Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2013 13:29 - "Душата също е бездомник" - проф. Димитър Овчаров (28.04.1931-23.05.2013)
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 9399 Коментари: 13 Гласове:
25

Последна промяна: 27.05.2013 09:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



 

 

СПОМЕН

ЗА ПРОФЕСОР ДИМИТЪР ОВЧАРОВ

 

         Е, приятелю мой, как да не си сложиш ръцете в джобовете и да не се радваш на живота, когато до теб са обичаната ти съпруга и синът, продължил твоето тежко, но славно дело на археолог, търсещ и на яве, и на сън следите на нашите, българските корени?!

         Помниш ли как в края на едно лято с тебе тръгнахме от Велики Преслав за София? Оставихме зад гърба си още няколко педи разкопана история на златопрестолния Симеонов град, оставихме манастира с яките стени, където вечер, макар и капнали от умора и слънчевия пек, ти все още имаше сили да си весел. Яхнахме моята бойна машина АХ-1231, препасахме коланите и тръгнахме с чувството на изпълнен дълг...

         Помниш ли, приятелю, че по пътя ти сумираше цифрите от автомобилните номера на другите автомобили и се радваше като дете, когато сборът им излизаше равен на 28. Попитах те какво представлява за теб това число, а ти ми отговори щастлив, че толкова години е строен Велики Преслав, че това е и твоята рождена дата. А аз, за да те зарадвам още повече, не ти ли казах, че това число е съвършено? Ти се изненада на думите ми, изпървом не разбра в какво се състои неговото съвършенство, а аз, шофирайки и внимавайки през Балкана да не смажа някоя пресичаща асфалтовия път катеричка, ти обясних, защо старите Питагорейци са нарекли така най-напред числата 6 и 28. Че 6 е равно на своите делители: 1+2+3, както и 28 – на: 1+2+4+7+14. Че на това условие отговаря и числото 496, а след него – 8128. И съвършените числа се появяват все по-рядко и по-рядко. И когато в незнам кой си американски институт пресметнали с помощта на електронна машина двайсет и някое си поред съвършено число, била отпечатана пощенска марка в чест на това паметно събитие.

         Преди месец ти ми прошепна, че имаш една последна мечта – да си умреш на рождената дата – 28 април. А аз, който вярвах до последно, че ще победиш болестта, ти казах: „Чакай, за къде бързаш? Нали се уговаряхме да минем през Калофер, покрай паметника на Ботев, после през Казанлък и паметника на Шипка. Надолу вече е лесно: ВеликоТърново, Търговище, Велики Преслав...             
          Помня те, ще те помня. Очите ти светнаха за миг зад дебелите стъкла на очилата и сълзите, вече без значение дали са пролети от мъж, се изтърколиха по бледите ти скули...
 

 

Душата също е бездомник

 

         Пътуването след командировката беше не толкова тежко, колкото тягостно. След археологическите разкопки бързах да се прибера, да вляза под душа, а след това да легна и да се връщам в мисълта си към неща, които са ми приятни.

         По стълбището на блока усетих една суматоха, съседите ми се движеха нагоре-надолу и оживено коментираха нещо, което първоначално ми беше непонятно. Оказа се, че през нощта почти на всички апартаменти бяха изчезнали изтривалките – окъсани черджета, избелели и изнищени перденца – изобщо непотребни за нищо друго вещи, човек да се чуди и мае кому са притрябвали.

         После настъпи успокоението. Установи се, че всичко се намира на последния етаж, пред вратите на таванските помещения, струпано така, че да образува жалка, нескопосна постелка. Някакъв бездомник беше пренощувал там и на сутринта беше поел своя път към безкрая...

         Съжалението ми към незнайния странник премина в размисъл за нещо друго. Представих си бездомната душа, която се скита от място на място, за нея не са необходими постелки и завивки, нужна е добра дума и отворено сърце, нужна е любов, но не състрадание. Състраданието ще нарани още повече несретната душа, ще я унизи и тя ще зъзне, без да е студено.

         Вероятно по този повод поетът е възкликнал – душата ми е стон. И този стон малцина чуват. А и да чуят, не могат да помогнат.

                                                                       Откъс от разказа

Непотребни ни на Бога, ни на човека

от книгата на проф. Димитър Овчаров

                                       ПЪТУВАНЕ НАПОСОКИ

(Изд. „Захарий Стоянов, София, 2012”

 

 




Гласувай:
25
0



1. makont - Ако това може да успокой някого след края:
23.05.2013 13:45
"Отишъл е в по-добрия свят"(ако има такъв, не знам дали вярвам в това, но искрено се надявам да е така). Светла му памет!
цитирай
2. erato7 - Светла да е паметта му! Искрени ...
23.05.2013 13:48
Светла да е паметта му!
Искрени съболезнования за близките му!
цитирай
3. hloris - Поклон!
23.05.2013 15:13
Убедена съм,че светът,в който се е преселил,е по-прекрасен от нашия!
Моите съболезнования на скърбящите!
цитирай
4. pvdaskalov - Извинете ме...
23.05.2013 16:22
Извинете ме, но не мога, не е редно аз да ви отговарям. Това, което ще направя, е да разпечатам на черно-белия си лазарен принтер вашите топли думи и да ги предам на неговата съпруга, д-р Мария Овчарова...
Ние, живите, дано сме по-мъдри и обичаме живота, поне колкото Димитър го обичаше. Имаше още една мечта, макар, че вече не можеше да върви. Да го отнесем в моя стар СААБ, с който ходехме на вливанията, и да отпрашим нагоре. Не към звездите, естествено - те са много далече. А да отидем при морените на Витоша, на Златните мостове. Той помнеше, че там правят шкембе чорба и вкусни, жилаво-сочни, църкащи между зъбите уханни кебапчета. Искаше там да поседне на някой камък и да му донесем в скута да си похапне...
Е, сега е по-волна птица от нас. Може да литне, където си иска... Може вече да е в Балчик или Несебър, може да се е облегнал на някой бор край манастира във Велики Преслав или Патлейна. Всичко е възможно! Докато не се докаже противното... А понеже то не може да се докаже, остава казаното да е истина... Дай Боже!
цитирай
5. jabalka - Живее душата , дори бездомна когато с обич я приютяваме в спомена...
24.05.2013 10:51
Обичащият живота със всичките му детайли, дребните топчета които изграждат пъстротата му, превръщат го в цветна постеля - пъстър подслон е живота, има и кръпки които не е задължително да са компромиси... има тъга, страдание , които не са невъзвратими като бездна , когато Милостта изпраща ни топла ръка!
Поклон пред светлата му памет! Всеки живее и пулсира в дните на душите които са го обичали!
Моите почитания!
цитирай
6. atil - Бог да го прости! Сега научавам. ...
24.05.2013 14:38
Бог да го прости! Сега научавам. Отвъдно има, за нас невидимо а за тях заминалите - нашето пак си отава - видимо. Така че животът и делата винаги са явни!
цитирай
7. 4aiotgluhar4e - Светла му памет! И аз не знаех. По...
24.05.2013 14:58
Светла му памет! И аз не знаех. Последните дни от слагане, мазнене и бабуване на новата власт пресата няма ни време, ни място да съобщи за загубата на такъв колос на духа. Затова сме и на туй дередже. Дано наистина сега духът му да лети....
цитирай
8. tili - Душата му сега е свободна от
24.05.2013 20:04
житейските тегоби и щения.
Той вече си говори с Картър или пък с Шлиман.
Светла му памет и лек път нагоре към източника на безкрайното познание!
На близките - съболезнования !
цитирай
9. stefansavov - Ако има къде, сигурно ще се срещне с ...
25.05.2013 01:15
Ако има къде, сигурно ще се срещне с творците на онова, което през живота си търсеше. Може би, това е добро.
цитирай
10. batogo - Мир на душата му...
25.05.2013 11:10
в безкрайния и път към съвършенството...
цитирай
11. helios - Светла му памет!
25.05.2013 13:05
Поклон и съболезнования на близките.
цитирай
12. pvdaskalov - На 24.05 22:53 - gonzoto е посетил този постинг, без да гласува, но...
26.05.2013 23:51
...броени минути по-късно го е публикувал и от свое име. Ето личното ми съобщение до него: Драги Gonzoto (Георги Иванов от Пловдив), тази вечер се върнах от Пловдив и бях приятно изненадан, че мой съгражданин е посетил блога ми и препечатил постинга за проф. Димитър Овчаров. Паметта на професора наистина заслужава по-специално внимание, защото той беше ерудит и много добър човек, мой колега и приятел. Аз го познавам вече 40 години. Той никога на никого не повиши тон, беше търпелив учител на цяла плеада млади археолпзи, помагаше безрезервно за тяхното научно израстване. Последната книга, за написването на която взе участие, бе в съавторствo с мен и историка Бойко Киряков. Озаглавена е "Науката срещу агресивното невежество". Своята първа част написа в оня гаден етап на заболяването, в който вдигаше температура, а лекарите не можеха да разберат какво му е. Предадохме книгата за печат, медицинските изследвания станаха по-интензивни и накрая се оказа, че диагнозата е "рак на костите". Борихме се за оздравяването му година и два месеца. Аз го водех на химиотерапия и се опитвах да му вдъхна увереност, че ще оздравее. Уви! Бях и в последния му ден до него. Беше вече на командно дишане и дали е усетил, че го милвам по челоте, че държа изстиващите му ръце, че му говоря - не зная. Това беше на 22 май. На 23-ти синът му Николай Овчаров ми се обади, че е издъхнал. Аз бях ужасно разстроен, плачех и пишех постинга... Това означава, че написаното от мен е изстрадано.
Аз ти благодаря, че си оценил тази наша дружба и най-важното - пореданата загуба за българската културна общественост, като си препечатил моя постинг.
Благодаря ти, но има едно общоприето правило - да се съобщава, когато постингът е препечатка, както и името на автора на оригинала.
Надявам се, че ще отстраниш този пропуск в името на нашето бъдещо сътруднечество.
Бъди жив и здрав и ти пожелавам успехи в писането.


цитирай
13. pvdaskalov - Недоумявам...
26.05.2013 23:54
Недоумявам какво означава единственият коментар след препечатания от г-н Георги Иванов мой постинг. А ето го и него:

1. gonzoto - Спомен за проф.Д.Овчаров
24.05 23:03
нямам

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 1264470
Постинги: 600
Коментари: 5641
Гласове: 8488
Архив
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930