Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2013 13:29 - "Душата също е бездомник" - проф. Димитър Овчаров (28.04.1931-23.05.2013)
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 10142 Коментари: 13 Гласове:
25

Последна промяна: 27.05.2013 09:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



  image

 

СПОМЕН

ЗА ПРОФЕСОР ДИМИТЪР ОВЧАРОВ

 

         Е, приятелю мой, как да не си сложиш ръцете в джобовете и да не се радваш на живота, когато до теб са обичаната ти съпруга и синът, продължил твоето тежко, но славно дело на археолог, търсещ и на яве, и на сън следите на нашите, българските корени?!

         Помниш ли как в края на едно лято с тебе тръгнахме от Велики Преслав за София? Оставихме зад гърба си още няколко педи разкопана история на златопрестолния Симеонов град, оставихме манастира с яките стени, където вечер, макар и капнали от умора и слънчевия пек, ти все още имаше сили да си весел. Яхнахме моята бойна машина АХ-1231, препасахме коланите и тръгнахме с чувството на изпълнен дълг...

         Помниш ли, приятелю, че по пътя ти сумираше цифрите от автомобилните номера на другите автомобили и се радваше като дете, когато сборът им излизаше равен на 28. Попитах те какво представлява за теб това число, а ти ми отговори щастлив, че толкова години е строен Велики Преслав, че това е и твоята рождена дата. А аз, за да те зарадвам още повече, не ти ли казах, че това число е съвършено? Ти се изненада на думите ми, изпървом не разбра в какво се състои неговото съвършенство, а аз, шофирайки и внимавайки през Балкана да не смажа някоя пресичаща асфалтовия път катеричка, ти обясних, защо старите Питагорейци са нарекли така най-напред числата 6 и 28. Че 6 е равно на своите делители: 1+2+3, както и 28 – на: 1+2+4+7+14. Че на това условие отговаря и числото 496, а след него – 8128. И съвършените числа се появяват все по-рядко и по-рядко. И когато в незнам кой си американски институт пресметнали с помощта на електронна машина двайсет и някое си поред съвършено число, била отпечатана пощенска марка в чест на това паметно събитие.

         Преди месец ти ми прошепна, че имаш една последна мечта – да си умреш на рождената дата – 28 април. А аз, който вярвах до последно, че ще победиш болестта, ти казах: „Чакай, за къде бързаш? Нали се уговаряхме да минем през Калофер, покрай паметника на Ботев, после през Казанлък и паметника на Шипка. Надолу вече е лесно: ВеликоТърново, Търговище, Велики Преслав...             
          Помня те, ще те помня. Очите ти светнаха за миг зад дебелите стъкла на очилата и сълзите, вече без значение дали са пролети от мъж, се изтърколиха по бледите ти скули...
 

 

Душата също е бездомник

 

         Пътуването след командировката беше не толкова тежко, колкото тягостно. След археологическите разкопки бързах да се прибера, да вляза под душа, а след това да легна и да се връщам в мисълта си към неща, които са ми приятни.

         По стълбището на блока усетих една суматоха, съседите ми се движеха нагоре-надолу и оживено коментираха нещо, което първоначално ми беше непонятно. Оказа се, че през нощта почти на всички апартаменти бяха изчезнали изтривалките – окъсани черджета, избелели и изнищени перденца – изобщо непотребни за нищо друго вещи, човек да се чуди и мае кому са притрябвали.

         После настъпи успокоението. Установи се, че всичко се намира на последния етаж, пред вратите на таванските помещения, струпано така, че да образува жалка, нескопосна постелка. Някакъв бездомник беше пренощувал там и на сутринта беше поел своя път към безкрая...

         Съжалението ми към незнайния странник премина в размисъл за нещо друго. Представих си бездомната душа, която се скита от място на място, за нея не са необходими постелки и завивки, нужна е добра дума и отворено сърце, нужна е любов, но не състрадание. Състраданието ще нарани още повече несретната душа, ще я унизи и тя ще зъзне, без да е студено.

         Вероятно по този повод поетът е възкликнал – душата ми е стон. И този стон малцина чуват. А и да чуят, не могат да помогнат.

                                                                       Откъс от разказа

Непотребни ни на Бога, ни на човека

от книгата на проф. Димитър Овчаров

                                       ПЪТУВАНЕ НАПОСОКИ

(Изд. „Захарий Стоянов, София, 2012”

 

 




Гласувай:
25
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 1364337
Постинги: 616
Коментари: 5756
Гласове: 9063
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031