ДА  ПРОЗРЕШ  МОТИВИТЕ

(Част трета от четири)

 

         Ако в Част първа представих възможно най-краткия словесен модел на Казанлъшката гробница и подредих онези първи стъпки за успешното изследване (по принцип) на един култов архитектурно-археологически паметник, а в Част втора предоставих нейните размери в съвременната метрична система, извеждането на мерната единица (в Таблица) и геометричния модел в древната измерителна система, то в Част трета ще покажа, че логични (конструктивно завършени) части на гробницата са оразмерени така, че да са пропорционални с четирите от петте основни детайла на най-известната древноегипетска пирамида – тази на Хеопс в Гиза (съкр. Х.п.).

         След като разбрахме, че Казанлъшката и Свещарската гробници имат една и съща мерна единица, нека потърсим нещо общо, същевременно съществено, и в числовата им структура. Дължината на Свещарската (без дромоса) е 28 стъпки. Разстоянието от началото на Казанлъшката до центъра на кръглата гробна камера, мерено по оста, е също 28 стъпки. Числото 28 е не само второто съвършено число (след  6), но и 10-кратно намалената височина на Х.п. като числово изражение, тъй като е била 280 царски лакти.).

         Проектантът на Казанлъшката гробница – нека така наричаме  древния майстор – полага това разстояние от 28 ст (стъпки) за единица, все едно, че е апотемата в модел на Х.п. Останалите 4 детайла на модела са: височина ЦМ_j (22 ст; от началото на гробницата до вътрешната фасадата с входа към гробната камера), околна страна Ц1 + М_j²  (ръб; ~33 ст; по оста; от началото до стената в дъното на гробната камера), страна при основата 2М_j (ръб; ~34³/₅ ст; по оста; от началото до тухлената стена отвън), диагонал на основата 2М_jЦ2 (49 ст при Ц2 » ¹⁷/₁₂; неприложимо голям размер), където М_j (мажора на Златното сечение) е равен на (Ц5 – 1) : 2 » 0,618.

Ако прилагането на пропорциите, характерни за Х.п., е станало традиционно в средиземноморското култово строителство (откриват се, например, в плановете на Партенона в Атина и на Пантеона в Рим), то присъствието им в тракийското гробнично и храмово строителство не би трябвало да ни изненадва. Голямата, подчертаната изненада идва от един друг факт. Стойностите на петте изброени елемента на Х.п. се отнасят помежду си така, както се отнасят оцифрените имена на трако-фригийския Пантеон. Как е постигнато това е загадка, но си струва да се обмисли професионално.

               _____            _____________                                                 ___

1 : ЦМ_j : Ц1 + М_j²  : 2М_j : 2М_jЦ2  =  1 : ¹¹/₁₄ : ²⁰/₁₇ : ²¹/₁₇ : ⁷/₄ =

= PUR (сбор 580) : MHTHR (456) : SABASIOS (684)  : ZAGREUS  (716) : DIONUSOS  (1004)

         Да посмятаме малко, за да видим точността на релациите:

         580 (PUR –  огън; единицата в модела, апотемата на Х.п., откъдето е и терминът „пирамида”);

         580 . ¹¹/₁₄ = 455,71 (MHTHR –  майка, създателка; източник, начало)

         580 . ²⁰/₁₇ = 682,35  

         580 . ²¹/₁₇ = 716,47  

         580 . ²¹/₁₇ . ⁷/₅    = 1003,06 (DIONUSOS – бог на виното и плодородието. Ах, как му приляга да се е проснал на земята като диагонал в основата на Х.п.)   

         Ще поясня още, че в Обр. 3 е представен онзи начален етап на проектирането, когато е било решено строителството на съоръжението да се извърши в рамките на „свещена” правоъгълна територия с площ 684 кв. стъпки – може би отново реверанс към Сабазий. Отношението широчина към дължина е почти 1 : 2, т.е. диагоналът е почти равен на корен квадратен от 5, залегнал в основата на Златното сечение (Golden ratio; Sectio aurea; Proportio Divina).

         Оразмеряването на гробната камера във височина също не е сучайно. Използван е Питагоровият триъгълник 5, 12, 13, където отношението 12 : 13 „случайно” представлява наклона на небето, според древната терминология, т.е. географската широчина на гробницата:

         Arctg ¹²/₁₃ = 42°42ў 33ўў   

         В действителност географските координати на гробницата са: 42.62576° с. ш. 25.39919° и. д. Или  j = 42°37ў 33ўў.

         В лявата част на Обр. 6 съм набелязал значителен брой целочислени пропорции. Те не само са неизбежни, ако приемем, че проектантът е имал предвид преди всичко теософския модел, свързан с пропорциите на Х.п., но може би показват една целочислена система на пропорциониране, която има в основата си по-трудно изчислимите теософки пропорции, за които може би и не се е разгласявало, за да не бъдат профанизирани. Не съм сигурен, че съм открил всички възможни релации. Дори сега установих една, подготвяйки тази публикация. Оказа се, че светлите дължини на дромоса и преддверието са в целочислено отношение, т.е. (вж. Обр. 2 в част втора):

         7³/₈ (L_{преддверие}) : 11¹/₁₆ (L_дромос) = 2 : 3 (точно)

         Но, ако се замислим, ще видим, че благодарение именно на това полагане се определят дебелините на преградната стена в началото на дромоса и на фасадната стена на гробницата в началото на преддверието. Следователно, точността на една пропорционална зависимост не е гаранция за нейната значимост.

         Събрал съм достатъчно доказателства за съществуването на словесно-числови релации в култовите съоръжения, вкл. и за числото 666. Тук обаче ще дам само един пример (Да не забравяме и дядо Вазов с „Под игото”), че оцифряването на думите и търсенето на смисъл в получените числа, не е моя приумица, а отколешен маниер:

         Оцифряването на изписаното със старогръцки букви наименование на река Нил предизвиква дори удивление (NEILOS; N=50 + E=5 + I=10 + L=30 + O=70 + S=200 = 365; Хелиодор обяснява, че Нил „показва годишните времена... Така че Нил – продължава по-нататък – не означава нищо друго освен годината, това се засвидетелствува и от името: ако буквите се превърнат в сметачни камъчета, ще се получат 365 единици, колкото са дните на годината” – Hel. Aeth. 9, 22). 
 

 С благодарност към Атила, който ме насочи към неговия постинг, откъдето е тази великолепна илюстрация:  http://atil.blog.bg/history/2012/04/16/egipet-dar-na-reka-nil.940744

 

В последната, Част четвърта, ще направя свой, собствен прочит на числовата семантика в живописната сцена от гробната камера.

 

„След пресяване на големия слой прах натрупал се по пода на гробницата са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина; част от желязна юзда; железен връх на копие; силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож; три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета; ГЛИНЕНА РОЗЕТКА С ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ЛИСТЕНЦА (подчертаване – П. В), лицевата страна на която е сухо позлатена; малка златна халка; сто и четиресет дребни полусферични златни „копченца“, от вдлъбнатата страна, на които е прикрепена малка златна спирална халкичка; тесни златни, спирално усукани лентички.”

Ограбването на Казанлъшката гробница още в древността е попречило да бъдат открити и други находки или белези в подкрепа на плановата й структура.