Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2013 09:28 - Още малко около историите за препогребването на Апостола
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 4227 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 26.10.2013 16:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

След постинга ми от 16.10.2013 г., озаглавен „ЗАЩО ЛЕВСКИ НЕ Е ПРЕПОГРЕБВАН В „СВ. ПЕТКА”, „кацнаха” само три коментара, които, струва ми се, заслужават поне шрифтово „по-едра” гласност.

1. pvdaskalov:  Ето историята, за която става дума в постинга, коментирана от проф. Димитър Овчаров в споменатата книга (с. 44-46): „Ще си позволя да възстановя накратко случилото се, основавайки се на спомените, обявени от Хайтов за „исторически“ свидетелства. Сред тях централно място безспорно заемат тези на съпругата на Илия Джагаров, баба Мария поп Павлова, и на неговата дъщеря Анастасия Джагарова, защото първото е най-ранно по време, а второто – най-подробно. Преди това трябва да напомня, че в продължение на 60 години от освобождението на България от турско робство никой не беше си отворил устата, за да посочи, че „Св. Петка Самарджийска“ е мястото, където е извършено препогребването на тялото на Апостола. Едва в 1937 г. баба Мария изрича пред Никола Станчев две изречения, от които може да се разбере само, че то е откопано от „позорните“ гробища и препогребано в олтара на въпросната черква. Интересното в този спомен е, че тя сочи като извършител на „подвига“ само клисаря Христо Хамбарков, но не споменава името на своя съпруг Илия Джагаров. По-късно тя вече не се появява в списъка на спомените, но затова пък излиза името на нейната дъщеря Анастасия. Нейните спомени, старателно записани от проф. Хр. Гяуров след откриването на гробовете в олтара (юни 1956), са къде-къде по-подробни и любопитни и ние няма да сгрешим, ако ги сравним с филмовите екшъни, на които сме свидетели днес. След тях се появява цяла кохорта от свидетели, които са чули и, най-важното, запомнили разкази на близки и познати, далечни родственици. 

В противоречие на своята майка, баба Анастасия твърди, че Васил Левски изобщо не бил погребан, а висял на въжето до вечерта в деня на екзекуцията (после други ще кажат, че той е бил на бесилото два-три дни.), когато двама смели мъже – споменатият клисар Хамбарков и появилият се от някъде неин баща Илия Джагаров, за когото се мълви, че по това време е емигрант в Румъния, успяват да похитят тялото. Те отишли при бесилката, носейки със себе си пълна бъклица с вино, в което имало някаква упоителна течност. Заговорили стражата, охранявала обесения, и я опили с вино от бъклицата, но се пазили те самите да не се опият. Пазачите пренебрегнали забраната в Корана правоверните да не пият алкохол, пийнали достатъчно и заспали. Тогава двамата свалили от бесилото Апостола, напъхали го в някакъв чувал, а якият Джагаров го метнал на гърба си, докато Хамбарков вървял пред него и му светел с фенер. Впечатляваща история, няма какво да се каже! Само че подходяща за сюжет на разказ в сборника „Шумки от габър“, но недостатъчно убедителна като исторически факт. 

Откопан или свален от въжето, вкочаненият от февруарския студ Левски бил понесен към заветната черква. Вървели по улици, които гъмжели от заптиета, защото през деня бил обесен най-големият враг на падишаха и властта се опасявала от безредици. „Хич може ли да се мисли – пишат в един доклад членовете на гражданския комитет по издирване на гроба и костите на Апостола Каролев и Черкезов в 1937 г., – че турците ще позволят погребение по онова време, когато всичко живо в София трепереше от страх“. Дали двамата са минали пред конака или зад него, няма голямо значение, но ако се съди по друг „достоверен“ спомен на Александра Харитова, тялото било отнесено в къщата на някаква баба, която се намирала до черквата „Св. София“. От там било „занесено за погребение на едно място в тази част на град София, дето не се намирала бесилката, а на друго място“. Пълна яснота на сведението – няма що, но за нас е важно, че ако действително е казана истината, тъй като черквата се намира на днешната улица „Московска“, процесията с фенера начело би трябвало да мине по нея. 

Най-сетне стигнали „Св. Петка Самарджийска“, където ги чакал свещеник Кръстю Стоилов, внесли мъртвия в олтара, изкопали гробна яма, но се наложило да изкъртят дупка в основите на апсидата, за да сместят краката му. Попът набързо извършил опело, след което всички се разотишли по домовете, доволни от извършеното героично дело. 

Естествено е, че историците не възприеха цялата тази история, обявиха я за несериозна и плод на развинтената фантазия на информаторите. Все пак техните измислици могат да се обяснят със силното желание да се намери, макар и с лъжлив спомен, гробът на великия българин, но не трябва да се изключва и вероятността тези спомени да са им подсказвани от анкетьорите. Не може обаче с нищо да се обясни лековерното доверяване в техните разкази от страна на Хайтов. Твърде възможно е известният и добър писател да е повлиян от белетристичната си нагласа и да е смесил художествената измислица с историческата истина. Но за съжаление не е разбрал добре, че не е едно и също да се смесват събитията около съдбата на Апостола на свободата с подвизите на родопските хайдути, които трепят турците само с един кози рог. Истината няма две лица, а още повече едно от тях – измислено.”

2. stefbelchev: Фактите от съхранените български архиви, в които фигурира името на В. Лъвский говорят, че Лъвский е имал изпълнителска фунция (роля) в букурещкия комитет, където колективните решения са гласувани и взимани от по-висши от него функционери...и той е трябвало като пряк, но изпълнител, а не властелин, да ги привежда в изпълнение в своя български район, за който отговарял, отчитайки се писменно пред председателя на букурещкия комитет, за период от 2 години, което предшества залавянето му през коледните дни на 1872 година. Основната трудоемка задача е била да взима (от заможните и богатите българи) пари за делото (Въстанието, хипотетичното)...Не е преплувал с кон Дунава, като Аспарух и не е участвал в смъртоносна битка за отвоюване на чужди земи, дотогава принадлежащи на Източната римска империя, с което променя настоящото и бъдещо статукво на новоусвоената територия...

3. pvdaskalov:  Намирам коментара ви за много интересен. Аз не съм историк, поради което не мога да взема компетентно отношение към него, но безспорно той води към косвени изводи за съдбата на Апостола след неговото залавяне в Къкринското ханче.
Моята намеса в спора – дали е бил препогребан или не – е в рамките на архивните материали от разкопките в църквата, проведени през 1956 година. Като техническо лице с многогодишен стаж и контролни функции сред археолозите, намирам, че Дневникът, графичните материали и фотодокументацията категорично отхвърлят твърдението, че в олтара са били намерени гробове, по-късни от нейното построяване (през XI в. – според Уикипедия). Доказателствата, които са били пред очите на археолозите, и събраната от тях информация са достатъчни, за да се направят съответните изводи, че се касае до няколко по-ранни от църквата погребения. Единствено изключително силно повредените (скапани) скелети са довели до пропуски в съхранението им.

image

Ако един човек реши сериозно да се занимае със случая, би трябвало да се абстрахира от доводите на тези, които в отчаянието си, че гробът на националния ни герой ще остане неоткрит, си позволиха безброй отклонения в методологичния подход към проблема, и да се съсредоточи върху архивните материали. Компетентно, разбира се!




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pvdaskalov - Допълнение:
26.10.2013 10:04
На 18.02.2012 г. с Решение № 314/26.05.2011 на Столичния Общински Съвет източно от абсидата на „Св. Петка Самарджийска” e открита плоча с надпис: „В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски Йеродякон Игнатий". Добавката "редица научни данни" е в разрез с решението на Столичния общински съвет (според Уикипедия).

Текст според доклада, приложен към заявката за поставяне на паметна плоча: СПОРЕД РЕДИЦА ДАННИ ТУК ПРЕЗ 1873 Г.
Е БИЛ ПОГРЕБАН
АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Решение № 314 на СОС от 25.V.2011 г.:
Тук, в олтара на тази църква,
според народната памет,
родолюбиви българи
са погребали през 1873 година
Апостола на свободата Васил Левски

И така, освен всички подсъдни извращения в доказателствата на писателя Н. Х., разгледани подробно в книгата „Науката срещу агресивното невежество”, изопачено е не само Решение 314 на СОС, но то е взето без становището на НАИМ и без изричната отмяна на по-ранно Решение на СОС, а именно:

Протокол № 30 15.10.2001 г. град София
решение № 20
По точка 23 от дневния ред – докладна записка № 94-А-136/
05.10.2001 г. от Аглая Конова – общински съветник, относно поставяне
на плоча на В. Левски на фасадата на църквата „Св. Петка Самарджийска“.
На основание чл. 20, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, Столичният общински съвет,
РЕШИ:
1. Не дава съгласие поставянето на плоча с надпис: „Родолюбиви
българи погребаха в този храм през 1873 г. Апостола на свободата
В. Левски“.
2. Поставеният надпис да 6ъде свален, защото е в противоречие
Със Становището на Средновековната секция към АИМ на Бан.
Председател
(п.)
ВР/МД
цитирай
2. apostapostoloff - А да оставим най- сетне
26.10.2013 16:35
човека на мира!
цитирай
3. pvdaskalov - Съгласен, г-н Апостолов...
26.10.2013 20:03
Нека махнат онази лъжлива плоча, която бяло на черно скверни паметта на Апостола, и ще се опитаме да забравим долния начин, по който бе оплюта българската археология и ред изтъкнати нейни представители. Ако в следното изречение се мъдреше и вашето име, г-н Апостолов, едва ли щяхте така да реагирате:
„Пише каквото пише Овчаров и все гледа да ме изобличи в „руга-
ене“ на „представителите на науката и самата наука“… Едно само
той не разбра, че археологическата и историческата наука у нас не
може да се персонифицират нито с Овчаров, нито с Джингов, Вълев
или Станилов и с техните недомислия, грехове и грешки“ [Хайтов
1997а: 273–274].
Нашите „недомислия, грехове и грешки“ се изразяват в това, че с
методите на научните дисциплини, на които сме представители, потвър-
дихме изводите от 1956 г., а именно – скелет 95 е по-стар от църквата.
Тези наши изводи естествено Хайтов не хареса и оспори. Всички пред-
ставители на хуманитарните науки, които ги подкрепиха с изказванията
си или със самостоятелни публикации, обвини в колегиална солидарност,
подигра в невежество и едва ли не анатемоса.
Оспорва той и заключението на проф. Димитър Овчаров, че е обру-
гана и археологическата наука. Та нима е лъжа? Кому принадлежи след-
ното признание:
„15 септември 1984 г., Яврово
Сега се връщам в София да досъбера нови снимки, факти и пр. която
(тази бъдеща книжка) мисля да озаглавя „Гробът на Левски“.
То би могло да бъде „гробът на българската археологическа
наука“, но ах, защо човек не може да назовава нещата в печата с
истинските им имена…!“ [Хайтов 1997б: с. 186]?

СТАВА ДУМА ЗА ОТСТОЯВАНЕ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА! РАЗБИРАТЕ ЛИ?

Ако от някого се съберат и анализират спокойно
всички факти около проучването и документирането на скелет 95, не бих
се учудил от евентуалното заключение, че действително е съществувала
афера, но не за прикриване гроба на Левски, а тъкмо обратно – едно от
многото незнайни погребения под (и сред) развалините на Сердика да
бъде прието за негов гроб. В едно стихотворение, което Н. Хайтов обя-
вява за пророческо и дори изненадващо смело цитира, Любен Каравелов
бил написал още преди век и половина: „Българине, българине… над
чужди гробове едри сълзи рониш“ [Хайтов 2009: с. 150].
Това ли искате, господине?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2103044
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031