Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02 19:39 - 666 + 3 (броячът на постингите не е верен)
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 1096 Коментари: 18 Гласове:
25

Последна промяна: 27.02 21:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  СПОМЕН ЗА БАРИ

От кой род трябва да бъде името Бари? Ще кажете, разбира се, от мъжки. Така си помислили и децата на по-малкия ми син, когато съзрели едно кученце до кофите за боклук в някакво софийско село. Спрели колата и слезли да го помилват, а то изръмжало, защото било заето с разкъсването на филия хляб, вместо да е в прегръдките на майка си и да бозае. Толкова малко било – на месец, два, три, с голо коремче и подвита опашка. Ушите му били клепнали, а крачетата – дълги. Козинката – 70 % черна, 20 % жълто-кафява и 10 %  бяла. Размечтали се как ще го научат на азбуката да им пише домашните като порасне.  Обърнали го по гръб и решили, че е мъжко, т.е., ако го вземат, няма да берат ядове. При човеците, обратно – най-милата ни рожба е дъщеричката. Не знаем каква снаха ще стане, но нас, старите, никога няма да забрави… Синът пък си направил сметка сутрин и вечер да тича след кутрето, вместо да ходи на плуване или фитнес… Сложили го в едно кашонче да не се попикае от страх и го отмъкнали...

Повече подробности не зная, докато един ден не пристигнаха в Калофер. Отвориха колата, Бари пораснал, скочи пъргаво, протегна се, малко се отдалечи, приклекна и веднага се досетих, че някогашното кутре се е оказало женско (Не греша!). После хукна из двора да го разучава… Ако за някое момиче кажете, че е като газела, не зная на какво бихте оприличили Бари. Красота! Взимаше наведнъж няколко стъпала по витата стълба нагоре към Луната.

Що патешки фенери излапа, но най обичаше хляба. Получаваше го за десерт. Ходеше след работниците и си оставяше стъпките в бетона. Моите хора си тръгнаха след няколко дни, на раздяла децата поплакаха за приятелката си, но явно преди това са взели решение да ми я подарят, защото им писнало да я разхождат, а и септември наближаваше… Котето Матю я гледаше накриво от покрива на бъдещата библиотека в южния край на двора – милвах Бари, а не него…

Наложи се обаче и ние с леля ви Лида да се откажем от нея. Тръгне с патерицата до магазина или на приказки на някоя пейка, Бари – след нея. Нямахме тогава пътна врата. Радва се на децата, особено на тези, които карат колело, плашат се, ще паднат, ние получаваме упреци от родителите, пробвахме да я завържем, лае ден и нощ като тези по телевизията…

Кучето – перфектно, красиво, ловджийско, но никой ловец не го пожела. Малко късно било да го обучат. Един от най-трудолюбивите ми работници, който идваше да ми помага преди или след смяна в цеха за лагери до гара Калофер, ме увери, че Бари ще се чувства много добре там. От стола оставала храна не за едно, а за цяла дузина кучета. Добре, закарахме я с него, оставихме я и аз не посмях два месеца да отида, за да не я натъжа, а и себе си да не разстройвам. Накрая се наложи да тегля от банкомата на цеха; този в града беше повреден. Паркирам и чувам някъде от двора лай до небесата. Питам портиера не пречи ли този лай на работниците. О, не – отговаря – вътре е шумно като в мелница. Потърсих с поглед кое е това куче и на стотина метра съзирам Бари. Бари-и-и, развиках се като Боримечката. Тя спря за миг, погледна към мен и, докато намери файла в красивата си главица кой съм, пролая още веднъж към небето и хукна към мен като стрела. По средата на пътя се спъна, но бързо се изправи и наближи. Сега ми се пълнят очите със сълзи от този спомен как Бари започна да се гъне в краката ми, да рамахва опашка и скимти. Приклекнах, замилвах я и чак тогава се сетих, че от бързане не ѝ нося нищо. А тя, милата, без команди ми продемонстрира изпълненията на всичко научено при мен – седна изплезена, подаде лапа, после другата, легна, търкулна се по гръб и замаха с крака. Май тогава от джоба на сетрето ми е паднала дебитната карта, но перипетиите заради нея не са за тук.

Разбра умницата, че пак ще я изоставя и избяга напред, където късия път от цеха се влива в пътя Калофер-Казанлък, Подбалканския. Минах бавно, помахах ѝ с ръка и заминах. Погледнах в огледалото, не ме последва…

На дръгия ден, надвечер, някой потропа на вратата към верандата. Отварям и… Бари! Капнала от умора, засмяна до ушите, иска да се прегръщаме… Слисах се, май се зарадвах, но устоях на изкушението – не я помилвах, нахраних я богато, вързах я за крака на една масивна стара пейка от сватбата на мама и татко, а на сутринта ѝ купих кило кучешка радост и я закарах до паркинга на цеха. Забаламосах я с примамката между колите и… подло пак избягах.

Оттогава повече не се върна. Дали разбра, че не я искаме поради обяснените по-горе причини?

След време Добри, моят човек, каза, че изчезнала – в цеха работели и авджии не само от Калофер. Предполага, че някой я е харесал и отвел да гони зайците…

Котакът Матю отново се присламчи и продължи да се държи като мой господар и видеше ли ме да седна в лятната кухня да попуша, мяташе се в скута ми и чакаше да го милвам.

Казват клин клин избивал, но не е точно така.



Тагове:   Калофер,   Казанлък,


Гласувай:
25
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. xubavka - От този спомен е станал красив разказ!
27.02 22:05
Добър разказвач си, стана ми тъжно за Бари! Но факт е също, че си добър дресьор.
Таня
цитирай
2. pvdaskalov - * 1 *
27.02 22:19
За красотата й и за ловджийските й способности ще пишат в някой Пловдивски или Старозагорски вестник. А ако мине прохода през Шипка, може и в Габровски. Дано не й отрежат опашката. Нали ги знаеш габровци?
Благодаря, Таня.
П и е р
цитирай
3. getmans1 - Оф, П и е р, голяма грижа и още по-г...
28.02 00:02
Оф, П и е р, голяма грижа и още по-голяма отговорност са тези гадинки кучета и котки!
Преди две години към мен на село се примъкна една писана от комшулука. миналата пролет се окоти през ноща в краката ми, на леглото ми и след месец други гадини я „удавиха“ барабар с котенцата /лисица или кучета/. Стана ми много жал още повече, че няколко месеца преди това тази котка наречена от стопаните си „Фурийка“ ме спаси от задушаване.
Тогава се зарекох, никакво животно докато не се устанавя там за постоянно, но какво да ги правя като ми се лепят. Само два месеца по-късно ни се прилепи едно котаче и стана тя какавато стана, два дена на село, един ден В Русе. Прибрах го да зимува в Русе и за благодарност една от котките ни вече е ... бременна :)))
А, колко много внимавахме:)))

От месец насам вече не съм на работа и скоро вече ще съм 5:2 /селянин : гражданин/ и ще мога да си имам и куче. И що не, след като си имам две двойки гугутки, ято врабчета, кълвачи и разни други чинки дето гнездата им са големи колкото кафеена чашка. Опс, забравих за свраките:), а се навъртат и лястовички, те за сега само ни разузнават.
цитирай
4. barin - Здравей, Пиер. Интересен разказ за ...
28.02 06:13
Здравей, Пиер. Интересен разказ за кученцето. При мен също броячът на темите изостава, но с две. Не съм търсил причината, защото темите ми са на файлове и описани в тетрадка отделно.
Поздрави!
цитирай
5. pvdaskalov - * 2 *
28.02 10:37
getmans1 написа:
Оф, П и е р, голяма грижа и още по-голяма отговорност са тези гадинки кучета и котки!
Преди две години към мен на село се примъкна една писана от комшулука. миналата пролет се окоти през ноща в краката ми, на леглото ми и след месец други гадини я „удавиха“ барабар с котенцата /лисица или кучета/. Стана ми много жал още повече, че няколко месеца преди това тази котка наречена от стопаните си „Фурийка“ ме спаси от задушаване.
Тогава се зарекох, никакво животно докато не се устанавя там за постоянно, но какво да ги правя като ми се лепят. Само два месеца по-късно ни се прилепи едно котаче и стана тя какавато стана, два дена на село, един ден В Русе. Прибрах го да зимува в Русе и за благодарност една от котките ни вече е ... бременна :)))
А, колко много внимавахме:)))

От месец насам вече не съм на работа и скоро вече ще съм 5:2 /селянин : гражданин/ и ще мога да си имам и куче. И що не, след като си имам две двойки гугутки, ято врабчета, кълвачи и разни други чинки дето гнездата им са големи колкото кафеена чашка. Опс, забравих за свраките:), а се навъртат и лястовички, те за сега само ни разузнават.


Ох, Радо, бързам аа ти благодаря за човечния коментар! И твоето възклицание "Оф" префасонирам в "Ох". Доколкото помня азбуката, "х" е непосредствено след "ф". Не имитирам чужд НИК, та ще ми простиш, нали?
Още сънен, макар Слънцето да се е издигнало на повече от копраля над панелния хоризонт на София, най-напред прочетох "голяма грижа" като "голяма грешка" и щях да се призная, че наистина съм сгрешил с Бари...
Силно вярвам, че на Земята има не една и две цивилизации, освен нашата. Ние сме поставили като условие мисълта, творчеството и делата, за да мислим, че сме единствени, но разработим ли други критерии, ще трябва да признаем цивилизацията на мравките, пчелите, делфините и пр.
Бръкнах в прокълнатото от някои Уики и цитирам:
! Основни характеристики
- Съществуване на град (уседналост на населението)
- Специализация на трудовата дейност
- Концентрация на излишък от произведени блага
- Класова структура (йерархия)
- Държавна организация (държава)
!! Второстепенни характеристики
- Огромни култови сгради
- Търговия с далечни земи
- Монументални произведения на изкуството
- Писменост (счетоводство, регистри)
- Научно познание (математика, геометрия, астрономия)

Е, до държава животинските цивилизации не са стигнали, но след милион години не се знае какво ще стане…
Радо, градско-селската ти съдба е за завиждане, затова не се оплаквай. И аз с удоволствие съм прегърнал такава съдба.
Бъди жив и здрав!
П и е р
ПС – И аз да ти се похваля с разнообразието на фауната в нашия двор – много съседски расови гълъби; понякога идват на гости пуйки, но нямам такава голяма тенджера; откъм библиотеката се обажда кукумявка; през двора минават най-различни котки, сякаш им е „Път на коприната”; идваха разнокалибрени кучета от цялата „Розова долина”, когато кучките се разгонеха; врабчета и гущери – бол… От флората най-нахални са къпините, бъзът и копривата…
цитирай
6. pvdaskalov - * 3 *
28.02 10:52
barin написа:
Здравей, Пиер. Интересен разказ за кученцето. При мен също броячът на темите изостава, но с две. Не съм търсил причината, защото темите ми са на файлове и описани в тетрадка отделно.
Поздрави!


Привет, Ваньо!
С одобрението на разказчето ще ме накарате да разпитам пазачите на Цеха кой е взел Бари, защото на лични имам запитване вече дали е жива. Ще установя! Отговорих кратко: КРАСОТАТА НЕ УМИРА! Но и това не е точно така. Розите цъфтят до едно време, но на Пролет отново напъпват и благоухаят. ЖИВОТЪТ Е ПО-СИЛЕН ОТ СМЪРТТА!
Благодаря ти.
П и е р
ПС - Всеки момент при Деси и Сашо ще има репортаж за Варненския некропол. Ако направиш постинг за него, ще коментирам със собствени изследвания...
цитирай
7. gessos - А ние имахме маца Пъструшка. Сте...
28.02 14:00
А ние имахме маца Пъструшка. Стефан, съпругът ми я донесе като съвсем малко котенце, намерено в една ремонтираща се студена и пуста сграда, мяукащо, съдиращо тънко гласче със зов за мама, за помощ. Аз не бях много съгласна заради алергията на сина ни, но след като го изкъпахме и видях как прегърна топлите тръби на парното в банята, колко нещастно изглеждаше, се примирих. Години наред беше и радост, и забава, но усети моето по-особено отношение, въпреки че я галех, гушках. Винаги ме гледаше крадешком с недоверие и не ме посрещаше така както посрещаше сина ми и Стефан - изкатерваше се по дрехите им и направо до лицата, като кученце. Даже ги и близваше. Мен посрещаше до вратата, но седеше спокойна и чакаше храна. Тя не беше виждала други живи същества , ние и гостите ни бяхме външния свят за нея.
Една ранна утрин, слизайки от авобуса пред завода, където работех, чух силно мяукане, писъци и видях около една кола дузина кучета, които дебнеха и чакаха.
Кучетата бяха наши, ние с колегите ги хранехме, те ни познаваха и се обичахме взаимно. Успях да ги прогоня и извадих нещастното същество - едно миниатюрно котенце, току-що прогледнало, с огромни уши, с дълги крачета, побиращо се върху дланта ми, за която казваха, че е малка. Взех от стола мляко, от закуската, която си носех, го нахраних и цял ден се разхожда върху една маса, спа в малка кутийка пак на масата - беше невъзможно да скочи долу.А долу не трябваше да бъде - в химическа лаборатория има много опасни неща. Беше петък и аз го взех у дома за двата почивни дни. После щях да го донеса отново в завода - в склада за готова продукция имаше няколко котки, жената се грижеше добре за тях и бях сигурна, че ще вземе и него. Но тя отказа. Котките били големи, щели да го убият и т.н. Но у дома това сладко същество ни плени и въпреки несъгласието ми, пак го донесох. Ядеше неспирно и за една седмица заприлича на барбаронче. Така го и нарекохме - Барбарончо. Стана страхотен котарак, красавец с дълги крака, с чудна муцунка. Някак си от само себе си се научи да ни посреща изправен на задни крачета, а предните протегнати за прегръдка.
И всекиго от нас така посрешаше- обгръщаше ни с предни и задни лапички (така синът ми се вкопчваше в мен, когато ми свърши майчинството и трябваше сутрин рано да тръгвам на работа).
Пъструшка много ревнуваше и винаги, когато Барбарончо се доближаваше до нея, го цапардосваше с лапа. По нослето му имаше белези от ноктите й. Пък и тя си пазеше територията и бяха разделени в различни стаи, на различни места тоалетни и т.н. Пъструшка беше спокойна, горда, замислена. Винаги се качваше на най-високото място ( а библиотеката беше почти до тавана, върху нея също имаше много книги и тя беше успяла да избута напред няколко, за да си направи недостъпно място зад книгите). Имало е дни, когато сме я търсели, а тя ни е гледала през някой процеп между книгите. Голям смях падаше. Но три пъти пада от петия етаж. Последния път синът ми я намери на прозорчето на едно мазе чак след три дни след като я бяхме търсили из къщи. Беше изпосталяла, гладна, мръсна. Задното краче се влачеше и кога и как беше успяла да се метне в гардероба, така и не разбрахме. Появи се чак след 4 дни още по-слаба, но крачето беше оздравяло, а тя търсеше храна, вода. През тези дни Барбарончо все я търсеше страхливо, но после си обяснихме защо се навърташе около гардероба в коридора.
Времето минаваше, Барбарончо беше лудетина, ядеше, растеше, дебелееше. И непрекъснато търсеше Пъструшка. Преди да вземем мерки - заетост, отсъствие от дома по цял ден - той си беше маркирал своята територия по познат котешки начин. Посрещна ни миризма, после последва цяла нощ пране (безсмислено), изхвърляне на завивки, дюшеци, възглавници и...окончателното отпътуване на Барбарончо в къщата на моите родители. Там из двора, на воля и свобода. Оказа се, че бил страхотен ловец на мишки и съседи започнали да го искат под наем, хаха (в нашето мазе нямаше мишки, той е ловувал по цялата улица) Нашите го дали на един от тях, който го отнесъл в някакво близко село и така и не го върнал. Прославил се Барбарончо като незаменим ловец. Една неделя ходихме да го видим и странно, не ни позна. Изгледа ни равнодушно както си лежеше и се сви на кълбо да спи, сит и доволен. Това беше утеха за сина ни, най-много той страдаше, когато го отнесох. Мислеше, че и Барбарончо страда за нас.
А Пъструшка отново започна да се разхожда навсякъде, но винаги се оглеждаше, търсеше. В кухнята не влизаше, когато аз съм там. Седеше в коридора, зад вратата и ме гледаше с едното око. Ако я погледнех сърдита, драсваше в другата стая. Ако й говорех ласкаво, заставаше така, че да я виждам цялата и чакаше храна. Всичко разбираше, само дето не можеше да говори. Умря от рак, гръбчето беше с бабуна до бабуна.
И досега страдаме.
цитирай
8. pvdaskalov - * 4 *
28.02 15:29
gessos написа:
А ние имахме маца Пъструшка. Стефан, съпругът ми я донесе като съвсем малко котенце, намерено в една ремонтираща се студена и пуста сграда, мяукащо, съдиращо тънко гласче със зов за мама, за помощ. Аз не бях много съгласна заради алергията на сина ни, но след като го изкъпахме и видях как прегърна топлите тръби на парното в банята, колко нещастно изглеждаше, се примирих. Години наред беше и радост, и забава, но усети моето по-особено отношение, въпреки че я галех, гушках. Винаги ме гледаше крадешком с недоверие и не ме посрещаше така както посрещаше сина ми и Стефан - изкатерваше се по дрехите им и направо до лицата, като кученце. Даже ги и близваше. Мен посрещаше до вратата, но седеше спокойна и чакаше храна. Тя не беше виждала други живи същества , ние и гостите ни бяхме външния свят за нея.
Една ранна утрин, слизайки от авобуса пред завода, където работех, чух силно мяукане, писъци и видях около една кола дузина кучета, които дебнеха и чакаха.
Кучетата бяха наши, ние с колегите ги хранехме, те ни познаваха и се обичахме взаимно. Успях да ги прогоня и извадих нещастното същество - едно миниатюрно котенце, току-що прогледнало, с огромни уши, с дълги крачета, побиращо се върху дланта ми, за която казваха, че е малка. Взех от стола мляко, от закуската, която си носех, го нахраних и цял ден се разхожда върху една маса, спа в малка кутийка пак на масата - беше невъзможно да скочи долу.А долу не трябваше да бъде - в химическа лаборатория има много опасни неща. Беше петък и аз го взех у дома за двата почивни дни. После щях да го донеса отново в завода - в склада за готова продукция имаше няколко котки, жената се грижеше добре за тях и бях сигурна, че ще вземе и него. Но тя отказа. Котките били големи, щели да го убият и т.н. Но у дома това сладко същество ни плени и въпреки несъгласието ми, пак го донесох. Ядеше неспирно и за една седмица заприлича на барбаронче. Така го и нарекохме - Барбарончо. Стана страхотен котарак, красавец с дълги крака, с чудна муцунка. Някак си от само себе си се научи да ни посреща изправен на задни крачета, а предните протегнати за прегръдка.
И всекиго от нас така посрешаше- обгръщаше ни с предни и задни лапички (така синът ми се вкопчваше в мен, когато ми свърши майчинството и трябваше сутрин рано да тръгвам на работа).
Пъструшка много ревнуваше и винаги, когато Барбарончо се доближаваше до нея, го цапардосваше с лапа. По нослето му имаше белези от ноктите й. Пък и тя си пазеше територията и бяха разделени в различни стаи, на различни места тоалетни и т.н. Пъструшка беше спокойна, горда, замислена. Винаги се качваше на най-високото място ( а библиотеката беше почти до тавана, върху нея също имаше много книги и тя беше успяла да избута напред няколко, за да си направи недостъпно място зад книгите). Имало е дни, когато сме я търсели, а тя ни е гледала през някой процеп между книгите. Голям смях падаше. Но три пъти пада от петия етаж. Последния път синът ми я намери на прозорчето на едно мазе чак след три дни след като я бяхме търсили из къщи. Беше изпосталяла, гладна, мръсна. Задното краче се влачеше и кога и как беше успяла да се метне в гардероба, така и не разбрахме. Появи се чак след 4 дни още по-слаба, но крачето беше оздравяло, а тя търсеше храна, вода. През тези дни Барбарончо все я търсеше страхливо, но после си обяснихме защо се навърташе около гардероба в коридора.
Времето минаваше, Барбарончо беше лудетина, ядеше, растеше, дебелееше. И непрекъснато търсеше Пъструшка. Преди да вземем мерки - заетост, отсъствие от дома по цял ден - той си беше маркирал своята територия по познат котешки начин. Посрещна ни миризма, после последва цяла нощ пране (безсмислено), изхвърляне на завивки, дюшеци, възглавници и...окончателното отпътуване на Барбарончо в къщата на моите родители. Там из двора, на воля и свобода. Оказа се, че бил страхотен ловец на мишки и съседи започнали да го искат под наем, хаха (в нашето мазе нямаше мишки, той е ловувал по цялата улица) Нашите го дали на един от тях, който го отнесъл в някакво близко село и така и не го върнал. Прославил се Барбарончо като незаменим ловец. Една неделя ходихме да го видим и странно, не ни позна. Изгледа ни равнодушно както си лежеше и се сви на кълбо да спи, сит и доволен. Това беше утеха за сина ни, най-много той страдаше, когато го отнесох. Мислеше, че и Барбарончо страда за нас.
А Пъструшка отново започна да се разхожда навсякъде, но винаги се оглеждаше, търсеше. В кухнята не влизаше, когато аз съм там. Седеше в коридора, зад вратата и ме гледаше с едното око. Ако я погледнех сърдита, драсваше в другата стая. Ако й говорех ласкаво, заставаше така, че да я виждам цялата и чакаше храна. Всичко разбираше, само дето не можеше да говори. Умря от рак, гръбчето беше с бабуна до бабуна.
И досега страдаме.

Благодаря, драга г-жа Гесос, за коментара, който всъщност е цял разказ и то от онези, които са проникнати от разбирането както на хората, така и на животните. Преди Бари, много години преди нея, имахме далматинка Сара. Луда за девет села и умна като маймуна. Същият наш син ни я подари току след 1989-а. Никой в къщи не говореше за нея като за куче. Имаше черни вежди освен типичната си украска и следеше разговорите ни в хола с лапа под брадичката, мърдаше веждите и въртеше очите към този, който е взел думата. От време-навреме изпуфтяваше или от отегчение, или че не я включваме в разговора. Ще издиря архивирания разказ за нея и ще ви пратя линка.
Благодаря още веднъж!
П и е р
цитирай
9. born - Чудесен разказ си написал , Пиер !
28.02 16:07
Освен човеколюбец си и животнолюбец !
Затова те и обичаме !
цитирай
10. pvdaskalov - * 5 *
28.02 16:35
born написа:
Освен човеколюбец си и животнолюбец !
Затова те и обичаме !

Ако под "животнолюбец" наистина имаш предвид животинския свят на нашата планета, ще се съглася с теб. Не обичам обаче змиите и тези, които се държат като животни. Впрочем, кой ли ги обича, освен те самите себе си?!
Благодаря ти, Стефчо. Очаквам в най-скоро време нещо интересно от теб в музикалната сфера.
П и е р
цитирай
11. aip55 - Вероятно
28.02 17:37
ние мислим, че кучетата няма да отидат в рая?
Чичо Пепи! Казвам ти и съм сигурен, че те са много преди нас,
там горе в рая!
А децата ни винаги проявяват интерес към тях. Защото детската обич е истинска, както е истинска любовта на кучетата към своите стопани.
Адмирации за това, че докосна сърцата ни с разказа ти!
цитирай
12. pvdaskalov - * 6 *
28.02 19:55
aip55 написа:
Вероятно
ние мислим, че кучетата няма да отидат в рая?
Чичо Пепи! Казвам ти и съм сигурен, че те са много преди нас,
там горе в рая!
А децата ни винаги проявяват интерес към тях. Защото детската обич е истинска, както е истинска любовта на кучетата към своите стопани.
Адмирации за това, че докосна сърцата ни с разказа ти!


Аз пък благодаря, че не ме обвиняваш, Петьо, за това, че заведох кучето в земния рай - да се разхожда на воля из огромния двор на Цеха, да се вре из изоставените сгради и задоволява любопитството си, да го милват какички и лелки като си отиват в къщи от работа, а постъпващите да му носят гранулирана храна, защото имам информация за тези жестове. А понеже имах наблюдение, че следи какво работим по двора, но нямаше с какво да ни помогне, сега вече, ако наистина са я взели за авджалък, ще бъде полезна. Ще проуча. Лошо би било ако я връзват, както обикновено правят ловджиите, та като тръгнат на лов, кучетата да подскачат от радост и ги слушат. Бари беше свободолюбива. Има и нещо друго в нейна полза. Не си бранеше дадената храна, ако посягах да я взема и понадробя с брадвето на още по-ситно. Дори с кокъл в устата идваше, щом я повикам... Спомени... А децата, разбира се, са по-добри от нас.
Понеже първото ми куче почина - далматинката - написах и разказ как сме се разхождали с нея из Рая. Издиря ли го, ще го активирам и ще ти пратя линка.
Жив и здрав!
Чичо ти Петър
цитирай
13. hel - Ей, сладкодумецо, развесели ме и ...
01.03 02:45
Ей, сладкодумецо, развесели ме и накрая ме натъжи. И аз имам тъжна история с нашата Ейри. Наложи се да я изпратя при майка ми заедно с шестте й котета. Котетата раздадохме, а тя всеки път ме "молеше" да я взема. И... извинявам се, но май не ми се разказва. Още ме боли. Първата история от "Приказки на Ейри" си е самата истина, с леки "размествания". Например Ейри лично на мен ми представи любимия си, а той на свой ред ми се "поклони". Който е имал котки, ще ми повярва.
Поздрав, Пиер!
цитирай
14. pvdaskalov - * 7 *
01.03 08:52
Благодаря за посещението на моя Блог, Ели.
В най-новата твоя книга ли е разказът за вашата Ейри или в по-раншна? Искам да поръчам 1-2 екз. Един за моите най-малки внучета - момченце и момиченце (кака), която също прави опити да пише весели случки, в които все аз съм "героят". В сърчицата на децата няма коварство и шегите ме правят щастлив. Вторият ще подарим на едно ученолюбиво съседско момиченце в Калофер. Три ще направи през май, а вече знае половината география на България - най-големите градове и с кои държави граничим. Разхожда се по двора винаги с книжка под мишницата. Знае наизуст цялата си библиотека. Кръстена е Никол - на името на дядо си Колю, с когото сме приятели, но, уви, зле е със здравето, а е по-млад от мен.
Благодаря още веднъж, Ели.
П и е р
цитирай
15. donchevav - Честита Баба Марта, скъпи Пиер! ...
01.03 09:48
Честита Баба Марта, скъпи Пиер! Здраве и доброденствие на тебе и цялата фамилия!
Прочетох - и ми стана тъжно - мисля, че знам какви чувства изпитваш... Но се радвам на ведростта в коментар №12 - да, важни са не нашите мисли и изживявания, а това, което е най-добре за животинките: широк двор с любопитни кътчета, свобода, храна, пълнокръвно общуване, възможност за осмислена активност. Радвам се, че Бари е намерил добър нов дом, в който да се чувства полезен!
А днес е Световен ден на котките! Ще бъде чудесно, ако намериш начин да поздравиш, макар и по телефона, твоя Матю - и му издействаш допълнителна порция топло млечице, че минусите навън тази сутрин са сериозни:))) Прегръдка за тебе и Лида с пожелание за здрави и весели мартенски дни!
цитирай
16. hel - 14. pvdaskalov
01.03 14:24
pvdaskalov написа:
Благодаря за посещението на моя Блог, Ели.
В най-новата твоя книга ли е разказът за вашата Ейри или в по-раншна? Искам да поръчам 1-2 екз. Един за моите най-малки внучета - момченце и момиченце (кака), която също прави опити да пише весели случки, в които все аз съм "героят". В сърчицата на децата няма коварство и шегите ме правят щастлив. Вторият ще подарим на едно ученолюбиво съседско момиченце в Калофер. Три ще направи през май, а вече знае половината география на България - най-големите градове и с кои държави граничим. Разхожда се по двора винаги с книжка под мишницата. Знае наизуст цялата си библиотека. Кръстена е Никол - на името на дядо си Колю, с когото сме приятели, но, уви, зле е със здравето, а е по-млад от мен.
Благодаря още веднъж, Ели.
П и е р


Тъжната история не съм я разказала писмено. Но първата история от "Приказки на Ейри" е за това как стана член на семейството, как се разхождаше по парапетите на балконите и научаваше много неща за съседите...

Вероятно твоята внучка се е метнала на теб - сладкодумка и с чувство за хумор. Вероятно е много забавно да се видиш като герой в детска история. Ако си в София, каня ви на премиерата на 7 март в читалище "Николай Хайтов" (на Плиска) от 18, 30. Ще пусна обява.
цитирай
17. pvdaskalov - * 8 *
01.03 19:10
donchevav написа:
Честита Баба Марта, скъпи Пиер! Здраве и доброденствие на тебе и цялата фамилия!
Прочетох - и ми стана тъжно - мисля, че знам какви чувства изпитваш... Но се радвам на ведростта в коментар №12 - да, важни са не нашите мисли и изживявания, а това, което е най-добре за животинките: широк двор с любопитни кътчета, свобода, храна, пълнокръвно общуване, възможност за осмислена активност. Радвам се, че Бари е намерил добър нов дом, в който да се чувства полезен!
А днес е Световен ден на котките! Ще бъде чудесно, ако намериш начин да поздравиш, макар и по телефона, твоя Матю - и му издействаш допълнителна порция топло млечице, че минусите навън тази сутрин са сериозни:))) Прегръдка за тебе и Лида с пожелание за здрави и весели мартенски дни!


Честита да е на всички ни, Вени!
Сигурен съм, че си накичила с мартенички всичко живо в твоя подреден дом...
Нека да си пожелаем здраве и повече щастливи мигове!
Част от тях ни даряват домашните любимци. А някои инстинктивно разбират това и започват да се глезят като малки деца.
Каква мана небесна са спомените! И мисля, че е нормално да ги споделяме...
Поздрави!
П и е р
цитирай
18. pvdaskalov - * 9 *
01.03 19:15
hel написа:
pvdaskalov написа:
Благодаря за посещението на моя Блог, Ели.
В най-новата твоя книга ли е разказът за вашата Ейри или в по-раншна? Искам да поръчам 1-2 екз......................
...............................................
П и е р


Тъжната история не съм я разказала писмено. Но първата история от "Приказки на Ейри" е за това как стана член на семейството, как се разхождаше по парапетите на балконите и научаваше много неща за съседите...

Вероятно твоята внучка се е метнала на теб - сладкодумка и с чувство за хумор. Вероятно е много забавно да се видиш като герой в детска история. Ако си в София, каня ви на премиерата на 7 март в читалище "Николай Хайтов" (на Плиска) от 18, 30. Ще пусна обява.


Добре, ще направя всичко възможно да дойда.
Благодаря ти, Ели!
П и е р
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 1551509
Постинги: 671
Коментари: 6381
Гласове: 10730
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031