Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2017 21:14 - ОЩЕ ЕДИН ШАНТАВ СЪН
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 377 Коментари: 3 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                    imageimage

Оня ден от скука графиня де ла Фроси взе решение да проси. Облече дрипите на своята слугиня – с пантофи, на палците пробити, рокля синя, с коси надве-натри навити – и по улиците на града, виждам я, върви. Ненаправила и две-три крачки, куче я залая. Тя прокле го, че я стресна, в погледа му пламък зъл проблесна, но когато тя отмина, в скучаеща прозявка песът зина. На второто кюше евреинът Мошѐ на шията ѝ перлите съзря. Забравила за тях, графиня де ла Фроси от страх едва ли не умря. Позагърна шала, понаяден от молците, престраши се и дланта подложи. Мошѐ, за да не се изложи, пусна ѝ пробит петак, та срещне ли я пак, за огърлицата от перли два да ѝ предложи. На първата пресечка още в кошче за боклук се спъна, но по тротоара по-полечка продължи. Имаше си мисия велика, затуй за помощ не извика. Минувачите се позасмяха, а тя си костеливите ръце размаха. Пръстен с диамант от пръстите изхвръкна, черна врана от зоомагазин подхвръкна, клъвна скъпото бижу и на близък покрив го отмъкна. За мен това бе дежавю̀, защото бях веднъж свидетел на подобна сцена. Не беше смешно, на графиня де ла Фроси в уплах затуптя сърцето, но как да ѝ помогна спешно, щом бързо тя се овладя, направи кисела гримаса, изоставено парче салам от маса взе  и нервно го замляска, без приличие да спазва. За перлената огърлица в старческата пазва тя надникна и, чух я, се провикна: „Боже, Боже, с право ме наказваш, щом реших се на просия да изкарам някой грош, да зарадвам първия Гаврош. Знам колко пръстенът ми струва, можех да го подаря, а не да се преструвам.” После бръкна в джоба и измъкна златен джиесем, изрече в него две-три думи и след няма и минута пред краката ѝ паркира не един, а цели два „Плимута”. Тихомълком в първия се шмугна, а от изненада аз едва не луднах…

Съня си мотамо разказах и дали ще ми повярва някой, хич и не ми пука - мисля, в него има някаква поука. Вечер Адамо си тананикам, преди Дормира да ме вземе в своята прегръдка… И „на слука” сам си пожелавам, без да имам ни чифте, ни хрътка. 






Гласувай:
19
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. tres1 - плимутите алал да са и
04.12.2017 18:17
нарамо да си ги носи, за тях ще плаща не пред райските врата,
но за саламчето, което нескопосано измлясква не може да има прошка - нито преди, нито пък след това - храна това е за истински бездомник, а не за лъскава кокощка, че и с перли по врата.....
А ти приятел що на другата страна не се обърна
там пепеляшка с мерцедес щеш зърна, па току виж
и тебе те качила а ?
цитирай
2. pvdaskalov - * 1 *
06.12.2017 08:38
tres1 написа:
плимутите алал да са и
нарамо да си ги носи, за тях ще плаща не пред райските врата,
но за саламчето, което нескопосано измлясква не може да има прошка - нито преди, нито пък след това - храна това е за истински бездомник, а не за лъскава кокощка, че и с перли по врата.....
А ти приятел що на другата страна не се обърна
там пепеляшка с мерцедес щеш зърна, па току виж
и тебе те качила а ?

Май графинята беше изкукуригала. Всичко правеше някакси троснато, припряно. Журналистическото око на разказвача е дебнело, предполагам, дали графинята има зъби. Въобще това е една папарашка история, в която снимките са излишни.
Честно казано, Мите, мислех да архивирам горния постинг, защото кой знае ние как ще изглеждаме един ден в очите на присмехулната младеж...
Жив и здрав!
П и е р
цитирай
3. tres1 - Не се притеснявай Пиер
06.12.2017 19:14
Присмехулковци е имало, има и ще има. Въпроса не е кой на кого ще се присмива, а дали ще има кой на кого да се присмива .....тъжно, нооо .... не и за изключване.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 1468686
Постинги: 661
Коментари: 6168
Гласове: 9777
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031