Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2017 02:46 - Мермер плоча на бяло сърце
Автор: lyuliak Категория: Изкуство   
Прочетен: 733 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 02.05.2017 13:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 (мое тълкувание на народна песен от 15.08.2017г. , публикувано в http://eklekti.com/tylkuvanie-na-narodna-pesen/)

Наскоро силно ме впечатли народната песен „Сирота Яна“, записана от братя Миладинови. Неочакваните обрати и странните събития в песента подсказваха, че в нея е кодирано нещо далеч по-голямо от „желанието на една невежа девойка да има дете“. Ето като начало кратък преразказ на тази чудновата история:

Както се разхождала сирачето Яна край Черно море, намерила мраморна плоча. Вързала я до бялото си сърце с копринен пояс, да я носи така девет месеца, да стане мъжко дете. Като минали девет месеца, занесла плочата, както си е с пелената, да я кръстят кумът и попът в красива църква. Направила и погача… Обаче те й върнали плочата – къде се е чуло и видяло да се кръщава мраморна плоча? Яна писнала да плаче до Бога, че нещата не станали както ги очаквала, че плочата въпреки деветте месеца търпеливо бреме и обич, не се превърнала в дете. Бог пратил два ангела да разберат огън ли, наводнение или турци са нападнали земята, та някой така силно пищи! Като разбрал каква е работата, пратил двата ангела да дадат душа на плочата, да стане мъжко дете. Яна повторно занесла сина си да го кръстят, и го нарекли Богоец. Три месеца Яна гощавала всички небесни сили, които й благословили детето. После му пяла като го люляла: „Расти, порасти, мой сине Богоец, за да станеш цар на царете и да седнеш на престола на царя“. Злата комшийка обаче чула тия песни, взела желязна тояга и обувки и стигнала чак до царя да предаде историята. Той, уплашен за престола си, пратил двама пратеници да вземат бебето и да го хвърлят в тъмница. Яна се стегнала също с желязна тояга и обувки и отишла до царя да моли само да откърми детето, пък после каквото искат да правят. Дали й го и тя отгледала – юнак над юнаци, който станал цар на царете.
/пълният текст на песента е в края на статията/

Защо ли на Яна не й стига да има своя син само за себе си – радост, подкрепа и утеха? Защо тя непременно иска той да седне на царския трон? И кой е всъщност той, почетеният от небесните сили?
Нека извадим лупата и да помислим върху детайлите. Защото, както ще се види от тях, песента е актуална не само за своето време, а още повече за нашето…
Най-напред, песента е записана в Македонско, на техния диалект. Интересно обаче, че не се говори за Бяло море, а за Черно, където е била люлката на следпотопната цивилизация. Мраморни плочи в древността са ползвани за записване на важни събития. Мраморни плочи са оставали след разрушените древни дворци. Нищо не е случайно, ако народният певец искаше да каже камък, щеше да каже така, а не „плоча“. Има и други народни песни, където след молитва камък става на дете.
Преди да тръгнем директно към темата за непорочното зачатие на Богородица, която зачева Христос-Словото /а Христос е наричан крайъгълния камък, който става основа на спасението ни/, прави впечатление, че Яна е сираче. И също, че действието се развива по време на турското робство.
В този смисъл, когато се е писала песента, и България е сираче – отникъде няма помощ, освен от Бога. И Яна, като образ на България, сякаш намира своята древна история, пожелава да я роди и тя да придобие плът, за да могат старите ценности отново да царуват на подобаващото им място. Неслучайно траките и българите са били почитани от съседите си поради тяхната сила, благородство и мъдрост.
И макар че „сегашният цар“ пожелава да убие бъдещия наследник и Цар на царете, Яна докато го отхранва, го предпазва от това. Пяла му е тя и други юнашки песни, както всички български майки, и скоро той е знаел откъде произлиза, че носи името Бог-арско, както и речта богарска … и може би затова е ясно, че когато стига до своята зрялост, вече нищо не е могло да го спре да си вземе престола.
Много е красиво, че девойката си сложила плочата до сърцето девет месеца, а още по-хубаво е, че това е било „бело сърце“ – сърце чисто, непорочно. Както е непорочна вярата и надеждата в доброто у тия, които ги пазят. А търпението да родиш словото на Истината е огромно. Ти трябва да разбереш словото, да страдаш заради него, да търпиш вероятно и подигравки и присмех.
В този смисъл, било ли е това с Яна и царя Богоец? Или още го чакаме да му вдъхнат душа двата ангела, може би сродни с „двамата свидетели“, споменати в Апокалипсиса…
Може би плочата още е край Черно море? И цялата наша България с огромното й наследство и традиции е една плоча с писмена, която, ако държим при сърцето си (а не замерваме с нея горделиво другите народи), ще се стопли и одушеви – за да изведе доброто към победа.

СИРОТА ЯНА

Прошетала ми сирота Яна,
прошетала ми край Църно море,
що ми я нашла мраморна плоча
и си сопаса от бело сърце,
от бело сърце свилени пояс,
и си опаса мраморна плоча,
ми я носила девет месеци,
ми я изва’и от бело сърце,
и си я пови с кумаш пелена,
с кумаш пелена, со сърмен пояс,
и си месила бела погача,
и си канила кумот и попот
да ми го кръстет мъшконо дете.
Како ‘и кани, така дойдо’е;
го однесо’е мъшконо дете,
мъшконо дете во лепа църква;
и го отвивьет мъшконо дете,
за да му кла’йет на дете име.
Кога да видет чудо големо!
Повиена йе мраморна плоча;
си я врати ‘е плочата назод.
Тога им велит сирота Яна:
– Егиди куме, куме и попе!
Како на дете име кладофте?
– Егиди, Яно, сирота Яно!
Аль се кръща’ат мраморна плоча?
И си я зеде сирота Яна,
и си я зеде мраморна плоча
и си ми седна во стреде дворье.
Викнала Яна тъги со гласой:
– Егиди боже, е мили боже!
Къде се чуло и се видело
девет месеци мраморна плоча
да ми се носит на бело сърце,
како йе носиф, така остана,
не се чинела мъшконо дете!
Плюсна да плачит дури до бога,
дури се чуло гласот на бога.
Тога си вели вишени господ:
– Егиди вие, до два ангели!
Ай да слезите на църна земя;
али оган земя изгорило?
Али вода земя йе понесло?
Али турци земя йе плене’е,
та що йе пискот на църна земя?
Кога слегве’е до два ангели,
кога слегве’е на църна земя,
кога да видет сирота Яна,
къде седнала на стреде дворье,
на стреде дворье, на мрамор плоча,
къде ми пищит, къде се тълчит.
И йе велеет до два ангела:
– Егиди Яно, сирота Яно!
А що се буфтиш, а що се тълчиш,
а що се тълчиш на мрамор плоча?
– Егиди мори божьи ангели!
Как да не вика, как да не плача?
Ево я носа мраморна плоча,
мраморна плоча на мое сърце;
яс чинеф оти та ке се сторит,
та ке се сторит мъшконо дете.
За тва се тълча, за тва се буфта.
И си стана’а до два ангела,
и се качи’а дури на небо:
– Егиди боже, е мили боже!
Не ми йе оган земя изгорило,
не ми йе вода земя йе понесло,
не ми йе турци земя йе плене’е,
току седнала сирота Яна,
сирота Яна на стреде дворье,
тук си държеше мраморна плоча
на бело сърце девет месеци
и го пущила во бела църква,
да го кръстеет мъшконо дете.
Тога им велит боже милечек:
– Егиди вие до два ангела!
Душа дайте на мраморна плоча,
да ми се сторит мъшконо дете.
И ми слего’е до два ангела,
и отидо’е Янини дворье,
душа йе дад’ве на мрамор плоча
и го напрайе мъшконо дете.
Тога и Яна се зарадвала,
се зарадвала, се насмеяла:
– Егиди боже, боже милечек!
От повтур Яна меси погача
и ми покани попа и кума.
Йе го кръсти’е мъшконо дете,
йе го кръсти’е ‘сите бого’и
и го донесви сироте Яне.
‘И гоща’ала сирота Яна
за три месеци ‘сите бого’и.
И си седнала во стреде дворье,
и си го леля мъшконо дете,
с нога го леля, песма му пеит:
– Нани ми, нани, сине богоец!
Ти да му зе’иш на кральот кральство,
ти да му зе’иш на царот царство,
да му седниш кралю на столнина,
да му седниш цару на царщина!
Бог й е убил тая зло комшиа,
що обула железни опинци,
що си зела и железно стапче,
ми отиде при цара, при краля:
– Егид’ честиту цару и кралю!
Що си имат сирота Яна,
що си имат мъшконо дете,
тва ке ви царвит, тва ке ви кральвит.
И ми пущи’а до две елчии,
до две елчии во рамни дворье,
и ми зедо’е мъшконо дете.
И ми писнала сирота Яна:
– Ох, леле боже, ох, мили боже!
Си го фарли’е в темни зандани.
И си ми зела сирота Яна,
си обула железни опинци,
и си си зела и железно стапче,
да си побарат мъшконо дете.
И та ми пойде дури при цара,
дури при цара, дури при краля,
рижда им чинит, мольба се молит:
– Како ми мене мъшконо дете!
Дайте ми мене я да го държам,
я да го държам, да го изгле’ам!
Оту що сакате, тва чинете му.
Дете ми расти и ми порасти,
и ми се стори най-добар юнак,
и ми се стори цар над царе’и,
и ми се стори краль над крале’и.

Записано от град Струга, днешна Македония

Заповядайте в дискусионна група "Между редовете"!

https://m.facebook.com/groups/511648148944150?ref=bookmarks



 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212495
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031