Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2013 15:16 - Ще открием ли гроба на Левски с ДНК-анализ (повторение)
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 6039 Коментари: 10 Гласове:
15

Последна промяна: 25.07.2013 15:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Поради  проявен интерес от някои колеги към въпроса, може ли да се направи ДНК-анализ на костици от скелет 95 и запазените коси на Апостола, препечатвам за улеснение един стар мой постинг. Ще поясня, ако не съм го писал по-долу, че през пролетта на 1956-а не са били необходими никакви анализи, дори антропологически, за да се доказва открити ли са тленните останки на националния ни герой или не. Защо? Защото при прокопаването на изкоп за темел на олтара на църквата "Св. Петка Самарджийска" подколенните кости на скелета са били пресечени, а през бедрените са минали два кола, които са ги счупили и разместили. Останалата горна част е била изпотъпкана до неузнаваемост, тъй като е била на педя-две под нивото на строителната площадка. За това окончателно заключение има купища архивни фотоматериали, скици, Дневник и компетентни публикации.

ЩЕ ОТКРИЕМ ЛИ ГРОБА НА ЛЕВСКИ С ДНК-АНАЛИЗ?           Бързам да поясня, че в случая не става дума за някой от прилаганите в археологията геофизични методи за откриване на старини под земната повърхност, а за един от модерните идентификационни методи. ДНК-анализите се извършват за потвърждаване или за отхвърляне на хипотези най-вече в криминалистиката, стига да се разполага с генетичен материал от сравняваните обекти (телесна течност или тъкан). Пробите трябва да съдържат клетки с ядра. Изследването на костни фрагменти и косми, които имат безядрени клетки, става посредством анализ на митохондриална ДНК. Тя се наследява по майчина линия и е твърде устойчива. „Съвременните сложни анализи на ДНК, пише Джеймс Д. Талбот [„Династията на Исус”], могат да дадат резултат и от най-миниатюрни материали.” На друго място той утвърждава, че „ДНК-анализът на кости е доста успешен, дори ако те са на 2000 години.” В Интернет попаднах и на блога от 2009 г. на г-н Доброслав Иванов, който съобщава, че костите на Хаджи Димитър щели да бъдат дадени за ДНК-анализ след спор за лобното му място. По този повод авторът обръща внимание и на „голямото митотворчество на видните възрожденци Иван Вазов и Захарий Стоянов, които художествено изкривявали историческите факти за по-силно въздействие върху обществото, но никой от съвременниците не е смеел да им противоречи.” Подобен е случаят и с една от версиите за гроба на Левски, детайлно разработена от Николай Хайтов. Веднъж повярвали обаче на талантливия писател, от фондация „Св. Архангел Михаил” твърдо са решили да водят битката докрай. И тъй като съобщенията за нейния ход се появяват само от време на време, когато от фондацията се сетят да напомнят за себе си, реших да ги предпазя от излишни надежди, експерименти и финансови затруднения, като публикувам своя опит. Проблемът по същество е интердисциплинарен. С методите на различни научни дисциплини, помощни за археологията, той е изцяло решим. Като контролен специалист на АИМ предприех в периода 1987-1989 г. организирането на редица експертизи, една от които бе медико-антропологическа. На тримата хабилитирани експерти от ВМИ-Пловдив, Научния институт по ортопедия и травматология в София и от Централната лаборатория по регенерация на БАН предоставих възможността да наблюдават и изследват стереоскопично скелета, посочен през 1956 г. от богослова проф. Христо Гяуров да е на Левски. Въпреки приведените доводи в експертизата [сп. „Интердисциплинарни изследвания”, кн. XIX, 2006, 127-131], че погребаният индивид е бил на почтената възраст между 60 и 69 години, медиците препоръчаха да се потърсят костни останки от долните крайници, запазени евентуално под апсидния зид на църквата „Св. Петка Самарджийска”. Това щеше да даде възможност за датиране на костите, респ. на погребението, по метода на С-14 (радиовъглеродния метод). Спорът, разпален до възбог от белетриста Хайтов, бе свързан косвено с датировките на църквата и некропола под нея, разликата между които достигаше почти цяло хилядолетие. Този метод щеше да свърши добра работа, стига да се намереха останки от скелет № 95. Следващият импулс за търсене на костен материал на посоченото място дойде от една илюстрация във втората книга на Хайтов. [Гробът на Васил Левски, 1987, сн. 10] Тя изобразяваше южната половина на олтара. В левия горен ъгъл на снимката имаше малка площадка от неразкопана земя, върху която се виждаше кръгла дупка, сякаш от изгнил кол, и голям фрагмент от бедрена кост до нея (Обр. 1). Някой бе импровизирал по памет ситуацията от 1956 г. и бе изнасял лекции по родолюбие. Кой, кога и пред кого е държал речи – можем само да гадаем. Знае се от Дневника на разкопките, че на 8 юни 1956 г. горната част на скелета, вкл. таза, е вдигната, пакетирана и номерирана, но бедрените кости остават в гробната яма. Има ги не само нарисувани в Дневника, но са запечатани и в не малка серия кадри, оцеляли до днес. Няколко дни по-късно – на 13 юни – бедрените кости биват зарити. Това е мое логично заключение, въпреки липсата на по-подробна информация в дневниците на стажант-археолога Георги Джингов и арх. Сава Бобчев. Каква е причината вдигането на костите от местонамирането им да се забави почти с две седмици? Още на 1 юни ръководителят на разкопките депозира писмено искане до акад. Кръстю Миятев, директора на АИМ, да бъде изпратена полева комисия. Целта е била да се протоколира действителното положение на скелета спрямо апсидния зид, за да се прекратят некомпетентните настоявания от страна на проф. Гяуров, споменатия арх. Бобчев и скулптора Димитър Бучински, че е намерен гробът на Левски. Възможно е сам академикът да е посетил разкопките, но дори да не го е сторил, разполагал е със снимките и рисунката на скелета с инв. № 95, подкрепящи археологическите заключения. След като се е уверил в правилното тълкуване на обстоятелствата в олтара, вероятно е наредил да не се прибират фрагментираните долни крайници, а да бъдат заровени в положението, в което са намерени. Така автентичната археологическа ситуация, показваща надзиждането им от апсидния зид, била погребана, а спорът замрял. През 1969 г. започнала консервацията на църквата, при което костите, съхранени до апсидния зид, били отново разкрити. И тъй като никой официално не възобновил твърденията, че това са предполагаема част от тленните останки на Левски, оригиналната обстановка била нарушена от строителите, а костите изчезнали. Дори тогава не е било късно да се провери има ли тунел под апсидния зид за долните крайници на скелета, или няма. Шумотевицата – забележете! – се вдига едва след десет години, когато железобетонните конструкции под църквата запечатват завинаги зоната на гроба. Възможностите през 1987 г. бяха две – или да се опитаме, разбивайки бетонната плоча, да проникнем до лекото вдълбаване в зида (Обр. 2), направено от археолозите, когато са проследявали докъде стигат долните крайници, или да сторим същото от външната страна. Надеждите да изровим откъм олтара останали костици се провалиха, което се вижда от приложените тук факсимилета (разрешение за провеждане на търсенето и протокол за резултатите от него – Обр. 3 и 4), а до вадене на камъни от външната страна не се стигна, тъй като междувременно открих още архивни снимки в НИПК. Оказа се, че булдозер е отнесъл не само античната стена под църквата при строителството на подлеза (Обр. 5), но и значителна част от апсидния зид тъкмо там, където би трябвало да свършва тунелът за долните крайници на скелет № 95, ако въобще някога е бил прокопаван. С една дума: комисията, съставена за целта, не успя да докаже наличието на проход нито отвътре, нито отвън на апсидния зид. И днес шансът да се намерят костни останки в стената е нулев. В подземието на църквата не може да се диша от търговски щандове. Единствената разумна алтернатива е отново да се обсъди архивната фотодокументация без високопарни изявления, че трябва да бъде изтрит срамът от челото на българския народ, дето е изоставил своя Апостол в позорните гробища край София. Много по-срамно и обидно за неговата памет ще бъде, ако поднасяме цветя, палим свещи и скланяме чело пред един стар, неизвестен византийски гроб, потулен сред развалините на Сердика цяла вечност – близо 1000 години – преди църквата „Св. Петка Самарджийска” да се появи на бял свят. И още. Буди недоумение защо не е изпълнено едно от предложенията в доклада (юли 1983 г.) на специалната Комисия от историци, назначена да се произнесе по случая: „В БАН да се обсъди възможно ли е с помощта на най-новите научно-технически средства да се направи нов сондаж в основите на паметника, за да се установи дали там са вградени костите на Апостола – В. Левски.”       image    Обр. 1. Южнатa половина на олтара към 1972 г. Архив на НИПК. Горе вляво кост от скелет 95. Годината е около 1970-а.  

 
 image    Обр. 2. Вдълбаването в апсидния зид откъм олтара. Няколко серии дупчици свидетелстват, че е проверявано за тунел. Оказва се, че дъното на вдълбаването е част от зида, т.е. долните крайници са били отсечени и през освободеното място е преминал зидът. Архив на проф. арх. Стефан Бояджиев (1920-2012).

 
 image    image
Обр. 3
и 4. Факсимилета. Личен архив.
   

 
  image              Обр. 5. Църквата „Св. Петка Самарджийска”. Изглед от югоизток по време на строително-консервационните работи. Основата на олтарната стена е била изгребана частично от булдозер. Ако е имало тунел, той би се проявил. Архив на НИПК.  



Гласувай:
15
0



1. audan - Една теза
25.07.2013 19:57
Буди недоумение защо не е изпълнено едно от предложенията в доклада (юли 1983 г.) на специалната Комисия от историци, назначена да се произнесе по случая:

„В БАН да се обсъди възможно ли е с помощта на най-новите научно-технически средства да се направи нов сондаж в основите на паметника, за да се установи дали там са вградени костите на Апостола – В. Левски.”

За да разберем причината за едно събитие, трябва да вземем предвид обстановката в този момент.
Минали са 2 години от убийствоо на Людмила Живкова и всичко сързано с "възбужддане на национализъм" е осъдено от КПСС. Така и не й прощават "Знаме на мира", отварянето към Индия и останалия свят и особено честването на "1300 годишнината" от договорът м/у Аспарух и Константин. Последното особено е ожесточавало важни кръгове у Големия брат.

Затова и повечето дела на Людмила "замират", но не от самосебе си. Така изгубваме Асамблеята "Знаме на мира" и сугестопедията на Лозанов-Гатева, например. Разкопките в Мишкова нива също са спрени. Не е "полезно" за другарите в Москва да легализират връзката м/у дедите ни и Египет (президентът на Египет - Ануар Садат, с когото Людмила поддържа тесни връзки, е убит също като нея през 1981-ва. Но това ще да е случайно съвпадение, предполагам).

Сега Големият брат е друг. Дано скоро се появи новата Людмила, която да се жертва за България! Тогава ще разберем и истината около Апостола.
цитирай
2. pvdaskalov - О-о, братко Аудан!
25.07.2013 21:29
Аз съм кон с капаци. Разбирам само от факти. В случая за мен са важни не политическите настроения и внушения, а данните за археологическата ситуация, разкрита през пролетта на 1956-а в олтара на църквата "Св. П. С."
Малко си ми загадъчен. Хайтов се опита и Л. Ж. да намеси в своята авантюра, и Тодор Павлов, и паметника на Ленин, и ... какво ли още не, защото нямаше нито един факт в своя подкрепа.
Това не означава, че бягам от дискусия. Ако обсъждаме фактите, на разположение съм.
Поздрави!
цитирай
3. leonleonovpom - Да, аргуметнтирано, за най-свя...
27.07.2013 21:09
Да, аргуметнтирано, за най-святата част от нашата история- Левски и делото му
Но отново изплува небрежността да я наречем-костите липсват. Какво толкова е струвало съхранението им.?
Наистина има бетонни глави.В един музей в Бургаско се съхраняват зъби от мамут,- много, намерени на морското дъно. Случайно се сетих, че чрез тях може да се датира потопът в Черно море. Споделих, казах. Минаха години, оказа се, че на никой не му е трепнало нещо, да провери даже.
И тук според мен стоят така нещата.Ето, сега, прави се ДНК анализ, който категорично, без уговорки доказва нещата и толкова. Но не е свършена най-трудната работа - нарочените кости да се съхранят
Поздрави, приятелю!
цитирай
4. leonleonovpom - Съгласен съм с вас г-н Даскалов, но...
28.07.2013 08:44
Предполагам ,всички разбират липсата на костите. Небрежност, случайност, нарочност, всичко може да влезе в обръщение Става дума, дори и като съмнение за Левски, не за анонимен, бил и той човек
Затова сега господин Даскалов, каквито и научни доказателства да представи, те няма да са абсолютни, липсза ДНК.
Вратата за всевъзможни спекулации, ако не налълно, е полуотворена. И не може човек да се сърди за тях
цитирай
5. pvdaskalov - Г-н Leonleonovpom,
28.07.2013 23:12
Всеки натрапник в една операционна зала или какъвто и да е цех за производство на нещо си, ще бъде изхвърлен на мига безапелативно. Особено, когато натрапникът не е специалист в дадената област. Няма и значение дали той е генерал или академик.
Археолозите са оградили разкопките на църквата "Св. П. С." с дървена ограда, за да защитят периметъра на своята дейност. Да не им се пречи. Превилигировани са били служителите на АИМ и БАН, на Музея за история на София. Без съмнение, обектът е бил посещаван от колеги. От уважение към него, допуснат е и проф. Христо Гяуров от Духовната академия. Той няма никъв професионален опит, за да се меси в работата на археолозите. Никакъв! Две седмици преди началото на разкопките същият е пуснал съобщение във в. Труд, че там някъде (не е знаел къде точно) се очаква да излезнат костите на Левски, позовавайки се на подобно съобщение във в. Мир през 1937, когато шумно са се чествали 100 години от раждането на Васил Иванов Кунчев - Левски. Заварва два скелета. Единият с отрязани долни крайници при строежа на църквата през 15 век, да речем, а другият без череп. След кратко замисляне, той решава, че е по-правдоподобно да е този с краката (все още неустановено окончателно има ли ги или ги няма) под зида. Защото Левски е обесен, а не обезглавен. Той не се интересува от действителната ситуация около посочения скелет. Или дълбоко е повярвал на семейната легенда от 1937-а, или с настояването си, че това е гробът на Левски, е искал да спаси от разрушаване малката църква, разположена на пъпа на София. Въпреки установените доказателства, че скелетът е полуразрушен и произхожда от много стар некропол на това място, оцелелите кости са стояли около две седмици ин ситу (на място). Навярно са се изредили компетентни специалисти и всичко е станало ясно, че не може и дума да става за късно погребение, след строежа на църквата. Проф. Гяуров е бил неволна жертва на една от десетките версии къде е гробът на Апостола. (следва)
цитирай
6. pvdaskalov - Продължение:
28.07.2013 23:31
Последните кадри от разкопките, направени часове преди зариването на олтара с пръст, показват следното:
1. Временно са махнати бедрените кости, за да се заснемат онези костни фрагменти, които са останали след пресичането на подбедрените кости от зида на олтара. В 4 кадъра се вижда зациментирани в хоросана едри фрагменти (от тибиите) и по-дребни кости (от фибулите). След като са направени тези важни снимки, една от които Н. Х. публикува на два пъти, но с отрязана онази част, в която се виждат костните фрагменти, археолозите връщат на мястото им всички фрагменти от бедрените кости - да се знае къде са били. Правят се нови 4 кадъра. И се зариват.
2. Има доказателства (самопризнание на служителя на Духовната академия Димитър Ризов), че костите, които още повече са повредени след двуседмичния престой на открито, макар и под покрив (микросредата им е нарушена и изсъхването им води до напукване и частично разпрашаване), са били отнесени от него и предадени в кабинета на Гяуров или неговия шеф...
Да се вменява на археолозите вина, защо не са запазили тези кости, е нелепо. Все едно да виниш хирурзите, че не са съхранили отрязания апендикс на някой пациент...
цитирай
7. leonleonovpom - Съгласен съм с доводите против, но ...
30.07.2013 16:23
Съгласен съм с доводите против, но не и със сравнението накрая с хирургията. Става дума за Левски! Говорило се ,че е погребан някъде там. Това изисква десеторно внимание
Относно главите, знаете, че в тези времена са били внимание не само на башибозука.
Баба Тонка е погребала главата на Стефан Караджа. Разбирате какво искам да кажа, да не продължавам на тази темаЧе става кощунствено
Идеята ми, най-безобидната е, след като витае някакво съмнение, че погребаният може да е Левски, колкото и минимално да е, съхрани костите, тогава нямаш метод за анализ, но както става, идва време и имаш. Направи анализа и тогава и последните неверници ще свият знамената. А при това положение ще витаят разни спекулации при това и от добронамерени, обсебени от това, че става дума за Левски!.
Никоя съвременна наука/ както и нация/ не е чиста, сама за себе си. Всички повече и в редкия случай по-малко са интерактивни, взаимодействащи. Методът Днк в никакъв случай не е археоложки , съгласен сте, нали!
Преди няколко години намерих суперинтересна връзка на химията с историята, даже искаха да ми откриват процедура. Отказах, нямам вече желание, у нас истинските неща не се ценят, те са обикновено любима тема на неуспели подигравачи
С поздрави за отговора и за човечността!
цитирай
8. genefan - София - не български град
31.07.2013 13:05
Аз не мисля, че намерения скелет в църквата е на Левски. Не за друго, а защото не вярвам някой да го е било грижа да го погребва по този представителен начин на свето място.
София, както и почти всички български големи градове преди 1878г, е бил с основно небългарско население. Предвид, че е административен център, имало много повече турци, включителни и военни, отколкото другаде. София е и голям еврейски център, може би трети на Балканите. Българите се състоят основно от "космополити" - търговци и занаятчии, повечето преселници от други части на България.
За тях Левски е бил "хаирсъзин", които само може да пречи на бизнеса, оттам и реакцията на ХаджиПенчович да се наложи смъртно наказание.
Имаше някакъв пътепис на руски консул из България, където той изрично посочва, че макар в София да имало българска църква и училище, даскалът отказал да се срещне с него, зашото се страхувал, че турците няма да погледнат добре на това. Та същите ще се загрижат да поискат трупа на Левски, та даже и в църква да го погребат?
Компактно български са били само околните шопски села, но те дали са и разбрали за процеса и обесването на Левски?
Реално може да са се погрижили за трупа му само негови сподвижници. Но... голяма част са заловени и осъдени с него. Нещо друго, което се избягва да се споменава да не се разруши легендата Левски е, че той не е бил в много добри отношения с тях, поради авторитарния си начин на действие и даже бих казала себеизтъкване за сметка на другите.
цитирай
9. pvdaskalov - Към номер 7: Лео,
05.08.2013 12:33
упорит си! Всяка наука и практика си има своите методи. В конкретния случай на място е установено, че подбедрените кости са строшени, а от зида стърчат зациментирани останки. Има не само снимки на тази ситуация, но и в 4 от тях се вижда, че археолозите са опитали да разбият дъното на оформената от тях плитка ниша. Добре личи серия от дупчици. В три от снимките, направени преди зариването на олтара (1956), те (дупчиците) са свежи, снежно бели. В четвъртата, направена около 1972-а, те са вече зацапани от пръстта, но личат отлично.
Оригиналите на филмите не могат да бъдат фалшифицирани, но всеки друг анализ - словесен (срвн. Н. Х.) или лабораторен (срвн. криминалните вкспертизи) - може! Хирургът вика ли свидетели, когато стигне до тумора, или направо го изрязва? Откритите кости са били доказано от некропол, по-стар от черквата, щом тя ги е възседнала и полуунищожила. Край!
цитирай
10. pvdaskalov - Към номер 8: Мира (Genefan),
05.08.2013 12:52
В профила ви не пише с каква специалност сте, но си позволявам, въпреки че не съм историк, да оценя хода на вашите разсъждения. За съжаление, повечето историци през изтеклите десетилетия на ожесточен спор предпочитат да декларират несъгласието си с тезата на писателя Н. Х., вместо да обяснят простичко и последователно, както вие сте направили, съображенията си.
Моля да не ми се сърдите, но каквито и доводи да се приведат в едната или другата посока за възможността от препогребване на Апостола в църква, последната дума имат археолозите. Особено, когато тяхната документация на разкопките е безупречна, късните спекулации по темата са осъдителни. Вместо да се направят опити за търсения със съвременни методи в нарочените други 3-4-5 места, нас ни принуждават с груба лъжа да поднасяме цветя и свеждаме глава пред отдавна унищожения гроб на неизвестен човек, вероятно византиец, а може и да е бил разбойник, тъй като над китките на горните крайници се забелязват дупчици като от приковаване.
Благодаря за участието в дискусията. Разсъжденията ви, повтарям, са напълно логични и полезни, стига да има кой да чуе справедливия глас на истината.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 1531352
Постинги: 671
Коментари: 6379
Гласове: 10478
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031