Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2017 22:47 - Българският календар за 2018 г.
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 8062 Коментари: 8 Гласове:
47

Последна промяна: 13.07.2018 21:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                       Наближава  2018 година и е време да се правят календари. Преди години нямаше голямо разнообразие, но сега всеки може да си издаде собствен календар, а обичайна практика е тези, които имат деца да си направят календар със снимка на детето. Аз мога да споделя, че като малък съм събирал календарчета в продължение на седем-осем години( от предучилищна възраст до седми клас). През по-късните години съм издавал три календара съответно за 2002, 2004 и 2006 г. В последно време всяка година откакто имам син издавам календар със снимка на семейството. Тази година няма да е другояче. 
                   По настояване на група приятели пиша тази тема за българския календар, която се явява онагледен частен български календар за 2018 г. От друга страна е време да се покаже как би изглеждал старобългарския календар за 2018 г., приравнен към Григорианския, който  е приет по0 целия свят и по който отбелязваме дните от годината. Има страни, които са по друг календар, но събитията в света се водят по Григорианския. За Григорианския календар няма да се спирам. Преди доста време написах темата за календарите:   Блогът на barin :: Бългaрският календар,  а настоящата тема може да се каже, че е приложение към нея. 
                       Българският календар трябва да включва българските светии, характерните дати от историчта и празниците. Ще ползвам част от темата:  Блогът на barin :: Българските светии, която тези, които отдавна следят моите теми са я чели, но не е излишно да си я припомнят. Ето кои са българските светци:

Български светии според православния календар:

               Януари:

4 януари – Св. преподобномъченик Онуфрий Габровски – † 1818 г. на о. Хиос. *
8 януари – св. Григорий, епископ Български (няма данни за мястото и годината на смъртта му).
15 януари – Св. преподобни Прохор Пшински – † 1067 г., р. Пчиня, близо до Враня.
15 януари – Св. преподобни Гавриил Лесновски – ХІ–ХІІ в.;
16 януари – Св. преподобни Ромил Видински (Ромил Бдински) – 1375 г., Раваница (Сърбия);
16 януари – Св. свещеномъченик Дамаскин Габровски - † 1771 г., Свищов.
18 януари – Св. Йоаким, патриарх Търновски – † 1246 г.
20 януари – Св. Евтимий, патриарх Търновски – † около 1401 г.
22 януари – Св. свещеномъченик Петър Български - † 814 г.
22 януари – Св. мъченик Сионий Български - † 814 г.
30 януари – Св. благоверерни цар Петър Български (927–969, царувал 42 г); 
30 януари – Св. мъченик Димитър Сливенски – † 1841 г., Сливен.

              Февруари:

11 февруари – Св. мъченик Георги Софийски, Нови – † 1515 г.
14 февруари – Успение на св. Кирил Славянобългарски – 869 г., Рим.
17 февруари – Св. преподобни Роман Търновски – след 1364 г.

             Март:

5 март – Св. мъченик Иоан Българин – 1784 г., Цариград.
11 март – Св. Софроний, епископ Врачански – † 1813
23 март – Св. преподобномъченик Лука Одрински – 1802 г., о. Митилин. На 16 години.
26 март – св. мъченик Георги Софийски Стари – 15 в.
28 март – Св. мъченик Боян Енравота, княз Български – † около 833 г.

              Април:

1 април – св. свещеномъченик Аврамий Български (няма данни; св. Димитрий Ростовски сочи 1229 г.).
3 април – св. свещеномъченик Никита Серски– 1808 г., Сяр.
6 април – Успение на св. Методий Славянобългарски – 885 г., Велеград.
23 април –  Св. мъченик Лазар Български – 1802 г., с. Соми (Мала Азия).

                Май:

1 май – Св. преподобномъченик Акакий Сярски – 1816 г., Пармак-капи в Цариград.
2 май – Св. цар Борис Покръстител – 907 г., Преслав.
11 май - Св. равноапостоли Кирил и Методий
14 май – св. Иоан Български (няма данни). 
17 май – Св. великомъченик Николай Софийски – 1555 г., София.
21 май - Св. мъченик Константин Софийски, виж разказ за живота му в "Църковен вестник"
22 май – Св. великомъченик княз Иоан-Владимир Български, Чудотворец – 1016, Охрид.
26 май – Св. мъченик Георги Софийски Най-нови – 1530 г.
27 май - Св. свещеномъченик Терапонт Сердикийски (Софийски) - 1515 г..
28 май – Св. преподобни Софроний Български (Софийски) – XV-XVI век, Русенско.

                  Юни:

19 юни – Св. преподобни Паисий Хилендарски – неизвестно кога и къде (ок.1770).
25 юни – Св. преподобномъченик Прокопий Варненски – 1870 г., Смирна.

                 Юли:

8 юли – Св. преподобни Теофил Мироточиви, Македонски – 1548 г., Карея (Атон).
11 юли – св. преподобномъченик Никодим Албански – 1722 г., Елбасан.
16 юли – Св. мъченик Йоан Търновски – 1822 г., Търново.

                  Август:  

8 август – Св. мъченик Трендафил Загорски - 1570 или 1680 г., Цариград. На около 18 години.
16 август – Св. преподобни Йоаким Осоговски – 1105 г.
19 август – св. преподобни Теофан Македонски, Нови чудотворец (няма данни).
20 август – св. 37 мъченици Пловдивски (няма данни). 
21 август - Св. свещеномъченик Симеон Самоковски
29 август – Св. мъченик Анастасий Струмишки – 1794 г., Солун. 

                Септември:

3 септември- св. Тривелий Теоктист( кан Тервел)
22 септември – св. преподобни Козма Зографски, от Търново – 1323 г.

image             Октомври:

 

1 октомври – Св. преподобни Иоан Кукузел – около края на 10 в., Атон.
8 октомври – св. преподобномъченик Игнатий Старозагорски – 1814 г., Цариград.
10 октомври – Св. 26 преподобномъченици Зографски – 1284 г.
14 октомври – Св. преподобна Параскева-Петка Търновска – XI в. Епиват, на Мраморно море.
18 октомври – Св. великомъченица Злата Мъгленска – 1795 г., с. Слатино.
19 октомври – Св. преподобни Иоан Рилски чудотворец – 946 г.
21 октомври – св. Иларион, епископ Мъгленски – 1164 г.
27 октомври – Св. преподобни Димитрий Басарбовски – ок. 1685 г.

               Ноември:

1 ноември – Св. преподобномъченик Яков Костурски – 1520 г. Одрин.
3 ноември – Св. преподобни Пимен Зографски – 1620 г. Черепишки манастир.
22 ноември – Св. Михаил воин, Българин – ок. 865 г., гр. Потук (вероятно Батак).
25 ноември – Св. Климент Охридски – 916 г., манастира "Св. Панталеймон".
27 ноември – Св. преподобни Теодосий Търновски – 1363 г., Цариград.
28 ноември – Св. мъченик Христо Градинар – 1748 г., Цариград.

                Декември:

5 декември – св. преподобни Нектарий Битолски – 1500 г., Карея (Атон).
7 декември – св. преподобна Филотея Търновска – преди XIII в., Поливот.
16 декември – св. мъченик Марин (няма данни)
23 декември – Св. преподобни Наум Охридски – 910 г., Охрид.
26 декември – св. свещеномъченик Евтимий, епископ Сардийски (няма данни). 


image

                     Така изглежда календарът през 2018 г., където са отбелязани със син цвят официалните празници и почивните дни, съгласно новите разпоредби, когато официалният празник се пада събота или неделя. Към него трябва да се прибавят първата група празници- църковните. Понеже календарът трябва да е български съм отбелязал по месеци само църковните празници, които са на български светци. Следващата група празници лесно се запомня: във всеки месец по номер денят е празничен. Респективно се получава така: 1 януари, 2 февруари, 3 март, 4 април, 5 май, 6 мюни, 7 юли, 8 август, 9 септември, 10 октомври, 11 ноември, 12 декември. По една случайност в списъка са 3 март, настоящият национален празник и 9 септември- бившият национален празник. Има го и Петльов ден, който хората с обратни наклонности си го присвоиха. В старият български календар всеки празник се е свързвал с нещо, характерно за бита и живота на българите и сезона през годината. Да припомня, че всеки сезон е започвал от неделя и е завършвал в събота. Състоял се е от три мкесеца( нищо ново), като първият е било с продължителност 31 дена, а следващите два с  по 30. Така годината е имала 364 дена, а 365-тият се е поставял веднага след най-късия ден, който е в началото на българската година. Този ден се е наричал алем и не е бъркал поредицата от дни в седмицата, месеца, и сезона. Високосният ден е имал; същият статут, но се е добавял след 22 юни през четири години, но е имало случаи, ,в които е липсвал, като изключение от правилото. Качването на владетеля на трона( възшествието) е било официално на месечния празник. 
               Накратко ще кажа, че 5 май се е свързвал с агнето и стадата и съответства нма настоящият Гергьовден - шести май. Има и други съответствия, като
 3 март- преглед на конницата. По християнския календар наблизо е Тодоров ден, който се мени, съобразно с Великден и е винаги в събота. Предвид времето, когато може да се случи да бъде Великден - първата неделя след новолунието след пролетното равноденствие.  За църквата пролетното равноденствие е 21 март, а не 22 март, както в християнския календар. Още за Великден: Блогът на barin :: Великден
                    Вижда се, че българският календар, като един от най-старите и най-точния в света( заедно с този на маите) са дали много и дса повлияли върху съвременния календар. При астрономически изчисление се отчита, че е по-точен от Григорианския. В народните традиции и обичаи българският календар се прилага и поверията и празниците, които възрастните хора, особено тези от селата и малките градове знаят се ръководят от стария български календар.  Трябва да се отчита, че обичаите и знанията какво се прави на съпответния църковен празник са по Юлиянския календар, т.е. по стар стил, като на Петров ден започва жътвата- не 13, а 29 юни или на Димитров ден завършва за земеделците годината-  на 26 октомври, а 8 ноември, който ден съвпада с новия Архангел-Михаил. 
                 Третата група празници е по-особена. За тях не са напълно достоверни сведенията, има противоречия, но съм приел описаните по-доилу:           
                  - 26 март 153(165) г.- създаване на българската държава и начало на рода Дуло( периода Авитохол) :  Блогът на barin :: Атила не е Авитохол;  Блогът на barin :: родът Дуло.  Блогът на barin :: 26 март-начало на българската държава.
                - 21 срещу 22 декември- Нова година. Наричал се е Еднажден и съответства, а и звучи като Игнажден. Християнската църква не веднъж съм казвал, че е взела старите езически празници не само от българския, а и от други календари и ги е нагодила, съобразно живота на светците. Еднажден е преместен с един ден напред и е на 20 декември.
                  - 15 август 5505 г. пр. Хр.- начало на българския календар. Като се замисля събитието, което се е случиоло тогава евентуално може да бъде библейския потоп. 
                  - 9 август 681 г.- за първи път на Шестият вселенски събор в Констатнтинопол( Трулския събор) се споменава името България. Датата е няколко месеца след подписването на нмирния договор между България и Византия след победата при Онгъла. На тази неизвестна дата България е принудила една Велика сила- Византийската империя( Източна римска империя) да ни признае и да започне да плаща годишен данък.
                   -   24 май 862 г.- Кирилицата. За нея каквото и да напиша ще е малко. Не са много азбуките по света, които са се запазили и утвърдили в повече от една държава и за повече от хилядолетие: Блогът на barin :: Кирилицата.
                   - 2 май 855 г.- приетата дата за покръстването на българите. Казвам приетата, защото приемането на християнската религия е продължителен процес. На 2 май умира княз Борис I. Той се свързва с две дела: Кирилицата и покръстването. Двете събития са свързани едно с друго, защото по-лесно се възприема новата религия, ако е на родния език. Също и родния език се възприема по-добре., ако е написан на позната пригодена за нашите звукови особености и фонетика на езика. Блогът на barin :: Покръстване на българите.
                  - 19 октомври 946 г.-св. Иван Рилски- основен светец за българите. Предполага се, но не със сигурност, че е от царския род Дуло. Някои го свързват с брата на цар Петър и Боян Мага Иван. ;  Блогът на barin :: Боян Магьосника.
                   Може да се добавят още дати- на известни победни  битки, но те са много: 
   Блогът на barin :: основни събития от българската история. В темата са описани основните събития. Като основна личност например се очертава Васил Левски, затова не е лошо 19 февруари също да бъде в списъка от третата група.
                  



Гласувай:
47



1. kvg55 - barin,
14.10.2017 23:02
Може да се издаде и семеен календар, в който да се отбележат семейните празници.
цитирай
2. barin - Здравей, kvg55. Семеен календар не ...
15.10.2017 07:44
Здравей, kvg55. Семеен календар не съм издавал, но характерните дати си ги видя в бележника и се празнуват. Средно по 3-4 има всеки месец.
Поздрави!
цитирай
3. shtaparov - Голяма похвала за обективно под...
17.10.2017 02:52
Голяма похвала за обективно поднесените данни: това трябва да бъде изучавано в училищата,а не обричано на забвение от атеистите!
цитирай
4. barin - Благодаря, приятелю shtaparov. ...
17.10.2017 06:24
Благодаря, приятелю shtaparov. Календарът го измислих по молба на мои приятели, които искат да си го издадат. Дори сега трябва да им предложа по един светец за всяка страница. Мисля, че всички дати са обективни, не съм поставил нито една спорна и недоказана.
Поздрави!
цитирай
5. gessos - С удоволствие прочетох! Удивит...
09.11.2017 09:01
С удоволствие прочетох! Удивителни познания! Поздрав!
цитирай
6. barin - Благодаря от сърца за хубавите д...
09.11.2017 18:36
Благодаря от сърца за хубавите думи, gessos. Ще се старая и за напред да оправдая очакванията на теб и останалите потребители.
Поздрави!
цитирай
7. balkan1 - По Българския календар 2 018 = 7 522 година ОВЕН в цикъл ОГЪН
29.12.2017 16:45
http://balkan1.blog/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831
цитирай
8. barin - Здравей, balkan1. Благодаря за ...
29.12.2017 17:56
Здравей, balkan1. Благодаря за коментара, ще видя линка, който даваш. За годината 7522- при събиране на началната 5505 пр. Хр. с 2018 се получава 7523, но съм срещал варианти, при които е 7522 и 7525. Затова се въздържах да посоча точно коя от трите е.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3646367
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67335
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031