Постинг
30.11.2017 10:33 -
ПРОЗАИЧНА ЕЛЕГИЯ
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 1452 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2017 14:31
Прочетен: 1452 Коментари: 11 Гласове:
19
Последна промяна: 30.11.2017 14:31
Ще дойде ден и аз снага ще опна под земята и дано ята от птици там да кацат, да кълват от житцето, оставено за мен. И тъй да бъде всеки ден, дорде захване люта зима. Не за мен, за тях спасение ще има. За Египет ако не са отлетяли, нека да намерят опустялия ми дом и там на завет да се сгушат. Нека пускат новините, както нявга правех, че приживе чувах силно натъжен, дори уплашен вестите за кражби, катастрофи, болести и смърт. Питам се, приоритетите защо не са по-други – вместо чалгаджии, педерасти и евнуси, на фокус нека бъдат трудовите хора, що благата сътворяват без умора. Иска ми се да се рекламира всеки нов успех на българските фармацевти, инженери и медици, на научната ни мисъл, че едва тогава гордостта ни ще добие пълен смисъл. Знаете ли за какво копнеех, но не смеех с гороломен глас да кажа – колко много ми се иска този свят, макар че го напускам, да се къпе в светлина?! Римски император беше казал: „След мен – потоп!” Изказване достойно не за император, а на жалък роб! Благославям целия човешки род не толкова, че съм оставил поколение, а за това, че сме единствени във цялата Вселена. Знам, по пътя прашен към звездите всеки непрестанно ще обръща взор към синята планета. До кога обаче тя ще се синее, щом на нея властват бесове?! Вижте само наш’те политици – хитри, подли, по-бетер и от лисици. Малък пример – за илачи няма средства, но заплатите си вдигат, както би направил някой trimmer (вижте в Гугъл – преводачи разни). И дано го казвам ненапразно…
Тези мисли сутрин рано в пет, натрапчиви и разпилени, знам, едва ли ще ми донесат късмета да дочакам всичко да е в ред. Как искам само морските води да са ми до коляно, да съм пак момченцето засмяно, да не съм видял от циганската баница по-вкусно нещо на света. Уви! Просветне ли ни пред очите, разберем ли, че едва пълзим напред, не можем да заспим или се будим още в пет, а в ушите ни звучи последният куплет…
Зорницата бледнее, изгрев наближава, май дочакахме поредния си ден! А утрешният? Може и без мен.
Вълнообразно
все към теб..ме влече..
Татко беше и той Петър,
камъкът, Скалата, упованието..
надеждата, и Вярата..
в онзи,дето духа в комина..
стопляш ми сърцето,а татко беше...незаменим..
благодаря ти, и горе главата..
пред Бог едно сме..
няма стари няма млади..
Фрау Юлия,Берлин
цитирайТатко беше и той Петър,
камъкът, Скалата, упованието..
надеждата, и Вярата..
в онзи,дето духа в комина..
стопляш ми сърцето,а татко беше...незаменим..
благодаря ти, и горе главата..
пред Бог едно сме..
няма стари няма млади..
Фрау Юлия,Берлин
Да бе, да!
Птичките да да изкълвя ли житните зрънца,
а виното за преливане да си изветрява, ей така!
Хубав ден, П И Е Р!
цитирайПтичките да да изкълвя ли житните зрънца,
а виното за преливане да си изветрява, ей така!
Хубав ден, П И Е Р!
troina написа:
хей, Петре, какъв си...
все към теб... ме влече...
Татко беше и той Петър,
камъкът, Скалата, упованието...
надеждата, и Вярата..
в онзи, дето духа в комина..
стопляш ми сърцето,а татко беше... незаменим..
благодаря ти, и горе главата..
ред Бог едно сме...
няма стари, няма млади..
Фрау Юлия, Берлин
все към теб... ме влече...
Татко беше и той Петър,
камъкът, Скалата, упованието...
надеждата, и Вярата..
в онзи, дето духа в комина..
стопляш ми сърцето,а татко беше... незаменим..
благодаря ти, и горе главата..
ред Бог едно сме...
няма стари, няма млади..
Фрау Юлия, Берлин
Да, знам. Така са дъщерите...
Поздрави на Берлин. Не съм бил там. Само в Мюнхен, Бон и Кьолн.
Благодаря ти, че не ме забравяш. Кликвай, когато имаш нещо ново като за мен. Капацитет си, когато си сериозна!
Виж сега ми се разсърди!
П и е р
getmans1 написа:
Да бе, да!
Птичките да изкълват житните зрънца,
а виното за преливане да изветрява, ей така!
Хубав ден, П И Е Р!
Птичките да изкълват житните зрънца,
а виното за преливане да изветрява, ей така!
Хубав ден, П И Е Р!
Дай преди да се случват такива ми ти работи, да се видим. Можеш ли да играеш табла или шах, че от политиката ми се повръща.
Поздрави!
П и е р
pvdaskalov написа:
Дай преди да се случват такива ми ти работи, да се видим. Можеш ли да играеш табла или шах, че от политиката ми се повръща.
Поздрави!
П и е р
getmans1 написа:
Да бе, да!
Птичките да изкълвят житните зрънца,
а виното за преливане да изветрява, ей така!
Хубав ден, П И Е Р!
Птичките да изкълвят житните зрънца,
а виното за преливане да изветрява, ей така!
Хубав ден, П И Е Р!
Дай преди да се случват такива ми ти работи, да се видим. Можеш ли да играеш табла или шах, че от политиката ми се повръща.
Поздрави!
П и е р
приказваш тъжни работи, които все някога ще станат на света. И филосовските трактати дето пишеш навяват мирова тъга.
цитирайganini написа:
Защо приказваш тъжни работи, които все някога ще станат на света? И философските трактати, дето пишеш, навяват мирова тъга.
Изглежда съм в "дупка", Маестро. Ти скоро ще излезеш от нея и ще духнеш за Конфедерацията, а аз ще се забия отново в изоставения от Бога Калофер.
На добър път!
И ще чакаме твоите великолепни пътеписи...
П и е р
Индуистите вярват в прераждането. И Библията и Ванга имат скрити намеци за него. Дънов говори за прераждането като за прост факт и добавя, че това е направено за... икономия. Не казва кой и как точно я прави тая икономия, но аз си мисля, че е като да прехвърлиш информация от един диск в общо огромно хранилище, и да пуснеш диска да се зарежда с нова инфо...
Поздрави и горе главите. Сега е сезонът на депресиите, но иде звънка зима, колко ли е чудна в Калофер...
цитирайПоздрави и горе главите. Сега е сезонът на депресиите, но иде звънка зима, колко ли е чудна в Калофер...
Твоите писания сериозни и шчекотливи
дълбоко докосват и са много мили.
Стоик духовен те разкриват ясно
и мъдър мислител за бъдеще прекрасно.
Крачка по крачка, миг подир миг
ще се приближаваме към тоз момент велик.
А днес с вкусна циганска баница в ръка,
без страх да помъдруваме над шахматната дъска.:)
И с усмивка изгрева да срещнем щастливи,
нали пък е вълнуващо с миговете живи.
И да, защото Петър наистина значи камък,
а няма по-устойчив в земния ни замък.
Знам, че познанието носи тъга,
но все пак, чак толкова много не знаем.:)
Нека да пребъде обичта човешка,
способна да се справи с всяка земна грешка.
Поздрав усмихнат за теб!:)
цитирайдълбоко докосват и са много мили.
Стоик духовен те разкриват ясно
и мъдър мислител за бъдеще прекрасно.
Крачка по крачка, миг подир миг
ще се приближаваме към тоз момент велик.
А днес с вкусна циганска баница в ръка,
без страх да помъдруваме над шахматната дъска.:)
И с усмивка изгрева да срещнем щастливи,
нали пък е вълнуващо с миговете живи.
И да, защото Петър наистина значи камък,
а няма по-устойчив в земния ни замък.
Знам, че познанието носи тъга,
но все пак, чак толкова много не знаем.:)
Нека да пребъде обичта човешка,
способна да се справи с всяка земна грешка.
Поздрав усмихнат за теб!:)
pvdaskalov написа:
Изглежда съм в "дупка", Маестро. Ти скоро ще излезеш от нея и ще духнеш за Конфедерацията, а аз ще се забия отново в изоставения от Бога Калофер.
На добър път!
И ще чакаме твоите великолепни пътеписи...
П и е р
ganini написа:
Защо приказваш тъжни работи, които все някога ще станат на света? И философските трактати, дето пишеш, навяват мирова тъга.
Изглежда съм в "дупка", Маестро. Ти скоро ще излезеш от нея и ще духнеш за Конфедерацията, а аз ще се забия отново в изоставения от Бога Калофер.
На добър път!
И ще чакаме твоите великолепни пътеписи...
П и е р
Хипотези много, но предполагам, че ще се намери някакъв хитър начин, нещо като трик, да се провери какво точно става с душата, когато тялото се предаде. Но вярата в безсмъртието е крепила човечеството от хилядолетия...
Благодаря за коментара.
П и е р
inel379 написа:
:)
Твоите писания сериозни и шчекотливи
дълбоко докосват и са много мили.
Стоик духовен те разкриват ясно
и мъдър мислител за бъдеще прекрасно.
Крачка по крачка, миг подир миг
ще се приближаваме към тоз момент велик.
А днес с вкусна циганска баница в ръка,
без страх да помъдруваме над шахматната дъска.:)
И с усмивка изгрева да срещнем щастливи,
нали пък е вълнуващо с миговете живи.
И да, защото Петър наистина значи камък,
а няма по-устойчив в земния ни замък.
Знам, че познанието носи тъга,
но все пак, чак толкова много не знаем.:)
Нека да пребъде обичта човешка,
способна да се справи с всяка земна грешка.
Поздрав усмихнат за теб!:)
Твоите писания сериозни и шчекотливи
дълбоко докосват и са много мили.
Стоик духовен те разкриват ясно
и мъдър мислител за бъдеще прекрасно.
Крачка по крачка, миг подир миг
ще се приближаваме към тоз момент велик.
А днес с вкусна циганска баница в ръка,
без страх да помъдруваме над шахматната дъска.:)
И с усмивка изгрева да срещнем щастливи,
нали пък е вълнуващо с миговете живи.
И да, защото Петър наистина значи камък,
а няма по-устойчив в земния ни замък.
Знам, че познанието носи тъга,
но все пак, чак толкова много не знаем.:)
Нека да пребъде обичта човешка,
способна да се справи с всяка земна грешка.
Поздрав усмихнат за теб!:)
Приятно изненадан съм от съдържанието и формата на коментара. Нищо против да изиграем един шах, Лени. Мислих, мислих и реших, че НИК-ът ти е обърнато име, както "Лена-Анел", "Анета-Атена". Преди повече от половин век попаднах в театралната трупа на "драматурга и режисьор" Йалокин Вонави. С умиление си спомням комичните ситуации на този странстващ театър. Издържах наистина като камък, но не искам да се повтаря дори на сън.
Благодаря!
П и е р
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
