Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2013 18:09 - „ЗАЩО ЛЕВСКИ НЕ Е ПРЕПОГРЕБВАН В „СВ. ПЕТКА”
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 4253 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 16.10.2013 18:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

„Въпреки усилията на историци и археолози, българин не можа да открие гроб на свой цар. Но в търсенето на останки на герои нарочихме че Левски трябва да бъде "погребан" в църквата "Света Петка Самарджийска"? (bold – П. В.) Костите на Хаджи Димитър пък лежат ту на Бузлуджа, ту край селата Свежен и Турия, а тези на Раковски престояха над половин век на тавана на църквата "Света неделя". Пак така нарочихме и Карлово за родно място на Христо Ботев (друг „кандидат” е и едно врачанско село – бел. П. В.). А за паметника на Левски в София целокупният български народ, в знак на "признателност", дари едва 1637 лева, за строителство, продължило 17 години. Половин век пък родната къща на Апостола е в руини. Светият Синод за пръв път се опълчва срещу политиците ни при освещаването на паметника на Ботев във Враца, като мишена на гнева на "светите старци" са княз Фердинанд и министър-председателя Стефан Стамболов. Руснаците чрез граф Игнатиев решиха да подпалят трагичния мит за Велика България в Сан Стефано. В Нова България пък още преди век Петко Каравелов прозрял, че увеличаването на данъците е вредно. Българските политици са направили и други прозрения, но техните наследници и до днес не ги чуват…” (Част от една кратка анотация към книгата на Григор Николов „Български загадки 2” http://knigabg.com/index.php?page=book&id=33349)

На тези и много други интересни заключения на автора Григор Николов не бих попаднал, ако не съзрях съвсем случайно по-подробно описание „ЗАЩО ЛЕВСКИ НЕ Е ПРЕПОГРЕБВАН В „СВ. ПЕТКА” (в. „СЕГА” от 5 октомври 2013 г., с. 42). Позволявам си да препечатам тази кратка статийка.

image

image

Разбира се, на това безспорно доказатество е обърнато подчертано внимание в книгата на проф. Димитър Овчаров и инж. Петър Вълев НАУКАТА СРЕЩУ АГРЕСИВНОТО НЕВЕЖЕСТВО. ПОГРЕБАН ЛИ Е АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА В ЧЕРКВАТА „СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА?, излязла от печат в началото на 2013 година.

„Но по-важното е да се разбере какво е станало с тялото – пише проф. Овчаров. Според първата версия то е откопано, натоварено в каруца от клисаря Христо Хамбарков и някогашния поборник Илия Джагаров (за когото впрочем се знае, че по това време е в Румъния)…”

„Съпругата на Джагаров разказва на журналиста Н. Станчев, че откопаването, пренасянето и препогребването на Левски е извършено от един човек и това е Хр. Хамбарков – добавя като бележка под линия инж. Вълев (с. 27). Дъщерята на Джагаров намесва в това дело и баща си. Хайтов прибавя към тези двамата и поп, а след време описва четвърта версия – съпругата на Джагаров вардела пред църквата да не дойдат турците Вж. Н. Хайтов. „Българската голгота”, в. ДУМА от 19 февруари 2008, с. 12-13, както и в. Нова Зора от 14 февруари 2012, с. 8-9.”

Е, ще видим кога здравият разум ще надделее и онази черна мраморна плоча в подлеза на ЦУМ, изпъстрена с измислици и грешки, ще бъде махната. 




Гласувай:
10



1. pvdaskalov - Ето историята, за която става дума в ...
16.10.2013 18:52
Ето историята, за която става дума в постинга, коментирана от професор Димитър Овчаров в споменатата книга (с. 44-46):

„Ще си позволя да възстановя накратко случилото се, основавайки се на спомените, обявени от Хайтов за „исторически“ свидетелства. Сред тях централно място безспорно заемат тези на съпругата на Илия Джагаров, баба Мария поп Павлова, и на неговата дъщеря Анастасия Джагарова, защото първото е най-ранно по време, а второто – най-подробно. Преди това трябва да напомня, че в продължение на 60 години от освобождението на България от турско робство никой не беше си отворил устата, за да посочи, че „Св. Петка Самарджийска“ е мястото, където е извършено препогребването на тялото на Апостола. Едва в 1937 г. баба Мария изрича пред Никола Станчев две изречения, от които може да се разбере само, че то е откопано от „позорните“ гробища и препогребано в олтара на въпросната черква. Интересното в този спомен е, че тя сочи като извършител на „подвига“ само клисаря Христо Хамбарков, но не споменава името на своя съпруг Илия Джагаров. По-късно тя вече не се появява в списъка на спомените, но затова пък излиза името на нейната дъщеря Анастасия. Нейните спомени, старателно записани от проф. Хр. Гяуров след откриването на гробовете в олтара (юни 1956), са къде-къде по-подробни и любопитни и ние няма да сгрешим, ако ги сравним с филмовите екшъни, на които сме свидетели днес. След тях се появява цяла кохорта от свидетели, които са чули и, най-важното, запомнили разкази на близки и познати, далечни родственици.

В противоречие на своята майка, баба Анастасия твърди, че Васил Левски изобщо не бил погребан, а висял на въжето до вечерта в деня на екзекуцията (после други ще кажат, че той е бил на бесилото два-три дни.), когато двама смели мъже – споменатият клисар Хамбарков и появилият се от някъде неин баща Илия Джагаров, за когото се мълви, че по това време е емигрант в Румъния, успяват да похитят тялото. Те отишли при бесилката, носейки със себе си пълна бъклица с вино, в което имало някаква упоителна течност. Заговорили стражата, охранявала обесения, и я опили с вино от бъклицата, но се пазили те самите да не се опият. Пазачите пренебрегнали забраната в Корана правоверните да не пият алкохол, пийнали достатъчно и заспали. Тогава двамата свалили от бесилото Апостола, напъхали го в някакъв чувал, а якият Джагаров го метнал на гърба си, докато Хамбарков вървял пред него и му светел с фенер. Впечатляваща история, няма какво да се каже! Само че подходяща за сюжет на разказ в сборника „Шумки от габър“, но недостатъчно убедителна като исторически факт.

Откопан или свален от въжето, вкочаненият от февруарския студ Левски бил понесен към заветната черква. Вървели по улици, които гъмжели от заптиета, защото през деня бил обесен най-големият враг на падишаха и властта се опасявала от безредици. „Хич може ли да се мисли – пишат в един доклад членовете на гражданския комитет по издирване на гроба и костите на Апостола Каролев и Черкезов в 1937 г., – че турците ще позволят погребение по онова време, когато всичко живо в София трепереше от страх“. Дали двамата са минали пред конака или зад него, няма голямо значение, но ако се съди по друг „достоверен“ спомен на Александра Харитова, тялото било отнесено в къщата на някаква баба, която се намирала до черквата „Св. София“. От там било „занесено за погребение на едно място в тази част на град София, дето не се намирала бесилката, а на друго място“. Пълна яснота на сведението – няма що, но за нас е важно, че ако действително е казана истината, тъй като черквата се намира на днешната улица „Московска“, процесията с фенера начело би трябвало да мине по нея.

Най-сетне стигнали „Св. Петка Самарджийска“, където ги чакал свещеник Кръстю Стоилов, внесли мъртвия в олтара, изкопали гробна яма, но се наложило да изкъртят дупка в основите на апсидата, за да сместят краката му13. Попът набързо извършил опело, след което всички се разотишли по домовете, доволни от извършеното героично дело.

Естествено е, че историците не възприеха цялата тази история, обявиха я за несериозна и плод на развинтената фантазия на информаторите. Все пак техните измислици могат да се обяснят със силното желание да се намери, макар и с лъжлив спомен, гробът на великия българин, но не трябва да се изключва и вероятността тези спомени да са им подсказвани от анкетьорите. Не може обаче с нищо да се обясни лековерното доверяване в техните разкази от страна на Хайтов. Твърде възможно е известният и добър писател да е повлиян от белетристичната си нагласа и да е смесил художествената измислица с историческата истина. Но за съжаление не е разбрал добре, че не е едно и също да се смесват събитията около съдбата на Апостола на свободата с подвизите на родопските хайдути, които трепят турците само с един кози рог. Истината няма две лица, а още повече едно от тях – измислено.”
цитирай
2. pvdaskalov - На Stefbelchev:
16.10.2013 23:36
Намирам коментара ви за много интересен. Аз не съм историк, поради което не мога да взема компетентно отношение към него, но безспорно той води към косвени изводи за съдбата на Апостола след неговото залавяне в Къкринското ханче.
Моята намеса в спора - дали е бил препогребан или не - е в рамките на архивните материали от разкопките в църквата, проведени през 1956 година. Като техническо лице с многогодишен стаж и контролни функции сред археолозите, намирам, че Дневникът, графичните материали и фотодокументацията категорично отхвърлят твърдението, че в олтара са били намерени гробове, по-късни от нейното построяване в края на 15 - началото на 16 век. Доказателствата, които са били пред очите на археолозите, и събраната от тях информация са достатъчни, за да се направят съответните изводи, че се касае до няколко по-ранни от църквата погребения. Единствено изключително силно повредените (скапани) скелети са довели до пропуски в съхранението им. Ако един човек реши сериозно да се занимае със случая, би трябвало да се абстрахира от доводите на тези, които в отчаянието си, че гробът на националния ни герой ще остане неоткрит, си позволиха безброй отклонения в методологичния подход към проблема, и да се съсредоточи върху архивните материали. Компетентно, разбира се!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2103452
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031