Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03 23:24 - 666 + 4 + ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ ПО СВЕТА!
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 1242 Коментари: 16 Гласове:
29

Последна промяна: 03.03 17:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

14.11.2016 17:50 - Как се става президент, разбрахме. Но...

автор: pvdaskalov категория: История   
прочетен: 2010 коментари: 15 гласове: 31 
последна промяна: 15.11.2016 16:20 

    КАК СЕ СТАВА ГОТВАЧ?

Непоколебимо зная, че съм естет. Няма да сервирам доказателства за това си твърдение, защото съпругата ми ще се намръщи, ако прочете написаното, и може да ме изгони от къщи. Но има нещо, което не разбирам – защо готвачите се стараят сготвеното от тях да изглежда „красиво”? Имам предвид поднесеното ястие в чинията. Не казвам, че ръбовете ѝ трябва да са очукани и изпокапани при разсипването на гозбата. Но нейното подреждане на купчинки – със стръкче магданоз отгоре или половин варено морковче отстрани – ме изнервя. Да се нахраня ли съм седнал, или да се възхищавам на малограмажната порция, аранжирана по начин, който те задължава да оставиш незаслужен бакшиш?!

Ще добавя към антикулинарното си настроение факта, че вече ни губят половината време пред телевизорите с подскачащи около масите, мивките и печките готвачища. Само от време на време някоя готвачица лови око с кръшната си снага. Истината е, че ако готвеше дори позастаряла миска, сега нямаше  да пискам.

Мама и баба едно време тъй скромно поднасяха сготвеното и то тъй ми се услаждаше, че искрено тъгувам за онова матриархално време. Не казвам, че съм случил на съпруга с две леви ръце. Тъкмо обратното. Готви вкусотии, които не съм предполагал, че могат да съществуват, но започна и тя да залита по „естетиката”. Докато аранжира чиниите, аз припадам от глад. Току ми подвикне от кухнята да видя кой звъни баш на обед, а аз се ослушам и троснато ѝ отвръщам, че никой не звъни – червата ми гуркат.

След този въздългичък увод ще споделя една своя болка. Имам бая внучета, но едно от тях ми легна на сърцето още от бебе, макар, че не беше кръстено на мен. От Швейцария му докарах проходилка на колелца и с нея то стана толкова мобилно, че се святкаше из стаята си като мълния. Оставиш го за пет минути сам"о и, когато се върнеш, то издърпало всички чекмеджета и наизвадило по земята съдържанието им. На всичкото отгоре си имаше бодигард – моята кучка Сара, далматинката. Лежи на чердже пред стаята му и пази да не смущаваме малкия разбойник. Ръмжеше дори на дъщеря ми, когато отиваше да го кърми!

Това шмекерче на годинка и половина вече знаеше азбуката, след още шест месеца – гръцката и латинската. Като че ли е предчувствало, че майка му ще спечели конкурс във Виена, та отдалече се готвеше за един друг свят – да е конкурентоспособно… И завърши там елитна гимназия. Той и едно момиче – единствени пълни отличници във випуск от 106 деца.

През всичкото това време следях неговите интереси. Виждах го какъв ли не! От хирург, до дипломат с 4-5 езика. А каква сума му преведох, за да се запише в най-престижен университет, няма да казвам. А той?! Той да вземе да се яви на събеседване при директора на някаква готварска академия, а оня го накарал да си купи от еди-кой си магазин комплект от 4-5 майсторски ножа „Солинген” за 300 евро, та да няма връщане назад… И се записа в тази академия с мълчаливото съгласие на родителите си. Класната, когато му връчвала гимназиалната диплома, му прошепнала: „И да ми запазиш маса в твоя ресторант!” Значи и тя дори е знаела за намеренията му, но не и аз!

Питам се, кой го подтикна към кулинарното „изкуство”, та да му извия врата, дето има една дума. Когато ходеше на детска градина, а аз или жена ми го водехме и прибирахме (Дежурехме на смени от по три месеца във Виената, та родителите на внука спокойно да ходят на работа.), следях какви домашни задачи дават на децата. Тогава трябваше да се намеся! Всяко дете, например, трябваше да направи нещо вкусно и да го занесе в детския дом. Там да раздава и да получава сандвичи или сладкишчета – като на задушница, моля ви се!

Оня ден си бъбрим с жената за него и увлечението му, а тя ми вика: „Беше на пет годинки. Взех го веднъж от градината и отидохме в оня магазин на три етажа, знаеш го – „Лайнер” – на „Мария Хилферщрасе”, по диагонал на черквата вдясно, как се казваше… Разглеждаме ние щандовете и Стефчо се залепи да гледа как една леличка прави кексчета с някаква машина и раздава на желаещите. Вече знаеше немски и я попита какво има в тях. Тя, щастлива, поласкана, че толкова малко момченце се интересува за състава им, обясни и му обеща, че ако дойде и на следващия ден, ще му е направила по-голямо кексче – да си похапне до насита…

На другия ден жената беше увила цял кекс в сребриста хартия с червена панделка отгоре…

Стефчо се опита в къщи сам да направи нещо подобно, а ние му се радвахме… А може да е зарибен в сладоледаджийниците „Paolo Bortolotti". Похапнал там различни видове сладолед и твърдо заявил, че иска да се научи да прави такъв като се запише в колежа за сладолед в Милано."

Май наистина ще трябва да посядваме и ние с баба му на запазената маса в ресторанта. Дай Боже да сме живи и здрави... А ако учителката на внука е младичка, аз лично ще се отказвам от десерта.  

 

 С баба и дядо на върха

 image 04.8.2013


Това малко българско дете порасна, отби военната си служба като преводач и асистент на лекар в лечебно заведение, скоро ще завърши въпросната „готварска” Академия, а в неделя заминава за Южна Корея с малка група, която ще се грижи за параолимпийците от Австрия и Германия... Близо 10 часа между Небето и Земята.... Как да не се притесняваме?! 


Австрийската група, готова с униформите, начело с нашия очилат българин Стефчо (март, 2018) Ако и аз се бях наредил до него, щях да съм до усмивката му.)
 

image





Гласувай:
29
0


Вълнообразно


1. aip55 - Честит да е
03.03 07:33
празника 3-ти Март на теб и на всички които обичат да четат твоите словесни творения! Да се гордеем, че сме българи, че устояхме в историята да бъдем държава въпреки трудностите на дедите ни. Да живее България!
цитирай
2. vania23 - Честит празник!
03.03 10:06
Да живее България и да живеят българите!
цитирай
3. pvdaskalov - * 9 *
03.03 10:14
aip55 написа:
Честит да е празника 3-ти Март на теб и на всички които обичат да четат твоите словесни творения! Да се гордеем, че сме българи, че устояхме в историята да бъдем държава въпреки трудностите на дедите ни. Да живее България!


Не е достатъчно да е жива, адаш. Тя трябва да дава още по-жизнерадостни симптоми, че се развива и ще пребъде през идните векове.
След Трети март 1878 г., свързан с договора за края на Руско-турската война, подписан в Сан Стефано, има още върхови момента, които са преживели дедите ни - 6 септември 1885 г. - Съединението в Пловдив, и 22 септември 1908 г. - Обявяване на независимостта ни във Велико Търново. А в най-новата ни история бих акцентирал на 1 януари 2007 г., когато България става член на Европейския съюз.
Мисля, че успехите на нашите сънародници, където и да са те, трябва да ни радват и се гордеем с тях.
Поздрави!
П и е р
цитирай
4. pvdaskalov - * 2 *
03.03 11:27
vania23 написа:
Честит празник!
Да живее България и да живеят българите!


Во веки! Да не забравят Родния край, да го прославят с добрите си дела, където и да ги е отвяла съдбата!
Поздрави, Ваня!
П и е р
цитирай
5. born - Честит празник, Пиер !
03.03 22:02
Да пребъде България !
цитирай
6. pvdaskalov - * 3 *
04.03 09:30
born написа:
Да пребъде България !


Ще!!! Но народът е казал, че лозето не ще молитва, а мотика.
И тъй като Празникът на Трифон Зарезан и на Българските археолози бе съвсем наскоро, ето нещо, което е подходящо дори за Национален празник:


Лозето не ще молитва, а мотика
от Петя Божилова

За лозето казват:„ Молитва не ще!“...
Не, сине! Не слушай ги тия!
За истинско вино ти трябват, момче,
молитва и благословия!

Молитва - да имаш лозичка за теб
и собствено вино да пиеш.
Щом нямаш, не искай от Бога късмет,
а жажда. Тръгни, потърси я!

И щом я намериш, да бъдеш готов.
Запрятай ръкави...гали я!
И с цяло сърце измоли благослов-
лозата с любов да се вие.

Когато усетиш, че тази лоза
откликва на твоите молитви,
тогава чак с ралото здраво дерзай,
да имаш богата родитба.

Герой, кой се срами, или го мързи
да моли, все вири...мотичка.
Лозар, познавач на вина и лози,
им дава от себе си всичко.

https://otkrovenia/bg/stihove/lozeto-ne-shte-molitva-a-motika
цитирай
7. getmans1 - Ха, Дядо П и е р, тук усещам едно зле ...
04.03 10:17
Ха, Дядо П и е р, тук усещам едно зле прикрито доволство, до е живо и здраво момчето и още много радост да ви носи!
Приятен ден ви пожелавам! :)))
цитирай
8. pvdaskalov - * 4 *
04.03 11:15
getmans1 написа:
Ха, Дядо П и е р, тук усещам едно зле прикрито доволство, до е живо и здраво момчето и още много радост да ви носи!
Приятен ден ви пожелавам! :)))


Това му е дежурната усмивка, Радо, когато го карат да се засмее. Ако на мен ми нахлупят такава шапка, аз дори ще имам скръбна физиономия.
Бъди жив и здрав и все така наблюдателен. В днешно време това е абсолютно необходимо не само за отделния българин, но и за политиците, повели България към бъдещето.
П и е р
цитирай
9. donchevav - Последната снимка е изключителна - ...
04.03 11:24
Последната снимка е изключителна - и като внушение, и като коментар под нея! Да ви е здрав внукът - хубавец е най-личен, левент! - и истински юнак, щом е успял да отстои желанията си и осъществи мечтата си! Успех на мисията му на Олимпиадата в Южна Корея! Съпричастна съм с твоята радост, скъпи Пиер, с гордостта ти и с притесненията ти! Поздравления за тебе и Лида!
цитирай
10. getmans1 - . . . По разбираеми причини се въз...
04.03 14:37
... По разбираеми причини се въздържам да разказвам лични истории /не са на почит а точно обратното/.
След осми клас си подадох документите на три места. Двата техникума бяха в неговата област и понеже бях одобрен и на трите и избрах „не неговото“.
Години нищо не ми каза, нито грам упрек една вечер обаче ми каза че „малко“ го заболяло. Попитах го „Колко малко, колкото Дядо Симеон ли го заболя когато на 14 г. избяга от дърводелския чираклък и отиде да ставаш шракторист-комбайнер“.

След години когато дъщеря ми си избираше средното образование аз не се намесих, което пък не се хареса на ученият ми вуйчо и тогава татко ми смигна и рече „Аз не послуша баща си и не съжалявам, ти, не ме послуша и сега аз казвам, че добре си направил и добре правиш, че не им се месиш в избора децата си!“.
И аз така П и е р, радвам се на техните успехи защото те са лично техни а пък самите те, са моя кръв. Това ми стига!


pvdaskalov написа:
getmans1 написа:
Ха, Дядо П и е р, тук усещам едно зле прикрито доволство, до е живо и здраво момчето и още много радост да ви носи!
Приятен ден ви пожелавам! :)))


Това му е дежурната усмивка, Радо, когато го карат да се засмее. Ако на мен ми нахлупят такава шапка, аз дори ще имам скръбна физиономия.
Бъди жив и здрав и все така наблюдателен. В днешно време това е абсолютно необходимо не само за отделния българин, но и за политиците, повели България към бъдещето.
П и е р

цитирай
11. pvdaskalov - * 5 *
04.03 22:06
donchevav написа:
Последната снимка е изключителна - и като внушение, и като коментар под нея! Да ви е здрав внукът - хубавец е най-личен, левент! - и истински юнак, щом е успял да отстои желанията си и осъществи мечтата си! Успех на мисията му на Олимпиадата в Южна Корея! Съпричастна съм с твоята радост, скъпи Пиер, с гордостта ти и с притесненията ти! Поздравления за тебе и Лида!


Да, Вени, права си, но забавих отговора. Не искам никой да е на мое място - да се чуди кой път да поеме - дали да чупя пръсти до обаждането на внука, че е пристигнал благополучно на Корейския полуостров, дали да продължа борбата за доказването, че археолозите са прави за византийския скелет или да продължа с проекта на Х. п., което е от огромно значение за отхвърлянето на несъстоятелните хипотези кой я е проектирал и изградил...
След два часа престой във Франкфурт на Майн-ата си, самолетът вече е някъде над Близкия изток. Утре ще напиша постинг, в който ще покажа как Н. Х. си е затворил очите още в началото на щурма срещу истината, отразена в скиците на доц. арх. Сава Бобчев, извадел го на сцената неподготвен, а след това ще се прехвърля към загадката отпреди 4500 години, но няма да досаждам тук с тази тема.
Не за първи път разсъждавам и върху характера на твоите коментари. Определям ги като плътни, човеколюбиви (значи и доброжелателни), професионални. Благодаря ти още веднъж и ти пожелавам нови творчески успехи, защото покриваш (аз ли трябва да го казвам със сухата си инженерна професия) абсолютно всички показатели за поетеса от класа и характер на голям Човек.
Бъди жива и здрава!
П и е р
цитирай
12. pvdaskalov - * 6 *
04.03 22:32
getmans1 написа:
... По разбираеми причини се въздържам да разказвам лични истории /не са на почит, а точно обратното/.
След осми клас си подадох документите на три места. Двата техникума бяха в неговата област и понеже бях одобрен и на трите, избрах „не неговото“.
Години нищо не ми каза, нито грам упрек една вечер обаче ми каза че „малко“ го заболяло. Попитах го „Колко малко, колкото Дядо Симеон ли го заболя, когато на 14 г. избяга от дърводелския чираклък и отиде да ставаш тракторист-комбайнер“.

След години, когато дъщеря ми си избираше средното образование, аз не се намесих, което пък не се хареса на ученият ми вуйчо и тогава татко ми смигна и рече „Аз не послуша баща си и не съжалявам, ти, не ме послуша и сега аз казвам, че добре си направил и добре правиш, че не им се месиш в избора на децата си!“.
И аз така П и е р, радвам се на техните успехи защото те са лично техни, а пък самите те са моя кръв. Това ми стига!



pvdaskalov написа:
getmans1 написа:
Ха, Дядо П и е р, тук усещам............... :)))


Това му е дежурната усмивка, Радо, когато го карат да се засмее........................
П и е р


Защо да не споделяме? Че има простаци с каменни сърца? Прав си за избора на професия. Големият ми син завърши моята специалност, но е роден за музика... По-малкият е иконописец, но завърши и финансии. За иконописването аз му дадох идея, а другото си беше по негова идея... Дъщерята от малка се ориентира към музикалното изкуство и просперира...
А ние с тебе, заедно с останалите младежи тук над 50, трябва да се радваме, че живяхме, макар и във време на илюзии, поне без война с кръвопролития. Изглежда някои съжаляват за това и сега се чудят на кого да обявят война, но както по-горе (при Вени) споменах Франкфурт на Майн-ата си, тук ще кажа - майната им. Да си търсят врагове! Аз съм пацифист и дано с това ме запомните. Впрочем, за истината съм готов да се боря, но не с калашник, а въоръжен с факти и професионален подход към тях.
П и е р
цитирай
13. ikra - Привет, приятелю!
06.03 09:33
Прекрасно момче! Да ви е живо и здраво, и все така усмихнато!
Дано да намери добра реализация и да изживее един спокоен живот...
Приятна седмица, Пиер!
цитирай
14. pvdaskalov - * 7 *
06.03 21:53
ikra написа:
Привет, приятелю!
Прекрасно момче! Да ви е живо и здраво, и все така усмихнато!
Дано да намери добра реализация и да изживее един спокоен живот...
Приятна седмица, Пиер!


Благодаря, Икар.
Ако прати снимки от Ю.К., ще ги публикувам.
Жив и здрав!
П и е р
цитирай
15. ikra - С нетърпение ще очаквам!
06.03 23:31
pvdaskalov написа:
ikra написа:
Привет, приятелю!
Прекрасно момче! Да ви е живо и здраво, и все така усмихнато!
Дано да намери добра реализация и да изживее един спокоен живот...
Приятна седмица, Пиер!


Благодаря, Икар.
Ако прати снимки от Ю.К., ще ги публикувам.
Жив и здрав!
П и е р

цитирай
16. astrojozi19 - Привет Пиер
10.03 22:55
Прекрасна история за внука ти.Нека е жив и здрав!
Аз мисля, че е чудесно че следва призванието си, което му е увлечение от дете.По този начин работата не е работа, а си е удоволствие и мисия.Ще може да бъде щастлив.Колко хора работят какво ли не заради чужди желания.Така си е спестил години лутания.Браво.Човек с характер.
Прекрасно е написано и е прекрасно момче.
Да е жив и здрав.
Поздрави от мен и на Лида.Надявам се сте добре.Много рядко влизам в блога, но като съм тук те чета с удоволствие.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 1537415
Постинги: 671
Коментари: 6379
Гласове: 10560
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930