Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2017 12:17 - РАЗМИШЛЕНИЯ С КНИГАТА НА СЕРВАНТЕС В РЪКА
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 644 Коментари: 9 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                                                             image

Мечтая си за бяла стая с бял креват и пухена завивка. А до мене – балерина. Да ухае сякаш прясно овършано жито в пълна крина. Оо, не! Не е ли по-добре на печен хляб с коричка зачервена, вътре – мек като душичка, изваден от пещта преди минута! Може да прилича и на теменужка, нежно да ме гушка, както прави всеопрощаващата моя дружка. Да е гола и всестранно надарена, упорито да ме чака тухлата да дочета за Дон Кихота де Ла Манча. Тъкмо за такава Дулсинея си мечтая и дори готов съм в дитирамби не веднъж да я възпея…

Но, в момента, много съм зает – чета! Не ми се пише нито стих, камо ли куплет. Идалгото проклет отново се изложи. Питам се дали ще издържи, когато легне в брачно ложе като мен и рицарски романи си чете? Ще трябва да го посъветвам, вместо да се бие с перките на някаква си там брашномелачка, Дулсинея да отвие, както аз ще сторя, може би, щом книгата довърша до последния ѝ ред. Но тук възниква нов въпрос. Какво ще правим двама с него, ако Дулсинеите междувременно заспят? Ах, колко сложен е светът край нас! Готов съм да се уловя на бас, че всеки от такава ситуация не знае как да се измъкне. Санчо Панса, котаракът в моите крака, кога ли ще замлъкне да опява? Мърка с часове и да чета след шоуто на Слави ме смущава. И Росинант, под кревата скрилия се дакел, защо ли се бунтува? И той ли буден ме сънува как го яздя без умора през гори, поля, баири с щит, а копието мое заплашително се вири? Ех ти, дон Кихоте, превърнал си се в мит, и ти, Сервантес, актуален си до днес!

Не сме ли същите като идалгото ла Манча, и не е ли неговата сянка Санча, на илюзиите да робува, а другият най-предано да му слугува? И народът, неразбрал играта, видиш ли, накрая опнал е краката.

Тъй размишленията върху книгата на Сервантес в ръката стигнаха логичния си край. Едно е да простенеш „Дай!”, а друго – да получиш пай.

ЕПИЛОГ: Изпод кревата чувам кучешкия лай – на разходка иска да ме води…

 Котаракът, подпрян на лакът, мухи брои, вместо плъхове и мишки да лови…

А Дулсинея? Да я заприказвам въобще не смея …

Дон Кихот и Санчо Панса се надвикват с джиесеми…

Аз към кафенето се упътвам да забравя вси проблеми. Там ще висна докъм десет вечерта, а след шоуто на Слави пак в мечти душата ми ще се удави.

Тъй живеем днеска – в катастрофи, наводнения, болежки и в очакване на грипна треска…

И вместо управията да хулим, стръвно лотарийните билети повсеместно жулим…

Нали сме в Двадесет и първи век, нашият подход към бъдещето трябва да е мек.

Ако си припомним дон Кихота, не с доспехи ще пожънем тъй желаните успехи.



Тагове:   Сервантес,   Дон Кихот,


Гласувай:
16
0



1. nalia - Пиер, бива ли да не смееш да заговориш Дулсинея?!
17.12.2017 13:10
Толкова си сладкодумен, че аз те заговорих:))
цитирай
2. syrmaepon - Е Дон Кихоте, какво си се заоплаквал ...
17.12.2017 13:35
Е Дон Кихоте, какво си се заоплаквал - викни добрата фея да превърне другаря ти по разходка в кочиаш в ливрея, котарак в чизми имаш / той всъщност май играе ролята на феята/ и тръгвай за Принцесата. Първо Дългът, а после Удоволствието /книгата/ както правят истинските джентълмени )))))
цитирай
3. pvdaskalov - * 1 *
17.12.2017 14:14
nalia написа:
Пиер, бива ли да не смееш да заговориш Дулсинея?!
Толкова си сладкодумен, че аз те заговорих:))

Ех, Натали, как да я заговоря, да ме нахока ли искаш? Тя е очаквала навярно да я отвия, а аз съм предпочел да чета, и то за дон Кихот.
Затова изнизах се навън - в очите да не съм й трън.
А в епилога вмъкнах политика, за да угодя на блоговата клика.
Благодаря ти, че ме навести, а за сюжета ми прости! Така сме ний на сто без четвърт, някои неща зачеркват.
П и е р
цитирай
4. pvdaskalov - * 2 *
17.12.2017 14:43
syrmaepon написа:
Е Дон Кихоте, какво си се заоплаквал - викни добрата фея да превърне другаря ти по разходка в кочиаш в ливрея, котарак в чизми имаш / той всъщност май играе ролята на феята/ и тръгвай за Принцесата. Първо Дългът, а после Удоволствието /книгата/ както правят истинските джентълмени )))))

Благодаря, Сирме.
Книгите с интересен сюжет са като магнит. Аз имам воля, но моят литгерой няма.
Вживявам се в неговия мироглед и поведение. Най ми е лесно да пиша сякаш става дума за мен.
Бъди жива и здрава.
П и е р
ПС - Ти си задълбала в много трудна материя. Беше ми интересно, но се изненадах и от твоя спектър на интереси...
цитирай
5. rosiela - Много приятно
17.12.2017 20:10
чувство за хумор!
цитирай
6. pvdaskalov - * 3 *
17.12.2017 23:08
rosiela написа:
Много приятно
чувство за хумор!

Констатацията ме радва. Не обичам хумор-брадва. Сатирата е за сатири със сатъри. Така се бях вживял в темата, че няколко нощи спах като къпан, което рядко ми се случва. Стрелецът не винаги улучва...
Благодаря, Роси.
П и е р
ПС - Изкушавам се да продължа със стихоплетството:
... но когато улучи, готов е да подскача от радост дори само на тъпан.
цитирай
7. syrmaepon - Благодаря и аз, Пиер! Нали знаеш в тази възраст е важно мозъчните клетки да продължат да се упражняват...
18.12.2017 10:16
pvdaskalov написа:
syrmaepon написа:
Е Дон Кихоте, какво си се заоплаквал - викни добрата фея да превърне другаря ти по разходка в кочиаш в ливрея, котарак в чизми имаш / той всъщност май играе ролята на феята/ и тръгвай за Принцесата. Първо Дългът, а после Удоволствието /книгата/ както правят истинските джентълмени )))))

Благодаря, Сирме.
Книгите с интересен сюжет са като магнит. Аз имам воля, но моят литгерой няма.
Вживявам се в неговия мироглед и поведение. Най ми е лесно да пиша сякаш става дума за мен.
Бъди жива и здрава.
П и е р
ПС - Ти си задълбала в много трудна материя. Беше ми интересно, но се изненадах и от твоя спектър на интереси...

цитирай
8. milady - сладки рими..като мед,
18.12.2017 20:31
от къде ги вадиш,
ах,ти поете заклет..
посред Сън във зимна нощ
вадиш ни вълшебства бол..
и обръщащ Театрото Живот,
като конче на карусел..
топло е при теб,Петре!
сполай ти на Г.Сърце,приятел!
наздравее, с бълг пелин..
цитирай
9. pvdaskalov - * 9 *
18.12.2017 22:29
milady написа:
сладки рими..като мед,
от къде ги вадиш,
ах,ти поете заклет..
посред Сън във зимна нощ
вадиш ни вълшебства бол..
и обръщащ Театрото Живот,
като конче на карусел..
топло е при теб,Петре!
сполай ти на Г.Сърце,приятел!
наздравее, с бълг пелин..

Благодаря за пожеланието, Юлия.
Не смея да отговарям обстойно, защото току-що един отговор на следващия ми постинг отиде на кино. Грешен клавиш натиснах и той се изтри. Ще обърна подобаващо внимание към теб при първия удобен случай.
Ръцете са ми ледени. Монтирах печка, но коминът не теглеше и аз я пратих навън. Спрял съм и радиаторите, защото сметката ми за един месец се оказа 245 лева и стотинки. Ужас, а се говори за ново повишаване на цените...
Защо ми напомни, че по това време пелинът е готов? Обаче съседите не правят. Може би щях да се стопля, ако имах едно лимонадено шишенце с пелин.
Жива и здрава!
П и е р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 1472450
Постинги: 663
Коментари: 6186
Гласове: 9797
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031