ДА  ПРОЗРЕШ  МОТИВИТЕ

(Част втора от четири)

 

         Тук, в Част втора на изследването, ще представя два еднакви плана на Казанлъшката гробница: с размери в съвременната метрична система и с размери в древната измерителна система (в стъпки). Припомням, че откритата през 1944 година гробница в парка над Казанлък се състои от:

         Открит дромос с преградна стена в началото, две стени странично, които са с наклон и равна част пред входа;

         Преддверие с вход отткъм дромоса и листовидно засводяване;

         Кръгла гробна камера с нисък вход откъм преддверието и конкавно-конвексно засводяване, пресечено най-горе и затапено с гъбовиден камък.

         Преддверието и гробната камера са изградени с тухли, а каменните стени на дромоса продължават и ги обхващат изцяло, следвайки тяхната форма.

         Още в началото искам да подчертая, че най-сериозното архитектурно-метролигично изследване на разглеждания обект преди настоящето е направено от арх. Дафина Василева, която твърдеше, че приложената при строителството мерна единица е стъпка с дължина 0,29 м. Преди време тя направи опит да възстанови и творческия път на древния майстор. Нямам за цел да коментирам детайлно нейните публикации, но съм длъжен в интерес на научната истина, към която всички се стремим, да кажа, че тя не взе под внимание една констатирана от мене грешка, въпреки че бе предупредена. Грешка, установима от всеки заинтересован човек, стига някой да му държи началото на рулетката, а той да отчете по нея, където трябва. Грешка, тиражирана във всички научни трудове и енциклопедии след първите публикации на археолога Васил Миков (1954), художника Асен Василиев (1958) и изкуствоведа Людмила Живкова (1974). Грешката е изключително елементарна, но води след себе си до цяла верига от неверни заключения в трудовете на споменатия архитект. Светлата дължина на дромоса не е 2,60, а ок. 2,95 метра и още – строителната дължина на дромоса трябва да включва и външната му напречна преградна страна, която е конструктивно свързана с дългите стени. Така, вместо приеманите досега 2,60 м за строителна дължина на дромоса, трябва да се съгласим, че тя е ок. 3,48 м (2,95 + дебелината на преградната стена). Едно скъсяване на гробницата с ок. 0,88 м при реална обща дължина ок. 9,97 м, т.е. с почти 9%, е абсолютно недопустимо. Грешките в останалите публикувани размери са в границите на допустимите отклонения от ок. ±1-2 см.
            Наука на инат не бива да се прави. Тъй като е трудно вземането на разрешение за измервания в гробницата, аз ще подскажа един елементарен начин всеки читател да може да провери моите констатации, описани по-горе. Диаметърът на кръглата гробна камера е ок. 2,65 м между тесните цокли при подовото ниво. Равен ли е този диаметър на светлата дължина на дромоса, която дължина се твърди, че е 2,60 м? От фасадата на гробницата до вътрешната линия на преградната стена? Ползвайте чертежа по-горе, направен преди 60 години, когато аз съм си играл все още на джамини в Пловдив.

         Оказа се, че мерната единица на Казанлъшката гробница е включена в метричната система на доста голям брой други тракийски паметници. При нея тя е равна на 0,2672 м, докато в Свещарската гробница и тази на нос Калиакра е 0,2676 м, в полуразрушеното съоръжение под Омуртаговата могила е 0,26706 м и т.н.        

         Ако приложим критерия за идентичност на две или повече мерни единици (Разликата между тях да е по-малка от 0,2-0,5%.), изведен от Rottlдnder през 1985-а, ще бъдем принудени да приемем, че споменатите архитектурни паметници имат една и съща мерна единица, която нарекох Свещена тракийска стъпка (съкр. на англ. TSF).

         Трябва да поясня, че издирването на древните числови изражения на размерите на един архитектурен паметник е първостепенна задача, предпоставка за успешното изследване на творческия процес при неговото създаване.

        

Таблица. Извеждане на мерната единица, приложена в плана и строителството на Казанлъшката гробница

 

 

 

        

         Целта на тази втора част на изследването, струва ми се, е постигната. Показах, че метричната информация за Казанлъшката гробница е снета от оригинала при най-голямо старание от страна на моя колектив (инж. Иваничка Рахнева от Разград, служител по онова време на Музей „Абритус”, и покойния ми колега техн. Стефан Гошев, служител на АИМ – София). Остава в Част трета да разтълкуваме религиозно-философските основания на проекта въз основа на древните числови котировки, а в Част четвърта – числовата семантика в живописната сцена от гробната камера. Ако читателите проявят интерес как се открива древната мерна единица на един архитектурен паметник, то това ще мога да направя почти веднага в отделен постинг като Част втора „прим”.

         Че резултатите от това изследване са забележителни, ще бъде видяно в следващия постинг. Опасявам се обаче те да не станат необосновано доказателство за обратен поток на идеите – тенденция, която не е трудно да се забележи, че съществува в Блог.бг. Дългогодишните ми изследвания недвусмислено показват посоката на влияние: Древен Египет → Древна Гърция → Тракия и Рим.

Това което правиш в първа и втора части е сериозно, професионално и в полза на истината и знанието.

Санмо дори за това - трябва да бъдеш приветстван!

Щом си доволен от първоначалния подхода към един паметник на ЮНЕСКО, трябва да бъдеш сигурен, че това уважение към древните култури няма да ме напусне докрая на изследването.
Наскоро с проф. Овчаров и историка Бойко Киряков публикувахме нашите изследвания във връзка с напъните да се изкара, че Апостолът е бил препогребан в църквата "Св. Петка Самарджийска". Книгата е озаглавена "Науката срещу агресивното невежество". Не й правя реклама. Нея човек не може да я чете за удоволствие, защото там са нокаутирани всички престъпни опити науката да бъде сложена на колене.
Опитите да се обърне историята е все едно да се доказва, че щъркелите зимуват на Балканите, а лятно време, по хладина, газят из горното течение на Нил и се размножават.
Дано тези, които ще пожелаят по някакъв начин да интерпретират резултатите най-вече в третата част на изследването, се постараят добре да го разберат. Аз няма да щадя труда си и ще отговоря спокойно и обосновано на всеки правилно зададен въпрос, стига да е в моите компетенции.

Малко съм далеч от тракийската култура,но никога не е късно човек да научи нещо ново ) така че ще очаквам следващите части.

Въпреки че казваш "Малко съм далеч от тракийската култура...", ще се изненадаш как древният архитект, планирал Казанлъшката гробница, се е досeтил да обвърже плана й от една страна с плъзналите на Север древноегипетски пропорции на култови строежи, а от друга, да обвърже тези пропорции с тракийската религиозна доктрина или тракийския Пантеон...

Древнобулгарски балкани...Земленни могили. Колкото повече се рови , описва, снима, измерва, снима, толкова по-скоро , някой ден някой ще се сети за какво става въпрос. Но първо трябва да да спрат да се правят на ударени и да преведат и публикуват по подобаващ начин оцелелите записки от историческия сборник от Волжка България.
Не може на гръцки и латински да се изучават нито балканските , нито средиземноморските, нито близкоизточните ДРЕВНИ цивилизации. Гръцката е от близо 2 хил. години..А преди това? Тя е получила влияние от близките и огнища на култури от Близкия изток, това е ясно, но най-много е била повлияна от заварената предгръцка цивилизация тук на Балканите.
Египет не възниква от нищото, нито е продукт на извънземните а тия беличките, северна раса хора, едва ли са се сетили как се строят пирамиди, храмове, когато са отишли там в плодородната долина на Нил...
Евънс разчете старото египетско писмо едва когато обърна внимание на коптите, а не на арабите, етиопците или гърците.
Можех да изчакам четвъртата част , но колкото повече толкова повече...То си е ясно от момента когато човек види картинката в нейната цялост, пъзела не се оказа толкова сложен. Друг въпрос е че представите трудно се променят , особено когато няма официална деректива и благословия за тая работа.
Затова мнението и трудът на всеки един археолог са полезни и то много. Археологията понякога е по-ценна по отношение на историческите източници, отколкото епиграфските(писменните) сведения. Те може да са написани неточно или с грешна представа или разбиране.Особено когато се отнасят до чужди народи и култури . Но археологията , която борави с материални паметници и архитектура не може да бъде заблудена.
Тук писах нещо за Египет от поредицата :"Огнища на древни култури", но съобразявайки се със сведенията които вече имах от булгарските източници.
А кой ги признава или не е най-важното. Важни са фактите и резултатите:
http://atil.blog.bg/history/2012/04/16/egipet-dar-na-reka-nil.940744

ти ме уважи и аз те уважих с пространен отговор, но пак натиснах нещо, което изпрати коментара на оня свят.
Ще повторя само, че най-важната - третата част - е почти готова и вероятно утре ще я изстрелям.
Благодаря ти за насоката какво да прочета. Ти пишеш интересно...

Интереса ми е траен и неформален, жалко, че не съм в гилдията , някои хора щяха да си вземат голяма беля с мене. Същата форма имат и древните жречески шапки "тудуло"...На изток царския род на хоните бил основан от шамани, от това дошло и името му.
Ще прочета всичко с интерес ето един цитат за генезиса и причината за възникването на този вид строителство:
"Периода на пещерния живот наложил отпечатък върху традициите. От това време булгарите почнали да почитат планините(понеже вярвали, че по техните върхове се явява Бог - "Ерсу - Тангра" и духовете), а също да извършват погребенията в пещера. Когато се спуснали от Урал по равнините на Поволжието, те почнали да строят имитации на планините - пирамидални, стъпаловидни и гладкостенни храмове с погребални зали -"пещери"(кепе) отвътре. В тези храмове-пирамиди, жреците на булгарите - "аскали" и "арбати" поддържали култа към Тангра и служещите му духове, погребвали там вождовете и князете(баи). Обикновенно се издигал храмов комплекс от голям храм в чест на Тангра и служещите на Бога духове("Аскала") и малък- за погребенията на князете(баи,баили).
Пирамидите се строели както от камък("ег-кепе","теме","тепе") така и от земя("курган","балкан"). Нямайки възможност да съберат хиляди хора за строителството на пирамиди - каменни или от пръст хората погребвали своите близки в земни пещери.Тази пещера се издълбавала в страничната стена на изкопания гроб.Там се полагало тялото на починалия, а самата пещера се зазидвала с камъни или дъски. При булгарите тялото на покойния не трябвало да се засипва с пръст. По-късно на гробовете на знатните слагали камъни-имитация на планина а на обикновенните хора - дървени стълбове или посаждали дървета."...