Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2013 16:23 - Как и защо застанах срещу Николай Хайтов
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 9615 Коментари: 1 Гласове:
10

Последна промяна: 29.07.2013 22:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

АВТОИНТЕРВЮ

 

         Съвестта ми: Спорът за гроба на Левски не е от вчера. Кога и защо се включи в него?

         Аз: Не помниш ли, че бяхме прекалено заети с документацията на толкова много археологически обекти из страната. И още нещо, някой да е потърсил своевременно помощта ни по случая? Когато се е подготвяла и състояла битката в БАН през февруари на 1986-а, т.нар. дискусия, не бяхме ли с тебе в Москва – в Института по история на науката и техниката (дек. 85-февр. 86)?

         С книгите на Хайтов и обвиненията срещу проф. Стамен Михайлов и ст.н.с. Георги Джингов се запознах след година-две. По онова време другарувах с художника-карикатурист Тодор Кузмов. На моя въпрос да вляза ли в спора, той отговори кратко и ясно: „Недей! Там са намесени големи хора и още по-големи интереси...” Не след дълго Кузмов почина и тъй като не разбрах какви са тези „големи интереси”, аз наруших обещанието, което му дадох.

         Датата беше 14. 7. 1988 г., когато ми бе разрешено да поема отговорност за съхраняването и задължение за изследването на архивния филмов материал, отнасящ се до разкопките на проф. Стамен Михайлов. Междувременно бяха излезли първите две книги на Николай Хайтов и Сборникът на БАН, тъй че имах вече стабилна база за проучване и съпоставяне на факти, тези и заключения. Колкото до фотодокументацията – за нея отговарях до 06. 02. 2001 г. На тази дата я предадох във Фотоархива на АИМ.

 

         Съвестта ми: Ти май криеш нещо. Не ми отговори защо се зае с този случай...

         Аз: Трябва ли да бия барабана защо? Нали помниш, че бях аспирант на свободна подготовка към Физическия факултет на СУ „Климент Охридски”, катедра „Астрономия”. Написах дисертацията, без да ми разрешат шестте месеца творчески отпуск. Не се замислих за причините, а преминах на половин работен ден. Взех и задължителните изпити... Дойде ред за защита. Намерих акад. Димитър Ангелов, директора на АИМ, в неговия кабинет в СУ. Застанах пред него с молба да бъда прехвърлен за три месеца в едно интердисциплинарно звено към Единния център по история на БАН, където атмосферата беше подходяща за организиране на защитата. Той, благата душица, се почеса зад ухото, вдигна телефонната слушалка и се обади на партийната секретарка за съгласуване на молбата ми. После я остави бавно на мястото ѝ (Още го виждам изправен зад масивното бюро!) и с усмивка каза: „Вие сте назначен да правите планове на разкопките, а не да ставате научен работник.” Да му обяснявам, че едното не пречи на другото, че към момента имам няколко специализации и 30-40 публикации? Благодарих му и напуснах кабинета...

 

         Съвестта ми: Искаш да кажеш, че след този случай се амбицира и взе решение да им докажеш, че те бива и за наука?

         Аз: Сигурно така е било. Организирах „Първа национална конференция по археоастрономия с международно участие”, която се проведе в гр. Толбухин (дн. Добрич), като гл. редактор на сп. „Интердисциплинарни изследвания” успях да публикувам най-значимите доклади от тази конференция (книжки ХVIII и XIХ) и се хвърлих във водовъртежа на спора за гроба на Левски.

 

         Съвестта ми: На чия страна?

         Аз: Мислиш ли, че ако истината бе на страната на Хайтов, нямаше да застанем с теб в неговите редици? Още повече, че той бе оценил необходимостта от инженерен поглед над разкритията през 1956 г. в църквата „Св. Петка Самарджийска” и беше привлякъл изявени специалисти от ВИАС. Но... Това „но” ме конфронтира с мастития писател до такава степен, че в двете ни срещи през 1991 и 2001 г., когато трябваше служебно да го запозная с новооткритите от мен негативи и контактни копия, си говорихме за всичко друго, но не и за дилемата кой кого е заварил – църквата скелет 95 или обратно. Истината не беше на негова страна! Много неща не разбираше. Подходът му към проблема бе не само артистичен и саркастичен, но и твърде рискован. Още в началото на битката се обяви за победител, а това е твърде опасно за един авторитет. Изглежда той не беше чел „Теетет” на Платон, където (§ 164 с) старият Сократ съветва: „Не кукуригай, преди да си победил!” Макар че нямаше накъде да отстъпва, не се призна за победен. Дори след като му поднесох на тепсия неопровержимите доказателства – снимките, за които Георги Джингов тъжно въздишаше, че не са намерени, той написа още две книги, издадени през 2002 и 2004 година.

image

 

        Съвестта ми: Защо, мислиш, го направи?

         Аз: То не е ли близо до ума, та тъкмо ти ме питаш? Постави се на негово място! Признава, че вече няма идеи за нови разкази. Признава, че без конфликти не може да живее. Живее с мисълта, че е много голям, непогрешим, велик. Изпитва неистово желание да извива ръце и тъпче, където почувства сили, че може да го прави и където знае, че ще има подкрепата на Партийното и държавното ръководство. Защото интелигенцията трябва да бъде държана в напрежение, за да не си въобрази, че може да управлява... Нали знаеш какво беше казал чичко Ленин за интелигенцията?
          Срам те е да отговориш. И мен ме е срам да го цитирам...

         Добре, Съвест моя, мислиш ли, че случайно съвпадна Хайтовата борба за гроб на Апостола, с тъй наречения „Възродителен процес”? И още, защо той не надигна вой срещу академик Тодор Павлов, Държавна сигурност, паметника на Ленин и тъй нататък преди 1989 година, но побърза след 10 ноември да събере десидентите в дома си?

 

        Съвестта ми: Добре, последен въпрос. Има ли археолози, които бяха на негова страна – да тълкуват доказателствата с главата надолу, превратно?

         Аз: Имаше служители в сферата на историческите науки, но с други специалности, които въвеждаха невъзможни представи за средновековното строителство, за да угодят на мастития писател.

         Архитекти: Сава Бобчев, тогава гонещ 90 (АИМ); Никола Мушанов и Камен Горанов от НИПК;

         Инженери от ВИАС и НИПК, мои колеги;

         Скулптори и художници: Димитър Бучински и Вера Недкова (АИМ); Михаил Бенчев (дизайнер);

         Медик: Спас Спасов-Разбойников (Бог знае откъде го беше изровил);

         Криминалисти: Йордан Пейчев, Цвятко Илчовски, Румен Филипов от НИИКК и о.з. полк. Богдан Кръстев;

          Фотограф: Иво Хаджимишев;

         Консултанти: Михаил Цировски, Йордан Йорданов;

         Нумизмат с инициали СД, изписани в обратен ред – ДС (АИМ).
         Историк (един-единствен): Николай Тодоров, който стана председател на ВНС - награда, каквато получи и Маичка Манолова за вярна служба на каузата - домогване до властта с всички средства.

          Прибави към този списък администрацията на БАН и тези, които са приели Заключителния доклад на акад. Николай Тодоров.

         Журналистите нямат брой. Дай им сензация и да обслужват силните на деня.
          А, щях да забравя. Прибави към списъка и високопродуктивния Ивайло Христов, комуто Хайтов завеща на смъртния си одър златната мина, наречена "Гроба на Левски",  + дъщеричката на академика - Мария Тодорова (САЩ), доктор хонорис кауза на СУ, с гордост разпространила по света и на английски скандалната роля на баща си.

         Всички те застанаха зад една мъртвородена кауза без да имат хал-хабер от археологията като наука и практика.
          Но нека бъда справедлив и отбележа един проблясък. Мая, пардон, професор Мария Тодорова цитира (с. 155) едно изказване на Боян Биолчев: "Защо един български писател може така даровито да влезе в Съюза на писателите с "Диви разкази" и така скучно да го напусне с диви приказки!"
         Може би телевизия СКАТ може да даде отговор...

 

        Съвестта ми: Добре, приятелю. Не уважаваш ли  паметта на изброените и не се ли страхуваш от живите, все още?

         Аз: Човечеството не би отхвърлило всичко ретроградно и не би вървяло напред, ако се подчиняваше на това уж „морално" правило. Земята все още щеше да стои на едно място и Слънцето да се върти около нея. Колкото до живите, надявам се, че живеейки в демократично общество, ще се обърнат към съда (ДА НЕ ВЯРВАШ !), за да докажат правотата си.

 

                Съвестта ми: Защо ние с теб да не се обърнем към Съдебните власти?

         Аз: О-о, Боже, теб наистина съм те пазил зад моя дебел череп от травмите на външния свят. Ние, мила моя, живеем в един псевдосправедлив свят, в който властват парите и авторитетите, а не истината и справедливостта. Умори ме с твоите въпроси... Иди разпитвай Главния прокурор в чия угода са законите и съдийските решения!



Тагове:   гробът на Левски,


Гласувай:
12



1. syrmaepon - Съвестта - наш адвокат и обвинител. ...
29.07.2013 20:01
Съвестта - наш адвокат и обвинител..., а след нас - потомците ни
цитирай
2. pvdaskalov - СИРМЕ,
29.07.2013 22:14
НЯКЪДЕ ПИСАХ, ЧЕ СЕ ГОРДЕЯ С ВАС, МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ. ОТ КРЪГА, КОЙТО СЪЗДАДОХМЕ С ОБЩИ УСИЛИЯ ОКОЛО РЕЙ.
НАПЪЛНО ПРАВА СИ. СЕГА ЛИ ИЗМИСЛИ ТАЗИ СЕНТЕНЦИЯ? АЗ ЛИ ТЕ ПРОВОКИРАХ?
цитирай
3. pvdaskalov - ОП-ПААА!
29.07.2013 22:16
ПОЯВИ СЕ ЕДИН КЪРВАВ ПАЛЕЦ, СОЧЕШ НАДОЛУ. ЗНАЧИ УЦЕЛИХ. БЛАГОДАРЯ.
цитирай
4. syrmaepon - Ами провокираш ме с това автоинтервю )
30.07.2013 07:59
pvdaskalov написа:
НЯКЪДЕ ПИСАХ, ЧЕ СЕ ГОРДЕЯ С ВАС, МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ. ОТ КРЪГА, КОЙТО СЪЗДАДОХМЕ С ОБЩИ УСИЛИЯ ОКОЛО РЕЙ.
НАПЪЛНО ПРАВА СИ. СЕГА ЛИ ИЗМИСЛИ ТАЗИ СЕНТЕНЦИЯ? АЗ ЛИ ТЕ ПРОВОКИРАХ?


Малко хора се сещат за Съвестта си, а колко биха показали разговора си с нея пред всички ?
цитирай
5. leonleonovpom - Великолепно, искрени поздравл...
01.08.2013 17:28
Великолепно, искрени поздравленвия!. Хареса ми и епилога за съдебната система, която е безкрайно корумпирана и решава не по съвест, а според парите!
Пожелавам здраве и нови шеддьоври!
цитирай
6. kostadin - http://www. youtube. com/watc...
10.08.2013 09:11
http://www.youtube.com/watch?v=5eW5S-4wk-o

може да се порадваш и на тези сведения за Левски
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2102761
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031