ДА  ПРОЗРЕШ  МОТИВИТЕ

Част четвърта Б

(Числовата семантика в живописната сцена)

 

         Сега ще се опитам да отговоря на един въпрос, който ме е вълнувал от години, но понеже моите записки са в Калофер, ще трябва да импровизирам наново – нещо, което има и своята положителна страна, защото съм в позицията на една по-зряла, поради това и по-критична възраст.

         Остана да премислим доколко схемата на живописната сцена се препокрива числово и смислово с проекта на самата гробница. И ако се докаже, че такава взаимовръзка е налице, то това ще е направено за първи път тук, в Блог.бг, и за последен път ще се уверим, че по време на строителството на Партенона (Аз вече писах и за него.) е била създадена една великолепна школа под ръководството на Фидий, в която са взели участие майстори (или архитекти) от целия ойкумен (обитаваната тогава земя), които са отнесли със себе си по своите родни краища един начин на мислене, способствал за създаването на локални школи, включително и тракийски. Не е тайна, че строителното майсторство на траките впоследствие е било добре известно в цялата Римска империя.

         Налага се Обр. 6, който беше публикуван за първи път в Част трета на изследването, да бъде разгледан и обсъден отново, вече в светлината на числовата семантика на живописната сцена от гробната камера. В дясната му страна бяха отбелязани тези основни релации между елементите на Хеопсовата пирамида (Х.п.) и пропорционалните им Божески имена, които са допринесли за полагането на основните контури на съоръжението. В лявата му страна са набелязани онези целочислени релации, които имат второстепенна, но не и маловажна роля за окончателния изглед на плана. Преди да покажа връзката между словесно-числовата схема на плана и схемата на живописната сцена, ще изброя нейните главни персонажи (хора и коне), които участват в спекулативните древни решения.

 

 

          Горен фриз („Състезание с колесници”): 3 мъже + 6 коня, подредени в системата (1 + 2) + (1 + 2) + (1 + 2);

         Долен (основен фриз или сцената на „Прощалната трапеза”): 5 мъже + 6 жени + 6 коня, подредени в системата (2 мъже + 2 коня + 2 жени + 1 мъж) + (1 жена + 1 мъж + 1 жена) + (2 жени + 1 мъж + 4 коня).

         Предложеното групиране въобще не е сучайно. Триделната му структура се определя не само от значимостта на персонажите, но и от по-горния фриз с препускащите колесници. Мислено продължените надолу три колони разграничават като с невидима нишка трите сектора.

         От логичното групиране на персонажите, за да се подчертаят централните три фигури  (Богинята майка + Владетелят + неговата невеста), се вижда, че стриктно е спазена питагорейската диада „мъжко (нечетно) – женско (четно)”: (3 мъже + 2 жени), (1 мъж + 2 жени) и (2 жени + 1 мъж). Приобщаването на конете към хората също е логично, тъй като конят е неразривно свързан с тракийския бит, пословично е почитанието към Тракийския конник (херос), същевременно конят е и жертвено животно. В конкретния случай, за съжаление, квадригата с тези разкошни четири коня също е погребален дар.

  

 
Релациите вляво:                                          

12 : 6 (всички коне от двата фриза към жените от долния) = 2 : 1 или от горния фриз

6 (коне) : 3 (мъже) = 2 : 1 (дължина към ширина на свещения предпроектен правоъгълник с площ 684 кв. ст, Сабазий)

 

8 : 6 (всички мъже към жените) = 4 : 3

 

8 : 12 (всички мъже към всички коне) = 2 : 3, новооткритата релация 7³/₈ (L_{преддверие}) : 11¹/₁₆ (L_дромос) = 2 : 3 (точно)

 

14 (всички хора) : 8 (мъжете) = 7 : 4 » Ц3 : 1

 

14 (всички хора) : 6 (жените) = 7 : 3

 

6 : 5 (жени към мъже от главната сцена). Релацията 6 : 5 е знаменита, тъй като общата строителна дължина на гробничното съоръжение се представя с 6 части („Числото на брака” според Лосев), а светлата дължина е равна на 5 части (породеното от 3 и 4 в Свещения египетски триъгълник, според Плутарх)

 

Релациите вдясно:

1. 11 (души долу)

     14 (души общо)

      Т.е., налице е релацията  11 : 14 или ¹¹/₁₄

2.   5 (мъже долу) + 3 (мъже горе) + 12 (коня общо) = 20

       6 (жени долу) + 3 (мъже горе) + (12 коня общо) = 21

3. 11 (души долу) + 6 (коня долу) = 17 (апотема)

       5 (мъже долу) + 12 (коня общо) = 17 (апотема)

От т. 2 и т. 3 следват още два от елементите на Х.п.  ²⁰/₁₇ и ²¹/₁₇

 

*   *   *

 

         Безспорно е, че резултатите от изследването на Казанлъшката гробница внасят допълнителна информация не само за начина на проектиране в древността. Не казвам в Древна Тракия, а в древността, защото за мен не е трудно да разпозная почерка на една Средиземноморска математико-философска и религиозно-философска школа.

         Резултатите от изследването биха могло да бъдат сравнени и с други култови паметници, дело на тракийския художник Кодзимасис Хрестос - www.youtube.com/watch?v=qrL0pcdFhQE, който е бил, вероятно, и архитектът-проектант на гробницата или поне е работил в тясно взаимодействие с него.

Препечатка от: www.vesti.bg/?tid=40&oid=1199042

Гениалният зограф на Казанлъшката гробница е тракиецът Кодзимасес

Доц. Константин Бошнаков от Софийския университет забелязал преди година на фотография надпис на самия купол на гробницата, направен над фигурите на двама владетели и в полето на трите колесници.

Фреските в Казанлъшката гробница са нарисувани от тракиеца Кодзимасес. Самата гробница е поръчана от владетеля Ройгос, син на Севт III.
Това обяви доц. Константин Бошнаков от катедрата по стара история на Историческия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Преди година той е забелязал на фотография надпис на самия купол на гробницата, направен над фигурите на двама владетели и в полето на трите колесници.
Много интензивно започнах да се съмнявам, тъй като много обичам да се съмнявам, сподели историкът.
Той поискал разрешение да влезе в гробницата и да направи снимки, които потвърдили наличието на силно избледнели букви. Следват изследвания с инфрачервени и ултравиолетови лъчи и накрая "се проявил" целият надпис.
Той е на старогръцки език, като буквите са не по-големи от 12 мм: "Кодзимасес изографиса", а над главите на двамата конници - Ройгос и Севт.
Според доц. Бошнаков фреските са от 60-те или 50-те години на трети век пр. Хр.
Доста по-рано, когато не е бил толкова опитен, Кодзимасес е изографисал и гробницата в хасковското село Александрово. Там доц. Бошнаков също е открил графит с неговото име, до което е поставена думата Хрестос - едно от нейните значения е сръчен.
Вероятно това е било прякорът на художника, който е бил гениален и сигурно е рисувал и картини. Това е единствената тракийска гробница, където художник е оставил името си, което не е било практика за онова време, смята историкът.
До графита има и скициран образ, който би трябвало да е на Кодзимасес.
Според доц. Бошнаков тракиецът е работил със сюжети, познати само на най-добрите художници по това време.