Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2017 13:14 - ДА СТАНЕШ СУТРИН В ПЕТ
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 642 Коментари: 6 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                          ЕДВА ЛИ ВСИЧКО Е НАРЕД

                                                          image

Да станеш още в пет, а месецът да е ноември, едва ли всичко е наред. Обуваш тежките калеври, нахлупваш зимния калпак и сякаш пак си някогашния хлапак. Очакваш сняг да е навял, щом вятърът в комина цяла нощ е пял. И що да видиш – нищо няма – само мразовито утро, но навярно утре ще натрупа. В мрака чуваш нещо хрупа – Шаро кокъл е докопал, Котьо, цял накокошинен, предпазливо от перваза гледа. Лампата гасиш – през двора в тъмнината тръгваш към стобора. През портичката се изнизваш – пръв си в кафенето и тука чак ще разбереш кое не е наред – няма никой в портмонето. Ти излизаш си попарен, засрамен, макар че кафеджията ти е приятел. Заем той от теб е взел, сто грама на зърна да купи, че бизнесът му нещо не върви… С бавни стъпки връщаш се обратно – знаеш, че в долапа има леблебия. И пътьом мислиш си на глас: „Дали ще дойде ден да не живее никой от просия и на вересия?”




Гласувай:
17
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. yoan2015 - Пиер, тази седмица ставам по- рано ...
15.11.2017 18:35
Пиер, тази седмица ставам по- рано от твоя милост.
цитирай
2. sidhaarta - Двойник на мнозина
15.11.2017 19:41
Този човек няма лице,
няма лице…
Няма.
Неговите черти
(образ, мимика, цвят)
са непрекъснати каскади
от разбесувани гримаси –
(една след друга,
една след друга)…
Най-бързата фотографична камера
не би могла да ги заснеме.
Не би могла.
Мен, честно казано, ме възхищава
хамелеонската му дързост,
но чувството за смут не ме напуска. –
Не виждам хумор
в бързите превъплъщения.
Страхувам се, че Той не съществува,
че е привидност трепетлива
на мигове, откраднати от чужда участ…
Трагично огледало…
Динамичен отпечатък…
Взриви се
(от гримасите)
посмъртната му маска.
Парчетата напомнят за мнозина.

Константин Павлов
1984 г.
цитирай
3. pvdaskalov - * 1 *
15.11.2017 21:13
yoan2015 написа:
Пиер, тази седмица ставам по- рано от твоя милост.

Дано приличаш на героя от постинга, но за разлика от него да не пиеш кафе от леблебия.
Поздрави, старий ми приятелю! Още помня разказа ти за кучето...
П и е р
цитирай
4. pvdaskalov - * 2 *
15.11.2017 21:16
sidhaarta написа:
Този човек няма лице,
няма лице…
Няма.
Неговите черти
(образ, мимика, цвят)
са непрекъснати каскади
от разбесувани гримаси –
(една след друга,
една след друга)…
Най-бързата фотографична камера
не би могла да ги заснеме.
Не би могла.
Мен, честно казано, ме възхищава
хамелеонската му дързост,
но чувството за смут не ме напуска. –
Не виждам хумор
в бързите превъплъщения.
Страхувам се, че Той не съществува,
че е привидност трепетлива
на мигове, откраднати от чужда участ…
Трагично огледало…
Динамичен отпечатък…
Взриви се
(от гримасите)
посмъртната му маска.
Парчетата напомнят за мнозина.

Константин Павлов
1984 г.

Аз разбирам коментара ти, ако не се лъжа...
Поздрави!
П и е р
цитирай
5. kvg55 - pvdaskalov,
16.11.2017 07:42
Ха-ха-ха! Ежедневието на един пенсионер. И не само.
цитирай
6. pvdaskalov - * 3 *
16.11.2017 08:07
kvg55 написа:
pvdaskalov, Ха-ха-ха! Ежедневието на един пенсионер. И не само.

Да, наистина, Краси, но вина имат не само демократите и люспите им, но и дядо Божи, че не ни е направил машинките от хром-ванадиева стомана. Идва време и се чупим като стомна. Съдбата ни е от скромна, по-скромна. За запетайката не съм сигурен...
П и е р
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 1470718
Постинги: 663
Коментари: 6185
Гласове: 9792
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031