В Калофер есента е чисто злато –

трапезата нарежда пребогато

най-вече с тиква, лучец и картоф –

народът мой за труд да е готов.

 

Не липсват и лотарии безбожни –

да го лъжат, че всичко е възможно.

„Даваме ви повече!” – ще му втълпяват,

но с чии пари това го правят?

 

Вчера нечий глас поиска интервю –

вече в София – за мене беше дежавю,

но имаше и нещо нетипично,

твърде прямо, твърде лично.

                                                                       

Момин нежен глас от офис ме попита: възраст, що работя. Рекох, че съм вече стар и скоро ще навърша век без четвърт, че не пуша (малко поизлъгах), че съм в пенсия отдавна. После продължи да пита с колко преживяваме на месец с госпожата, т.е. доходът какъв ни бил. `Изчервих се, но отвърнах: „Срам ме е да ви призная!” „Ама аз не ви предлагам заем, а да знам кои вериги магазини често посещавате.” Изброих ги честно, като поп, преди да ѝ призная с колко мъни пазарувам, но усетих болка в черния си дроб, на две превих се като роб. „Обаче с тези кинти как ще ви положат в по-приличен гроб?” –  полюбопитства с присмехулен глас момата нейде от ефира. Чашата преля и викнах грубо: „Я ме остави на мира! Важното е друго – още мога да го виря…”  Пю, пю, пю и нещо щракна. Разговорът тук прекъсна. Спрях и вече малко съжалявам. Кой ли знае тя какво си е помислила! Същински грубиян – тип циничен даже? Всъщност исках да ѝ кажа, въпреки мизерната си потребителска торбичка, гордо виря нос, че в кофите за смет все още не надничам.

Заклевам се, това се случи в „Лидъл”, моят шоколаден идол. Тъкмо бях платил една количка с глупава кльопачка и я тиках за навън, от джиесема чу се звън, а интервюто вече ви разказах. Бодигардът – момък на преклонна възраст – завистливо ме изгледа, края бе дочул на нашата беседа.

Според мене, нещо при момата не е в ред! Мома е сигурно, но, вероятно стара!

Хубава вечер, приятелю!

Виждаш, Лео, аз не съм към нея тъй жесток, както тя към мене се отнесе, та наистина във оня миг ме втресе. Всяко недоразумение има свое обяснение. Не знам дали ще прочете тез мои редове. Едва ли блогърка е тя сред нас. Засега оставам пас. Кротко ще изчакам нейде резултата от това проучване експресно да се появи. После лесно, вярваш ли, ще я открия и ще ида с шоколад в ръката и букет цветя, закупени от "Лидъл", да се помирим. Дори ще се оставя да ме провери, дали съм я излъгал. (Ох, пак двусмислие се получава!) Тъкмо в БАН* завърших трудовия стаж, а чувството е, че съм прее*. Затуй хванах Калоферския заснежен Балкан. Оттам ти връщам реверанса, заедно със дон Кихот и Санчо Панса.
Надявам се да те възторгна, даже трогна с отговора мой. А ти - приготви ли винцето тазгодишно. Щом се видим, няма хич да е излишно.
Поздрави!
П и е р

весели празници и най- много здраве. Хапни обилно и си пийни умерено, да ти е сита и напоителна годината 2018.

Ха, аз наистина съм в начален стадий на деменция (Цял постинг посветих на това явление!).
Благодаря за посещението и поздравленията.
Бъди и ти здрава и с късмет!
П и е р