Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2018 20:02 - БЯХ ИЛИ ЩЕ БЪДА
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 1075 Коментари: 7 Гласове:
19

Последна промяна: 09.01.2018 12:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                 image    Портата Маб, 1885 г.   Джеймс Дръмънд, шотландски художник (1816-1877)

                                                     БЯХ ИЛИ ЩЕ БЪДА

Ако Светът няма намерение да се промени, защо да бъда? Всичко ми е почти ясно от Сътворението до наши дни. Ако ще бъда все пак, то нека да съм в зряла възраст, за да осъзная какво се случва в неговия последен ден. Кога ще е той? Отговорът е прост – след още толкова, колкото време е минало до днес.

Как ще се появя в бъдещето? Има три варианта – като робот, в епруветка или естествено. Дали ще е страшен последният ден? Това не е важно. Важното е, че ще съм свидетел как Слънцето ще избухне и плазмата ще ме погълне в рамките най-много на едно денонощие. По-вероятно е да си задоволя любопитството, преди тя да стигне Земята, ако е останала в същата си орбита, защото нищо чудно да е превърната в космически кораб и изместена на безопасно разстояние някъде в периферията на бившата Слънчева система, което ще означава, че ще трябва пак да правя рекапитулация и да си пожелая да се появя в бъдещето на бъдещето… 

Казаното може да се повтаря много пъти, но рано или късно ще дойде моментът, когато цялата Вселена ще тръгне да се събира в една точка. Ще става все по-тясно и накрая няма да има място да си направя любимите ми палачинки.*

Това вече ще е наистина страшно! Дори много страшно и мъчително. Няма да има място не само за тигана, но и за гръдния ми кош. Нали като дишаме, той се издува и свива. Няма да има място за тези пулсации. Но преди те да станат нулеви, т.е. преди да предам Богу дух, дано до мен да се притисне тънкоствола балерина или усмихната стюардеса. Не вярвам да съм Марко Тотев и да ме затисне ръждясал робот или гей…

Най-страшният вариант е да се дотътри някоя анаконда, боа или очиларка. Представям си как ще ме гледа от непосредствена близост с изцъклени очи, а езикът ѝ ще ме близва по носа или брадата. Няма да мога да издържа този ужас. Навярно от притеснение ще ми се пръсне сърцето. Наистина, дотогава има много време…

Може пък да случа на инопланетянка – красива като повечето богини… по монокини. И тъй като свиването на Вселената, а се говори, че може и да са повече от една, ще става бавно, чувствената близост с инопланетянката ще я усещам достатъчно дълго. Ако знае английски, ще я ухажвам до последния си дъх. Но има и черен сценарий – да говори български и през цялото ни оставащо време да се караме, сякаш сме в Парламента…

Затова си викам, я, Петре, радвай се на настоящия момент! Ще дойде Пролет, после Лято, люлякът ще бъде сменен от мента и лавандула, ще замирише на зрели пъпещи, а през Есента – и на дюли… В бъдещето на бъдещето все някакси ще му намериш колая. Защо мислиш отсега за края?! Нима там в Рая не може да стане пожар и архивите – кой кога трябва да бъде прибран на топло – да изгорят…

Я иди до Лидъл да си купиш картофи, да ги опечеш на райския огън в бъдещето на бъдещето. Нали знаеш колко са вкусни с Панагюрска чубрица! А ако има и малко козе или биволско сирене, какво повече ти трябва?

Къде ми е портфейлът? И ключовете за колата да не забравя! Тръгвам.

„Лидааа! Ако се забавя, пак някоя млада дама ще да е поискала интервю** по телефона. Аман!”

 

* Подобно оплакване е направил преди мен италианският писател Итало Калвино (1923-1985) в своите „Космически комедии”. В последните десетилетия на 20. век той придобива световна известност, като през 80-те години е най-превежданият съвременен италиански писател и често е сочен като кандидат за Нобелова награда за литература. Сред най-известните му книги са трилогията „Нашите предци“ (1952-1959), сборникът разкази „Космически комедии“ (1965) и романите „Невидимите градове“ (1972) и „Ако пътник в зимна нощ“ (1979). – по Уикипедия

** http://pvdaskalov.blog.bg/history/2017/12/20/ia-me-ostavi-na-mira.1583860




Гласувай:
19


Вълнообразно


1. xubavka - Забавно пишеш, Пиер!
08.01.2018 22:02
Образува ми не една, а две - три усмивки! Мислех си, кое ще е по-добре: Вселената да продължи да се разширява до безкрайност, без надежда за свиване, или в един бъдещ ден, да започне да се свива, да достигне до размерите на орех, и да се осъществи описаното в разказа ти сближаване. Във всички случаи по-добре ще е да срещнеш инопланетянката, а ако и тя владее езика на Шекспир точно като тебе, това със сигурност ще е Рай! За всеки случай, купи картофи за утре, ще ти кажа 15 мои рецепти по телефона, чубрицата изпращам с препоръчана поща!
Поздрави на всички!
Таня
цитирай
2. pvdaskalov - * 1 *
08.01.2018 23:28
xubavka написа:
Забавно пишеш, Пиер!
Образува ми не една, а две - три усмивки! Мислех си, кое ще е по-добре: Вселената да продължи да се разширява до безкрайност, без надежда за свиване, или в един бъдещ ден, да започне да се свива, да достигне до размерите на орех, и да се осъществи описаното в разказа ти сближаване. Във всички случаи по-добре ще е да срещнеш инопланетянката, а ако и тя владее езика на Шекспир точно като тебе, това със сигурност ще е Рай! За всеки случай, купи картофи за утре, ще ти кажа 15 мои рецепти по телефона, чубрицата изпращам с препоръчана поща!
Поздрави на всички!
Таня

Слава Богу, че не ми пожела сближаване със змиите. Обаче, тежко ни и горко като нация, ако почнем да се сближаваме, едва когато Вселената тръгне да се свива, колкото орех.
Баш езикът на Шекспир! Аз трудно го разбирам дори в превод. Не се смей!
Картофи наистина купих, но леля ти Лида се развика, че тези, измитите от Франция, Германия и не знам още откъде, не ставали за печене, много им била тънка кожата. Дали е права, не зная. Не пращай чубрица. Таксата ще е по-скъпа от самата нея. Тук има...
Сравнението с ореха ми хареса. Гънките на ядката му приличат на мозъка - божественото начало!
Защото след "страшното" събиране на Вселената в една точка ще последва пореден взрив. Логично е,
Благодаря за коментара!
Жива и здрава!
П и е р
цитирай
3. stela50 - Ех, Пиер... как хубаво разказваш,
09.01.2018 11:14
че и ужасите звучат мило и симпатично... :)
В мислите ми се настани една твоя мисъл: "Ще дойде Пролет, после Лято,
люлякът ще бъде сменен от мента и лавандула, ще замирише на зрели пъпещи,
а през Есента – и на дюли… В бъдещето на бъдещето все някакси
ще му намериш колая."...
сменят се сезоните, а красотата им, уханието им остават, радват и дават сили.
А картофките с чубрица са наистина фантастични...
Поздрави за теб и Лида от мен и Пловдив, разбира се !
цитирай
4. pvdaskalov - * 2 *
09.01.2018 12:31
stela50 написа:
Ех, Пиер... как хубаво разказваш,
че и ужасите звучат мило и симпатично... :)
В мислите ми се настани една твоя мисъл: "Ще дойде Пролет, после Лято,
люлякът ще бъде сменен от мента и лавандула, ще замирише на зрели пъпещи,
а през Есента – и на дюли… В бъдещето на бъдещето все някакси
ще му намериш колая."...
сменят се сезоните, а красотата им, уханието им остават, радват и дават сили.
А картофките с чубрица са наистина фантастични...
Поздрави за теб и Лида от мен и Пловдив, разбира се !

Драга Таня Пловдивска! (Не се сърди, защото коментарът преди твоя е пак от Таня -Таня Панагюрска.)
Благодаря ти за милия коментар. Когато човек гледа с добри очи на Света, няма да му се привиждат допотопни чудовища и кълба със змии (В детството попаднах на едно такова на Царския остров. Бях избягал от къщи. И се прибрах веднага, защото не бях готов за света извън семейството.), а ще съзира и скритите в тревата теменужки, ще усеща уханието на Божия свят, на който сме едни мимолетни гости.
Благодаря ти още веднъж.
Жива и здрава!
П и е р
цитирай
5. get - - Е-ех! - мосю Пиер ... докле е младост златно слънце грей-й-й :))))
10.01.2018 13:26
А инак човек по същност е "Бог в амнезия" - Защото?
"В началото бе Словото и Словото бе у Бог и-и ... Бог бе Словото ..."! А със словото идва О"СЪЗНАВАНЕТО?

А съзнанието е което ... чрез Словото СВЕТОВЕ ГРАДИ и чрез Него - ОЩЕ ги руши?

:)))
Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.

Люлека ми замириса.



Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.

Люлека ми замириса.



Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.

Люлека ми замириса. :)))!
цитирай
6. pvdaskalov - * 3 *
10.01.2018 16:15
get написа:
- Е-ех! - мосю Пиер ... докле е младост златно слънце грей-й-й :))))
А инак човек по същност е "Бог в амнезия" - Защото?
"В началото бе Словото и Словото бе у Бог и-и ... Бог бе Словото ..."! А със словото идва О"СЪЗНАВАНЕТО?
А съзнанието е което ... чрез Словото СВЕТОВЕ ГРАДИ и чрез Него - ОЩЕ ги руши?
:)))
Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.

Люлека ми замириса.



Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.

Люлека ми замириса.



Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.

Люлека ми замириса. :)))!


В Послеслова към стихосбирката на Дядо Вазов има мисъл, която интуитивно поддържам: "... Песни на спомени, на видения, на самооглъбление: страници, откъснати от книгата на сърцето…"
Благодаря за философския коментар, драги ми Гришо!
Поздрави от мосю П и е р, щом си рекъл.
цитирай
7. milady - 6++++++ Словото СВЕТОВЕ ГРАДИ , поздрави,ПиЕр! сладкоДумник..
12.01.2018 18:22
08.01 20:02 - БЯХ ИЛИ ЩЕ БЪДА
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2103336
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031