Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2013 02:08 - Едно мимолетно приятелство
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 3884 Коментари: 5 Гласове:
19

Последна промяна: 01.06.2013 11:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ДУМИ  ЗА  ЕДНО  МИМОЛЕТНО ПРИЯТЕЛСТВО  С  ЕДМУНД  БУХНЕР

 

         Кой е той?

         След една командировка в Германия през 1977-а ме привикаха на разпит. Изглежда така постъпваха със завърналите се от Запада. Инспекторът накрая почти изрева: „Какъв приятел е на България? А? Всички така разправяте!”

         Да, така разправяхме, защото дори някои от нас да имаха партиен билен, не бяхме червени тикви!

         Сега, след като избухнах и аз, нека разкажа по-спокойно.

 

         Година по-рано в София имаше някакъв конгрес по антична археология. Една моя колежка ме попита дали ще се съглася да се запозная с немския професор Едмунд Бухнер, който се занимавал със слънчевите часовници от древността (гръцки и римски). Щял да докладва своите изследвания за Солариума (или Хорологиума) на Август и Ара Пацис. Възнамерявал да проведе разкопки, за да търси следите на най-големия, известен по писмени данни, слънчев часовник край Рим. Искал обаче да спомене и тези каменни уреди, които били открити в провинции Тракия и Мизия, т.е. на територията на нашата страна. Моята колежка знаеше, че събирам материали за дисертация тъкмо във връзка с измерването на времето през Античността. Естествено, че приех.

         Срещнахме се в Института на ул. Раковска. Оказа се изключително приятен човек с 15-20 години по-възрастен от мен, но много младолик. Професор по класическа филология, директор на Институт в Мюнхен. Говореше и английски. Дадох му диапозитиви, разказах му за най-важните резултати от моите изследвания. Изненада се, че по циферблатите – приемателните повърхности, по които се движи през деня сянката на гномона (показалеца) – са отбелязани и важни празници, свързани с култа към императора или някои божества... След ден-два колеги ми казаха, че професорът се представил чудесно и направило много добро впечатление отношението му и към нашите паметници. Той се появи отново в Института, не само да ми благодари и покани в ресторант, но и да се запознае с Археологическата ни библиотека.

         Аз не обичам нито излишните благодарности, нито ресторантите, заради келнерските фокуси в тях, но трябваше да приема. Дори му предложих да погледа София от Копитото. Отидохме с моя Фиат 132, ако някой е чувал за този модел, с регистрационен номер АХ-1006, придобивка от работата ми в Либия. Оказа се, че проф. Бухнер водеше със себе си и двамата си сина по на 15-16 години, запалени и те като него по слънчевите часовници. Помня дори как децата наизвадиха макети и от ръба на скалите по сянката и ръчните часовници определиха посока Север... Получих и устна покана да посетя неговия Институт в Мюнхен...

         И ето, че ми се отвори парашута. На следващата 1977-а получихме покана от Ландесмузей-Бон за симпозиум по интердисциплинарни изследвания в областта на археологията. Мери Ковачева щеше да докладва за археомагнитния метод за датиране, Иван Джаков – за резултатите от геофизичните измервания при търсенето на тракийски гробници и други съоръжения, а аз – за откриването на археологически обекти с помощта на аеропланни снимки. Разбрахме се, че ще се срещнем в Бон и тръгнах една седмица по-рано с мисълта да се възползвам от поканата на проф. Бухнер. Той ми беше казал, че има разкошни книги за слънчевите часовници. Беше ми дал и телефоните си, но аз – представете си балканското ми възпитание или по-скоро самоувереност, че отивам при приятел – не се обадих от България. Звъннах от летището в Мюнхен към 19 часа местно време. Бухнер беше още в Института си. Изненадата за него беше огромна. Каза ми: „Ами ако бях някъде по света? Кой щеше да те посрещне? Взимай такси, кажи адреса на шофьора и те чакам на тротоара.”

         По онова време някои улици в Мюнхен бяха дълбоко разкопани заради метрото, но таксито си знаеше работата. Бухнер ме посрещна, плати 25 марки за таксито, въпреки моите искрени протести, още същата вечер ми показа Института си, извини се, че имали стаи за гости на най-горния етаж, но били заети – все пак съм пристигнал без предупреждение, – показа ми своя кабинет, библиотеката, където щях да чета и ми даде един ключ. Аз си скрих ръцете зад гърба и го отказах. Бухнер отваряше всички врати с един-единствен ключ. Как така ще ми гласува такова голямо доверие! Засмя се на моите опасения и ми обясни, че неговият ключ е директорски – за всички врати, а моят е за гости. Отварял само най-външната врата, тази на етажа, на библиотеката и на... тоалетната.

         Заведе ме в едно хотелче на 50 метра от Института, преди това ми показа къде мога да хапна и си тръгна. В 9 сутринта да съм при него. Аз оставих куфара в голямата стая, разкърших гръб след дългия ден и си направих вечерята сам. На бай Ганьо в дисагите има вси-и-ичко!

         На сутринта вече всички знаеха, че имат гост от България. Бухнер ме заведе при секретарката си. Запозна ме с нея и нареди да ми даде 300 марки джобни – за хотел, папкане и ксероксни услуги. Заведе ме в библиотеката, измъкна от стелажа една книга със златни корици от някоя си Шарон Л. Джибс и когато я похвалих и попитах откъде мога да я купя, той ми каза да чета сега, каквото намеря, а тази ми подарявал, тъй като се купувала с поръчка и щяла да дойде след месец. „Но, професор Бухнер, как ще изнеса библиотечна книга, която е сигнирана и с печати? И то зад граница...” „Аз ще си поръчам друга. Ще наредя на секретарката да подготви писмо и ще го подпиша.”

         И до днес пазя книгата с писмото и неговия подпис. Никога няма да забравя и баварския ресторант с дървените колела от каруци, вместо полилеи. И халбите бира, разбира се.

         Носех един голям кекс за лелята на моята тогавашна шефка в АИМ. Живеела в покрайнините на Мюнхен. Старо, оцеляло от войната еврейско семейство. Бухнер се обади вместо мен по телефона, те ни поканиха на обяд, взехме трамвай до там, посрещнаха ни и ни нахраниха по български. Явно фамилията бе от спасените в България.

 

         След няколко години, през които аз не досаждах на проф. Бухнер и почти не знаех, че съпругата му е починала от рак, че той страдал много, а следях само неговите разкопки в Рим, за които ще разкажа допълнително, моята шефка проф. Хенриета Тодорова (днес вече и чл.-кореспондент на БАН за нейните трудове в областта на праисторията) ми каза със страхопочитание:   „Ако знаеха моите роднини в Мюнхен какъв човек са посрещали!”

         „Какъв? Професор Бухнер беше много скромен и сърдечен с тях...”

         „Ти не знаеш ли? – ми рече Хенриета. – Та той вече е Президент на Немските археологически институти по света!”



                                                    image

 

Edmund Buchner (October 22, 1923 – 27 August 2011) is a Germanancient historian and former President of the German Archaeological Institute (Deutschen Archдologischen Instituts, or DAI).

He graduated in 1953 in Erlangen, with a thesis on the Panegyrikos of Isocrates and then became assistant to the newly appointed to Erlangen Helmut Berve. As Berve was Director of the Commission for Ancient History and Epigraphy (Kommission fьr Alte Geschichte und Epigraphik, or AEK) in Munich from 1960, Buchner followed him as a research assistant From 1969 until 1979, Buchner was a professor and director of the AEK, which belonged to what is now the DAI, and from 1980 to 1988 the DAI"s president.

Buchner is known primarily for his research on the solarium Augusti, the sundial erected by the Roman emperor Augustus on the Field of Mars in Rome.

         Кратките сведения в Wikipedia за живота и делото на проф. Едмунд Бухнер бяха само на английски, испански и немски, без да се дава възможност за превод на друг език. Единствено в немския текст се споменаваше кратка информация за съдбата му преди да се отдаде на научна дейност (Buchner war Soldat im Zweiten Weltkrieg. Nach der Kriegsgefangenschaft in den USA studierte er ab 1946 in Erlangen und promovierte dort 1953 mit einer Arbeit ьber den Panegyrikos des Isokrates und wurde danach Assistent des neu nach Erlangen berufenen Helmut Berve.). Като че ли там, в Баварската бирария, той искаше да ми разкаже малко от този епизод на своя живот. Спомените са ми като в мъгла... Но нима е трудно да си представим колко млади таланти, бъдещи писатели, поети, художници, учени, бащи и синове са загинали и от двете страни на Втората световна? Не беше ли  късметлия професорът, че е оцелял, за да даде на света своя принос към науката, да бъде, между другото, и един от големите приятели на България?

 




Гласувай:
19
0



1. pvdaskalov - Още малко по темата...
01.06.2013 12:02
Споменах за д-р Х. Тодорова. В първите си години на работа в АИМ тя водеше дневника на археологическите разкопки на немски... След време, когато аз бях вече понапреднал в метрологичните изследвания на древни паметници, тя ми даде едно писмо от Германия с все плик, адресиран до нея. И каза: "Ако искаш, отговори."
Писмото не бе трудно за четене, тъй като терминологията ми беше позната. Много възрастен господин изпращаше своя статия за пропорциите на някакви гробни ями. Субективизмът при определянето на някогашните изкопи бе твърде опасен за сериозни научни изследвания. За да не го разочаровам, просто не му написах нито ред. Но имаше в дебелия плик и нещо друго. Копия от кратки репортажи във вестници, не помня дали бяха на немски или български. Говорим за нещо, случило се преди повече от 20 години. Имаше и снимка на немски войници във Варна. Между тях - подателят на писмото. Беше се посочил с червена стрелка. Почти момчета - високи, стройни. Вместо да търкат студетските скамейки, те бяха изпратени на хиляди километри от Родината си... Сигурен съм, че не е било по тяхна воля. Да изоставят русичките си приятелки? Не, не е било по тяхна воля.
цитирай
2. germantiger - ...
01.06.2013 18:57
Прочетох целия текст (поне за мен никак не е "дълъг") и както винаги при теб и твоя маниер на писане - чете се леко и неусетно!

Линквам постинга д групата ми към вибокс7 и съхранявам инфото на харда.

Интересно познанство за теб, дълъг живот на професора - починал 88 годишен, дай Боже синовете му по достойнство да са продължили делото!
цитирай
3. pvdaskalov - Благодаря ти, Тигре!
01.06.2013 20:00
Проф. Бухнер беше наистина народен човек, независимо от ранга си. За последен път се видяхме на една траколожка конференция в Казанлък. Бяха минали 10 години от нашето запознаване. Спогледахме се, познахме се и се прегърнахме. Това стана в бюфета пред конферентната зала. Аз веднага го почерпих чаша кока-кола. Изпи половината. Тя беше ужасно студена, бих казал просташки студена. В това време вече трябваше да влизаме вътре. Той ме погледна умолително и, представете си, помоли за разрешение да не я допива... А аз му се бях изтърсил в Мюнхен без да го предупредя...
цитирай
4. анонимен - Не се комплексирайте, че и с вас и ...
02.06.2013 00:50
Не се комплексирайте,че и с вас и ние:).Никой не е съвършен?!
цитирай
5. pvdaskalov - Зад препоръката да не се комплексирам...
02.06.2013 01:22
...прозира как сте възприели разказаното, за което благодаря сърдечно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 1364337
Постинги: 616
Коментари: 5756
Гласове: 9063
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031