Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2014 23:52 - НАУКА НЕ СЕ „ПРАВИ” С ПОЛИТИЧЕСКИ ВНУШЕНИЯ – част II
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 4097 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 25.03.2014 16:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Псевдонауката  срещу истината Продължение на коментарите 
към чудовищните обвинения на варненския океанолог 


От бр. 
248 (2014-а) 
на в. ДЕСАНТ
Автор : Димитър Пърличев

Пасаж 5 от Пърличев: 
4. През 1955 г. излиза книгата на проф. Михаил Герасимов „Восстановление лица по черепу”, която авторът на тези редове е чел през същата година. Немислимо е археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов, които през 1956 г. правят разкопките в „Св. Петка Самарджийска”, да не са узнали за нея и за новия метод за идентифициране на личностите по черепите им, използван главно в археологията и криминалистиката.

КОМЕНТАР ОТ МЕН: Моля да не прекалявате с догадките, г-н Професоре. На океаноложкия си авторитет ли разчитате или на някаква свръхестествена дарба? Поне десетилетия по-късно този метод бе разработен сполучливо у нас от д-р Й. Йорданов, днес вече чл.-кор. на БАН. По това време проф. Михайлов е разкъсван от работа на няколко обекта в центъра на София, а стажант-археологът Джингов се е подготвял за Държавен изпит. И какво, ако са я чели?! Ще възстановят черепа на обезглавения или ще отгатнат характерните черти на черепа, счупен при поставянето на олтарния камък при строителството на черквата през Средновековието?! Откъде зная? Фрактурите, ако бяха направени по време на разкопките, щяха да имат свеж вид на снимките, както това се вижда на лява раменна кост.

Пасаж 6:
5. На 17 май 1956 г., 13 дни преди началото на разкопките, в. „Труд” в уводна статия напомня, че костите на Левски са в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска”.
6. Проф. Христо Гяуров прави няколкогодишна анкета за гроба на Левски, която му позволява (на въпроса на Ст. Михайлов) да посочи точното място на гроба – в олтара, отляво на престола.

КОМЕНТАР: Съобщението във в. „Труд” е нещо нормално. Може би  е направено от богослова проф. Христо Гяуров, който живо се е интересувал от съдбата на обречената по онова време черквица. Същият е бил в Комисията (заедно с акад. Кр. Миятев) по издирването на костите на Левски през 1937-а и следващите няколко години. А защо не се запитате защо не е имало цензура за едно такова „опасно” съобщение, защо след откриването на скелетите районът не е бил отцепен от милицията, щом е имало опасност да се почерни интернационалният имидж на НРБ?

Професоре, кой ви излъга, че проф. Гяуров е правил няколкогодишна анкета? Тъй му се искаше на писателя да е било, но тя е направена едва след откриването на скелетите в подолтарното пространство. Това, че статията му в списание „Духовна култура” е излязла 3 години след края на разкопките, когато костите все още са били налице, макар и в окаяно състояние, не маркира продължителността на анкетната му дейност. В края на статията си той  пише дословно (с. 32): „Костите и от двата скелета са запазени в народния археологически музей в София... Ще трябва те да бъдат изследвани от специалисти и от участващи в археологическите разкопки, за да се установи кои от тях са кости на Апостола на сободата.” Това пожелание на проф. Гяуров доказва две-три неща. Първо, че той не е разбрал археологическата обстановка, при която са намерени скелетите, не си е обяснил защо те са силно разрушени, не е бил сигурен кой от двата частично запазени скелета би могъл да представлява търсените тленни останки на националния ни герой. Ще стане дума за същото раздвоение, настъпило и у акад. Николай Тодоров. Как ще тълкувате този отказ от твърдението, че гробът на Апостола е бил вляво от олтарния камък? Ще ви помогна. Двата скелета, открити под нивото на работната площадка, са били силно пострадали от строителната дейност между XII и XVI век – този вляво (№ 95) е бил без подбедрените кости, а другият – вдясно (№ 79) – без череп.

Пасаж 7:
7. Преди да започнат разкопките, Михайлов и Джингов виждат в олтара три плочи-кръстове на пода (запазена е фотографията им, по която всеки студент-археолог ще ги определи не като римски или византийски, а като неоспоримо български). Изключено е да не са помислили защо са там и какво могат да означават.

КОМЕНТАР: Г-н Професоре, аз лично снабдих Н. Хайтов с наличните снимки на кръстовете в олтара на черквата. Знаете ли колко бяха? ПЕТ, докато номерацията им в скицата на архитект Бобчев от 28 май 1956 г. стига дори до римското VI (с. 68 от Сборника на БАН, 1988). А знаете ли, че тъкмо върху мнимия гроб на Апостола въобще не е имало кръст, т.е. каменните кръстове са слагани в олтара поради недостиг на плочи. Интересува ли ви фактът, че на 20 см под каменната настилка в олтара са намерени шепа монети, от които най-късната е от 1925 г. (с. 20 от Сборника на БАН), т.е. няма никаква връзка между евентуални погребения в олтара около 1873-а и поставянето на кръстове над тях? Не може, Професоре, да се нагаждат фактите така, както някому е удобно!

Пасаж 8:
8. Михайлов и Джингов са разполагали с „Инструкция за разкопките и сондажите”, съдържаща подробни указания за това какво трябва и какво не е позволено да се прави при извършване на археологически разкопки.

Нека помислим! Изброените 8 неоспорими факта са били известни на Михайлов и Джингов преди започването на разкопките, т.е., те са знаели отлично какво се очаква да открият в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска” и какво трябва и какво не е позволено да правят при разкопките през 1956 г. Но още в началото става нещо странно – те не се съобразяват с тях, а започват да вършат неща, обратни на тези, които им диктуват изброените 8 факта. С което автоматично ги превръщат в 8 неопровержими улики за престъпление, чийто брой оттук нататък нараства.

КОМЕНТАР: Нараства броят на заблудите ви що е факт в археологическата наука. Факт са артефактите, находките, археологическите ситуации, факт са следите от човешка дейност, стратиграфията, а не предположенията в главата на страничния наблюдател. Това не означава, че проучвателят няма право на работни хипотези, но след проверката им истинският професионалист е длъжен да се отърси от безпочвените допускания.

По въпроса за тази „Инструкция за произвеждане на археологически сондажи и разкопки”, която може би имате предвид, трябва да знаете, че тя е одобрена от Управителния съвет на Българската академия на науките /протокол № 16, точка 7 от 19.VII.1956 год./. В момента я държа в ръцете си. Собствен екземпляр. Беше ми връчена през 1969-а при постъпването на работа в АИМ. Обърнете внимание кога е одобрена, което означава, че значително по-късно е разпечатана на циклостил. Добрият археолог обаче не се нуждае от Инструкция. Тя му е втълпена по време на следването, стажа по обектите и по време на относително самостоятелната практиката на терена впоследствие.
И добрият гражданин не знае подробно законите, но това не го прави подсъдим.

Следва  Извадка - един от коментарите, който заслужава по-специално внимание: 4. tanya7713 - Научните знания са въпрос на труд, ...
12:29 Научните знания са въпрос на труд, склонност за безпристрастно възприемане на факти и нагласа към аналитично мислене. Основната разлика е, че докато учените правят опити, анализират фактите и на тяхна база изграждат теориите си, то псевдоучените (в случая ) имат готовата теория и после търсят и събират доказателства за нея, т.е. нещата са обърнати с краката нагоре...
  Или казано с езика на изкуството:
image





Гласувай:
9


Вълнообразно


1. tanya7713 - Имам един въпрос...
24.03.2014 17:32
Как би могло да се направи разлика между наука и псевдонаука? За неспециалиста, който не познава в дълбочина съществуващите научни теории и експерименталните им потвърждения и не е в течение на съвременното развитие, такова разграничаване често се оказва затруднително....Затова моля за отговор....
цитирай
2. tanya7713 - Ще си позволя и малко допълнение към темата...
24.03.2014 17:34
Акад. Аркадий Мигдал в книгата си “Търсене на истината” дава няколко признака за разпознаване на “открития”, породени от стремежа на отделни личности на всяка цена да извършат преврат в науката, който стремеж надминава техните реални възможности. Тези признаци са:

1. Превратът не засяга някакъв единичен въпрос, а всички резултати на съвременна та наука.

2. Авторът няма професионални знания в дадената област.

3. Никога не се цитират съвременни научни изследвания, защото авторът не ги познава.

4. Авторите заявават, че трудът им е плод на многогодишни усилия, обаче се вижда, че времето е загубено не за математически пресмятания, не за експерименти, не дори за анализ на известни вече научни факти, а единствено за самоуспокоение.

5. Авторът не е правил никакви други, по-маловажни изследвания.

Коментариите може би са излишни....
цитирай
3. pvdaskalov - Драга Таня,
25.03.2014 08:54
задаваш въпрос, който трябваше да си зададат академиците Ангел Балевски и Николай Тодоров още през 1984-5-6 и в следващите, преди да подложат гръб, за да бъдат яхнати от един новоизлюпил се "археолог", пък бил той и народен писател, и общественик.

tanya7713 написа:
Как би могло да се направи разлика между наука и псевдонаука? За неспециалиста, който не познава в дълбочина съществуващите научни теории и експерименталните им потвърждения и не е в течение на съвременното развитие, такова разграничаване често се оказва затруднително....Затова моля за отговор....


Тъй като се запознах почти едновременно с двата ти коментара, разбрах, че ти си намерила подходящ източник по темата. Признавам, не знаех за съществуването му. Твърде вероятно е да направя постинг, в който да обсъдя и дам примери към изброените 5 съществени признака и въобще да се опитам да отговоря на първия ти коментар-въпрос..
В замяна на непознаването на тази книга, аз се ръководех от друга една, озаглавена "Искусство правильно мыслить" от А. А. Ивин, М., 1986-а, преведена и издадена на български през 1989-а. В нея силно впечатление ми направи разделът "Искусство полемики и дисскусии" (с. 198-222). На недопустимите в един спор похвати и "аргументи" или простичко казано "удари под кръста", нанесени от Хайтов и компания, разгледах в критикуваната от океанолога наша книга от с. 153 до 161. Понеже океанологът си позволява да упреква и акад. Кръстю Миятев, тогавашния директор на Народния музей в София, без да пропуска основната нишка, че гробът на Апостола бил затрит по идеологически причини, да го критикува, без да разбира, че този смачкан, прогнил скелет, деформиран от хилядолетния престой под земята и с прерязани (фотодокументирано!) долни крайници от олтарния зид, НЕ МОЖЕ да е по-късен от строежа на черквата, ще цитирам покойния историк проф. Дойно Дойнов какво пише за Миятев, без въобще да е знаел, че някой (Аз) ще ползва тази негова кратка, но точна характеристика:
„Един от най-ерудираните учени в областта на средновековната гражданска и църковна археология, човек с тежък характер и научна взискателност. Той бе върл гонител на археологическата сензация, която сега така свободно се шири в съвременната действителност, а скрито, но твърдо и на идеологизацията и политизацията на науката.” (из „Хората, с които живях..., С., 2011, с. 83-84)
цитирай
4. tanya7713 - Научните знания са въпрос на труд, ...
25.03.2014 12:29
Научните знания са въпрос на труд, склонност за безпристрастно възприемане на факти и нагласа към аналитично мислене. Основната разлика е, че докато учените правят опити, анализират фактите и на тяхна база изграждат теориите си, то псевдоучените (в случая ) имат готовата теория и после търсят и събират доказателства за нея, т.е. нещата са обърнати с краката нагоре...
цитирай
5. pvdaskalov - Таня, Таня, поради това, че написа:
25.03.2014 15:04
"... псевдоучените (в случая) имат готовата теория и после търсят и събират доказателства за нея, т.е. нещата са обърнати с краката нагоре...". което е близко до истината, макар и не съвсем, пращам коментара ти в края на моя текст горе и го илюстрирам с идеята на Живко Алексиев, художник-оформителя на корицата на книгата "Науката срещу агресивното невежество. Погребан ли е Апостола на свободара в черквата "Св. Петка Самарджийска"?
Защо казвам "не съвсем". Защото в процеса на работа професионалистът започва да забелязва елементи на повторение от други случаи, при които са възникнали и оправдали своето съществувание определени хипотези. Инстинктивно изследователят търси потвърждение с допълнителни наблюдения на своето предположение. Същевременно той трябва да бъде и с високото чувство за отговорност пред колегите си в съответната секция, които са изключително сериозен съдник. Недай си Боже да ти излезе името на недобросъвестен проучвател. По-добре е да си вдигнеш багажа от съответния научен институт и изчезнеш. С това лаиците не се съобразяват...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2102090
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031