Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2017 18:45 - Класическата римска литература и англо-нормандските историци от XII в.
Автор: mglishev Категория: История   
Прочетен: 2251 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 26.02.2017 05:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

(Вергилий и Светоний в служба на нормандските завоеватели)  


През 30-те години на XII столетие монасите Галфрид от Монмът, Хенри от Хънтингдън и Уилям от Малмсбъри се наемат със събирането на историята на бритите, англосаксите и нормандците, посвещавайки усилията си на глостърския граф Робърт, син на крал Хенри I. И тримата учени мъже пишат на латински и демонстрират сериозни литературни познания, позовавайки се на обширно наследство – от Светото писание до трудовете на старите уелски и саксонски историци Гилдас, Нений и Беда Преподобни. В това есе ще стане дума за още един източник на вдъхновение за Галфрид и Уилям, при това източник, който двамата не цитират открито, а го ползват едва ли не тайно. Става дума за римската класическа литература от I-II в. 

В „История на британските крале“ Галфрид никъде не се позовава на Вергилий, но започва книгата си от края на Троянската война. Неговите брити са потомци на Брут, троянски предводител, бягащ от игото на гръцките победители. Заемките от „Енеида“  се задълбочават с вмъкването на стихотворно пророчество в елегически двустишия от оракул на богинята Диана, открит на изоставен остров. Също като Вергилиевите герои, троянците на Галфрид плават от пристанище на пристанище, срещайки по пътя приятели и врагове, докато стигат огромния, все още безименен остров, обитаван само от великани (подобна легенда става част и от героичната квазиистория на скотите). Брут дава името си на тази земя, която се превръща в Британия и оттам Галфрид разгръща дългата фантастична история на кралете на бритите. Неговата хронология съгласува легендарни (или измислени) владетели с юдейските царе и пророци от Стария завет, както и с царете на Алба Лонга и Рим, изброени у Тит Ливий и споменати накратко в пророчествата на Анхиз в „Енеида“. Боговете и храмовете на бритите по архаизираща традиция са еднакви с римските и средновековният историк не пропуска случай да изтъкне родството между римляните и наследниците на Брут. Войските, срещащи се по страниците на Галфридовата фантастична „История“, често са наричани „легиони“. Вероятно от Ливий авторът заема и темата за келтското нахлуване в Италия. Разбира се, Белг и Брен се оказват британски крале и е любопитно дали разказът за войната на Артур срещу Рим не е още една обработка на историята на келтския поход от 279 г. пр. Хр. 

Извън това, Галфрид е един от основните ни източници на разкази за легендарните владетели Лир и Артур, вероятно произлизащи от предхристиянски богове на прадедите на уелсците. Той премълчава римските си източници, но често се позовава на недостигнала до нас „британска книга“ без упоменат автор, от която твърди, че превежда. Не знаем дали такъв извор действително е съществувал и е възможно монахът да си го е измислил, но неговият Лир носи достатъчно от следите на старо божество и е познат по уелски източници, така че за „История на британските крале“ все пак са ползвани уелски текстове. Самият Галфрид е поне наполовина уелсец и поименно споменава Гилдас и Нений, както вече беше посочено.  Освен Вергилий и Ливий, Галфрид явно познава и съчиненията на Цезар и Светоний, защото разказите му за двете римски нашествия в Британия следват изложенията на тези антични автори. Последователността на римските императори му е добре известна. В главите си за появяването на християнството в Британия нашият монах следва Беда Преподобни, саксонския църковен историк от VIII в., от когото повтаря не само първоначалното описание на острова, но и агиографската легенда за пратеничеството на папа Елевтерий и мъченичеството на свети Албан в ръцете на езичниците.

Галфрид прави и един знаменателен пропуск: той не ползва римския историк Тацит. Тацит дава реалистична представа за римска Британия в спомените си за своя тъст Агрикола, служил на острова като римски военачалник в I в. сл. Хр. В „Историята“ на уелския монах обаче липсва каквото и да е влияние от този трезв римски автор и типичния му стил. Изпълнена с възвишени речи, с повтарящи се сблъсъци между несметни пълчища и с трагични или величествени авантюри, книгата на Галфрид е написана във видимо подражание на стила на Тит Ливий. Не е ясно дали средновековният автор е отхвърлил Тацит като скучен източник или просто не го е познавал.

В своите „Деяния на английските крале“ Уилям от Малмсбъри също разчита на „Църковната история на английския народ“ от Беда Преподобни, но поне на едно място демонстрира и пълна зависимост от класическата антична литература. През XVI в. един от бащите на модерната английска историография, Полидор Вергилий от Урбино, припомня анекдота, разказван от малмсбърийския монах за прочутия му съименник Уилям Завоевателя. На слизане при Хейстингс през знаменателната есен на 1066 г., нормандският херцог се препъва и пада на земята, подпирайки се на длани. Стоящ до него воин превръща лошата поличба в добра със своя вик: „Държиш с ръце Англия, господарю, като неин бъдещ крал“. Тази историйка почти дословно повтаря разказа на Светоний за Цезар от „Дванадесетте цезари“. Преследвайки противниците си, диктаторът слиза на африканския бряг, препъва се и пада на брега. И по същия начин заявява, стискайки пясъка в шепите си: „Държа те, Африка“.

Най-сетне, една чисто хералдическа прилика може да бъде отбелязана между Вергилиевия троянец Еней и наследниците на Уилям Завоевателя. В книга десета, стих 162 от „Енеида“ корабът на предводителя „първи се носи с два лъва фригийски под клюна(прев. Георги Батаклиев). Гербът на нормандските херцози и англо-нормандските крале поне от средата на XII в. е именно два лъва. Зората на хералдическите традиции в Западна Европа съвпада с царуванията на Хенри II и синовете му Ричард Лъвското сърце и Джон Безземни. Третият лъв на традиционния английски герб е прибавен може би от Хенри II или от Ричард. Можем да допуснем, че двата нормандски лъва, използвани и до днес във френска Нормандия, са били вече познати ако не по времето на самия Завоевател, то поне седемдесет години след неговата победа, в епохата на Хенри I и историци като Уилям от Малмсбъри и Галфрид от Монмът. В съвременната историография е наложено схващането, че Уилям Завоевателя съзнателно се стреми да обясни претенциите си към английския престол и като законен наследник, и като един вид приемник на властта от древните брити, включително от легендарния Артур. А бритите у Галфрид се оказват троянци, почти римляни. Нормандците пък идват не толкова като завоеватели, колкото като наследници, връщащи си изгубената родина и между техния предводител и античния Еней я има включително приликата, че идват през морето. Итересно е дали в този смисъл и нормандското завоевание на Южна Италия, описано у Хенри от Хънтингдън, не може да се възприеме за един вид завръщане на изгнаниците? Литературната стратегия на Средновековието познава такива многозначителни употреби на старинни текстове.




Гласувай:
2



1. syrmaepon - Много е възможно )
26.02.2017 10:18
Много е възможно )
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625044
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата