Как кланът Хайтови закла

историческата истина за гроба на Левски

 

 

          Уважаеми читатели, не се безпокойте за мен, автора на този постинг. Обвинените в него никога няма да посмеят да се явят пред Темида, защото много добре знаят, че именно те се изгавриха с историческата истина за гроба на Левски. Предложих им да се извинят чрез в. ДУМА, където бяха писали глупости, но къде ти! „То е все едно някоя от околовръстното да върна в правия път с благи приказки...” – това са думи на г-н Ал. Хайтов във в. ДЕСАНТ. Видяхте, че заплахите от една фондация с шеф о.з.полк. Богдан Кръстев – щели да стигнат до съда в Страсбург – бяха кьорфишеци. Зорът им бе да покажат колко са силни, влиятелни, баш-патриоти, докато сложат онази кичозна черна плоча в същия подлез, в който се намира средновековната църква „Св. Петка Самарджийска”. Да проследим накратко как се стигна до това падение:

1956 г. (пролетта) – Църквата ще бъде спасена от разрушаване, ако се докаже нейното културно-историческо значение. С това се заемат две влиятелни фигури – проф. Христо Гяуров от Духовната академия и акад. Кръстю Миятев, директор на Археологическия институт – всеки според своите възможности. Гяуров възкресява един късен спомен измежду стотици други, че Левски бил препогребан в нея, а Миятев изпраща археолог, завършил история на изкуството в Сорбоната, и архитект, завършил история на архитектурата в Берлин, да проведат разкопки и оценят архитектурата и стенописите на църквата. За разкриването на най-старите фрески са ангажирани също скулптори и художници. Установява се, че тя е построена върху стар некропол. Гробове, иззидани с тухли, и полуунищожени скелети в гробни ями са или затиснати, или направо пресечени от нейните зидове. Човешки и животински кости са полепнали в хоросана при градежа и. Гяуров си харесва единия от двата разкрити скелета в олтара и хуква да анкетира стари софиянци да потвърдят, че са намерени тленните останки на Апостола. Как е направил своя избор? Вторият скелет е със смачкан на място или преместен череп, т.е. това е „обезглавеният” (според терминологията на Н. Хайтов) Гьоре от Владая, с липсващ напълно ляв долен крайник (как е пасял овцете, щом е бил с един крак, никой не се е сетил да обясни), а третият е възседнат от самия олтарен камък, тежащ поне тон, тон и половина с тухлената надстройка и олтарната трапеза над нея. Тъй като няма четвърти скелет в очертанията не само на олтара, но и на наоса, изглежда синът Ал. Хайтов има предвид именно него като потенциален Димитър Общи (наскоро съобщено във в. „Ретро”). Остава единствено първият да е дякон Левски, този от северната страна на камъка, макар долната му половина да е скрита под апсидния зид, надстроена или липсваща (снимките ще покажат). 

1956-1959 – Миятев не се конфронтира с Гяуров, защото преценя, че професорът-класик е от полза за спасяването на църквата.

В наши дни никой не се запита, защо археологът Михайлов е пришпорен от своя директор да направи най-напред изследване на стенописите, а на архитектурата, която е значително по-лесна за обсъждане, със закъснение от две години; защо неговата статия за стенописите и тази на Гяуров от анкетата излизат едновременно, след което настъпва пълно, абсолютно затишие по въпроса за „гроба” на Левски.

1959-1961 –  Надвисналата над църквата опасност е отминала. Там са изпратени зидари да я позакърпят и да изградят нов достъп към наоса. Идва ред и на статията за архитектурата на църквата. Въпреки съветите в рецензията, направена от акад. Миятев, да не се занимава със скелетните находки, археологът спокойно разглежда в нея и некропола, открит под църквата, уверен в правотата на своите наблюдения. Неопитен, самонадеян, изпълнявал партийна поръчка? Глупости! Още навремето писмено е поискал комисия, която да провери неговите заключения, налице са били и купища снимки на прословутия скелет с инв. № 95. И всичко това става броени дни след тъй наречения Априлски пленум, в години, когато Карлово е именувано Левскиград, един от най-авторитетните ордени е този с образа на Левски, а всепризнатият биограф на Левски – проф. Иван Унджиев (1902-1979) – по това време работи в Научния институт „Ботев–Левски”. За какво потъпкване на паметта на националния ни герой става дума?

1961-1979 – Архитект Бобчев и скулпторът Бучински, и двамата служители на музея, участвали в  разкопките като помощници на археолога Михайлов, дълбоко в себе си стаяват непрофесионалните твърдения на Гяуров и отказват или по-скоро не могат да проумеят, че всички наблюдения категорично отхвърлят и най-малката вероятност откритите в олтара скелети да са от погребения след строежа на църквата. И остават да чакат, но да чакат не вятъра на промяната, както Н. Хайтов оправдава тяхното мълчание, а оня момент, в който консервационната дейност на църквата напълно ще унищожи и залее с бетон мястото, където набеденият скелет е лежал. Кой го е изследвал, кой го е взел, какво е станало с него, защо не е запазен, фантастичните причини за унищожаването на костите (ДС, мавзолеят на Г. Димитров, паметникът на Ленин, отродителните настроения) – всичко това е една белетристична пушилка за прикриване на съвършено други цели. Най-важно за Бучински и Бобчев е било негативите, на които са били запечатени счупванията и разместванията на бедрените кости на скелета при пресичането им от апсидния зид, да изчезнат от фотоархива на музея. Следващата им задача е била да приберат оставените от археолозите на местото им в олтара горни фрагменти от бедрените кости на скелета, а другите характерни белези (козирката от хоросан над тях и липсата на тунел за подколенните кости) да бъдат обезличени напълно. И това мога да докажа със снимки, макар да липсват пръстови отпечатъци.

1979 – Всичко е потулено, проверки на място не могат да бъдат направени, тъй като всичко е залято с бетон, наближава и 1300-годишнината, ще последва и един „възродителен” процес. Е, време е за по решителни действия! И в сп. „София” излиза високопатриотичната статия „По дирите на една хипотеза. Къде е гробът на Левски?”, написана от арх. Сава Бобчев и журналиста Едуард Балтаджиян. Няма да коментирам нито съдържанието, нито признанието още в заглавието на статията, че става дума за хипотеза, но ако тези, които се хванаха на въдицата им тогава, бяха разбрали само едно-единствено изречение, изтъкано от полуистини и нелепи твърдения, НИКОГА нямаше да подхванат офанзивата срещу археолозите. А то е: „Ходилата бяха поставени между три тънки къси пилоти, без да бъдат повредени нито едните, нито другите.”  Възможно ли е пилотите (дървените колове), забити преди 4 века под апсидния зид, за да уплътнят нездравия гробищен терен под него, да не са изгнили, а да са толкова здрави, че да пречат за прокопаването на 70-80-сантиметровия тунел? Защо им е трябвало на гробарите да маневрират с краката на мъртвеца в тясното пространство, за да не повредят коловете? Невероятно, нали? Как преди това са вадели камъните от зида, защо въобще е било необходимо да копаят на най-неудобното място не само в олтара, но и в цялата църква?

1979-1983 – Филм за Левски, Кръгла маса във в. Работническо дело! На воля се леят несвързаните слова на Бучински и Бобчев, но никой от тях не показва скиците-чернови, където възрастният архитект Сава Бобчев (1892-1984) многократно ще трие и поправя, ще донаглася ситуацията в олтара, докато разказва на търпеливите си слушатели за „гроба” на Левски. Ще дойде ден, когато Н. Хайтов ще се домогне до двете скици (от 1 и 12 юни 1956) и ще ги разнася като хоругви, но няма да ги сравни със снимките, защото веднага ще проличат измамите в тях.

1984-1986 – Писателят се пали окончателно по идеята да докаже, че Левски е препогребан в църква, прикотква с идеите си и академиците Ангел Балевски, Пантелей Зарев, Николай Тодоров и тръгва да мачка наред всеки, който му противоречи. А в първата си книга „Последните мигове...” заема позата на следовател, обвинител и съдия. До нейното обсъждане в археологическите среди се стига, едва след като тя е излязла в многохиляден тираж и вече е оформила общественото мнение.                                              

28. 4. 2012

Детайл от снимка на прословутия византийски скелет с инвентарен номер 95, щедро експлоатирана от писателя Николай Хайтов. Белите петна представляват смачкани вестници, с които са запушени дупките от изгнилите колове, забити под основите за фундиране на блатистия терен. Със силата на словото той успя да "хипнотизира" читателите си, които не видяха, че дясна бедрена кост е счупена на 3 места. След счупванията направлението на костта е променено, а най в дъното се вижда кухината на остатъка от костта, зациментирана в основата на зида по време на строителството (XI-XIV век). Нему бяха известни още три кадъра, от които се вижда кухият костен остатък. Един от тях е "обезопасен" чрез изрязване на този детайл и публикуван в двете му последни книги. С тези манипулации и нелепи твърдения той хвърлѝ сянка върху личността си, но не и на прекрасното си творчество преди да се заеме като лаик с тясно професионални проблеми от историко-археологическо и архитектурно-геодезическо естество.

18.02.2015

ланския сняг...

За тази календарна дата може да се каже много. Моята компетенция е ограничена. Просто протестирам срещу това примирение пред авторитета, внушил, образно казано, че 2 + 2 = 5, а синовете му добавиха и СПОРЕД... РЕДИЦА НАУЧНИ ДАННИ. Това, г-н Апостолов, е престъпно твърдение.
Бъдете жив и здрав!
П и е р

Но Хайтов беше талант и голям сладкодумник Умееше да омагьосва И аз съм го слушал повече от час на тази тема Бях омаян
Даже скоро след това спорех с проф. Александра Милчева, без да познавам в детайли аргументите на Хайтов, че изложението му в книгата е научно направено Тя тактично мълчеше
Все пак, мое мнение е ,подбудите на Хайтов са за нещо добро, смятам, че е бил убеден, а не подвеждащ умишлено. И гърците са направили нещо подобно за Термопилите , а и не само за тях ..
Да не го виним И заради паметта му!
Поздрави Пиер , и лека нощ!

Ваньо, няма полза от това, че съм прав. Едно нещо не разбирам. Ако е криминална задача за Стрезов, читателят ще отдели дори час, за да я разгадае, а в разглеждания от мен случай никой не ще да си напъне мозъка. Всеки предпочита да остане под упойката на Хайтовото слово или да си спомня интернационалното минало, вместо да се вгледа в информацията, която поднася снимковият материал. Подбудите на Хайтов са оправдание за поведението му. Той съсипа нервите на невинни наши колеги. Всеки греши, но в случая грешките им са невинни или по-точно маловажни, без значение за крайния извод. Георги Джингов, който имаше проблени със сърцето, се катурна от притеснения и си отиде преждевременно от този свят. А беше един от най-големите педанти сред археолозите. Саша Милчева си е мълчала, защото тя е античник и може би по-мъдра, знаеща, че е безполезно да се спори. Ти бил ли си на археологически конференции. Би трябвало да се познаваме...
Казваш лека нощ; и от мене имаш това пожелание. Няма да оправим света, ясно...
П и е р

В дълбока яма си се заровил, Пиер, чак страшно.
С много заблуди сме живели, Истината винаги излиза наяве, поите поздравления за смелостта да се намесиш в тая битка за Светлата памет на Дякона!
Чу

В СОФИЯ ИМА УЛИЦА
НА ИМЕ "граф ИГНАТИЕВ"
ГАВРИТЕ С АПАСТАЛА НА БЪЛГАРИЯ
ЧЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ТЪРЖЕСТВЕНО В ДЕНЯ НА НЕГОВОТО УБИЙСТВО,
А РУСОЛИЗЦИТЕ ЩЕ ОПРАВДАВАТ ТЕЗИ ЗЛОДЕЯНИЯ
СРЕЩУ АПОСТОЛА И БЪЛГАРИЯ

Случаят с Хайтовите твърдения и талантливи "доказателства" е плитък като селски гьол. Жалко, че привържениците са бол. Ей, много обичаме да ни лъжат! Без този навик не можем. И тарикатите добре използват слабостта ни.
Благодаря!
П и е р

Според мен самият Хайтов беше жертва на тази идея...
Така убедено и разпалено говореше
Съгласен съм, трябва да има умереност иначе се случват лоши неща
Бил съм на конференции в София, но по времето когато историци и нумизмати бяха екип Даже на една наша конференция водеща беше проф Йорданка Юрукова Но сега не сме екип..
Иначе в нашия край съм бил на много конференции
Проф. Милчева познавам покрай Камен Тодоров, при всяка командировка в София не пропущах да го навестя в музея Беше по времето ,когато книгата на Хайтов нашумя!
Приятен ден, Пиер!

... на моя протест, образно казано, да леем сълзи на чужд гроб. Защото тази бутафория в подлеза пред бившия ЦУМ не е нищо друго, освен гавра с паметта на Апостола, подигравка с нормалния разсъдък. Да имаш достатъчно доказателства, че скелетът е принадлежал на некропол (гробище), зародило се близо 1000 години преди строежа на църквата, и да твърдиш, че това е национална светиня! Не е ли това невиждана дързост?
Благодаря!
П и е р

Да, Лео! А бяхме млади...
Аз не бях много близък с нумизматите. От тях приятел ми беше Спас Машов от Музея във Враца. С Тодор Герасимов живеехме къща срещу къща...
Но сетя ли се за Хайтов, веднага се намръщвам. Защото той наистина беше колос, същевременно като двуликия Янус. Знаеше как да воюва, но и как да бъде добър с покорните. Няма да крия, не може след като съм изял с кориците неговите книги, разбрал начина му на мислене, след като служебно съм контактувал на няколко пъти по няколко дни, да не го уважавам. И той, и аз запазихме добрия тон и взаимно уважение при срещите ни. Ако има за нещо да съжалявам, то е, че бях длъжен да му покажа допълнително откритите от мен във Фотоархива на НАИМ негативи и контактни копия. Заедно ги носихме да ги сканират и обработят по-контрастно. Беше в началото на 2001-а. Сега преценям, че за него това беше удар, но същевременно и твърде късно да направи завой. От уважение към човека, който ме разпитваше бащински за научните ми занимания (Беше с няколко месеца по-голям от моя роден баща.), който ме е водил в дома си да пием кафе, поднесено от Жени, не се конфронтирах с него приживе. И никога нямаше да го направя, ако синовете му не започнаха кампанията за поставяне на плоча, т.е. за оформянето на гроб до "Св.П.С." Там, ако знаеш, колко шашми направиха! Успяха да оплетат дори археолози, но... млъквам, че много ще се размирише. Благодаря!
П и е р

ДОКАТО
В СОФИЯ ИМА УЛИЦА
НА ИМЕТО НА ВДЪХНОВИТЕЛЯ И ОРГАНИЗАТОРА
НА ЗАЛАВЯНЕТО И
УБИВАНЕТО НА ЛЕВСИ ЧРЕЗ ИЗВЪНРЕДНИЯ СЪД В СОФИЯ - "граф ИГНАТИЕВ"
ТО ГАВРИТЕ С АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ
ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАТ С ТЪРЖЕСТВАТА В ДЕНЯ НА НЕГОВОТО УБИЙСТВО,
КЪДЕТО РУСОЛИЗЦИТЕ
ПРАЗНУВАТ ЗЛОДЕЯНИЯТА СИ
СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИЯТ АПОСТОЛ

Всеки може да си мисли и да твърди, каквото си иска. Това не означава, че трябва да му се обръща внимание.

къде е гробът на Моцарт. И какво от това?...

... в отговора на ваш коментар: "... синовете му добавиха и СПОРЕД... РЕДИЦА НАУЧНИ ДАННИ. Това, г-н Апостолов, е престъпно твърдение." Добре, може да съм пресолил кашата. Просто не намерих по-подходящо определение. Сега се сещам за друго прилагателно - възмутително. Но ако сте запознат по-подробно как се стигна до този надпис и въобще до оформянето на "гроба", ако се замислите какво разцепление се получи сред интелигенцията, какви удари понесе българската археология и колко милиона бяха загубените часове на стотици хиляди граждани, управляващи, научни работници, журналисти, може би и вие бихте нарекли каузата на писателя престъпна, целяща погазването на историческата истина. Не че се знае със сигурност местоположението на истиския гроб на Апостола, но поне това е доказано, че тленните му останки не са били в "Св. Петка Самарджийска".
П и е р

Духовното величие е над тленното.
Благодаря!
П и е р