вярност – да! Нужна е. Задължителна е. За щастието. Ако се разпиляваш настрани - и щастието се разпилява. И не е пълно. И не е щастие. Но верността след края не е вярност, а глупост. Не е нужна на никой. Най-вече на тебе самия. Краят отваря ново начало. Задържането в старите и отминали емоции е отказ от пътя на живота. Надеждите по отминалото щастие – също глупост и отказ от живота. Твоят живот.
Придържането към щастието е бил моят собствен път. И съм го следвала. Щастието е достатъчно сериозен мотив. И не подвежда. Щастието ти сочи вярната посока. И не бъркаш пътя. Въпреки хорските предразсъдъци и лицемерен морал. Висш морал е да следваш собствения си път и собственото си щастие. Какво по-морално от това! И не ми обяснявайте, че е за сметка на нечие нещастие. Това са го измислили завистниците и страхливците. Вярното щастие не създава нещастие на никой. Ама на никой! Завистниците и страхливците сами си генерират своето нещастие. Само дето не желаят да носят отговорността за това и я прехвърлят върху другите, различните. Никой щастливец няма интерес да създава нечие нещастие. При условие, че е щастливец. Нещастието се създава от завист и страх. И от бездействие. Това не е характерно за щастливите. Щастието носи висше благородство и желае същото на всички около себе си. То се занимава със собствената си цялост и цели. Би ли било щастие, ако се занимаваше с нечие нещастие?
Но да не губим идеята за влюбването. То зарежда със щастие. И когато не е спорадично, а начин на живот, зарядът се натрупва. Вярвайте ми! Всяко изживяно щастие преподрежда вътрешния ти свят. И колкото повече, толкова повече. Промените са необратими. Емоционалната ти конфигурация вече е друга. Перманентно различна. А влюбването е наркотик. Притегля те и те открива. Но с времето все по-рядко срещаш обект, който да е способен да внесе нещо ново и добро в твоята житейска подредба. Все по и все по-рядко. Мераклии дал Бог, но те не се досещат за твоите потребности. Те са си с техните. Но техните не са ти потребни на тебе.
...
И така от няколко години опознавам красотата на живота без помощта на любовта към другия. Натрупала съм достатъчно любов за да обичам, за да мога да обичам. И обичам. Живея с любов и с вяра в доброто. Защото много добро съм поела в годините, затуй му вярвам. Съзирам красотата наоколо и я поемам. И зареждам батериите. А красотата е мощен генератор. И не, не е навсякъде. Човешката намеса не създава красотата, която може да създаде Великия творец. А и самата природа не я е разпределила равномерно. Та не ми разправяйте, че красотата е навсякъде. Има места с мощна концентрация и места, на които само въображението ти може да я види.
Не ми обяснявайте също, че любовта е навсякъде. Тя е навсякъде само за хора с висок любовен заряд. А те колко са? За останалите това са само пожелателни приказки и глупави заблуди. Има места, където няма любов. Където е изчезнала или преобразувана. И не е там.
Поне в този ни начин на живот, за да се заредим с красота и щастие пътя минава през любовта към другия. И когато осъзнаеш какво е тя, какво ти дава, как те променя, тогава чак си способен да я откриваш и извън връзката си с другия. И да зареждаш с красота и щастие. Защото само тогава си удовлетворен от живота си. Удовлетворен и благодарен. И само тогава нямаш потребност да търсиш гадното в живота. Защото гадното съществува, когато го търсим. Ако спрем да го търсим, то ще отмре. Но още е много рано. Не сме готови за това. Още.
Затова пък можем да следваме собственото си щастие. Което е само наше и не е при някой друг. Не се заблуждавайте, че може да отнемете чуждо. Не! То,отнетото, вече не е щастие. Открийте си вашето и си го следвайте. Тогава е щастие. Вашето.
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
ТРОПОСАН ТЕГЕЛ
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика